Таньо Клисуров
Миячи на витрини

Пресъхнал въздух и прашасали витрини.

Чевръсти длани, уморени рамене.

И вече няма никой да отмине,

а ще се спре за мъничко поне

и ще загледа през измитата прозрачност

витрините на магазина скъп.

Какво ще купите самите вий, миячи?

Май само болката в отрудения гръб,

май само ироничната насмешка

на хорската преливаща река…

Да можехте от съвестта човешка

чернилката да триете така —

би плащал всеки да изглежда честен,

доброто в него да си проличи,

да спи спокойно, да му вярват лесно,

да го следи светът с добри очи…

Топите четките във кофите си бързо.

Неблагодарен изнурителен сезон!

Не знам защо: в пресъхналия въздух

край мен нахлува неочаквано озон.