Таньо Клисуров
Донор

Във всеки човек живее частица от Бога,

у един — повече, у друг — по-малко.

Отговорен съм за това, което мога.

жалко, че не е повече, жалко!

 

Но все пак, наведа ли се вечер над листа,

ставам този, от когото зависи нещо —

няма да го проиграя на прима виста,

нито ще го продам за паница леща.

 

Искам да служа на човешката кауза:

за болния лек да съм, кураж за слабия,

знаме за победения, любов за намразения,

а за всичките — по къшей от хляба.

 

Сигурен съм, че в много от хората

частицата божия е оцеляла.

Искам с моята да стана донора

на онези, в които тя се е разболяла.