Бренда Джойс
Пътуване към рая (26)

25

На следващата сутрин обсъждаха сватбата. Джон беше мил и разбираше всичко, през което бе преминала тя, но сега Миранда живееше в неговата къща, нямаше други придружителки, освен прислугата и той нямаше търпение да се ожени за нея. Миранда го разбираше. Той открито й призна, че се е влюбил в нея в мига, в който видял портрета й преди две години, но не искаше да я притеснява да бърза. Предложи да изчака две седмици, за да й даде възможност да свикне с нещата.

Миранда смяташе, че той е ужасно мил и двамата определиха датата за след три седмици, през февруари. Той стисна ръката й сърдечно, а после й каза, че трябва да си почине и да възвърне силите си. Тъкмо се канеше да тръгва, когато Миранда попита:

— Джон, ще ходиш ли скоро на църква?

Той се поколеба, а после се приближи отново към нея.

— Мога да те заведа след няколко дни.

Тя си отдъхна облекчено.

— Миранда, баща ти обясни ли ти… за мен?

Тя не знаеше за какво й говори.

— Нямам представа какво имаш предвид.

Джон въздъхна.

— Аз съм римокатолик, но само на книга. Не съм вярващ. — Той сложи ръка на рамото й. — Бях възпитан като протестант, но се наложи да стана католик и жител на Мексико през ’25-та, за да получа права върху земите си. Мексиканското правителство не изискваше от нас да спазваме обичаите. Казаха ни, че можем да продължаваме да се придържаме към старата си вяра. Всички направиха така. И сега съм двойно по-радостен, понеже това ни позволява да сключим брак.

— О! — бе всичко, което се изтръгна от устните й.

— Ще дойда на службата с теб — рече внезапно Джон.

Миранда почти се просълзи. Той бе по-мил и грижовен, отколкото можеше да се надява и в най-смелите си мечти. Обеща й, че след няколко дни ще идат на църква в Сан Антонио. Когато Миранда попита какви са задълженията й, той й отговори, че може да прави каквото пожелае. Можеше да надзирава прислужниците или да остави това на Елена, както досега. Тя бе изумена от желанието му да й се понрави.

Тази вечер Миранда се изненада, когато седна за вечеря и на масата не бяха поставени прибори за Браг.

— Мистър Браг няма ли да ни прави компания?

— Той си тръгна — каза й Джон, като си взе един картоф, плуващ в гъст, неапетитен сос.

Миранда бе шокирана. Лицето й посърна, макар че тя нямаше представа колко бе прозрачно изражението й. Бе си тръгнал, без да се сбогува! Сърцето й биеше болезнено, мъчително. Как бе могъл да си тръгне, без да се сбогува? Тя бе много засегната.

Джон я наблюдаваше внимателно.

— Изглеждаш разстроена. — Гласът му бе притихнал.

Тя запремига, за да възпре сълзите си.

— Ами… разочарована съм.

— Ти го харесваш. — Това бе констатация.

Тя насочи блестящия си виолетов поглед към него.

— Той ми бе приятел… Аз му имах доверие.

— Но и аз съм ти приятел — рече Джон намръщен.

Миранда осъзна колко лошо са му прозвучали думите й.

— Просто искам да кажа, че точно сега се чувствам много самотна. Ние се сприятелихме, защото по стечение на обстоятелствата прекарахме доста време заедно. Нямам си никого. Бих искала леля Елизабет да е тук! — Тя не искаше да се разстройва.

— Разбирам — рече Джон, макар че все още изглеждаше недоволен.

Миранда започна да се ужасява от всеки изминал ден, който я приближаваше все повече към сватбата й. Не че не харесваше Джон. Баща й бе направил добър избор — той бе голям, мил, нежен мъж. Но… знаеше, че той ще я докосне, след като се оженят и тази мисъл страшно я тормозеше. Тя вече имаше добра представа какво правят мъжете с жените, понеже Браг й го бе обяснил доста образно. Прилошаваше й от страх, като си помислеше, че Джон щеше да направи това, което й описа Браг.

Той не я целуна до седмицата на сватбата. Накрая тя му позволи една целувка, макар че беше неприлично — но пък целият й живот бе неприличен, откакто бе отпътувала от Начес с Браг. Нарочно държеше устата си затворена. Той я бе хванал съвсем леко за ръцете, но устата му бе отворена и влажна, а целувката ставаше все по-напориста. Тя усещаше неговата настойчивост и той трепереше, когато се оттегли.

— Толкова те обичам — каза той дрезгаво, галейки косата й.

Тя можеше само да му се усмихне неуверено.

Понякога сънуваше кошмари. Нямаше към кого да се обърне нощем, когато се събудеше с писък, плувнала в пот. Тя си спомни как Браг бе до нея, за да я утеши. Сънищата винаги бяха за Чавес, който я притискаше болезнено с грубите си ръце или за убийството на леля й. Бяха ужасни и след това тя нарочно стоеше будна от страх да не сънува същите кошмари.

Миранда започна да си припомня отдавна забравени спомени за баща си. Спомни си как той удари майка й през онзи мрачен ден в кабинета си. Тогава тя не знаеше какво прави той с нея, но сега вече бе наясно. Канеше се да я изнасили. Тя си спомни колко бе брутален и как майка й се бореше с него и плачеше. Сети се за Чавес. Започна да се плаши все повече, като си помислеше за сватбената си нощ и всички след нея.

Веднъж сънува друг сън. Отначало беше глупав. Двамата с Браг си правеха пикник в един английски парк, тя бе облечена като дама, а той бе в грубите си дрехи от еленова кожа. Но двамата се смееха и неговият глас бе топъл, плътен и леко закачлив. Той й се усмихваше със златистите си очи и тя се чувстваше толкова сигурна — толкова топла и защитена. После топазените му очи заблестяха и внезапно пред погледа й останаха единствено очите му. Те ставаха по-блестящи и по-горещи, докато добиха онзи странен, жаден израз. После сънят се промени — заплашителен, но вълнуващ. Внезапно тя бе гола в обятията му и той я целуваше по начина, по който я бе целувал преди това, а устата му бе влажна и гореща. Мека. Тя усещаше тялото му, твърдо и стегнато върху нея. Когато се събуди, сърцето й биеше лудо и бедрата й бяха изтръпнали и я боляха. Тя се засрами ужасно много от съня и от физическата си реакция. Не можеше да повярва, че тя, Миранда, бе сънувала подобно нещо.

С приближаването на сватбата, докато безпокойството й нарастваше, част от нея стана нетърпелива, неспокойна, тръпнеща в очакване. Браг щеше да пристигне всеки момент. Той бе не само кум на Джон, но и освен това щеше да я предаде в ръцете му.