Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Каква е тази страшна врява?
Какво, Викторо, с тебе става?
Че бива ли бе, господине,
спечеленото в две години
тъй да отстъпиш на вразите?
Тъй да си плюнеш на петите?
Постой, синьоро мой, постой!
Земята взета с ред победи
за две години — две-три педи
я пресметни й колко чини!
Не бива тъй бе, господине!
Задръж се мънинко, задръж се,
нали и ти уж воин, мъж си!
Напред, синьоро мой, напред!
Постой, опитай ти кривака,
поизправи си тъй гръбнака,
па сетне плюй си на петите
и дето видят ти очите
сред портокали, кипариси
на зимна дача оттегли се!
Така, синьоро мой, така!
На, тъй и твоите ортаци —
отбор соколи и юнаци,
подред багажите си взеха,
зарязаха те родна стреха
и здрави-живи надалеко
днес животуват тихо, леко.
Върши ти същото, върши!
И тъй към Лондон или Ница
в незрима качен колесница
(демек по нашенски в трамвая
на хаджи Пеша) ти на края
при Петра, Коля, кокошара,
ведно со своята китара
иди, синьоро мой, иди!