Бренда Джойс
Пътуване към рая (25)

24

Браг потъна по-дълбоко във ваната, съвършено спокоен, и докосна мократа, малко пълничка жена в обятията си. Не можеше да не я сравни с Миранда. Искаше му се това наистина да е тя, колкото и да бе предателска тази мисъл. Той потупа Бианка по задника, като я побутна леко с бедрото си.

— Ваната е малко тесничка — рече той. Тя се размърда и го погледна.

Той й се усмихна обезоръжаващо, целуна я и я погали по гърба.

— Бъди добро момиче, Бианка, моля те. Още ме понаболява от удара на господаря ти.

— Съжалявам, сеньор — рече Бианка. Беше му донесла компреси, така че знаеше какво се бе случило. Тя излезе от ваната. Големите й гърди бяха с твърди върхове и от тях се стичаше вода. Погледна го лукаво, като вдигна дрехите си и му предостави апетитната гледка на целия й задник. Браг не му обърна внимание.

— Би ли изпрала тези дрехи, Бианка? — попита той, докато продължаваше да се кисне във ваната. Той хвърли поглед към мръсните си одежди от еленова кожа.

Бианка се намръщи, като си навлече фустите. Гърдите й подскачаха.

— Разбира се, сеньор — тя се усмихна с черните си очи, а интересът й бе очевиден.

— Сложи брашно — рече Браг, отпивайки от брендито, — за да не са мокри утре. Би ли ми донесла и един кат дрехи от тези на Джон? — Той й отправи една ласкателна усмивка.

— Добре — тя оправи блузата си и облече полата си, поглеждайки към леглото.

Браг знаеше какво й се иска, но не беше в настроение.

— Малко по-късно — обеща й той любезно, без да обръща внимание на намръщената й физиономия. Отдъхна си, когато тя излезе с дрехите му, но не се чувстваше задоволен. Съвсем не. Чувстваше се празен и усещаше някакъв неясен копнеж… И освен това бе смутен от факта, че Миранда още е в ума му.

Той я желаеше. Просто не можеше да се залъгва. Това никак не му хареса.

Вечерята сложи край на доброто настроение, което си бе възвърнал до известна степен. Миранда се появи в искрящо жълта копринена рокля, косата й бе опъната назад с панделка в същия цвят. Беше зашеметяващо прекрасна. Тя бе свенлива, скромна и истински непорочна млада дама. Джон седеше на почетното място на дъбовата маса в трапезарията, Миранда бе настанена от дясната му страна, а Браг от лявата. Той бе очевидно запленен и Браг се дразнеше, че приятелят му се държи като влюбен глупак и се диви на всяка нейна дума, докато Браг трябваше да се облегне назад и да се прави на нехаен наблюдател. Но когато тя случайно повдигна очи и погледите им се срещнаха, това бе убийствено сладко. А когато Джон се протегна и покри малката й ръка със своята, Браг почувства как ревност изгарящо пронизва тялото му.

Вечерята се стори безкрайна на Браг. Когато всички се изправиха, той кимна хладно и вежливо за лека нощ на Миранда и се запъти към кабинета на Джон, за да си налее още едно бренди. Пиеше непрекъснато, откакто бе пристигнал, но за съжаление се чувстваше абсолютно трезвен. Не беше изненадан, като чу стъпките на Джон. Тъкмо се канеше да сипе на приятеля си едно питие, когато Джон го спря.

— Не, недей — усмихна се той. — Боя се, че няма да ти правя компания, Дерек. Извинявай. — Усмивката му се разшири. — Ще заведа годеницата си на разходка на лунна светлина.

Браг кимна, като го гледаше как излиза и се чудеше дали е възможно настроението му да се влоши още повече.