Христо Смирненски
Стара приказка

Преминах аз черния каменен мост

по сребърен сноп светлина

и ето ме странник, и ето ме гост

сред чужда студена страна.

 

Край мене всевечния празник кипи

в кошмарен мъчителен сън

и шествуват хилядни сиви тълпи

сред песни и празничен звън.

 

Тук всеки е мъдър, тук всеки е пръв,

а всички са плахи деца —

вървят, отминават, но в пътя им кръв,

но в пътя им мъртви сърца.

 

Къде вий? Кои сте… В мъгла от съблазни

кой страшния кръг ви чертай?…

Напразно, безцелно!… В измамния празник

тук никого никой не знай.

 

И сивото шествие все тъй върви,

удавено в крясък пиян,

и все тъй стои над море от глави

незнаен слепец великан.

 

Всевластен, безстрастен, от нищо не трогван —

бележи той гост подир гост

и всеки, докоснат от пръста му огнен,

се връща по черния мост.