Бренда Джойс
Пътуване към рая (34)

33

Миранда нямаше нищо против да е женена. Имаше много занимания и истината бе, че обичаше дома си. Под грижите й, с много вкус, ранчото се превръщаше в топло и гостоприемно убежище. Част от мебелите пристигнаха от Сейнт Луис, през Ню Орлиънс и Галвестън. Други бяха направени по поръчка от един шведски дърводелец в Сан Антонио. Персийските килими дойдоха от Ню Йорк, внесени от Европа. Част от тапицериите направи сама, а останалото — един майстор от Сан Фелипе. Тя работеше над един голям гоблен за кабинета на Джон и естествено продължаваше да отглежда цветята и за зеленчуковата си градина.

Освен това трябваше да се грижи за всичко в къщата и постепенно навлизаше в тънкостите. Елена се зарадва на идването й, дори го очакваше, и тайно и постепенно я въведе в тайните на домакинството, като я изпитваше с въпроси, на които от години бе давала отговор. Искаше ли да се проветрява спалното бельо? Трябваше ли Бианка да забърсва пода с мокър парцал? Иска ли тя сама да кърпи ризите на Джон? Иска ли да надзирава гладенето? Бианка бе толкова несръчна. Одобрява ли менюто? Трябват ли им тези доставки? Въпросите бяха такива, каквито всеки прислужник би задал на стопанката на дома, и Миранда скоро влезе в ролята си на господарка на къщата.

Тя знаеше, че Бианка не им трябва — двете с Елена лесно можеха да се справят и сами. Но освен това знаеше, че Бианка се нуждае от тази работа, така че не каза нищо. Макар че Джон често се дразнеше, като видеше Миранда да потапя нежните си ръце в топла вода или да прави нещо, от което можеха да й излязат мазоли, тя започваше да протестира тихо и тактично, докато й позволеше да се заеме отново със задачата си. Все пак вече не бе английска дама, сега бе жена на тексасец. Всички други жени, с които се бе запознала на сватбата имаха червени, загрубели и мазолести ръце и тя не виждаше защо трябва да е по-различна.

Понякога, без никаква причина, тя поглеждаше Бианка и си спомняше как се бе притискала в Браг. После я обземаше някакво странно, неприятно чувство, болезнена мъка — нещо като болка, примесена със завист. Тя винаги изтласкваше настрана този спомен и съпътстващото го чувство. Това не беше нейна работа.

Пианото бе най-голямата й утеха и тя свиреше с часове, особено когато усетеше странна тежест в сърцето си. Можеше да се самозабрави в музиката, като свиреше Моцарт и Бетовен с истинска страст, докато полетеше на крилата на чувствата им, без дори да съзнава кога някой идва и застава мълчаливо заслушан до вратата.

Тя се ужасяваше от нощите. Джон я бе посещавал само два пъти от сватбената им нощ насам, но и двата пъти нещата не се подобриха. Тъй като той престана да идва, тя реши, че не му е харесала и това я засрами, но облекчението й бе по-силно от срама. Тя мразеше любенето. Знаеше, че и той го усеща и макар че искаше да скрие отвращението си, как можеше да го стори? Всеки път щом влезеше в нея, я болеше непоносимо. Въпреки това тя реши, че ще е на разположение на Джон, когато той я пожелае. Все пак един ден щеше да му роди деца. Тази мисъл я омагьосваше и почти придаваше смисъл на любенето им.

Около месец след сватбата, когато Миранда слезе за вечеря, Джон я извика в библиотеката. Очите му блестяха от любов, когато я погледна и докосна ръката й за миг. Погледът му бе жаден и тя знаеше, че скоро отново щеше да дойде в леглото й. Не можеше да направи нищо. Прониза я вълна от безпокойство.

— Миранда, забравих да ти кажа, но следващата седмица е рожденият ден на Елиза Крофт и сме поканени у семейство Крофт за уикенда. Надявам се, че искаш да идем.

Миранда бе очарована от идеята, макар и да не помнеше коя е Елиза Крофт. От сватбата не се бе срещала с никой, освен с Джон и прислугата им.

— О, с удоволствие! Ще има ли много хора? — още докато думите излизаха от устата й, тя се запита дали няма да види Браг.

— Мисля, че да. Елиза става на осемнайсет. Това е важен повод. — Той й се усмихна нежно. — Празненството ще продължи целия уикенд. Истинско тексаско барбекю. Ще тръгнем преди изгрев в събота и ще пристигнем там преди пладне. Ще се приберем в понеделник.

— Какво да взема? Навън ли ще спим?

Той се засмя на ентусиазма й.

— Елена ще ти помогне да събереш багажа. Тя знае точно от какво имаш нужда. Аз наистина ще спя навън, но дамите ще са настанени по спалните. Имаш ли нещо против? Къщата на Крофт е двойно по-голяма.

— Нямам нищо против — каза му тя. Толкова се вълнуваше от мисълта за празненство. Защо красивото лице на Браг продължаваше да изниква в ума й?

Джон се наведе и я целуна по устата.

— Харесва ми да те виждам щастлива — промълви той.