Христо Смирненски
На Уйлсона

Фалшиви миротворче, защо се тъй озъби,

за мир след като толкова гърлото си дра?

Дали че никой твойта песен не разбра,

или се до насита вече ти натръби

с тръбата на мира?

 

Или на твоя светлост поиска се да гони

Михаля из морето и да яде лобут,

т.е. начесто бани да прави в този студ?

Или си пък помислил, че може, Уйлсоне,

така да бъдеш чут?

 

Дали ти натежняха веч планините златни,

та каза да похарчиш в световния комар,

певецо ексцентрични, и ти някой долар.

Или причините са и тебе непонятни

за този войнствен жар?

 

Дали за развлеченье, дали от дълга скука

намисли да изтеглиш, размаха ножа свой,

т.е. — сарафа вечен да поиграй на бой?

Каквото и да мислиш, не плаши ни юмрука,

юмрука кекав твой!