Христо Смирненски
Лел

При баща си в кабинета

със сияющо лице

тя, блондинката напета,

втурна се с албум в ръце:

„Тате, тате, обърни се!

Петрович, виж, бил поет!

Неочаквано написа

днес в албума ми сонет.“

 

Но с уплаха очевидна

взе в ръце албума той:

„Вместо работа солидна

туй да върши зетът мой?!“

И зачете той тревожно

рожбата на своя зет,

гледа мрачно, осторожно

всяка дума, всеки ред.

 

Той чете, чете полека

и от бръчкаво чело

бяга леко надалеко

грижата за бъдно зло.

Махнал всякаква тревога,

махва зетовий сонет

и провиква се към бога:

„Слава теб!… не е поет!“

Прев. Ведбал