Христо Смирненски
Витоша и слънцето (Вечерна идилия)

Тлъста слугиня пред своя задирник

с беличко шалче безмълвна стърчи.

Млад ординарец пък, вечен немирник,

праща й светли целувки — лъчи.

 

Праща той сетни целувки въздушни,

тя червенее пък цяла от срам,

взори не вдига, но сякаш си шушне:

— Гледай, симпатио, още насам.