Фабио Ланзони
Викинг (25)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Рейна захлупи лице на леглото и заплака. Притисна кожената завивка до лицето си и се опита да заглуши риданията си. Чувството за вина задавяше гърлото й. Тя и само тя беше виновна за гневното му напускане. Е, да, наистина неговите хора й бяха нанесли смъртна обида и унижили гордостта й, но Виктор Безстрашния не беше виновен за техните безобразия. Освен това и тя имаше вина, защото нито една жена от племето не си беше позволявала да ги предизвиква с поведението си като нея.

Всъщност съпругът й изпълни своята част от тяхното споразумение, като спаси живота на Рагар и Харалд, а тя малодушно се опита да се отрече от своите обещания. И въпреки всичко непрекъснато трябваше да се бори със себе си и да потиска желанието да бъде с този красив и мъжествен викинг. Младият й съпруг притежаваше вродена способност да привлича и очарова всички хора, а на нея — о, никога досега тя не бе срещала мъж, който да й въздейства толкова дълбоко, който така да смущава чувствата й, да я принуждава да се усеща покорена и зашеметена. Рейна трябваше да признае пред себе си, че силата на неговия чар всъщност беше истинската причина да го отблъсне от себе си. Девойката се страхуваше, че ако го допусне прекалено близо до себе си, тя ще трябва да се разголи пред него не само телом, но и духом, че ще се превърне в негова робиня, в кораб, направляван от неговите желания. Все пак грешка беше, че го отблъсна, независимо от подбудите й… По всички закони сега трябваше да лежи до мъжа си в брачното им легло.

Виктор нервно крачеше в съседната стая. В душата му се развихряха противоречиви чувства, защото беше наранен както никога досега. За бога, как може да спечели сърцето на тази своенравна и опърничава, но красива валкирия? Опита всичко, което беше по силите му, обаче Рейна като че ли имаше сърце от камък. Нима никога няма да му повярва, нима никога няма да го допусне до леглото си? Нима, ако наистина не изпитва и капчица обич към него, не се тревожи поне за бъдещето на Ванахейм?

В този миг от съседната стая до слуха му достигна тих звук — нещо подобно на трескав шепот. Отначало младият викинг отказа да повярва на ушите си. Нима Рейна плаче? Нима тази валкирия все пак има сърце и съвест?

В сърцето на вожда се бореха две чувства — наранената му гордост и страстното желание да я вземе в прегръдките си и да я утеши с ласките си. Надделя страстта и той се хвърли към вратата между двете стаи. Очакваше да я намери хленчеща в леглото, но тя се беше свила на кълбо в ъгъла и тихо стенеше. Заля го вълна от нежност, която бързо помете остатъците от гнева му. Така както преди малко тя успя да го докара до ярост с отказа си, така и сега за миг го накара да се почувства отчаян, като видя страданията й.

Виктор с два скока се озова в ъгъла и приклекна до нея, за да я прегърне през кръста. При първото му докосване тръпка пролази по гърба й и тялото й след това се вцепени, но не му оказа съпротива. Окуражен, младият мъж я притисна леко към гърдите си. Щом усети как тя се довери и остави да я прегърне, веднага го обля топлата вълна на надеждата. Отмести косите й, целуна нежния, едва забележим мъх по врата й и тялото му потръпна от неочаквания трепет. Усещаше топлината и извивките на тялото й, сгушено доверчиво в него, но излъчващо безнадеждност дори и сега, когато беше с гръб към него. Бедрата й се опираха в набъбналите му слабини, кръстът й потръпваше в ръцете му. Уханието на косата й и допира до нежната копринена рокля го влудяваше в този миг още повече. Макар че знаеше колко много прегради се издигаха между тях, непреодолими като крепостни стени, поне му позволи да я докосне. А за него нямаше по-голямо щастие…

Притихнала до него, девойката се бореше с раздиращите я чувства. Та този мъж вече беше неин съпруг и имаше правото дори да я изнасили или да грабне кожения ремък и да я пребие до посиняване. Но вместо това, което би хрумнало и на най-последния войник от племето му, младият викинг се опитваше да я утеши с нежни ласки, поднасяше й своята предана любов в краката й и сега тя се чувстваше смазана. Сърцето й започна да прелива от радост, а тялото й властно искаше своето. А Виктор беше така възбуден, така горещ, тъй близо до нея… и сватбената му туника бе толкова тънка, че през нея усещаше всяка част от мъжественото му тяло, тяло на воин, тяло на истински мъж. Допирът до него като че ли изгаряше кожата й, особено там, където бедрата й се опираха до неговата корава и гореща мъжественост…

Виктор притисна устни зад ухото й и се усмихна, когато долови тихата въздишка, която се отрони от устните й.

— Нима в сърцето ти има само омраза, Рейна? — прошепна той. — Дори и сега, в нашата първа брачна нощ?

Тя се извърна, за да го погледне в очите. Изтръпна, като видя страстта, изписана на лицето му. Самата тя не успя да скрие объркването си, нито дори да избърше сълзите си.

— Не мога да те намразя толкова силно, колкото би трябвало, викинг.

Изненадан и покорен от нейната откровеност, Виктор Безстрашния не успя да се сдържи и се усмихна, покъртен от кристално-честните й очи.

— Бог ми помага да понасям твоето презрение, Рейна.

— Не те презирам — отвърна тя и сведе поглед.

— Наистина ли? — възбудено възкликна той, защото в главата му като вихрушка се завъртяха спомените от последното им спречкване. — Дори и в онзи проклет ден, когато ме заплю в лицето?

Тя смутено хвана огърлицата, окачена на шията й. Този невинен жест, израз на пълна безпомощност, успя да накара да трепне сърцето на младия викинг.

— Не успя да забележиш, че Егил, най-свирепият от воините на Волфгард, беше готов да забие копието си в гърба ти.

— А-ха, това ли била причината? — промърмори той, едновременно трогнат и възхитен. — И затова ли се нахвърли върху стражите с викове да не ме нападат?

Тя кимна, но все още избягваше да го погледне в очите.

— А защо се изплю в лицето ми, Рейна? — намръщено попита младият вожд.

Повече не можеше да крие погледа си от него. Вдигна глава и го погледна в очите, като от смущение прехапа долната си устна.

— Трябваше да убедя мъжете от бащиния ми род, че не си заслужава да вадят мечовете си, за да те убият, че дори си недостоен за презрението им. Не можех да им разкрия колко силно ми въздействаше всеки твой жест. Макар че тогава не вярвах… както не ти вярвам и сега.

— Но нали сега си в прегръдките ми, мила — нежно прошепна той. — Защо трябва да се заливаш в сълзи?

— Плача, защото наруших клетвата си — подсмъркна девойката.

Виктор щеше да се засмее, ако тя не го гледаше с очи, плувнали в сълзи.

— Нима твоето обещание пред мен все пак означава нещо за теб? — попита младият викинг, без да успее да прикрие огорчението си.

В очите й отново блесна познатото гневно пламъче.

— Нали се бяхме разбрали? Затова ми е толкова мъчно.

— Тогава защо ме обиди така жестоко, че трябваше да излизам от спалнята ни, и то тъкмо по време на първата ни брачна нощ? — Тя не отговори, само виновно наведе глава, но Виктор бързо протегна ръка и повдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите. — Кажи ми истината, Рейна! Струва ми се, че е крайно време да престанеш с лъжите!

Тя нищо не му отговори, очевидно разкъсвана от душевната си борба.

— Защо ме накара да изляза от спалнята? — повтори той.

— Защото твоите целувки ме влудяват! — призна му тя и потръпна под изгарящия му поглед. — Предизвикваш ме, викинг, още от първия ни ден с всеки твой жест, с всяка твоя дума. И откакто съм с теб, като че ли не съм на себе си, като че ли не съм аз. А това никак не ми се нрави.

Виктор Безстрашния едва успя да прикрие радостта, която обля сърцето му при това признание в любов.

— Но какво те вълнува повече: моите целувки или това, че те отвлякох? — опита се да се пошегува, за да успокои бясното туптене на сърцето си.

— Нито едното, нито другото, викинг.

— Нима не си подвластна на страстите като всяка жена, скъпа моя?

— О, да, да, да — прошепна девойката с треперещ глас.

Той само изохка от предвкусваната наслада.

— Кажи ми, че ме желаеш…

Пред смаяния му поглед неувереността в очите й отстъпи на паниката, обхванала я докато в гърдите й страстта се бореше да надделее над желанието й да остане честна пред него и пред себе си, а също и над страха да не се разкрие докрай пред този неумолим мъж. Виктор побърза да сложи край на мъките й и потърси устните й. Тя изхлипа от страх, невярваща в щастието си, и той уплашено се отдръпна. Но този път тя обви ръце около врата му, притисна устни към неговите и в следващия миг той вече беше забравил за опасенията си.

— Ох, Рейна, Рейна… — промърмори Виктор, обсипвайки с целувки красивото й лице. — Нима вече си готова да ми се отдадеш?

— Да.

— Защо?

— Защото си най-красивият мъж, когото съм виждала през живота си — отвърна тя и погали с пръст лицето му. — И защото си толкова мил, макар че това е доста странно за един викинг. И защото съм се заклела да ти бъда вярна съпруга до последния ми час.

Виктор се затрудни в преценката си коя от тези причини е най-важна за любимата му.

— Все пак позволи ми да се надявам, че не си решила да ми отдадеш душата и тялото си само заради този тъй набързо сключен брак и то при такива необичайни обстоятелства.

Можеше да се закълне, че долови как някаква болезнена сянка за миг помрачи погледа й.

— А нима ти не ме желаеш, викинг?

— Разбира се, че те желая с цялото си сърце — отговори той със светнало лице.

— Ако наистина ме искаш така силно — усмихна се Рейна, — трябва да спазваш условията, за които се разбрахме преди да решим да се оженим. И си мъж, на който винаги може да се разчита?

Виктор едва успя да скрие усмивката си, защото не искаше да рискува и да провали крехкото примирие, което с толкова мъки бе постигнал. Затова само я изгледа шеговито и попита:

— Хм, откога започна толкова добре да разбираш постъпките и подбудите на мъжете?

— Не, все още не разбирам много мъжете, обаче Сибеал ме предупреди за тази опасност. Каза ми без всякакъв свян, че щом се събудя утре сутринта, ще знам много повече за мъжете, отколкото съм научила през целия си живот досега.

— Нима винаги се вслушваш в съветите на прислужницата си?

Тя го изгледа невинно изпод дългите си извити мигли и младият вожд усети как кръвта му закипя.

— За някои неща винаги следвам съветите на Сибеал.

— Тогава ми остава само да се надявам, че ще заслужа височайшото й одобрение — промърмори той и притегли девойката към гърдите си.

Рейна отново леко изхлипа, но този път от страст и възбуда. Устните й бяха сочни, като че ли залети с мед, тръпнещи от вълнение, възпламеняващи и жарки. Струваше му се, че цял живот бе копнял за този миг. Изгаряше от желание да я съблече и да я направи жена. С трескаво движение спусна ръце покрай стройните й бедра и хвана подгъва на ризата й, полека започна да повдига дрехата й нагоре, без да спре да я обсипва с пламенни целувки.

Девойката го отблъсна и рязко се изправи. Виктор я изгледа смаяно.

— Защо се отдръпваш от мен? — дрезгаво попита той.

— Не трябва да ти позволявам да ме събличаш — задъхано отговори зачервената девойка. — Сибеал ще ми се скара, ако узнае за това, защото не съм се приготвила да те посрещна в леглото както подобава на една истинска съпруга.

Виктор с жаден поглед гледаше как Рейна бавно започна да издърпва изящно извезаната копринена риза и да разкрива дългите си красиви крака.

— А може би това трябва да правя именно аз, твоят съпруг, Рейна… Но дори и да не съм длъжен, ще те съблека с удоволствие.

Тя го изгледа с многозначителен поглед.

— По-добре е да се погрижиш за това, което прави всеки мъж в такива мигове.

— И какво е то, скъпа?

Тя издърпа ризата си през глава и я запрати на леглото.

— Как ти, Виктор Безстрашния, ще ме направиш жена, като още не си започнал да се събличаш?

— Това ли било!

Младият вожд не можеше да откъсне очи от разголеното й, като че ли изваяно тяло. Сърцето му бясно затуптя. Тя изглеждаше като чародейка, излязла от приказките. Дългата й коса обвиваше бялата й шия и заоблените й рамене. Високите й красиво изваяни гърди с всяко свое повдигане замайваха главата му. Пламналият му поглед се втренчи в прелестните извивки между бедрата й. Изведнъж почувства как дрехите му започнаха да го стягат.

Въпреки девствеността си тя като че ли не се срамуваше нито от голотата си, нито от възбуденото му състояние и набъбващата му мъжественост. Именно тази липса на престорен свян в този блажен миг го изпълни с възхищение.

— Ти си невероятна! — прошепна той.

Рейна протегна ръка, вплете я в неговата и изрече с треперещ глас:

— А сега ще ме направиш ли твоя жена?

Виктор смъкна туниката си, с нервен жест я запокити на другия край на спалнята и притисна девойката към гърдите си. Младият викинг изстена, когато усети как твърдите й гърди с набъбнали зърна се притиснаха към кожата му. Като че ли някой хвърли още дърва в пещта на неговите страсти. Рейна изохка от радост, погали раменете му с фините си пръсти и усети как тялото му потръпна от копнеж.

Виктор прошепна набързо няколко молитвени фрази, за да успее да запази самообладание, за да успее да слее с нея много бавно и много нежно, да не й причини болка, да не я засегне с нещо. И странно, но му се струваше, че винаги е познавал това великолепно тяло, макар че сега му се виждаше някак променена, девствена и неопитна. Като че ли трябваше да преоткрие една жена, която му беше до болка позната, но същевременно нова и все още непокорена, а именно това го влудяваше.

Започна да я успокоява и приласкава с нежни целувки, да я дразни с език, да я окуражава да слее устни с неговите в една единствена безкрайно дълга целувка. Когато усети, че притеснението започна да я напуска и девойката започна да се задъхва в прегръдката му, той спусна устни към прелестната й шия, а оттам към гърдите й. Тя се изви рязко, когато той достигна нейните розови и възбудени зърна.

Рейна прегърна зад тила му и го притисна към себе си. Нежните му ласки я накараха да се просълзи. Мъжът започна жадно да смуче гърдите й и девойката не можа да се удържи да не изкрещи от насладата, която започна да я облива отвсякъде.

В следващия миг той я претърколи над себе си, обгърна с ръце голото й тяло и я притегли към лицето си. Искаше да почувства мекия полъх на златистата й коса, разпиляна като морска пяна около крайбрежна скала, искаше да зърне влюбения поглед на кафявите й очи, приковани в неговите, замрежени от изгарящото желание.

Пръстите му погалиха врата й и той й предложи устните си за още една трепетна целувка. Този път тя му отговори разтреперана, широко отворила своите устни, за да навлезе страстният му език. Това го подлуди. Започна да гали гърба й, после стисна бедрата й с двете си мускулести ръце и започна ритмично да се приближава и отдръпва от нея.

— Искаш ли още, скъпа? — прошепна той, когато устните им се разделиха за миг.

Тя кимна енергично, задъхана, после му върна целувката. С всеки миг ставаше все по-дръзка. Спусна се надолу по опънатия му гръден кош и се сгуши между разтворените му бедра, а той изпъшка възбудено. Внезапно Рейна се дръпна назад и Виктор бързо я хвана през кръста, уплашен, че отново ще му избяга. Видя смущението, изписано на пламналото й лице.

— Но той е много голям! — изохка тя.

Младият вожд се усмихна и я погали по зачервената буза.

— Ще те боли само първия път — нежно започна той. — Знаеш ли това?

Тя поклати глава с напълно сериозно изражение и плахо попита:

— При всички ли мъже е толкова голям?

Той се засмя.

— Можеш да ми вярваш, скъпа, че не съм ги разпитвал, а и освен това съм уверен, че и ти не би се заела с това.

Тя само леко се усмихна.

Виктор отново я претърколи в леглото и сега той легна върху нея. Започна да я целува разгорещено, а пръстите му милваха златистите й къдрици. Докато тя охкаше и се извиваше под него, той нежно разтвори бедрата й и погали нейната малка и чувствителна пъпка. Тя извика и се нахвърли към него като млада пъргава кобила и той трябваше да положи много усилия, за да не се озове на пода. Желаеше я както никога досега, мозъкът му пламтеше, но все пак успя да си наложи да действа много леко, бавно и нежно.

А в това време младоженката ставаше все по-нетърпелива. При всяко негово докосване младото й тяло се извиваше в дъга, като че ли пронизано от кинжал. Доближи устни до неговите и задъхано прошепна:

— Виктор, моля те, искам…

— Знам, любов моя — промърмори той и отмести завивките. — Но имай малко търпение, съвсем малко, уверявам те. Ей сега ще получиш това, за което копнееш.

Започна да я милва под кръста, погали с пръст нейната женственост и лицето му пламна от радостна възбуда, като видя как тя цялата изтръпна и се овлажни. Погледна я право в очите й, изпълнени с огън.

— Това ли искаш, скъпа?

Лицето й се обтегна от усилието да стисне зъби и да не закрещи от страст.

— Да, мили, искам те, ох, как те искам…

Виктор изохка от екстаз и зарови лице в шията й. Никога не се беше надявал, дори и в най-смелите си сънища, че жена му така силно ще го желае, че така ще изпълва гърдите му с лекота и опиянение! Тя отново се притисна към него и дръзко обхвана с ръце втвърдената му мъжественост. Той загуби дъха си, докато нежните й пръсти галеха най-чувствителните му места.

Докато тя продължаваше да го гали, Виктор съвсем леко я докосна между бедрата, невярващ, че съвсем скоро те двамата ще постигнат тъй дълго бленуваното пълно блаженство. Когато дишането й се учести дотолкова, че той дори започна да се страхува за нея, а тя прехапа долната си устна и започна отчаяно да мята глава, той започна да я възбужда още по-усърдно, този път с два пръста, отначало по-предпазливо, а след това все по-настойчиво, докато накрая тя извика и заби нокти в раменете му.

— Съжалявам, скъпа, но няма друг начин, за да те подготвя — прошепна той и разтвори още малко бедрата й, след което продължи да се притиска към нея с неотслабваща сила. — Отпусни се. Така ще ти бъде по-леко.

Тя изпълни съвета му, без да спре да охка, а той продължи да я възбужда, омаян от въздишките й, изпълнени с копнеж. Накрая доволен, че успя да я накара да се забрави, отдръпна ръката си и притисна върха на своята мъжественост към пулсиращата влага между бедрата й.

При първото му проникване девойката изкрещя и от удоволствие, и от болка.

Гласът му звучеше измъчено, когато се отдръпна и започна да й се извинява:

— Рейна, наистина ли искаш да…

— Не, не, не спирай! Ох, не спирай!

Изтръпнал от опиянение, младият викинг я погледна в очите и се притисна още по-плътно към нея. Когато наближи преградата, символ на нейната невинност, девойката изохка. Той веднага започна да я целува отчаяно и да прониква все по-дълбоко в нея, задъхан от неземното щастие да усеща как топлото й тяло го обгръща от всички страни. Най-после те бяха едно цяло! Наистина незабравим миг!

— Какво изпита, скъпа? — прошепна той.

Може би я болеше, но изгарящата наслада да се слее с мъжа си беше причината всякаква болка и страдание да избледнеят в ума й. Усещаше го тъй плътно в себе си, слети и телом, и духом, така, както винаги бе виждала в мечтите си и в страховете си, макар че сливането им веднага пропъди всичките й опасения, за да ги замести с необуздан екстаз и необикновено усещане за щастие.

— Чувствам се като зряла жена — промърмори тя през сълзи и се изви нагоре към лицето му, за да го целуне отново.

Думите й и жарката й целувка го зашеметиха окончателно, особено когато младата жена продължи да му доказва с всяко свое движение, че е подчинила изцяло всяка своя фибра на техния стремеж да изпият докрай чашата с наслада. Той започна бавно да се отдръпва от нея и наново да прониква, като се стараеше да не й причинява повече болка, макар че нежните й движения го подлудяваха. Когато тя пое езика му в устата си, викингът не издържа и се отказа повече да се сдържа. Целувката му едва успя да заглуши охканията й, когато той се втурна яростно в нея, отново и отново, докато се разтопи при последното дълбоко проникване и внезапно избухна в нея.

Виктор нежно я прегърна, неспособен да спре туптенето на сърцето си и да успокои дишането си. Протегна ръка, изтри сълзите й и леко се отпусна върху опънатото й тяло. Като чу как тя потръпна, той й се усмихна виновно.

— Съжалявам, че ти причиних болка, скъпа.

— А аз не съжалявам — безсрамно отвърна тя. — Беше чудесно, макар че ме заболя, особено в началото.

— Повече няма да те боли — обеща й той.

— Наистина ли? — попита тя и за негова изненада, се засмя дяволито. — А може ли да го повторим?

— Опасна палавница си ти! — засмя се Виктор и я целуна по носа. — Не искаш ли да отдъхнеш поне за няколко минути?

Тя го огледа и дори само погледът й се оказа достатъчен, за да вдъхне живот на отпадналата му мъжественост.

— А какво е станало с тялото ти, съпруже мой?

— Моето тяло — усмихна се той, — е преситено от щастие и уморено от толкова много наслада.

Рейна се сгуши доволна в обятията му.

— О, беше възхитително и незабравимо, несравнимо с нищо друго! Накара ме да си спомня…

— Какво ти напомни, любима? — Той улови ръката й и започна да целува пръстите й.

Но тя не му отговори и Виктор я изгледа учудено. Изглеждаше странно замислена, макар че очите й още горяха.

— Кажи ми, скъпа — започна да я убеждава той. — Сега, след като станахме толкова близки, не трябва да крием нищо един от друг. Кажи ми за какво ти напомниха нашите вълшебни любовни мигове.

Една сълза се отрони от окото й.

— За щастието. Толкова отдавна не съм се чувствала тъй щастлива, може би дори никога не съм изпитвала така, като че ли имам криле…

— О, любов моя — целуна я той, — нима толкова отдавна не си била щастлива и безгрижна?

Тя кимна замислено.

— Припомних си един отдавна отминал ден, когато бях принцеса в Лоара и берях цветя на поляната край замъка. — Спомените задавиха гласът й. — Ти, Виктор, ме накара да си спомня за онзи забравен миг. Сега си го припомних за пръв път от много години насам. И съм ти много благодарна, съпруже мой.

Той я обгърна с ръце и притисна устни до челото й.

— Скъпа, аз трябва да ти благодаря за цялата радост, с която ме дари. За мен няма по-голяма щастие от миг като този.

— Струва му се, че онова щастие е завинаги изгубено за мен — добави тя и тъжно въздъхна.

— Можеш отново да го намериш, Рейна.

— Нима? — недоверчиво попита младата жена.

— Да. Ще го намерим двамата заедно.

Рейна се намръщи.

— Всъщност, понякога не зная какво да мисля. Бях щастлива, но толкова години изтекоха от тогава. Но в бъдещето… — Тя се извърна и сви рамене.

Младият викинг я обви с ръцете си и отново я притегли към гърдите си.

— Ще се увериш, мила моя, че ще има край за твоите страдания, ако ми разрешиш да ти помогна. Искам да си щастлива, искам го повече от всичко на света.

— Защо? — възкликна смаяната младоженка и отново се отдръпна от него.

„Защото те обичам…“ Загледан в притъмнелите й очи, Виктор Безстрашния едва се сдържа да не изрече тези думи, но нещо го възпря. Разбираше, че все още не можеше да разкрие цялата дълбочина на своята любов към нея, защото дори и сега се страхуваше, че тя може да използва обичта му като оръжие срещу него. Но тя беше разкрила сърцето си пред него, макар и за малко, затова той се почувства длъжен да й отвърне със същото.

— Защото разбирам мъката ти — призна й той. — Знаеш ли, че и аз съм изгубил най-скъпите за мен хора?

Тя го изгледа изумено.

— Ти? Кого си изгубил?

Лицето му потъмня от скръб.

— Майка ми, баща ми, сестра ми…

— Къде е станало това? Когато си бил в другия си живот ли?

— Да.

— Трябва всичко да ми разкажеш и то още сега — настоятелно го подкани Рейна.

— Ще ти разкажа всичко, скъпа моя, но не сега. Тази вечер не желая нищо да помрачава нашето щастие. — Лицето му внезапно придоби сериозно изражение. — Мислиш ли, че ще бъдем щастливи, Рейна?

Тя го изгледа натъжено.

— Трябва да ме разбереш, Виктор, че досега съм живяла само сред хора, изпълнени с гняв и омраза, планове за отмъщения или за грабежи.

— Но не беше ли щастлива преди малко, когато се сляхме?

— Да.

Пръстите им се преплетоха.

— Тогава има надежда за нашето щастие, скъпа.

— Може би наистина има — усмихна се тя.

— И ако постигнем щастието си чрез любовта си, то това ще ни принуди да се любим по цял ден, без да се занимаваме с нещо друго — пошегува се той.

— Може би ти ще се справиш и с това, викинг. — Тя лениво се протегна и обви врата му с ръцете си. — Ще бъде разкошно, нали, мили?

— Ще изпълня всички желания на моята господарка — галантно й отговори той.

И отново я притисна към себе си. Мускулестите му бедра раздалечиха нейните, той погледна надолу и за миг се поколеба, когато видя капките кръв по вътрешната страна на бедрата й.

— Може би ще бъде по-разумно да не избързваме.

— Остави аз да преценявам това, скъпи — отвърна младата жена, с един скок се извърна, обърна го по гръб и се метна на гърдите му, като го притисна от двете страни с коленете си.

Той се намръщи подозрително.

— Откъде си научила това, жено?

Тя се усмихна самодоволно.

— Нима си въобразяваш, че никога не съм виждала как мъжете повалят жените си по скамейките?

Докато тя се наместваше върху него, той погали гладката кожа на бедрата й. Тя го погледна с любопитство и той строго я укори:

— Но при нас е съвсем различно, Рейна. Ние не го правим само заради животинската похот.

За миг тя се намръщи, докато осъзнае думите му. Виктор усети, че е прекалил и е засегнал достойнството й. Рейна можеше лесно да се обиди и да сложи край на очарователното им изживяване.

Но вместо това тя накара сърцето му отново да се разтупти, като му прошепна нежно:

— Не, ненагледни мой, ние го правим само заради щастието да се сливаме.

Виктор дори се просълзи, разтвори ръце и я притисна тъй силно към себе си, че тя едва успя да изохка. После тя се отдръпна, за се почувства по-удобно върху него, с блясък в погледа си, с разтворени влажни устни, задъхана, с туптящо сърце.

За Виктор Безстрашния оставаше само ролята на възторжен наблюдател. Рейна леко се изви на дъга, а пръстите й обвиха неговата набъбваща мъжественост. С притворени очи тя разтърка върха й, после я докосна до своите най-интимни части и с предизвикващи движения я пое в себе си. Най-после беше открила извора на своята наслада…

Виктор стисна зъби и започна да диша тежко. Със страстни въздишки тя започна да го всмуква, като полека се отпускаше върху него. Младият мъж също се задъха и започна да стене. Топлото й стегнато тяло го обгърна отвсякъде и му дари такова удоволствие, каквото дори не бе сънувал. Викингът не издържа, стегна ръцете си като обръч около талията й и проникна напълно в сгорещената й плът. Рейна не му позволи да спре, нито успя да сдържи виковете си, като се спускаше все по-ниско в него.

Накрая тя отвори очи и въздъхна.

— По-полека, скъпа — започна да я успокоява той, — да не се нараниш. След няколко дни ще бъдеш съвсем наред.

— А какво ми е сега? — запита учудено тя.

— Скъпа, ти вече успя да превъзмогнеш и болката, и страха. Само се отпусни, за да се наслаждаваме един на друг.

Виктор успя да наложи по-бавен ритъм. Рейна отново изохка и се сви върху него, когато сладостни тръпки пропълзяха под кожата й. Ръцете му обхванаха гърдите й и започнаха нежно да ги галят. Дишането й се учести. Когато започна да извива бедрата си, той не можа да издържи, стисна я с все сили през кръста и завърши с необуздани тласъци, които доведоха и двамата до екстаз. От гърдите й се отрони силен вик.

— Рейна… Рейна, скъпа моя — прошепнаха пресъхналите му устни.

Виктор притегли главата й към лицето си и с пламенна целувка запечата в нея спомена за тази незабравима любовна нощ.

 

 

На другия бряг на фиорда противникът на Виктор предвкусваше удоволствието от обладаването. Волфгард се приближи полугол към леглото, загледан похотливо в треперещата робиня, която току-що стражите му бяха довлекли по негова заповед. Девойката нямаше повече от двадесет и две лета и беше свежа като прясно откъсната ябълка.

Волфгард винаги се дразнеше, че жените се разтреперваха в негово присъствие и започваха да хлипат неудържимо, когато той им разтваряше бедрата и набързо ги обладаваше. Е, срещаше и някоя по-горда от останалите, която мълчаливо изживяваше позора си. Дори и жена му толкова зими бе лягала безропотно под масивното му тяло, безстрастна и покорна като тръстика, и само някое по-жестоко проникване можеше да я накара да изохка от болка.

Понякога се чудеше дали няма да успее да си достави по-голямо удоволствие сам, със собствената си ръка. Но за прославен и могъщ вожд като него беше немислимо да се обслужва сам, пък и обичаше да гледа как жените се подчиняват на волята му. Затова и досега, след толкова много зими, той все още прибягваше до най-груб подход, за да се увери, че поредната робиня е напълно покорна, като тесто, в силните му ръце. Когато жената се разплакваше или започваше да го моли за милост, това го разяряваше още повече.

Вождът гледаше с презрение плахата робиня.

— Сваляй си дрехата, робска душо, и застани на колене между бедрата ми.

Тя започна да се тресе от ужас.

— Моля ти се, господарю, не ме карай… отново…

— Направи го или ще ти прережа гърлото! — изрева Волфгард.

Треперещите пръсти на жената свалиха брошката, с която беше пристегнат колана на дрехата й, а Волфгард облиза устни в очакване и протегна ръка към слабините си. За миг се спря, намръщен, защото в стаята нахлу Егил, а след него още някаква тъмна сянка.

Вожде, твоят съгледвач е дошъл.

— По дяволите, не разбра ли, че точно сега не бива да ме смущаваш? — избухна вождът.

Егил се вцепени от страх, но не напусна стаята.

— Моля те, Волфгард, прости ми дързостта, но твоят човек носи някаква много важна вест.

Волфгард ги изгледа свирепо, след което щракна с пръсти към робинята.

— Остави ни сами.

Ужасената жена не се нуждаеше от втора заповед, за да побегне от стаята.

— Какво толкова важно имаш да ми съобщаваш? — намусено запита Волфгард и се обърна към съгледвача си.

— Твоята заварена дъщеря се е омъжила за крал Виктор — отговори непознатият.

Волфгард скочи на крака с пребледняло лице.

— Трябваше още на времето с двете си ръце да удуша тази изменница!

— Но вожде, та тя се омъжи за Виктор Безстрашния само за да спаси живота на сина ти и на Харалд.

Волфгард гневно изсумтя и пристъпи напред.

— Какво!? Какво е станало със сина ми?

— Рагар и Харалд бяха пленени от хората на Виктор. Тъкмо се канеха да започнат да ги измъчват с нагорещено желязо и след това да ги убият, дъщеря ти се появи изневиделица, развика се, падна на колене и предложи да стане жена на Виктор, ако пощадят брат й и Харалд.

— И всичко това заради този глупак, сина ми! — изръмжа вбесеният вожд.

— Освен това разбрах, че скоро ще ги освободят.

— Това ли всичко, което ми носиш?

— Да.

Волфгард гневно закрачи из стаята, смръщил чело и стиснал устни. В един миг отново спря погледа си върху вестоносеца и кимна на Егил.

— Плати му колкото трябва за усилията и се погрижи да премине невредим на отсрещния бряг на фиорда.

— Слушам, вожде.

Когато двамата мъже се насочиха към вратата, Волфгард внезапно извика зад гърба им:

— Спрете, елата за малко при мен.

И двамата се обърнаха.

— Щастлива ли е младоженката? — запита Волфгард с лукава усмивка.

— Хм, не зная… — смутолеви мъжът.

— Когато разбереш, искам да ми го съобщиш.

— Ще бъде изпълнено, вожде — поклони се той.

Когато остана сам, Волфгард седна на стола пред камината и се замисли, загледан в пламъците. Винаги си е бил такъв некадърник този негов син! Да попаднат толкова лесно в лапите на стражите на Виктор!

Значи сега Рейна е жена на Виктор Безстрашния… Тогава изходът е само един — тя трябва да умре! И за това трябва да се погрижи лично той, Волфгард, и то непременно преди тя да е родила син на смъртния му враг. Ако Рейна умре, той ще има повод да наруши примирието с Виктор и да заграби земите му, след което ще може да пороби племето му.

— Да върви по дяволите тази валкирия! Проклета да е Рейна!

Късно през нощта Волфгард вече беше довършил с подробности пъкления си план за убийството на заварената си дъщеря. Искаше да я накара да страда заради предателството си, искаше да я види сломена, унизена и просеща милост в краката му, искаше да види как ще изтече кръвта й. Само тогава щеше да бъде удовлетворена непресъхващата му жажда за мъст.

Волфгард си припомни, че може да заповяда отново да му доведат нещастната робиня, но в този миг гневът му беше по-силен от похотта му. „Така се случи, че на онази нещастница й се размина“ — помисли си той. Ако сега някоя жена се озовеше в леглото му, щеше да я измъчва до припадък, а можеше и да нареди да я бичуват до смърт. За какво друго са създадени робите. Ако поиска, може да ги убие до един.