Фабио Ланзони
Викинг (27)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Виктор и Рейна бавно яздеха по обратния път към селото, следвани от лисицата Фрея. Макар че се налагаше Рейна често да я подканя с жестове и подвиквания, тя се радваше, че дребното зверче й се подчини и реши да ги последва. Но неизмеримо повече се зарадва на предложението на Виктор да приберат лисицата в техния дом. След няколко минути ще се приберат у дома, Фрея ще се отпусне на постелята от слама и вече нито гладът, нито хората няма да заплашват любимото й животно и нейните малките лисичета, които може би много скоро щяха да се родят. Нито пък щеше да ги измъчва студът, защото Рейна щеше да събира около огнището всичките си домашни любимци през студените арктически нощи.

За сетен път Рейна се замисли за удивителната доброта и отзивчивост на младия й съпруг към всички живи същества наоколо, които страдаха от суровата природа или от не по-малко суровите обитатели на острова. Никога не бе очаквала, че ще срещне викинг с такова меко сърце, затова не бе чудно, че с всеки изминат ден любовта й към този красив и мъжествен вожд постоянно нарастваше, а съпротивата й срещу него затихваше все повече и повече. Младата жена отново си припомни, че не трябва да забравя какво иска всъщност той от нея. Ако не внимава, в най-скоро време ще бъде напълно покорена от него или, както се подиграваха бойците, „опитомена“. Мразеше тази дума! Нищо чудно до няколко седмици да забременее от него и той ще се възползва от това, за да я превърне в напълно послушна робиня. И колкото повече я завладяваше копнежът за неговите ласки, толкова по-силно се събуждаше в нея войнственият инстинкт на валкириите, които винаги са се съпротивлявали на всяко потисничество и унижение…

Докато гледаше как Рейна подмамваше лисицата да тръгне след тях, лицето му си оставаше замислено и загрижено. Виктор беше изумен от мигновената й реакция, когато тя го повали по гръб върху влажната трева и притисна острия си кинжал към гърлото му. Какви ли жестокости й се е налагало да понася, щом не искаше да повярва дори и на него и то за такъв дребен повод — за някаква си дребна лисица! А може би жена му се страхуваше да се издаде пред него, да се покаже слаба и уязвима… Постепенно младият мъж започна да се убеждава, че му предстои да измине дълъг път, преди да завоюва доверието й и накара да престане да упорства срещу всяко негово решение. Виктор се надяваше, че с последното си предложение да приберат тази самотна лисица в дома им е успял поне малко да ускори сближаване между тях.

Когато влязоха в голямата къща, дребната лисица веднага се упъти към огнището. Но край него вече се бяха настанили трите вълка, които скочиха на крака и залаяха срещу новодошлата Фрея. Дребната лисица се уплаши и се скри под полите на Рейна. Вълците, доволни от победата си, отново налягаха около огнището.

Виктор Безстрашния скочи от стола и сграбчи трите вълка.

— Спрете, зверове непокорни! Дяволите да ви вземат, трябва да спрете този лай! Така ли трябва да посрещате гостенката си?

В това време разтревожената Рейна галеше по козината разтрепераната лисица, после я взе на ръце и се приближи към съпруга си, за да му помогне да укроти едрите животни. Вълците се изскубнаха от ръцете му и се хвърлиха закачливо към нея, но оголените им зъби още повече уплашиха Фрея.

— Долу, Гери! Долу, Хати! — извика сърдито Рейна. — Няма да ви разреша да плашите моята лисица!

Вълците излаяха сърдито и продължиха да се умилкват около Рейна, която вдигна по-високо ръцете си, обгърнали треперещата лисица.

— Достатъчно! — кресна Виктор, рязко отвори вратата и започна да подкарва с камшика трите вълка към вратата. — Хайде навън, безмилостни зверове! И няма да ви пусна обратно, докато не се научите как да се държите с лисицата!

Най-после ръмжащото кълбо от косми се озова на двора, а Виктор се обърна с извинителна усмивка към жена си, която все още успокояваше Фрея. Ушите на малкото животинче трепереха, златистите му очи бяха разширени от ужас и цялото му тяло се тресеше.

— Съжалявам, Рейна. Не очаквах, че вълците ще я посрещнат с такава ярост. Ще успееш ли да я успокоиш?

— Много се разтревожих, като видях как тези чудовища й се нахвърлиха. Страх ме е да не роди преждевременно.

Рейна погали лисицата по гърба и се усмихна.

— Все пак е красива, дори и сега, когато трепери от страх. И аз не допусках, че вместо да се почувства щастлива в нашия дом, ще й се наложи да преживее такова изпитание и да обърне всичко наопаки.

— Милейди, не знаеш ли — намигна й Виктор, — че тук всичко се обърна наопаки още в мига, когато ти влезе през прага? А може би си успяла да промениш и живота в цялото село, ако се вярва на слуховете…

Рейна едва се удържа да не прихне от смях.

Погали Фрея и заедно с мъжа си се отправи към трапезарията, където Отар, Орм, Роло, Кнут и Свейн вече се бяха събрали около масата. На вечерята бяха поканили дори и заложниците Рагар и Харалд. Всички погледи се отправиха към дребната лисица в ръцете на Рейна.

— Какво виждат очите ми, вожде? — дръзко започна Кнут. — Нима сте донесли жива мръвка за печеното за вечерята?

Рейна го погледна презрително, с див блясък в очите. Това не убягна от погледите на Роло и Орм и те не закъсняха да се захилят по най-просташки начин. Виктор косо изгледа Кнут и смръщи вежди.

— Донесохме у дома любимата лисица на жена ми, която отсега нататък ще живее с нас. И да му мисли този от вас, който се опита да й причини зло.

— Ами че тя не е по-едра от плъх — Орм се опита да блесне с остроумието си. — По-добре е да му спести мъките на това дребосъче и да го одерем още днес.

Рейна пребледня, ядосано измърмори нещо и Виктор не издържа, скочи от стола и извика сърдито:

— Тази лисица скоро ще роди и всеки, който се осмели да й причини зло, ще се разправя с мен, ясно ли е?

Роло, Орм и Кнут се спогледаха и изръмжаха недоволно, но никой не посмя открито да се опълчи срещу вожда. Младата жена му отправи признателен поглед и тръгна към стола си с лисицата в ръцете си. Когато минаваше покрай стола на Рагар, тя се спря, изгледа брат си с тревога, наведе се и му прошепна на ухото:

— Как се държат с теб и Харалд?

Рагар се усмихна и погали Фрея.

— Е, засега сме добре, сестричке, макар че не ни позволяват да излизаме от къщата. Пускат ни само дотук, до къщата на вожда. Повече се тревожа за теб.

— За мен не се тревожи — отговори тя. — Съпругът ми е много внимателен мъж. — Тя кимна към Харалд. — Искам вие двамата да напуснете селото преди воините на Виктор Безстрашния да изгубят търпение и да се нахвърлят върху вас. Знаете как се отнасят с вражеските пленници, нали? И най-важното: Виктор ми каза да ви предам, че от днес сте свободни и може да се върнете в домовете си.

— Не, Рейна, предпочитаме да останем тук и да се грижим за теб — настоятелно рече Харалд.

Рейна въздъхна примирено.

— Не се безпокойте за мен. Нищо не ме заплашва — твърдо отвърна тя и зае мястото си край дългата маса.

Когато поднесоха печеното, хляба и медовината, Рейна остави Фрея на пода. Дребната лисица се огледа смутено, замаяна от присъствието на толкова много хора и от смесицата на апетитните миризми, които се разнасяха около масата. Някой й подхвърли парче месо и животинчето лакомо го захапа. Щом го изяде, пристъпи няколко крачки и се шмугна под краката на Кнут и той се приготви да я изрита, но навреме улови намръщения поглед на Виктор и се отказа от намерението си.

Кнут отряза парче от овнешкото с ножа си, подхвърли го на лисицата и изръмжа:

— Много е послушна любимката на жена ти, вожде. Може би и самата ни господарка е станала по-кротка след първата брачна нощ?

Орм и Роло се захилиха на непристойното подмятане на Кнут, а Свейн, Отар, Харалд и дори Рагар се подсмихнаха. Само Рейна пламна от гняв.

— Това не е твоя работа, ясно ли е? — процеди Виктор с леден тон.

Кнут безгрижно сви рамене и надигна чашата си с медовина. Лисицата се премести под стола на Роло, който се наведе и я погали, след което се ухили похотливо.

— Кажи ми, вожде, да не би и нашата господарка да е бременна като лисицата?

Всички се изсмяха гръмогласно. Виктор скочи от стола си и тръшна юмрука си върху масата.

— Спрете! Достатъчно се наслушах на глупостите ви! И прекалено дълго търпях мръсните ви шеги за мен и жена ми! Сега Рейна е моята кралица и няма да позволя на никого да я обижда по този начин! Ще ви науча да я почитате като истинска господарка!

— А не трябва ли първо тази малка валкирия сама да заслужи нашето уважение? — подигравателно се обади Кнут.

— Тя даде обет за вярност към нашето племе — възрази му Виктор. — И оттогава не се е спречквала с нито един от вас, затова и вие ще се отнасяте с нея по същия начин. Всеки, който не е съгласен с мен, може да излезе веднага на двора с меча си, за да си уредим сметките още сега. Кълна се в името на Один, че ще запомни как се обижда господарката на този дом.

Роло, Кнут и Орм мълчаливо сведоха глави. Само Свейн се опита да помогне на Виктор.

— Нашият вожд има право. Трябва да го слушаме и да пазим честта на нашата кралица.

— Да — съгласи се Отар. — Ако обиждаме жена му, все едно обиждаме него.

Другите трима бойци си прошепнаха нещо, после Орм заговори от името на тримата с изненадващо смирен тон:

— Вожде, вярно е, че ти спечели почитта на всички нас, като се осмели да вземеш за своя жена и да опитомиш тази необуздана валкирия. — Той остро изгледа Рейна. — Ти си прав, като настояваш да се отнасяме с по-голямо уважение към жената, която може би още тази година ще ти роди син, от което Волфгард ще побеснее.

При тази нова, много по-силна обида, Виктор ядосано изфуча, а Рейна измъкна кинжала от пояса си и го опря в гърдите на Орм. Но в този миг трите вълка на Виктор нахлуха с лай в стаята и нарушиха напрегнатата тишина, защото погнаха лисицата на Рейна из ъглите на просторната стая и настъпи невъобразима врява. Вълците вдигаха олелия до бога, а ужасената лисица скочи върху масата и катурна няколко чаши. Вълците се втурнаха след нещастното зверче и с два скока се покатериха на масата след него. На всички страни се разхвърчаха чаши и чинии, Фрея впи острите си нокти в голямата изпоцапана купа, обърна я и заля слисаните гости със соса от печеното овнешко. Най-после лисицата скочи от масата, профуча на една педя от острите зъби на трите разярени вълка и с невероятен скок се метна на рамото на Роло. Впи нокти в дрехата му и викингът изрева от болка, но в следващия миг остана безмълвен, с широко отворена уста, защото вълците го връхлетяха като лавина и го събориха на пода.

Като че ли нямаше край тази бясна гонитба и шумотевица. Орм и Кнут ядосано бършеха мазния сос от лицата и дрехите си. Само Рагар и Харалд се смееха в захлас. Вбесената Рейна рипна от стола и се опита да хване лисицата. Виктор отчаяно се мъчеше да улови вълците, но само си спечели многобройни драскотини от острите им нокти, а по дрехите му полепнаха още остатъци от трапезата.

— Кой, по дяволите, пусна вътре тези зверове? — изкрещя вождът и се хвърли да хване опашката на Хати.

В трапезарията се втурна Сибеал с ужас в очите.

— Ох, вожде, прости ми, вожде! Излязох на двора да изтупам една черга и тези три звяра внезапно се втурнаха зад гърба ми.

— Защо не си отваряш очите! — кресна Виктор и се вкопчи в рунтавата Хати. — И не ме гледайте глупаво, а ми помогнете да хванем тези подивели зверове преди лисицата да се качи на масата!

Настъпи още по-голям хаос, защото всеки се опитваше да се докопа до някой вълк. Прекатуриха се още три стола, подът стана хлъзгав от мазния сос и след секунди Роло и Орм се стовариха с цялата си тежест под масата, без да успеят да се доберат до Тор. Фрея се шмугна мълниеносно под краката на Кнут и го ухапа по глезена. Едноокият гигант се строполи като отсечен ствол на пода с нечувани псувни и бесни закани. Харалд и Рагар се опитаха да настигнат Гери, но, разбира се, само вдигнаха още пушилка край огнището. В този миг Фрея вече беше на сигурно място в ръцете на Рейна, а Гери, Тор и Хати изскочиха през вратата, подгонени от Виктор и Сибеал. Най-сетне настъпи покой, но в стаята цареше пълен безпорядък.

— Вожде, лисицата на твоята господарка застрашава мира в този дом! — заплаши го Кнут и сърдито разтърка натъртения си задник.

— Аха, това зверче ще ни донесе само беди и нещастия — подкрепи го Роло и избърса кръвта от рамото си.

— И на всичкото отгоре си останахме гладни. Виж, цялата ми вечеря е наплескана върху дрехите ми — оплака се лакомият Орм.

Виктор, който също едва се сдържаше да не избухне, не им остана длъжен:

— Нима трима смели викинги не могат да се справят с една дребна лисица? Сигурно съм се лъгал, щом съм се надявал, че за смели бойци като вас дори и смъртта не е страшна.

Надвисна неловка тишина.

— Стига, вожде, какво толкова е станало? Дори беше много смешно. Я се погледнете на какво приличате! Пък и никой не пострада — намеси се Свейн, който винаги запазваше присъствие на духа. — Е, останали сме една вечер гладни… Нима трябва да се отчайваме. По-добре Сибеал да се погрижи за господарката, а ние, мъжете, да оправим този хаос.

— Благодаря ти, Свейн.

Виктор заповяда на хората си да подредят масата и столовете, а той хвана жена си за ръка и я поведе към спалнята. Погледна Рейна и задъханата лисица в ръката й и се засмя. И жена му, и любимото й зверче бяха изпоцапани чак до носовете с мазния сос и с какво ли още не. Младият викинг отиде до коритото с вода и намокри кърпата, провесена на гредата.

— А сега стойте мирно и двете — рече той и започна да бърше лицето и ръцете на жена си, след което се зае с косата й. След като приключи с Рейна, започна да търка козината на лисицата.

— Наистина ние двете обърнахме къщата ти нагоре с краката — смутено промълви младата жена, докато гледаше с каква загриженост съпругът й чистеше лапите на Фрея.

— С течение на времето ще се научим да се справяме с всички трудности — решително отвърна той. Огледа лисицата, реши, че засега е достатъчно изчистена и я взе от ръцете на жена си, грабна една по-голяма кърпа от скамейката и уви с нея изплашеното зверче.

Рейна се протегна към третата кърпа, намокри я в коритото и се приближи към мъжа си.

— А сега, позволи ми да те изчистя, съпруже мой. Гледай, цялото ти лице е оцапано, даже и косата ти. — Тя се надигна на пръсти, за да стигне до темето му, но не успя и се намръщи. — Много си висок. Седни на тази скамейка.

— Твоето желание е закон за мен.

Виктор седна на скамейката, доволен, че жена му прояви такава грижа към него, а тя внимателно избърса лицето му, косата му, ръцете му. Гледаше очарован ловките движения на кръшното й тяло. Не издържа дори една минута, сграбчи я през кръста и я придърпа в скута си. Тя все още се опитваше да избърше последните петна по дрехата му, а той вече успя да протегне едната си ръка към гърдите й, а с другата затършува под полите й.

— Стига! Сега ли намери да… — опита се да протестира тя, но гласът й издайнически се разтрепери.

— Само се опитвам да ти помогна. Искам да си по-близо до мен, за да ме обслужиш по-добре. — Той впи устни в прелестната й шия, а свободната му ръка плътно се притисна към бедрото й.

— Ти си полудял! — извика Рейна.

— Да, луд съм, но само по теб…

В това време лисицата ги наблюдаваше отстрани с любопитство. Младата жена го удари през ръцете, но Виктор не се смути, а само отмести косата от лицето й.

Рейна скочи от скута му и с гневен жест запрати мръсната кърпа в лицето му.

— Ето, можеш и сам да се изчистиш! Само гледаш да се възползваш от добротата ми.

— Не само от добротата ти, но и от още нещо — допълни той и дяволито повдигна вежди.

Тя му се изплези.

Виктор се засмя и избърса лицето и ръцете си с кърпата. Проследи с поглед как жена му грабна Фрея на ръце, внимателно я уви с парчето плат, заговори й ласкаво и тръгна към огнището.

Виктор бързо се надигна, настигна жена си и сложи ръка на рамото й.

— Знаеш ли, скъпа, онзи тип май наистина е познал. Ти ще бъдеш чудесна майка.

Тя го изгледа възмутено.

— Но какво толкова лошо казах? — смутено попита младият викинг. — Нима още се ядосваш заради нахлуването на вълците?

— Не — рече тя и тръсна глава. — Всеки вълк се ражда с инстинкта да преследва лисици.

Виктор се усмихна и я завъртя към себе си.

— Така както аз съм се родил с инстинкта да те желая.

Жената замря от изненада и тихо промълви:

— Да, сигурно затова искаш да зачена от теб, точно както го предсказа непоносимият Орм.

— Скъпа — смутено започна Виктор, — искрено съжалявам, че моите войници тази вечер отново се държаха непристойно с теб. Ще видиш, че ще ги науча да се отнасят към жена ми както подобава на една истинска принцеса, защото твърдо съм решил да ти осигуря почитта, която заслужаваш. — Той примирено въздъхна. — Но моля те, нека да не вгорчаваме любовта си заради недодяланите им подмятания.

Рейна бързо примигна с дългите си мигли и стисна зъби. Явно не беше успял да я убеди.

— Все още пред любовта ни има прекалено много препятствия, викинг.

Той нежно погали с пръст сочните й устни и заговори припряно:

— Тогава да се опитаме да отстраним в леглото тези проклети препятствия.

При тези възбуждащи слова тя се изчерви, а дишането й се учести. Бавно тръгна към спалнята, но на лицето й бе застинало надменно изражение.

Той я настигна, хвана я за ръката и я обърна към себе си.

— Но какво сбърках, Рейна? С нищо не исках да те обидя. Нима съм виновен, че те желая така страстно, че дори не съм на себе си… Не ме ли желаеш повече?

Златокосата красавица рязко се извъртя и го изгледа с горчива насмешка.

— Искам да ме желаят заради самата мен, а не да служа само като разменна монета в нечии стремежи за покоряване на острова.

Виктор отново въздъхна скръбно, а сърцето му се сви от жалост към нея.

— Скъпа, как можа да повярваш, че не те желая от все сърце?

В гласа й прозвуча стоманена нотка:

— Вярвам само на едно — съгласен си да ти родя дете, за да увековечиш властта си над целия остров.

— О, Рейна, скъпа, това са чисти глупости! Когато се любя с теб, правя го само заради вълшебната наслада, с която ме даряваш. За мен няма нищо по-чудесно от това да се слея с теб, момичето ми… И ако небесата ни дарят с рожба, какво лошо ще има, ако това дете, този плод на нашата любов помогне да се възцари вечен мир на нашия изтерзан остров?

Тя не отговори, но по лицето й пролича как вълнението разтърсваше душата й.

Виктор обхвана с пръсти брадичката й, повдигна лицето й към своето и впери поглед в красивите й очи. Прочете смущението в тях и нежно прошепна:

— Рейна, кралице на моето сърце, искам да бъде истинско семейство. Не можеш да отречеш, едно дете ще ни сближи както нищо друго!

Изопнатите черти на лицето й внезапно се отпуснаха и той разбра, че тя се колебае, объркана от връхлитащите чувства.

— Не, викинг, убедена съм, че искаш това дете, за да разшириш владенията си.

— Не, любов моя, искам това дете, за да бъдем щастливи, ти и аз — поправи я Виктор.

Тя отново замълча.

— Или може би… не искаш дете от мен?

Рейна бавно повдигна очи и прехапа устни.

— Ако можехме да се махнем оттук, далеч, където няма никакви царства и спорове за земи, ако нямаше вражда между нас, тогава… да, тогава може би щях да се радвам да ти родя дете, викинг. Но искам това дете само за нас двамата, а не да го използваш като средство при преговорите за примирие с Волфгард. Ясно ли ти е сега какво искам?

Той я притегли към гърдите си и целуна намръщените й вежди.

— Ох, Рейна, да знаеш само как желая да се озовем в такъв приказен свят… И може би ще постигнем тази мечта, но след като уредим примирието на острова.

Тя рязко се изскубна от ръцете му, отиде до огнището и сведе поглед към дребната лисица, увита в платнището.

Виктор бързо се приближи зад гърба й и я прегърна през раменете. Окуражен от това, че този път тя не го отблъсна, младият викинг полека спусна ръце по тялото й и обгърна гърдите й.

— Нима искаш да ме изоставиш?

Младата жена остана смълчана, като че ли до слуха й не беше достигнал този отчаян въпрос, но я издадоха бързите тръпки, които предателски пробягнаха по кожата й, когато ръцете му притиснаха гърдите й, а устните му — нежната извивка под ухото й.

— Рейна, кажи ми истината, моля те… — Гласът му се задави от несподеления копнеж. — Искаш ли да се разделиш с мен? Защото ако останем заедно…

— Харесвам удоволствието, което ми доставяш — признанието се отрони тихо от устните й. — Но не приемам да ме използваш като средство за някакви други цели, колкото и да са благородни.

— Но, скъпа, никога не съм кроял такива замисли! — опечалено възкликна младият викинг.

— Не съм убедена в искреността на думите ти, викинг.

Лицето му пламна. Стисна я с яките си ръце и я извъртя към себе си.

— А какво ще кажеш, ако ти предложа да се любим, без да те принуждавам да ми раждаш син? Тогава ще ме пожелаеш ли?

Рейна се изчерви като божур и го попита смутено:

— Не разбирам за какво ми говориш.

Но Виктор разбираше, и то много добре. Дори само мисълта за този изход го изпълни с вълнение.

— Тогава ще ти докажа, че те обичам заради самата теб, любима. Наистина имаш право да бъдеш желана заради самата теб. Точно така те желая и аз, твоят предан съпруг. Желая те тъй силно, че съм съгласен да ти даря удоволствие дори и ако не получа своето.

— Но как?

Той я изгледа замислено.

— Трябва само да ми имаш пълно доверие. Мога ли да се надявам поне на това?

За миг тя се поколеба, но след това прошепна:

— Да, викинг.

— Тогава ела с мен.

Рейна беше силно смутена, но едновременно с това я глождеше някакво неясно любопитство. Виктор Безстрашния я хвана за ръката и я поведе към леглото им, накара я да легне, а после се изпъна до нея. Тя заплака беззвучно и той се вцепени от тревога. Трябваше да изминат няколко безкрайно дълги и тягостни минути, докато нежните му ръце галеха само косите й, а очите му не се отделяха от нейните. Рейна не издържа дълго на втренчения му поглед и отклони глава на едната си страна. Виктор веднага я хвана за брадичката и обърна лицето й към своето.

— Виктор, моля те…

— Не — твърдо отсече той. — Не искам да избягваш погледа ми, скъпа.

— Защо? — изплашено извика тя.

— Защото това е част от любовната игра, скъпа.

Рейна не му се подчини, обаче пръстите му се впиха в брадичката й и тя беше принудена да се обърне към него. Погледът му я изгаряше като нагорещено желязо и младата жена потръпна, омагьосана от невероятните му сини очи, докато викингът бавно сведе лице до нейното. След секунди тя вече започна да се задъхва от непоносимото напрежение и когато най-после устните им се сляха, от гърлото й като че се надигна пламък. Целуваше я с неописуема нежност, предизвикателно и изкусително, отново и отново, и отново, докато пред очите й затанцуваха кръгове. И тъкмо в мига, когато й се струваше, че повече не можеше да издържи, нежната му целувка внезапно се преобрази в свиреп натиск. Мъжът яростно впи устни в нейните, после ги разтвори със зъби и потопи езика си в топлата й уста. Рейна така беше залята от разтърсващото усещане, че тръпки от страх пролазиха по гърба й. Но това бе само началото на мъчението. Щом отлепи устните си, Виктор започна бясно да дърпа връзките на корсажа й и след няколко мига заоблените й гърди изскочиха над разкопчаната й дреха. Погледът му отново замръзна, прикован за един безкраен миг в прелестната й гръд. Смаяната жена усети как зърната й се втвърдяват болезнено дори още преди първото му докосване.

От глъбините на тялото й се надигна нетърпение. Искаше да я докосне, да я погали, да я притисне до себе си.

Едва успя да изохка: „Моля те… моля те…“ и с двете си ръце притегли главата му към голите си гърди.

Очарован, Виктор й се подчини с възторжена усмивка, захапа зърното й, започна да го смуче, а другото притисна с горещата си длан и леко го разтърка. Рейна се сгърчи и заби пръсти в косата му, после вдигна лицето му от гърдите си и го обсипа със страстни целувки.

Той едва успя да се усмихне и веднага се зае да дърпа надолу полата й, но в този миг ръката й спря неговата. Тя го гледаше в недоумение, защото все още не можеше да си обясни как този ловък мъж ще успее да й достави наслада, ако ще се лиши от своя дял.

Той й се усмихна мило и я погали по бузата.

— Добре, щом искаш, можеш сама да свалиш полата си.

— И ще ме обладаеш? — недоверчиво попита Рейна.

— Не. Има и друг начин да те доведа до екстаз.

Тя се поколеба, все още смутена и объркана. Но безграничното му търпение и жаркият му поглед отслабиха съпротивата й. С треперещи пръсти младата жена изпълни заповедта му, повдигна полите си и разкри треперещите си колена.

Той погали стегнатата й плът и отново се усмихна.

— Не, скъпа. Още повдигни полата, чак до кръста.

Останалата без дъх жена мълчаливо се подчини.

Тогава Виктор я погали по венериния хълм и по-надолу между бедрата й. Тя изохка и пръстите й конвулсивно се свиха.

— А сега разтвори краката си — прошепна младият викинг.

— Защо?

— За да мога да ти се насладя, мила. И това е част от магията.

Думите му и развихрянето на сексуалното й въображение след тези сладострастни нашепвания едва не я подлудиха. Тя веднага разтвори крака и вече си мислеше, че ще припадне от захлас, докато той продължаваше унесено да я съзерцава.

— Толкова си красива, кралице на моето сърце — прошепна Виктор. — Знаеш ли какво изпитвах снощи, когато бях в теб?

Тя поклати глава и едва успя да продума задъхано:

— Не. Кажи ми.

Рейна беше готова да се закълне, че погледът му я пронизваше като огнен меч и може би затова в слабините й се надигна гореща вълна.

— Като че ли бях част от теб — прошепна страстният мъж. — Така здраво ме притискаше отвсякъде. Стори ми се, че никога няма да ме пуснеш да се отделя от топлото ти тяло.

Като си спомни онзи блажен миг, младата жена се сви в сладостна тръпка. Трябваше да стисне зъби, за да потисне желанието си отново да поиска от него да навлезе в нея, буен и горещ. И не беше сигурна дали няма да се опита да го задържи завинаги в себе си.

— А ти какво почувства, когато бях в теб, любима? — попита той.

— Като че ли бяхме едно цяло — долетя като че ли отдалеч задъханият й отговор.

— И ние наистина бяхме слети в едно, Рейна — въодушеви се Виктор. — Дори и когато не сме в леглото, ние си оставаме свързани един с друг както никоя друга двойка на този свят. И на който и да е друг свят. Ох… обърках се вече с тези светове. Зная със сигурност само едно: любовта между нас никога няма да изчезне.

Но тя не проговори, защото гърдите й се раздираха от неудовлетвореното й желание.

— А сега ще те докосна — рече той. — Първо с пръстите си, а след това с устните и езика си…

— Не трябва да правиш това! — извика тя, ужасена, но заедно с това изкушена да се подчини на странното му желание.

Пръстът му се допря до гънките на нейната женственост.

— Само ми кажи кога да спра, скъпа… когато ти кажеш.

— Не… Не спирай — нежното му докосване я накара да забрави за всякакъв свян.

Той се усмихна и продължи да я докосва, галеше я с пръста си, а желанието се разпростираше и разгаряше като въглени в слабините. Когато пръстът му проникна в нея, насладата се разля като водопад по вените й и Рейна изохка от сладострастие, пот изби по челото и тя се замята като побесняла в леглото.

— Точно това исках да ти направя, скъпа. А сега се притисни до мен.

— Как? — тя го погледна замаяно, любопитна и напрегната.

— Ще ти покажа.

Без да отделя погледа си от красивото й лице, Виктор плъзна едната си ръка под талията й, изви я нагоре, за да усили натиска на пръста си и наложи ускорен ритъм, за да й достави още по-голямо удоволствие. Рейна изкрещя и започна да се движи още по-бързо. Едва понасяше връхлитащите я вълни от наслада, мускулите на бедрата й започнаха да се сковават от напрягането да погълне всяка секунда от възпламеняващото усещане. В един миг младата жена се почувства изтощена и леко се отпусна по гръб, изплашена от наелектризиращите тръпки, разнасящи се по кожата й, пораждани от неуморимата му ръка, довеждащи я до екстаз, от който й идваше да закрещи…

Когато Виктор плъзна двата си пръста, тя изхлипа, а ноктите й се впиха в леглото. Натискът му бе още по-силен, а опиянението й достигна върха. Другата ръка на Виктор отново беше повдигнала кръста й и галеше настръхналата й кожа.

Стори й се, че ще изгуби разсъдъка си.

— Виктор, моля те, повече не мога да понасям…

— Не, скъпа, можеш. Можеш да издържиш още много…

— Не!

В отговор пръстите му така я раздразниха, че тя се изпъна на дъга и закрещя от връхлетялото я удоволствие:

— Спри! Ще ме умориш до смърт!

Той само се засмя, но не отстъпи, като че ли бе решен да я докара до лудост.

Едва когато си помисли, че повече наистина няма да издържи и сърцето й ще се пръсне, Виктор се наведе, за да замени непоносимо сладостното мъчение с нежния допир на устните си…

Рейна изпадна в паника, опитвайки се да се съпротивлява на зашеметяващото удоволствие, така разкъсващо, че се уплаши дали ще оцелее след тези незабравими мигове. Бедрата й се стегнаха като менгеме около главата му, но с това конвулсивно движение младата жена само успя още повече да увеличи сладкото си мъчение, защото не спря да го подтиква с движенията си устните му да навлизат все по-надълбоко в горещата й плът, докато най-накрая езикът му се добра до чувствителната й пъпка. Рейна изкрещя, облята от радост, изпотена, агонизираща…

— Не се съпротивлявай на природата си, скъпа — подкани я съпругът й, без да спира да мърда припряно езика си нагоре-надолу, без да спира проникването на пръстите си.

Тя изохка и удари с юмрук по леглото.

— Отдай се на любовта ми. Остави се да те понесат вълните на насладата — прошепна Виктор.

Лявата му ръка не се отделяше от кръста й и притискаше нейното гърчещо се тяло към езика и пръстите му на дясната ръка. В тази безмилостна хватка тя не можеше да избяга от водопада от влудяващи усещания, с които я заливаше този невероятен любовник. Нямаше спасение от гъвкавите му пръсти. И тогава до слуха му достигна, като че ли от много далеч, отчаяното й стенание. Тялото й се разтърси в конвулсии, чуха се хлипове, сълзи намокриха красивото й лице, задъханите й викове накараха мозъка му да запулсира в някаква огнена мъгла. Когато коленете й кой знае как се озоваха на раменете му, а кръстът й се пречупи в остра дъга, тя си помисли, че потъва в него, а той разбра колко е сладко нейното отдаване и вкуси насладата на нейното извисяване…

Притисната на кълбо под него, Рейна усети как в слабините й избухна огнено кълбо. Поднесе треперещите си устни към устата на своя съпруг. Виктор, ох, Виктор, той я доведе до този връх на екстаза и я дари с този незабравим миг. Младата жена внезапно рязко отметна глава назад и с усилие пое дълбоко въздух.

Когато всичко свърши, когато той отпусна уморените си крака край нейните и се изпъна на омачканото легло, тя все още тръпнеше конвулсивно и преживяваше последните мигове на своето щастие. Потъмнелият й поглед смътно съзираше очертанията на лицето му. Но успя да види сълзите в сините му очи и сладостта от съпреживяваното. Той я целуна безмълвно, устните й усетиха парливия вкус на мъжките сълзи и тогава си каза, че навярно душите им са се слели в едно.

— Ето — прошепна Виктор, като не преставаше да я пие с очи. — Толкова те обичам, скъпа, че съм готов на всичко само и само да си щастлива, да си скътана в прегръдките ми. Иска ми се да не напускаме това легло чак до смъртта ни. И съм готов да ти давам тази наслада, без да искам моята, ако това ще те направи щастлива.

Сега тя едва се сдържа да не се разридае, така я покърти това любовно признание, поднесено след този океан от наслада, с който той я дари напълно безкористно. Отчаяна, че не може да го възнагради със същото блажено усещане, тя приседна в леглото и започна да развързва дрехите му. Искаше го гол до себе си, без нищо да пречи на сливането им.

— Вземи ме… моля те — помоли го тя.

Виктор се надвеси над нея, трогнат от жеста й, но неуверен.

— Само ако си съгласна да ми се отдадеш.

— Ще бъда твоя, викинг, изцяло твоя. А сега ме вземи по-бързо, ох, моля те, по-бързо… — изохка тя.

— Сигурна ли си? — попита изтерзаният мъж.

— Да, съпруже.

Сега Рейна беше готова да избухне от ярост, ако той откажеше да изпълни тялото й със своята мъжественост, твърда като скала. Полудяла от желание, тя го повали по гръб и само с едно пъргаво движение се озова върху него.

Ръцете му я спряха, а гласът му потрепери:

— Дори и ако от това ще трябва да ми родиш дете?

Думите му я накараха да потрепери само от мисълта, че семето на Виктор ще проникне дълбоко в утробата й и ще покълне в нея. Но сега вече нищо друго нямаше значение, след като си бяха споделили всичко. Къде изчезна моминската й гордост и неукротимият й нрав? В този миг младата жена наистина желаеше да има дете от този прекрасен воин, от този безкрайно нежен и любящ мъж. С цялото си сърце, с цялата си душа жадуваше за това неземно щастие.

— Да, дори и ако трябва да ти родя дете — прошепна тя и се спусна върху здравия му член.

Той още не беше проникнал докрай в нея, а тя вече се извиваше в екстаз. Виктор не можеше повече да се сдържа. Рейна беше толкова гореща, влажна, гънките на нейната женственост така плътно го обгръщаха, пламнали от оргазма й. Достатъчно му беше само да си припомни, че те наистина са слели телата си и че тя му се отдава без всякакви задръжки, за да загуби самоконтрола си. Младият мъж се развълнува, мощната му гръд се надигна, лицето му пламна, той се напрегна, влезе в нея докрай, а в следващия миг се отдръпна и тя диво изкрещя.

— Не, мила, само не искам да те нараня — прошепна Виктор.

Когато Рейна усети, че не я заболя въпреки мощното му нахлуване, радостта й сякаш нямаше край. Обсипа лицето му със страстни целувки, заглушавайки неговите и своите викове, докато пурпурни кръгове започнаха да се въртят пред очите й…

При тази страстна прегръдка от самоконтрола на Виктор не остана и помен. Искаше в този миг да я погълне, да я притисне с все сила така, че никога да не се изплъзне от обятията му. Обърна я по гръб, веднага се качи върху нея, а тя с безпогрешен инстинкт обгърна кръста му с бедрата си и погълна мощните му тласъци, прехапала устни, за да сподави виковете си. Устните му трескаво затърсиха нейните. Меката вътрешна страна на бедрата й се търкаха о неговите мускулести крака и успяха да го накарат да се забрави. Потъваше все по-надълбоко в горещото й тяло, докато накрая семето му се изля дълбоко в нея и остана без дъх. Те се вкопчиха един в друг, разтърсвани от сладостни тръпки.