Христо Смирненски
Мосулски петрол в Лозана

Лорд Кързон мъж е благовиден,

седи на мекия си стол

и пита мрачен и обиден:

— Тук кой мирише на петрол?

 

Та ние хора сме салонни!

Кому тук е дошло на ум

сред тия зали благовонни

да вмъкне нефтений парфюм?

 

Поанкаре туй не разбира,

не знай и Стандарт-компани:

петрол в Лозана не извира,

а на петрол навред вони!

 

Измет паша се поусмихва,

но пак спокойно си седи.

А Мусолини даже кихва —

петрола нещо му вреди.

 

Лорд Кързон дяволито смига:

— Измет паша не е ли чул?

Той, струва ми се, тук пристига

с петролни мостри от Мосул?

 

— Те, мострите, са чак в Ангора,

нарочно ги оставих аз,

защото вий сте знатни хора —

ще се вмиришете на газ.

 

… Лорд Кързон клати се на стола,

оправя новия си фрак:

— Ще трябва значи в Анадола

за мострите да дойдем пак.

 

— Ще ви излезне много евтин

тогаз петрола, джентлемен;

Чичерин е търговец нефтен

и мисли също като мен.

 

— Така ли?… Сър Чичерин, честно

кажете мнението си!

— Така е, нефта пламва лесно,

но твърде мъчно се гаси!