Христо Смирненски
Из „Войнишки песни“

Нощта разперила ли е крилата,

или сияе горе Феб,

все ти въртиш ми се в главата,

все тебе мисля, вечно теб.

 

Мъгла провлачила ли се е сива,

стоя на поста помразен

и мисля си, че галено обвива,

дете, коса ти буйна мен.

 

В мъглата на топола ли се мерка

покрай реката силует,

аз виждам в него стройната си Верка,

аз виждам, виждам те навред!

 

Мъглата дигне ли се, по тревите

росица бисерна блести,

аз спомням си тогаз, дете, сълзите,

които ля за мене ти.

 

А щом сияюща зората метне

пурпурозлатний си воал,

аз спомням си усмивките ти сетни

и тръпна пак от радост цял…

 

Усмихне ли се Феб зад снежен гребен,

проблеснат първите лъчи —

почувствувам аз блясъка вълшебен

на твоите палави очи…

 

На пост, почивка съм или в кипежа

на бой стихиен, бой свиреп —

все ти, дете, ми си копнежа,

все тебе мисля, вечно теб.