Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Viking, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 28 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Фабио Ланзони. Викинг

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1995

Редактор: Полияна Атанасова

Коректор: Велина Парахулева

Технически редактор: Стефка Димитрова

Оформление на корицата: PolyPress, Габрово

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА ОСМА

Изминаха няколко дни, но Виктор не срещна отново Рейна. Той започна да свиква с живота в света на викингите. Вече беше пролет и хората от неговото племе бяха доста заети. Овцете и говедата бяха изкарани на паша в полето около селото. Робите сееха в разораната земя овес, ечемик, лен и различни зеленчуци. Мъжете от сутрин до вечер бяха заети с набавянето на храна. Те ходеха на лов за тюлени и риба и Виктор свикна с гледката на кожите, които бяха разпрострени да съхнат на слънцето. Мъжете събираха яйцата на морските птици и често канеха своя вожд на лов за кайри, северните морски птици. При този лов мъжете се изкачваха на високите скали, надвесени над океана, и хвърляха мрежите си, снабдени с дълги въжета, по летящите птици, които кръжаха над гнездата си. Първия път, когато присъства на този лов, Виктор видя как Роло силно залитна, докато хвърляше мрежата към прелитащите над главата му птици. Мъжът едва се удържа да не падне от стръмните скали и да не си счупи врата.

Въпреки че Виктор отхвърляше предложенията на хората си да го научат да лови кайри, все пак с удоволствие участваше в лова на риба с лък и стрели. Наистина се радваше на ездата в тундрата, когато се носеше на гърба на Слейпнир. Много често неговите вълци го следваха, весело си играеха и всички се наслаждаваше на свежия кристален въздух на тундрата. В такива моменти Виктор все повече и повече се убеждаваше, че мястото му е тук, в това време. Младият мъж чувстваше, че примитивният човек, който винаги бе живял някъде дълбоко в него, сега бе излязъл на повърхността. Той беше убеден, че е изпратен тук, за да научи тези хора как да живеят по-добре, в хармония със себе си и природата. Беше уверен, че в този свят ще намери най-после жената на своите мечти! Докато мъжете на племето се занимаваха със своите задължения, жените също не стояха със скръстени ръце. Те предяха, тъчаха, шиеха, дояха млякото от кравите и приготвяха сирене и масло, готвеха и се грижеха за децата. Виктор подозираше, че те доста често клюкарстваха по негов адрес и изглежда бяха много заинтригувани от неговото завръщане от Валхала. Винаги, когато минаваше покарай жените, които работеха в къщата му, те си шушукаха нещо, смееха се сподавено и го зяпаха с огромен интерес.

Времето минаваше и Виктор се питаше защо Волфгард все още не го е нападнал. Той запита Свейн и викингът му отговори, че Волфгард също е зает със сеитбата, а хората му също изкарваха добитъка на паша в полето, поправяха къщите си, пострадали през зимата, и се приготвяха за следващата зима. Ала независимо от това селото не беше в безопасност и Виктор продължаваше да държи стражи около фиорда.

Той всеки ден се упражняваше с воините си и овладяваше уменията да се защитава и да напада. Трябваше да бъде готов да поведе хората си в бой срещу Волфгард, когато той отново ги нападне. Разбираше, че все още не беше подготвен за суровия живот в тези диви викингски времена. По време на тези упражнения Кнут и другите воини успяваха с лекота да го повалят на земята, а това бе обидно за гордостта му. Да се опитва да се противопостави на тези силни викинги бе все едно да се изправи срещу булдозер. Понякога Виктор успяваше да постигне временен успех, но в повечето случаи се намираше запратен на земята, сред дивите цветя. И все пак с течение на времето и след непрекъснатите упражнения той започваше да придобива бойни умения бавно, но сигурно. А и хората му все по-рядко имаха повод да му се присмиват. Младият мъж беше научил няколко хватки по време на уроците си по фехтовка и заради участието си в няколко филма и сега обучаваше мъжете на тях.

В селото на викингите имаше две модерни удобства — едното беше една колиба, която приличаше на сауна и където мъжете се къпеха, а другото беше банята. Това беше постройка, разделена на две части — за мъже и жени. Тя се намираше до един естествен горещ извор. Беше огромно удоволствие да се потопи в топлия извор и да си отдъхне след някое уморително упражнение по бойно изкуство или след дълга разходка из тундрата. Понякога сърцето му се изпълваше с тъга, когато си спомняше прекрасните мигове с Моника, прекарани в горещата вана в удобната му баня от двадесети век. Ала с течение на времето разбираше, че никога не би могъл да има щастлив живот с Моника. Докато си почиваше в горещата бълбукаща вода, си представяше, че до него се е изтегнала онази прекрасна жена воин, която толкова много го бе развълнувала.

Често се питаше кога отново ще види Рейна. От онзи ден, когато тя се бе намесила в боя между него и Кнут, той не беше забелязал да е идвала в селото, макар понякога да имаше чувството, че някой тайно го наблюдава. Рейна беше истинска варварка, но споменът за нейната красота и сила, дори за жестокостта й, продължаваше да го преследва. Тя беше Моника, по-точно преродената Моника — една примитивна и много интересна жена. Мисълта да опитоми нейната жестокост и да я превърне в страст го възбуждаше и го изпълваше с приятно задоволство.

В една студена пролетна утрин младият мъж оседла Слейпнир и препусна извън селото, към полето. Към обед той стигна до базалтовите скали и спря да почине и да изяде обяда си, състоящ се от хляб и риба. Слейпнир пасеше наблизо. Изведнъж видя една жена, която яздеше през ливадата под него. Това беше Рейна, възседнала малкия си черен кон. Значи тя отново се бе осмелила да навлезе в неговите земи! Обзе го истинско удоволствие. Сега можеше тайно да я наблюдава, както тя толкова често го бе дебнала!

Тъй като не искаше да я изплаши, Виктор завърза коня си за един храст и се прикри зад близката скала. Благодари на боговете, че неговите любимци не бяха с него. Вълците сигурно щяха да подушат врага и щяха да се нахвърлят върху девойката. Ала тази сутрин те бяха отишли на лов за зайци и сега Виктор спокойно можеше да наблюдава красивото момиче.

Ако трябваше да бъде честен, той все още не искаше да се среща с Рейна. Искаше да я опознае по-добре и да обмисли как да я спечели, а и воинските му умения все още не бяха на висота. Едва ли щеше да се представи добре, ако трябваше да се бие с тази кръвожадна валкирия. Искаше да измисли начин да се предпази от варварското й желание да го убие, но не искаше да я нарани.

Докато тя слизаше от коня, той не сваляше поглед от нея. Както й при по-ранните им срещи, момичето беше облечено в мъжки дрехи — носеше туника, тесни панталони и меки кожени ботуши. Както и Моника, тя имаше дълги стройни крака, а почти голите й рамене бяха наистина прекрасни. Гъстата й дълга руса коса бе пристегната с панделка.

Виктор се зачуди защо е дошла тук. Дали искаше отново да следи хората му, или просто искаше да остане сама? Любопитството му скоро бе задоволено. Девойката коленичи и тихо изсвири. След миг, за огромно учудване на Виктор, се появи малка снежнобяла лисица, която изскочи иззад един базалтов блок и се втурна към момичето. Рейна весело се отпусна в торфа и започна да гали животното. След секунди двете се търкаляха и лудуваха сред дивите цветя.

Младият мъж ги наблюдаваше запленен и не можеше да повярва на очите си. Звънливият смях на Рейна се носеше из тундрата и се смесваше с веселите и жизнерадостни звуци, които издаваше малката лисичка. В този миг девойката не приличаше на жестока валкирия, а на едно нежно, безгрижно и щастливо дете.

Значи тази свирепа жена воин все пак дълбоко в сърцето си бе запазила едно кътче нежност. Колко му се искаше да не бяха врагове и да можеше да се присъедини към нейната радост и смях.

След малко тя се изправи, отиде до коня си и бръкна в раницата, която висеше отстрани. Върна се при лисичката и й подаде няколко яйца. Животното подскочи щастливо и Рейна нежно го погали.

Виктор поклати глава. Тази девойка наистина не беше само жестока дивачка. Сега беше убеден, че тя е жената на неговите мечти и тя е неговата съдба. Тя беше истинска жена и той я желаеше. Младият викинг наистина беше изненадан от дълбочината на чувствата, които изпитваше към жена, която беше виждал само три пъти и дори не бе докоснал…

Или всъщност вече я беше докосвал? Може би беше обичал Рейна в един друг живот, живот, в който тя изобщо не беше живяла. Може би сега я беше срещнал отново, когато тя бе духовно преродена и вече бе готова да свърже живота си с неговия в една връзка, която той толкова отдавна желаеше. Наистина тази вероятност беше толкова вълнуваща! Макар че Виктор не разбираше напълно тази сложна и объркана зависимост между време и пространство, нито пък защо душите им се бяха разделили във времето, а след това отново се бяха срещнали, но беше убеден, че между тях съществува дълбока физическа и психическа връзка. Те наистина имаха много общи неща помежду си, в това число и любовта им към животните и към откритите пространства. Младият мъж копнееше да си поиграе с нея и с малката лисичка сред тази дива просторна тундра. Искаше да се смее заедно с нея, искаше да спечели любовта й и да завладее гордото й сърце. Да, тази трудно извоювана любов щеше да му бъде по-скъпа от всички съкровища на света. Тя беше жена, която нямаше да мисли първо за кариерата си и която ще му роди децата, които той толкова силно искаше. Самата мисъл да създаде с нея семейство в тази сурова и примитивна обстановка, го изпълни с безкрайно вълнение. И ако това означаваше да бъде назадничав и консервативен, той искаше да бъде такъв.

Виктор видя, че Рейна се изправи, върна се при коня си и взе лъка и колчана със стрелите. Лисичката се приближи и застана до нея. С плавни и сигурни движения девойката започна да изстрелва стрелите към ствола на една бреза. Младият мъж се намръщи, когато видя, че нито една стрела не пропусна целта. Очевидно, преди да сподели любовта си с тази жена, той ще трябва да я накара да се откаже от подобни занимания. Когато успееше да опитоми това великолепно диво създание, но без да му причинява болка, когато успееше да даде воля на нежната и женствена страна от нейната природа, тогава щеше да знае, че е извоювал истинска победа.

Девойката привърши с упражненията си, погали за сбогом лисичката, после се метна на коня си и препусна на запад. Заинтригуван, Виктор възседна Слейпнир и я последва на безопасно разстояние.

Навлязоха сред скалите и младият викинг забеляза няколко гейзера, които изхвърляха нависоко гореща водна струя и образуваха тайнствен облак от водни пръски. Какво търсеше момичето толкова навътре сред хълмовете? Защо не се връщаше при своите хора, в селото на Волфгард?

Скоро получи отговор на въпросите си. Рейна спря пред един буен поток. Над него се бе навел един мъж и очевидно се молеше, нагазил във водата. Мъжът беше много слаб, с изпито брадясало лице. Беше коленичил в потока с вдигнати към небето ръце, без да обръща внимание бълбукащата вода. Виктор бе изумен от странната гледка. Нима Рейна се познаваше с този луд мъж? Той бързо спря коня, слезе от него и се скри зад една върба, откъдето можеше да наблюдава мъжа и девойката.

Рейна също слезе от коня си. Младият мъж я гледаше как се приближава към странника и оживено му махна с ръка. Той я видя и след миг излезе от потока. Тялото му трепереше, а водата се стичаше от дългата му брада и тъмната широка горна дреха.

Виктор видя, че Рейна се спусна към коня си, извади едно одеяло и бързо го метна около раменете на мъжа. После му подаде една груба тояга и коленичи в краката му…

Викингът видя, че мъжът я прекръсти, а тя седеше с наведена глава и молитвено скръстени ръце.

Господи, това момиче беше християнка! Виктор беше смаян и заинтригуван повече откогато и да било.

Нима този мъж беше свещеник? И ако е такъв, какво, за бога, търсеше един християнин на този езически викингски остров? И каква беше връзката между него и Рейна?

Виктор се върна в селото. По време на вечерята с кръвния си брат той попита Свейн за свещеника, но без да споменава за Рейна.

— Докато яздех из планините тази сутрин, зърнах един странен мъж с дълга брада, който се молеше в един поток — подхвърли той, докато отпиваше от бирата си.

Свейн изсумтя презрително и избърса мазнината от брадичката си с ръкава на кожения си жакет.

— Сигурно си видял Пелагиус.

— Пелагиус? Кой е той?

— Един ирландски отшелник, който живее в планините.

— И какво търси един ирландец във Ванахейм? — намръщено попита Виктор.

Свейн си отряза едно парче от големия овнешки бут.

— Откакто свети Брендан пристигна в Исландия през пети век, монаси от Ирландия дойдоха тук, на север, за да покръстят езичниците в християнска вяра.

— Колко вълнуващо. И постигнаха ли успех?

Викингът поклати глава.

— Всъщност повечето от тях станаха отшелници като Пелагиус.

— Затова ли този монах се държи толкова странно?

— Да. Съветвам те да го избягваш, вожде, така както правим аз и останалите воини от племето. Той наистина е побъркан и всички се страхуваме от проклятията му.

Виктор се усмихна и отново отпи от бирата. Значи Рейна Унищожителката си имаше таен приятел, който навярно беше толкова опасен, колкото и тя самата.

 

 

Слънцето вече залязваше, когато Рейна седна пред вратата на една малка колиба недалеч от селото на втория си баща. В ръцете й се беше сгушило едно малко дете, едногодишният Хамар. Майката на Хамар, Инга, си почиваше, както правеше винаги, когато Рейна идваше да гледа детето. Бебето се чувстваше удобно в скута й и си играеше с желязната й гривна.

Девойката се чувстваше добре с детето, извън селото, далече от любопитни очи и от воините на Волфгард, които се отнасяха с презрение към нея. Днес бе прекарала хубав ден в земите на враговете си — беше си поиграла с малката лисичка, а след това бе посетила своя добър приятел Пелагиус. Ала въпреки всичко една малка бръчка прорязваше гладкото й чело. Странно, но докато беше в земите на Виктор, тя не се чувстваше далеч от любопитни очи. Непрекъснато имаше усещането, че някой я наблюдава. Няколко пъти се озърта зад себе си, но не видя никого. И сега се питаше дали Виктор Безстрашния не я следи, така както доста често и тя го дебнеше. Нима бе предизвикала неговото внимание и любопитство от онзи ден, когато бе хвърлила камъка по него?

Младото момиче се усмихна при спомена за изненаданите викинги, които бе повалила на земята като детски играчки. Е, тя не успя да улучи Виктор, камъкът удари по главата един от неговите хора и сега се питаше дали това стана нарочно или случайно. Рейна се опитваше да се убеди, че иска малко да си поиграе с Виктор, преди да го убие, но сърцето й казваше друго. Дори самата мисъл, че Виктор я е наблюдавал, я караше да изтръпва от вълнение.

Защо този викинг предизвикваше в душата й толкова странни и объркващи чувства? И какво от това, ако днес я е видял? Девойката се опитваше да се убеди, че това не я интересува, ала се чувстваше неспокойна и уплашена. Имаше и нещо друго. Не искаше никой да знае, че дълбоко в сърцето си тя беше една нежна и чувствителна девойка. Само природеният й брат Рагар познаваше тази страна от характера й.

Ала сигурно Виктор не я е видял. Сигурно…

Рейна извика, когато бебето внезапно дръпна дългата й коса и радостно изгука, явно доволно от себе си. Младото момиче го погледна и внимателно освободи малките пръстчета, които здраво стискаха кичур от косата й.

— Значи искаш да ти обърна внимание, така ли, мъничкият ми?

Бебето отново изгука нещо в отговор. Девойката взе малките му ръчички между своите и започна да ги пляска една в друга, докато му пееше песничка за прасетата и петлетата, които си играели на двора. Тя често си играеше по този начин с малкия Хамар, тъй като това бе любимата игра на детето. То се смееше и издаваше радостни звуци. Когато накрая и двамата се умориха, Рейна разроши косичката му, притисна го силно към себе си и целуна меката му бузка. Той я погледна с обожание, после се прозя и се сгуши в ръцете й. Сърцето й се изпълни с нежност и копнеж.

Дали и тя някога ще има такова красиво дете, дете, родено от любим мъж? Тази мисъл я натъжи, защото Рейна знаеше, че тя е като в капан на този проклет викингски остров. Тук жестокостта и насилието бяха неразделна част от живота й, а всички мъже бяха нейни врагове. Тя никога нямаше да се омъжи за един викинг, а това означаваше, че изобщо никога няма да се омъжи.

И сега, докато галеше русата косичка на детето и гледаше сините му очи, тя неволно си спомни за Виктор. Може би един ден нейният враг щеше да има син като Хамар, помисли си тя, и възможността да види Виктор Безстрашния като баща накара сърцето й да затупти по-бързо.

Девойката тръсна глава, за да прогони тези мисли. Какво ставаше с нея? Какви бяха тези мисли за нейния враг? Нима се беше поддала на чара на този мъж? И ако не внимава, сигурно следващия път щеше да си представи как тя е майката на децата на Виктор! Той не само че беше неин заклет враг, но и ако един ден имаше син, той също щеше да бъде принуден да стане воин. Младото момиче въздъхна и погледна детето. И малкият Хамар един ден ще стане боец и ще трябва да се бие с враговете на викингите.

Но това време беше още далеч и поне сега Хамар беше едно щастливо бебе. Някога и тя беше щастлива малка принцеса, когато живееше с родителите си в своята любима Франция, на брега на Лоара. Един ден ще избяга от този остров и ще се върне в родината си!

Тя залюля бебето и тихо запя една тъжна песен, която помнеше от ранното си детство. Целуна отново меката бузка на детето, а малките пръстчета се вкопчиха в ръката й. Сърцето й се сви от мъка и от очите й се отрони една сълза.

Детето заспа и Рейна влезе в колибата и внимателно го постави на леглото до спящата му майка. Отпъди решително всички спомени, които я размекваха и я караха да бъде нежна и уязвима. Тази вечер отново щеше да прекоси фиорда. Трябваше да узнае повече за врага си. Това щеше да й помогне да го победи, преди самата да бъде победена от собствената си слабост и от влечението, което изпитваше към този мъж.