Фабио Ланзони
Викинг (4)

ГЛАВА ТРЕТА

На един изолиран плаж в Малибу Марчело стоеше до директора на продукцията, облечен като Ивар Непобедимия. Наоколо техниците и асистентите се суетяха с последните приготовления за финалната сцена. Помощник-режисьорите даваха последните си нареждания на статистите.

След по-малко от десет минути щяха да започнат снимките. Макар да се предполагаше, че сцената с горящия кораб ще бъде снимана през нощта, мрачното утринно небе щеше да се окаже подходящо, за да се създаде илюзията за нощен мрак, подпомогнато с няколко допълнителни ретуша на кадрите при монтажа. Облачното небе облекчаваше снимките, ала силният океански вятър затрудняваше работата на снимачния екип и особено на осветителите. Харолд Шиндъл стоеше отстрани със загрижена физиономия и инструктираше сценичните работници и осветителите къде да разположат скъпата техника, отражателите и екраните, които постоянно се събаряха от силния вятър.

До брега беше изтеглен корабът на викингите, в който след малко щяха да положат тялото на Ивар Непобедимия за последния му път към Валхала. Над брега се извисяваше мрачният силует на кораба със сини платна и позлатена статуя на валкирия на носа му. Недалеч от него във вълните се поклащаше катер, където бяха поставили страничната камера, за да проследят изчезването на викингския кораб в морската шир. На един кран на брега беше монтирана втората камера, зад която бяха застанали операторът и неговият помощник със слушалки на ушите, готови да започнат снимките. На скалите чакаше хеликоптер с включен двигател. В него се намираше третата камера, която щеше да снима изгарящия кораб от въздуха.

Марчело, напълно гримиран и облечен като Ивар Непобедимия, слушаше последните указания на Ирвинг. Ала имаше опасност силният влажен вятър да провали многочасовия труд на гримьора, фризьора и художника по костюмите. Гъстата коса на актьора, покрита с церемониалния шлем, се спускаше върху широките му рамене, а синята копринена туника обгръщаше плътно мускулестите му гърди. Отпред туниката беше закрепена със златни брошки с изображения на диви животни. На кръста му висеше огромен меч. Марк и Ирвинг си крещяха един на друг, за да надвият грохота на океанските вълни, от което бъркотията ставаше още по-голяма.

Ирвинг нервно махна с ръка към реквизитора и към техниците по специалните ефекти, които завършваха последните приготовления за финалната сцена, при която корабът трябваше да изчезне сред пламъците.

— Марк, бих искал да се откажеш от налудничавата си идея да участваш лично в тази сцена. По-добре да използваме дубльор. Тези вълни ме плашат, а силният вятър много бързо ще разнесе пламъка.

— Ако искаш всичко да е напълно безопасно, тогава не трябва да снимаме в океана сцената с изпращането на кораба до Валхала — отвърна Марк. — Обикновено викингите са изпращали загиналите в бой войни, като са поставяли телата им в малки лодки, които след това са изгаряли в погребални ями.

— О, май отново трябва да се съобразяваме с мистър Автентичност, така ли? — сопна се Ирвинг. — И какво му е вълнуващото на тази погребална церемония в някакви жалки дупки в земята? — Той внезапно се ухили. — Но този път те хванах, момче. — Режисьорът сложи ръка около устата си и извика: — Скриптерът, при мен!

Висок млад мъж с измъчено лице изтича към него със сценария в ръка. По време на снимките Марк се беше сприятелил с Крие Стенст, студент по антропология, който временно се беше наел на работа като скриптер за този филм. Крие им даваше ценни съвети как да постигнат максимална достоверност на сцените и помагаше при уточняването на костюмите.

— Да, сър? — попита Крие и си намести очилата.

— Обясни на нашата суперзвезда, че сцената с изпращането на горящия кораб в океана към Валхала е автентична — самодоволно рече Ирвинг.

Студентът прикри усмивката си, извади бележник от задния си джоб и започна бързо да го разлиства.

— Да, Марк, режисьорът е прав. Чакай да проверя. Ето тук някъде съм записал всички подробности около погребалните церемонии на викингите. А, ето… в норвежката митология богът на светлината Балдер е бил пронизан със стрела в сърцето и са го изпратили в океана върху горящ кораб.

— Да, но Балдер е бил изпратен в ада, а не във Валхала — уточни Марк.

— Отказвам се да споря с теб — примирено заяви Ирвинг.

Крие се ухили.

— Да, за Балдер си прав, Марк. Ала това не е всичко, което съм открил. Крал Сикурд от Швеция и крал Хаки от Норвегия също са поели последния си път към отвъдното по същия начин — както и един малко известен норвежки крал, който е бил изпратен от племето си към Валхала върху горящ кораб в океана, след като е загинал в жесток бой.

Марк кимна.

— Много добре. Значи е имало такива случаи. Радвам се, че имам работа с човек, който обича да изпилва нещата. Знаеш ли името на този норвежки крал?

— Това е бил Виктор Безстрашния, разбира се — иронично подметна режисьорът и тримата избухнаха в смях.

— Точно така, сър. Всъщност исках да ви поздравя за автентичността на реквизита и костюмите — обърна се Крие към Ирвинг. — Всичко е точно както е било, с изключение на шлемовете с рога, които са се използвали само при жертвоприношения и погребални церемонии.

При тези думи Марк избухна в смях, а Ирвинг се престори на ядосан и изкрещя към студента:

— Уволнен си, момче!

Като видя пребледнялото лице на Крие, Марк побърза да го успокои.

— Не се тревожи, Крие. Ирвинг просто не понася да го критикуват.

— Да, а сега изчезвай от тук, преди наистина да съм те уволнил! — добави режисьорът и заканително изгледа младежа. — До гуша ми дойде от експерти!

Крие се захили и се върна на мястото си до шефа на скриптерите.

— Нали ти казах за шлемовете с рога, Ирвинг? — подразни Марк режисьора и си оправи туниката.

Без да обръща внимание на думите му, Ирвинг се почеса по брадата и намръщено погледна към кораба.

— Все още се безпокоя за теб, Марк. Да лежиш там сред всичките тези пламъци…

— Няма проблеми — увери го младият мъж. — Отговорникът по специалните ефекти ме увери, че пламъците ще са поне на половин метър от скъпоценното ми тяло. Ти само се погрижи сладките помощнички на оператора да си свършат добре работата и всичко да изглежда така, сякаш наистина съм погълнат от огъня. Все пак те са три и аз съм сигурен, че всичко ще мине чудесно.

Режисьорът намръщено погледна към небето.

— Освен ако не завали. Тогава всичко ще отиде по дяволите.

Марк също погледна нагоре.

— Все пак тези тъмни облаци ще помогнат на хората по специалните ефекти и онези тъмни скали наистина ще изглеждат като базалтови.

— Какво, по дяволите, е това „базалт“? Актьорът се ухили.

— Това са вулканични скали, такива са бреговете на Исландия. Нима не знаеш, че Исландия се е образувала от застинала вулканична лава, която е изригнала от дъното на океана?

— Щом го казваш, ти вярвам. — Ирвинг махна примирено с ръка.

Марк се загледа в кръжащите по небето птици.

— Малко ще ти е трудно да представиш тези чайки да изглеждат като онези големи атлантически птици с големи клюнове. Освен ако не ги облечеш в смокинги, разбира се.

— Ти само си пази задника на онзи кораб и помни, че снимките на „Форт Ларами“ започват през юни — отсече Ирвинг.

Младият мъж видя как ядосаният режисьор отиде при звукооператора, за да се посъветва с него, и поклати глава. Зърна Моника, вече облечена в златиста викингска рокля. Фризьорката се опитваше да приглади русата й коса, но непрестанният вятър бе успял да измъкне няколко кичура от прическата й.

Той се приближи към тях.

— Не можеш да я направиш по-красива, отколкото е, Гретхен — подразни той фризьорката и намигна на Моника.

— Сигурно си прав, Марк. Както и да е, отказвам се. — След това извика ужасено и се спусна към един от статистите, който бе смъкнал шлема си.

— Най-после сме сами, скъпа — промърмори Марк. — Готова ли си да се сбогуваш със своя храбър воин и да го изпратиш на последното му пътуване?

Той протегна ръка и приглади косата й. Младата жена нервно се усмихна.

— Днес ще бъдеш много внимателен, нали, Марк?

— Сигурно си чула вайканията на Ирвинг за последната сцена.

Тя неспокойно се огледа.

— Не беше необходимо да чувам Ирвинг. Знам, че всичко това — вятърът, вълните, огънят — са много опасни.

Марк сви рамене и се усмихна.

— Знаеш ли, че когато викингите са изпращали някой воин, загинал в прославен бой, с него за Валхала е трябвало да замине и някоя млада робиня. Все още можеш да дойдеш с мен.

— А след това ще се превърна ли в лаврово дърво?

— Може би.

Тя го погледна замислено и поклати глава.

— О, Марк. Ти искаш да дойда с теб, но само ако приема твоите условия. Навярно принасянето в жертва на млада робиня напълно подхожда на остарелите ти възгледи за живота.

— Значи за теб аз съм мъж с първични инстинкти, който се опитва да те направи своя робиня? — мрачно попита той.

Моника го погледна и въздъхна.

— Наистина понякога ме вбесяваш, но всъщност може би точно първичното в теб ме привлича толкова много. Не знам, но сигурно ще бъде погрешно да се опитвам да те променя.

Младият мъж пристъпи още по-близо към нея и дрезгаво прошепна:

— Тогава ще дойдеш ли с мен в следващото пътуване, където ще се опитам отново да открия себе си?

— Не мога, Марк — гласът й потрепери.

Те се гледаха един дълъг и мъчителен миг, а после той избърса една сълза от бузата й.

— Опитай се да не плачеш прекалено много за Ивар, скъпа моя. Това ще развали грима ти.

Моника прехапа устни.

— Марк…

— Да?

— След празненството по случай приключването на снимките аз ще си опаковам нещата и ще се изнеса от къщата.

Марк се намръщи.

— Наистина ли е необходимо, Моника?

На лицето й се четеше примирение, примесено със съжаление.

— Да. В противен случай само ще отложим за известно време неизбежната раздяла. Аз трябва да уредя живота си, а ти трябва да намериш момиче, което ще може да ти даде всичко, което искаш. — Тя замълча и храбро се опита да се усмихне. — Момичето, което ще дойде с теб на следващото ти пътуване, когато ще откриеш себе си. Той повдигна брадичката й.

— Аз вече съм намерил това момиче — напрегнато прошепна младият мъж. — Ала тя не е готова за мен.

Те се погледнаха с болка в очите. В този миг се чу гласът на помощник-режисьора:

— Моля, всички по местата си! Започваме!

Марк се намръщи и понечи да тръгне. Моника го хвана за ръката.

— Не можем ли да се разделим като приятели?

— Разбира се — тъжно се усмихна той. — Без никакви лоши чувства. Мога ли да ти стисна ръката?

— Ще ме целунеш ли? — жално попита тя.

Младият мъж въздъхна, после притисна мекото й тяло до гърдите си и започна да я целува толкова страстно и всепоглъщащо, че хората от снимачния екип, които ги гледаха, започнаха да дюдюкат и да се смеят одобрително.

— Ей, Марк, запази страстните си целувки за валкириите във Валхала — подвикна весело Крие.

Те се отдръпнаха малко смутено един от друг.

— Желая ти успех, красавецо — дрезгаво прошепна Моника.

Марк нежно докосна върха на носа й.

— Разбий им сърцата, скъпа моя. Всъщност, ти винаги си го правила. Това се отнася особено за моето нещастно сърце.

После се обърна и се отдалечи. Искаше й се да извика след него, но се спря.

Когато се запъти към кораба с шлем на главата, силният вятър развяваше туниката около стройното му тяло. На кораба специалистите по техническите ефекти вече привършваха работата си.

— Ей, момчета, готови ли сте да ме опечете днес? — весело подвикна той.

— Не говори така, Марк. Никак не е забавно — отвърна Стан, отговорникът на техниците.

Актьорът се ухили и се качи на кораба. На палубата имаше истинско изобилие от всичко необходимо за един прославен викингски воин, който се отправя на пътешествие към Валхала — храна, бурета с бира, съдове, украсени със скъпоценности, дрехи и различни оръжия. Той пристъпи в средата на палубата и легна върху тясно погребално ложе, украсено с изображения на животни. Един от сценичните работници се приближи и оправи туниката и меча му.

Стан затвори куфара си с инструментите, приближи се към Марк и нервно започна да повтаря инструкциите си.

— Само помни, че сместа, която използваме за огъня, се намира в един резервоар във вътрешния периметър на фалшборта. Тя ще се възпламени, когато Моника и останалите статисти я запалят с факлите си.

— И тогава аз ще се превърна в нещо като горещ сандвич?

Стан се намръщи.

— Ти ще си доста далече от пламъците. Е, може би ще усетиш дим и ще ти стане малко по-топло…

— Искаш да кажеш, че аз няма да се опека като пържола и все пак няма да имам нужда от газова маска?

— Престани, Марк. Както вече ти казах, никак не е смешно. Можеш да усетиш малко дим и да ти стане малко горещо, но като цяло ще се чувстваш добре. Повярвай ми, целият ни екип по специалните ефекти свърши дяволски добра работа, за да бъде всичко максимално безопасно. Използвали сме толкова много огнеупорни материали, че дори се страхувам дали корабът или платната ще бъдат обхванати от пламъци навреме, преди снимките да са свършили.

— Думите ти много ме успокоиха — сухо отвърна младият мъж.

— Ние ще бъдем с камерите на кораба, точно до борда. Ако вятърът се усили или вълните станат прекалено големи, ще прекъснем сцената и ще загасим пламъците. Ще съм там и ще потуша огъня, преди дори да си усетил горещината.

Марк сериозно кимна.

— Чудесно, момчета. Независимо от шегите ми, искам да ви кажа, че сте свършили отлична работа.

— Така е, Марк. Пожелавам ти успех.

Техниците изчезнаха от палубата. Марк чу последните заповеди на първия помощник-режисьор и затвори очи, за да се концентрира. Както бяха говорили с Ирвинг, тази сутрин той не трябваше да се „вживява“ в ролята на Ивар, но трябваше да пресъздаде правдиво смъртта на загиналия воин. Пое дълбоко дъх, като се опита да не мисли за нищо. Трябваше да лежи спокойно и тихо. Някъде в далечината все още чуваше гласовете на режисьора и хората от екипа, тихото бучене на моторната лодка с камерата, бръмченето на хеликоптера над главата му. След това се чу звънец и гласовете стихнаха.

Откъм брега се чу вик: „Снимаме!“ и до слуха му достигна плачът на статистите. Знаеше, че сега Моника и останалите ще дойдат, носейки запалени факли и подаръци за боговете. Техните песни и молитви се усилиха и Марк разбра, че скоро ще настъпи моментът да запалят кораба, за да го изпратят в последното му пътуване до Валхала.

Той чу изпълнения със сълзи вик на Моника:

— Сбогом, мой горди и смели боецо!

След това пламъците обхванаха носа на кораба и той разбра, че факлите са възпламенили запалителната смес. Усети силен тласък и корабът се плъзна по вълните.

Лежеше със затворени очи и до него долитаха тъжните викове на Моника и плачът на статистите. След това чу и пращенето на пламъците. Усети топлината от огъня откъм фалшборта и мощни вълни залюляха кораба. Наистина техниците имаха право. Това беше почти приятно. Вярно бе, че стана малко горещо, но димът и миризмата не бяха непоносими, а люлеенето на кораба му действаше някак странно успокояващо. Марк се отпусна и почувства как потъва нанякъде и се унася в сън. Скоро, помисли си той отнесено, скоро другите щяха да дойдат и да го събудят…

Внезапно Марк се събуди и се задави от дима. Усети как пламъците вече ближеха краката му и започна трескаво да дърпа въжетата, с които бе завързан към погребалното ложе. Скочи на крака, пое дълбоко дъх и високо изруга. Наоколо беше тъмно, само корабът светеше, обхванат от пламъците.

Къде, по дяволите, се намираше? Защо този уж „огнеупорен“ кораб гореше като факла и къде бяха техниците, за да го загасят?

Напълно объркан, той се огледа наоколо. Беше истинска нощ, вятърът бясно фучеше и въпреки всякаква логика тялото му трепереше от студ сред бушуващите пламъци. Всичко около него беше различно и актьорът усети как го обзема паника. Корабът беше обхванат от гъсти кълба черен дим, младият мъж се задушаваше, а чудовищните пламъци препречваха пътя му към средата на кораба. Чу се силен трясък и той с ужас видя как голямото платно пламна и изгоря за няколко секунди!

Нямаше време за губене. Марк разбра, че му остават само няколко мига, преди пламъците да го погълнат, затова набързо прошепна една молитва и се хвърли в океана. Ако не беше потопен във водата, щеше да изкрещи от съприкосновението с леденостудената вода. Той се раздвижи, за да отпусне мускулите си, излезе на повърхността, тръсна Глава и пое дълбоко въздух. Сякаш дробовете му се изпълниха с лед. Заплува отчаяно към брега, тъй като знаеше, че не може да издържи дълго в тази ледена вода.

Господи, къде се намираше? Какво ставаше с него?

Изведнъж, като по чудо, димът се разсея и той видя пред себе си тъмните очертания на някакъв непознат бряг. Сред надвисналите черни скали се виждаха силуети на хора и горящи факли. Разбира се, това сигурно бяха Моника и статистите! Младият мъж заплува с последни сили към тях. С всеки изминал миг чувстваше как отпада, докато се опитваше да се бори с ледените, бушуващи вълни. Тялото му започна да се вцепенява. Най-после се добра до брега и излезе, олюлявайки се.

Погледна към групата мъже и жени, скупчени край брега. Но какво беше всичко това? Всички тези хора му бяха непознати, облечени в странни дрехи от вълчи кожи и вълна! Въздухът беше леден като вълните на океана.

Марк видя в далечината ледени върхове и премигна учудено. Ледени върхове и базалтови скали? Света Богородице, нима се беше озовал в Скандинавия? Но това беше невъзможно!

Започна да трепери, но този път не само заради студа.

— Крал Виктор! — изкрещя един от непознатите. — Ти все пак си жив! Нашият безстрашен вожд е жив!

Крал Виктор? Защо, по дяволите, този мъж го нарече крал Виктор? Марк се взираше удивено в странната група, около петдесетина мъже и жени. Всички изведнъж се завтекоха към него. Много от тях паднаха на колене и започнаха да плачат и крещят от радост.

— Крал Виктор! Благодарим на Один, че те върна при нас!

— Нашият вожд се върна от Валхала! — изкрещя друг.

— Божествата са благословили нашия вожд и са му дали да вкуси от свещената ябълка на Идун, която възкресява мъртвите!

Младият мъж почувства как зъбите му започнаха да тракат от студ и изумление. Къде се намираше и кои бяха тези хора, които бръщолевеха за древни скандинавски богове като Один и Идун? Нима тези идиоти наистина вярват, че той е Виктор Безстрашния, който се е върнал от Валхала? Нима снимачният екип му е устроил някаква безвкусна шега?

— Какво, по дяволите, става тук? — сърдито запита той.

Но никой не му обърна внимание, защото в този миг всички се дръпнаха ужасени назад й вторачиха погледи в далечината.

— Волфгард! — изкрещя някой.

— Хората на Волфгард са се върнали! — извика друг.

— Жените и децата да се приберат в селото! — заповяда трети.

Настъпи страшен хаос. Жените и децата побягнаха с писъци в черната нощ, а мъжете извадиха мечовете, копията и бойните секири и застрашително наобиколиха Марк.

Марк беше ужасен.

— Пресвета Дево, спаси ме! — прошепна той с широко отворени очи и започна да отстъпва назад.

Мъжете го изгледаха смаяно.

— Вожде! Какво правиш! Трябва да ни поведеш на бой! — изкрещя един от бойците.

— Трябва да ги победим или да загинем! — извика друг.

Младият мъж чу ужасяващите бойни викове зад гърба си и разбра, че няма друг изход. Към брега се приближаваше страховит викингски кораб с дракон на носа. От него наскачаха десетки бойци, въоръжени със секири, мечове, лъкове и стрели, и се насочиха право към него!