Христо Смирненски
Десетте заповеди

На хазайката ми

В дванайсет заповеди Саваот

разделил светлата си мисъл

и върху мрамор я написал

за назиданье на еврейския народ.

 

Преброил ги и горко възразил Мойсей:

„Жесток си, триж жесток Йехова!

Народът ми във таз окова

сред ново робство пак ще заживей.

 

Махни, Творецо, две поне от тях,

нима не виждаш, че са много!

Защо ни съдиш толкоз строго

без повод всякакъв, без ничий грях?

 

Дванадесет, дванадесет са те!

А що е силата човешка?

Последната е даже грешка,

абсурд, велик абсурд във нея се чете!“

 

Прострял се ничком пак Мойсей, а пък

Йехова, като поразмисли,

дванадесетата отчислил,

а тя била: „Не влизай нивга в пазарлък!“

 

Но недоволен бил Мойсей и викнал пак:

„А единадесетата, а нея?“

Погледнал Саваот Мойсея,

процедил „не“ и тропнал нервно с крак.

 

Разтичал се Мойсей насам-натам,

натрупал съчки и след малко

с бензиновата си запалка

запалил огън, бликнал буен плам.

 

След туй побарал се тук-там и хоп

две чисти бели гълъбици,

две целомъдрени девици

измъкнал от широкия си джоб.

 

Опекъл ги надве-натри за миг

и в жертва ги принесъл богу,

бог не поглеждал вече строго,

просветнал малко нещо неговия лик.

 

Мойсей посочил единадесетия ред,

навел се Саваот тогава,

изтрил и него със ръкава,

а той гласял: „Не давайте рушвет.“