Бренда Джойс
Пътуване към рая (18)

17

Браг спря да свири с уста в мига, в който я видя. Верен на думата си, той носеше един доста едър фазан. Миранда бе с гръб към него и дългите й, гъсти коси напълно я закриваха, но той знаеше, че е гола. Виждаше, че яростно се мие и без съмнение бързаше, за да не я хване в неприличен вид. Той замръзна на място, а съзнанието му казваше да се отдръпне.

Бореше се със себе си и тъкмо щеше да се извърне и да й остави още малко време, когато тя се обърна настрани и започна да търка ръката си.

Именно тогава той осъзна, че нещо не е наред. Видя един дълъг, тънък крак, извивката на корема й, една нежна, висока гърда. Кожата й не беше бяла, а червена — гневно червена. Веднага разбра, че тя се търка с шепи груб пясък. От злобния, налудничав поглед, изписан на лицето й, той усети, че тя си прави нещо като самобичуване.

От устните му се изтръгна гневен вик. Като пусна фазана, той хвана ръцете й, за да не й позволи да си причини още болка.

— Не! — изкрещя тя, като се измъкна с истерична сила, която го завари напълно неподготвен. — Не! Не! — Докато се усети, ноктите й се забиха в лицето му и тя започна да го дере, докато пусна кръв.

Той хвана здраво ръцете й.

— Престани! — извика той. — Престани, Миранда, спри! — Разтърси я той. Тя се мяташе като диво животно, задъхваше се и надаваше викове, като се опитваше да го ритне. И двамата се бяха изправили и той пъхна единия си крак между бедрата й, а обви другия зад десния й крак, като я притисна към себе си. — Стига!

Миранда замръзна насреща му и тихо зарида, а главата й се отпусна безжизнено на гърдите му. Той я хвана по-леко и я вдигна на ръце, за да я занесе до одеялото. После видя до каква степен се бе самоизтезавала. Кожата й бе яростно червена от шията до пръстите на краката й, дори и гърдите. Вътрешните страни на коленете й също бяха разкървавени. Прилоша му. Тихият й плач се смени от стенание и той внимателно я положи на одеялото.

— Защо, Миранда? — попита той. — Защо трябваше да се нараняваш по този начин?

— Чавес — изстена тя. — Той ме докосна.

Естествено Браг разбра. Той стана и отиде до самарите. Разбра, че тя е ровила в тях, макар и да не знаеше какво е търсила. Взе еленовата кожа, която индианците увиваха около бедрата си и която му служеше за резервно одеяло и я постла върху нея, като я покри от бедрата до гърдите. Донесе вода от потока и когато коленичи в краката й, тя бе спряла да плаче, макар че на лицето й още проблясваха сълзи.

— Ще почистя тези ожулвания — каза й той с равен тон. Протегна ръка и внимателно се опита да раздалечи краката й.

— Не — възпротиви се тя, като се изправи, хванала еленовата кожа върху гърдите си, и се опита да избута ръката му. За първи път не се изчерви. — Аз ще го направя.

— Не говори глупости — рече той остро. Пъхна плата между бедрата й, без да обръща внимание на протеста й. Внимаваше да не докосва интимните й части, но ръката му трепереше и той случайно я допря. — Цялата си изранена — рече той рязко, още веднъж изумен от себе си. — По дяволите! Защо не ми каза, че имаш мехури?

— Не знаех — прошепна тя.

Той гледаше да избягва лицето й, понеже знаеше, че се чувства неудобно. Бе решен да я почисти и да не обръща внимание на собственото си неволно желание. Изми краката й и я намаза с мехлем, в който имаше лековити билки. Усещаше колко се напряга тя при всяко негово докосване, но се радваше, че деликатната й кожа вече не е толкова червена. Беше й страшно ядосан, задето се бе наранила.

— Миранда, искам да намажеш това по цялото си тяло. — Той й подаде буркана.

Тя възкликна.

— Аз ще запаля огън. Искам да го направиш. Лековито е — добави той и се изправи.

Тя го погледна ужасена.

— Навсякъде, Миранда, и ако ти не го направиш, то аз ще го сторя. — Той вече се обръщаше, но после сложи ръце на кръста си и я погледна в лицето. Хрумна му, че Чавес вероятно я бе наранил, изнасилвайки я. — Навсякъде, където Чавес те е докосвал — рече той. Погледна я право в очите. — Разбираш ли какво ти казвам?

Когато тя се изчерви, Браг видя, че разбира. Той коленичи и стъкна малък огън, заслушан в движенията й през цялото време, колкото и да бяха тихи. Стоеше с гръб към нея и започна да приготвя фазана. Накрая заяви:

— Ако свалиш този проклет плат, ще ти е по-лесно, Миранда.

Тя възкликна. Бе оставила еленовата кожа отгоре и мажеше мехлема върху корема си под плата.

— Ти гледаш!

— Не, просто те познавам, това е всичко — отвърна той. Но се зарадва, като я чу да отмества мекия плат. Обаче му бе трудно да се съсредоточи върху оскубването на фазана. Много ясно си представяше как тя гали собствената си нежна кожа, втривайки мехлема, и туптеше от ненавременно желание.

— Свърших — рече тя меко.

Браг и донесе ризата си.

— Защо не увиеш този плат като пола. Можеш да я завържеш с малко канап.

Миранда кимна.

По-късно ядоха мълчаливи. Миранда го послуша и си направи пола, като втъкна ризата на Браг в нея. Браг забеляза, че тя няма апетит. Не разбираше защо изглеждаше толкова добре цял ден, а сега изведнъж стана толкова мълчалива.

— Трябва да ядеш — рече той.

— Не съм гладна — гласът й бе едва доловим.

— Опитай, моля те — подкани я той, отново изненадан от думите, които дойдоха изневиделица на устните му. Думата моля му бе абсолютно непозната. Той беше човек, който взима, а не пита. Рязко се изправи.

Естествено, тя не яде и той се запита дали няма да стане само кожа и кости, докато стигнат до Джон. Облегнат на едно дърво, той се загледа в звездите, докато тя се вмъкна под единственото одеяло, което имаха.

В планините беше хладно, но той можеше да преживее и вихрушка само по препаска, ако станеше нужда. Въздъхна и затвори очи, като се затревожи за Миранда, докато не го обори сънят.

Събуди го нейният вик на болка. Веднага разбра, че тя сънува — стенанията й бяха изтерзани точно като онези, които бе чул пред палатката на Чавес. Той се приближи до нея и нежно я разтърси. Тя се мяташе неспокойно, потънала в кошмара си.

— Не, моля те — изстена тя, а очите й изведнъж се отвориха.

Той се поддаде на подтика си да я обгърне с ръце и легна до нея.

— Аз съм, Миранда. Браг. Това е само сън, принцесо, само сън.

— Ооо — простена тя, като се притисна силно към него.

Подобно на звяр, какъвто го обвиняваше, че е, тялото му се възпламени. Той не му обърна внимание и я прегърна нежно, а тя се сгуши до него.

— Толкова беше истинско — извика тя. — Аз съм опозорена, опозорена съм…

Какво можеше да й каже?

— Трябва да загърбиш всичко това — рече той, като се наслаждаваше на усещането от допира на тялото й до неговото, докато се опитваше да се овладее. Той леко се помести, за да не усети тя издайническата, но непогрешима реакция на близостта, мекотата, аромата й.

— Опозорена съм — извика тя. — О, това е толкова нелепо! Не можеш ли просто да ме върнеш обратно в Натчес? — Тя говореше срещу покритите му с шевро гърди. — И без това Джон само ще ме прати обратно у дома, след като открие какво е направил Чавес.

Браг бе напълно слисан.

— Миранда, Джон е влюбен в теб. Не казвам, че няма да му пука за станалото, но той все още ще иска да се ожени за теб, при това с радост.

Той я хвана за раменете и я отмести, за да за да може да я погледне в лицето. На лунната светлина можеше ясно да различи изражението й. Тя бе толкова близо.

Лежа на постелята си с жена, помисли си той иронично, жена, която не мога да докосна. Не беше за вярване!

— Мислиш ли? — Очите й се взряха изпитателно в неговите, все още блестящи от влага.

— Без съмнение. — Той се опита да се усмихне, но опитът му не сполучи. Позата им започваше да го измъчва.

— Но ти не разбираш — рече тя, като се запъна.

— Разбирам.

— Не. Чавес ме докосна.

— Знам.

Миранда поклати глава.

— Той ме докосна! Вътре в… — Тя не можа да продължи.

— Знам — рече той и внезапно затрепери.

— Мисля, че ме изнасили — прошепна тя, като затвори очи.

Браг се изправи и рязко я пусна.

— Как така мислиш? — Умът му препускаше. Как беше възможно да не знае? Можеше ли една наивна и невинна девица да не знае кога е била изнасилена? Невъзможно! — Миранда, какво искаш да кажеш с това, че мислиш?

Тя легна настрани и безмълвно поклати глава. Той я дръпна, за да седне.

— Не знаеш ли?

— Не — прошепна тя.

Той седеше там и в един миг бе абсолютно объркан. Реши, че трябва да разбере дали е била изнасилена. Дори за миг не си помисли, че това си е грижа на Джон, а не негова.

— Как те докосна Чавес? — попита той без заобикалки.

Тя възкликна, а очите й се разшириха.

— Моля те, това е важно — рече той с равен тон.

— С ръцете си — рече тя накрая, а гласът й бе едва доловим. Той видя, че лицето й е почервеняло като рак. — С пръсти.

Браг се втренчи в нея.

— Той облада ли те?

Миранда го погледна с празен поглед.

— Ами… не знам.

— Каза, че те е наранил. Кървеше ли?

Тя се втренчи в него.

— Мисля, че не.

Браг изпсува.

— Миранда, той сложи ли пръта си в теб?

Устата й зяпна.

— Какво да сложи? Къде?

Браг се изправи.

— Пръта си, по дяволите. Мъжете имат прътове. — Той посочи собствената си видима издутина. Очите й последваха ръката му и тя възкликна.

— Исусе — рече Браг. — Приемам, че отговорът ти е не.

Тя кимна безмълвно.

Той си пое дълбоко дъх, засмя се неуверено и я погледна.

— Мисля, че ще е най-добре да спреш да ме зяпаш — рече той дрезгаво.

Миранда нададе ужасен вик и падна настрана, като се сви с гръб към него.

— Миранда, мисля, че трябва да знаеш, че все още си девствена. Не мога да повярвам, че някоя жена може да е толкова невежа — добави той и се запъти към потока.