Фабио Ланзони
Викинг (24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

„Това е най-странната сватбена церемония, която съм виждал някога!“ — помисли си Виктор.

Тази нощ в централната зала в голямата къща на вожда той и Рейна надигнаха чашите с пиво, за да отпразнуват бракосъчетанието си според езическата традиция. Като свидетели на ритуала се бяха насъбрали всички мъже и жени от племето, дори и двамата заложници. Никой не смееше да гъкне, докато виновниците, седнали в средата на голямата маса, отпиваха от чашите. Първа Рейна докосна до устните си ръба на тежката сребърна чаша. После я подаде на викингския вожд, той я погледна я очите, взе чашата от ръцете й, залепи устни точно там, където преди малко бяха допрени нейните, и й подаде своята. Не откъсваше поглед от красивото й лице и видя как по него пробягна смесица от чувства — страх, недоверие и гняв — докато накрая той подаде чашата на застаналия зад гърба му Свейн.

Когато привърши езическият обред, монахът Пелагиус с тържествена крачка пристъпи напред, за да благослови младоженците според християнски ритуал. Нареди им да се хванат за ръце. Виктор коленичи до своята избраница, обзет от тревога да не би нечия неочаквана намеса да развали празника на Рейна, която гледаше Пелагиус със светнали очи. Отшелникът започна да мърмори на латински своите молитви и да размахва звънеца си. От расото на монаха се разнасяше неприятна миризма и младият мъж си припомни гарваните, които го бяха накацали на онази самотна скала.

Дойде краят на благословията и Виктор се надигна, като крадешком погледна бъдещата си съпруга. Рейна беше прелестна в своята дълга и лъскава рокля от бял сатен, украсена със златната огърлица, която той й бе подарил за сватбата. Русата й коса бе вчесана на плитка и затъкната с горски цветя. Отдалеч изглеждаше спокойна, обаче Виктор усещаше лекото треперене на пръстите й в ръката му и това я издаваше — явно девойката само се преструваше, че й е безразлично това тъй важно и за двамата събитие, което щеше да ги свърже за цял живот. Колко усилия бяха необходими, за да се озове днес до него в този тържествен миг!

Ето че от днес са мъж и жена пред бога и с този брачен съюз започваше нещо ново и прекрасно, идваше времето, когато ще се сбъднат надеждите за всички обитатели на Ванахейм за по-добър живот. Младият викинг безмълвно се помоли да имат щастливо семейство и нищо да не успее да ги раздели. Знаеше, че обича тази горда и дръзка красавица. Прекланяше се пред силата на духа й, но обичаше женственото и уязвимото в нея и отсега бе решил, че трябва да й помага именно последните качества да се събуждат в нея. Искаше да има до себе си нежна и любяща съпруга, а не само смела и сърцата амазонка. Или валкирия, както скандинавците обичаха да назовават такива жени. Дали ще доживее деня, когато тя ще го дари поне с половината от обичта, която той изпитва към нея в този незабравим миг? И какви мисли се крият сега в красивата й глава?

Също като Виктор и Рейна беше обхваната от несигурност. Мислите й бяха объркани. Нейният избраник, коленичил до нея, днес беше по-красив от всякога. Слънчеви отблясъци танцуваха в косите му. Нефритенозелената му туника, наметната над тесните кожени панталони, разкриваше могъщите му рамене и мускулестите му бедра. Като си припомни как напрегнато я гледаше преди няколко мига, когато си размениха чашите, и как отпи от мястото, откъдето тя беше отпила, Рейна изпита смътно желание да докосне устни до неговите. Този незабележим за околните жест й каза повече, отколкото всички тържествени клетви в любов до гроб, повече дори и от най-пламенните му целувки. Усети как мъжествената му десница притиска ръката й и през пръстите им в нея като че ли се преливаше неговата топлина и сила. Едва сега за пръв път й мина през ума, че връзката между тях никога няма да изчезне.

Но гордостта й отказваше да приеме мисълта, че трябва да се примири и безропотно да споделя леглото с този страховит викинг. Затова сърцето й тръпнеше от страх, странно примесен с непознато досега умиление и уязвимост, която Виктор Безстрашния й внушаваше от деня, в който се срещнаха очите им. Припомни си как я трогна смелостта му, когато реши да рискува и да потегли само с нея през дивите горски долини към убежището на монаха Пелагиус, като при това й разреши да затъкне кинжал в колана на роклята си. Не помнеше някога да е изпитвала такава сърдечност към който и да е мъж. Спомни си и с каква нежност се опиташе да я убеждава да стане негова жена. С крайчеца на окото си долови неясния белег върху стиснатата му челюст, където тя го беше ударила в пристъп на гняв през вчерашния ден, изпълнен с емоции и преживявания. Всеки друг скандинавски воин би я убил на място заради такова посегателство върху мъжкото му достойнство. А този странен мъж само се беше усмихнал и я бе потупал по гърба, а когато тя се разрида, приклекна до нея и веднага се зае да я утешава. След това се целунаха с такава отчаяна, но безумно сладка страст — Господи, нима те наистина са родени един за друг! Гореща вълна я обля, като си припомни мига, в който пръстите му започнаха дръзко да опипват бедрата й… Тогава се беше ужасила, а ето че сега — нещо, което никога не бе очаквала от себе си — в пламналия й мозък се оживява всяка сцена, изпълнена с горещите му ласки. Спомни си как милувките на Виктор я разтърсиха до дъното на душата й, спомни си клетвата му, че няма да я обладае, докато не стане негова законна съпруга, спомни си изгарящото разочарование…

А сега той наистина изпълни клетвата си и от днес тя ставаше негова съпруга пред всички богове, в присъствието на всички мъже и жени от племето му. Ще падне мрак, ще дойде нощта и нищо няма да може да му попречи да прониже девственото й тяло с пламналата си и втвърдена мъжественост… Интимността между мъжа и жената я плашеше не само физически, но и емоционално, макар че тялото й жадуваше за този миг. Отсега знаеше, че след този незабравим миг, от мисълта за който отсега я побиваха тръпки, тя никога нямаше да бъде същата.

Най-после Пелагиус спря да мърмори молитвите. Макар че не беше необходим друг обред, за да бъде скрепен техния брачен съюз, Виктор не помръдна, нито отпусна ръката й от неговата, когато тя се опита да помръдне. Рейна го изгледа недоумяваща и тогава той свали от китката си гривната от кована мед, която беше откраднал от нея, наведе се и я постави около глезена й. Още по-развълнувана тя го изгледа учудено. Тогава той й помогна да се изправи и извади от ковчежето кехлибарен пръстен, взе лявата й ръка и го постави на безименния й пръст.

В мига, в който тя въпросително повдигна лице към неговото, от устните му се отрониха свещените думи:

— Взимам теб, Рейна, за моя жена, и се заклевам, че на теб и само на теб ще отдам сърцето си, предаността си, закрилата си.

Той леко докосна устните й със своите, съвсем леко, защото в този тържествен миг никой младоженец с достойнство не би си позволил по-дълга целувка, но затова тъй пламенна, че й се стори като че ли той запечата с нагорещен восък документа за своето ново притежание.

Рейна остана озадачена от неочакваната му нежност. Нима се държеше така с нея само заради почитта си към свещения ритуал? Настъпи пълно мълчание. Всички с трепет очакваха нейния отговор. Тя замря, затвори очи, но след миг ги отвори отново и най-после прошепна дългоочакваните слова:

— Аз вземам теб, Виктор Безстрашния, за мой съпруг.

Те се обърнаха и множеството ги приветства с възторжени викове. Виктор се засмя с ослепителната си усмивка, която тълпата толкова обичаше, и се зарадва, като видя, че и тя се усмихна. Един по един се изреждаха най-близките му съратници и роднини, за да им честитят — Роло, Орм и Кнут го прегърнаха през раменете, а Отар и Свейн пожелаха на младоженците дълъг и щастлив семеен живот.

Виктор забеляза, че Рагар и Харалд се дръпнаха назад с угрижени лица. Веднага, щом се освободи от прегръдките на своите воини, той с бързи крачки се приближи към брата на Рейна.

— Не се тревожи за сестра си — вождът започна да успокоява Рагар. — Ще се грижа за нея повече от всички на този свят.

Но Рагар нищо не му отговори. Вместо него се обади Харалд:

— Дано удържиш на думата, защото, ако само достигне до нас вест, че й причиняваш страдания, веднага ще извадим мечовете си. А те са много остри, вожде.

— Стига заплахи! Не искам да се пролива повече кръв — отсече Виктор и продължи по-добро душно. — А утре ще ви осигуря придружители за връщането ви.

Рагар поклати глава.

— Не, Виктор, предпочитам да остана тук за някоя и друга седмица, за да се уверя, че сестра ми наистина ще живее добре сред твоето племе.

— Както желаеш — съгласи се Виктор, обърна се и с широк жест им посочи огромната маса, отрупана с лакомства. — А сега, моля ви, вие сте мои гости и трябва да почетете празника ни.

Виктор и Рейна като домакини заеха централните места от двете страни на дългата маса, на която вече бяха поставени камари от хляб, кошници с горски плодове, лешници, подноси със свинско и овче месо. Когато гостите се захванаха стръвно да ядат и пият, зад гърбовете им се завтече Невин, който само следеше коя чаша е изпразнена, за да я напълни още в следващия миг. Жените от прислугата трескаво мъкнеха все нови и нови блюда с купища месо по тях и рогове с медовина. В далечния ъгъл на залата Куигли започна вдъхновено да рецитира свои стихове в чест на паметното събитие, а след като свърши, застаналият до него непознат ирландски бард се зае да припява една своя балада, като си акомпанираше на лира. Неколцина от жените от прислугата се разтанцуваха под звуците на примитивните инструменти, а един от младежите от селото, явно пийнал повече от останалите, грабна две лъжици и започна да трака в такт с ритъма.

Не след дълго коремите на всички присъстващи бойци бяха добре натъпкани, а езиците им се разхлабиха от силната напитка. Един по един оръженосците и телохранителите на вожда се надигаха с клатушкане, надпреварвайки си кой ще съумее да съчини най-звучната наздравица, посветена на щастливата двойка. За съжаление те успяваха само в едно — безпогрешно налучкваха следващата обида по адрес на Рейна.

— За здравето на крал Виктор, който единствен успя да опитоми Рейна Унищожителката — извика развеселеният Кнут. Няколко воини дружно изреваха и изпразниха бокалите си.

— За този, който превърна фучащата котка в кротко писенце — добави Орм. Последва още един взрив от възгласи. Отново се надигнаха бокалите, пълни догоре с медовина.

— Да им се роди син преди да дойде време за сенокос — намеси се Роло и думите му бяха посрещнати с нова поредица от буйни наздравици и още няколко бокала с медовина за всеки от брадатите бойци.

— Е, да, това е единствения начин нашата кралица да не мисли за други мъже — ехидно се ухили Ойрих.

Виктор погледна тревожно жена си, видя как бузите й пламнаха, а очите й блеснаха гневно. На съседните столове брат й и Харалд замряха в напрегнато мълчание. Виктор скочи на крака.

— Стига вече! Достатъчно пихте — твърдо заяви той на своите хора. — Никой няма право да забравя, че от днес Рейна е моя жена и няма да понасям някой да я обижда!

— Но, вожде, ние само честваме твоята победа над тази валкирия — опита се Орм да протестира.

— Не и за сметка на честта, достойнството и чувствата на жена ми! — отсече Виктор. — Затова трябва да ви кажа, че празненството беше дотук.

При тази недвусмислени думи на вожда мъжете недоволно изръмжаха. Само неколцина се подчиниха на заповедта му. Останалите продължиха да се хилят презрително в лицето й и да мърморят вулгарни думи, макар и под сурдинка. Но Виктор имаше остър слух и схвана, че пияните воини продължават да я обиждат и да й се подиграват, като особено злобни бяха подмятанията им за първата брачна нощ. Той си помисли как ли се чувства тя в този миг, сепна се и се обърна към нея. Като видя зачервеното й лице, не беше трудно да отгатне, че и тя е чула обидните сватбарски закачки. Прииска му се да стисне двама-трима за гърлото и начаса да ги удуши. Но ако сега се намесеше, нещата щяха да се влошат още повече. Ако се нахвърли върху хората си, те ще намразят новата си кралица и дори ще се опълчат срещу него. Може би в суматохата ще убият Рагар и Харалд. Медовината се лееше щедро, на ведра, и тези закалени в битки и кръвожадни викинги бяха по-опасни от всеки друг път.

— За негово огорчение двама от най-изтъкнатите воини — Роло и Кнут — започнаха да се закачат с момичетата и жените от прислугата. Останалите бойци, които бяха тук с жените си, се вцепениха, като видяха ужаса по лицата на жените и дъщерите си, затова набързо станаха от масата. Пийналите смелчаци станаха още по-дръзки. Пред очите на Рейна Кнут се пресегна, сграбчи през кръста една прислужница и я събори на пейката до себе си. Виктор отново скочи от стола си.

— Не пред жена ми! — бясно изфуча той.

Жената се мъчеше с отчаяни усилия да се изскубне от яките ръце на воина, докато Кнут за миг спря трескавото си бърникане под полите й и се засмя. Гласът му беше прегракнал от наздравиците.

— Тя все още не ти е жена, вожде. Може би пък Унищожителката ще ни покаже как се доставя удоволствие на един истински мъж.

— Да-а-а — безгрижно се съгласи Орм и се озъби в лицето на Рейна. — Защо да не включим тази малка и лукава валкирия в нашето забавление? Пейката е доста широчка и има място и за двама ви — за вожда и жена му и за теб, Кнут, с твоята женска!

Виктор беше готов да прониже и двамата с меча си, когато Сибеал с един скок препречи пътя му, дръпна го за туниката и възбудено прошепна:

— Господарю, време е нашата млада господарка да се оттегли от сватбената трапеза, за да има време да се подготви за теб.

Виктор въздъхна облекчено и кимна на жената, после отправи извинителен поглед към жена си, но тя само мълком отклони очи.

Тогава Виктор се обърна отново към Сибеал.

— Да, моля те, отведи невястата ми по-далече от тези разгонени нерези преди да ми се наложи да разцепя кратуната на някой от тях.

Сибеал прегърна господарката си и побърза да я изведе от потъналата в безпорядък зала миг преди Кнут да вдигне полите на нещастната прислужница и да я обладае сред възторжените викове на пияните и оскотели войници.

В спалнята на Виктор Рейна крачеше като бясна напред-назад. Все още в ушите й кънтяха онези отвратителни пиянски крясъци, а от залата долитаха писъците на изнасилената прислужница.

— Те са истински свине, всичките до един! Свине, истински свине! — възкликна тя.

— Да, господарке — примирено въздъхна Сибеал.

— Чух ги как тези грубияни се обзаложиха колко часа още ще остана девствена. Мръсни негодници! Скоро ще им покажа как се обижда една кралица!

— Разбирам гнева ти, господарке — въздъхна Сибеал. — Но трябва да забравиш всичките им непристойни подмятания и да се приготвиш за съпруга си.

— По дяволите и него! И той е като всички мъже!

— Господарке, Виктор Безстрашния е съвсем различен от тях…

Рейна се обърна към нея и ядно изсъска:

— Не! И той е същия скот! Насила ме принуди да се омъжа за него!

— И с това спаси живота на Рагар и Харалд — сърдито й напомни Сибеал.

Младоженката не намери думи, с които да я обори, защото прислужницата й казваше истината, затова само изохка гневно, без да спре да кръстосва из стаята.

— Господарке, престани да ходиш насам-натам като лисица в клетка, защото оръженосците на вожда скоро ще го придружат до спалнята, за да легне до теб в леглото и…

— Само че ще легне не с мен, а с изстиналия ми труп!

— Ох, господарке моя, отлично знаеш, че според традицията трябва да има свидетели, които да потвърдят, че бъдещата кралица е била девствена преди първата си брачна нощ…

— Ще изхвърля тези кирливи псета през вратата още щом посмеят да се покажат на прага ми! — избухна девойката и размаха ръце като побесняла. — Ще ги пратя в пъкъла, така да знаеш! И можеш още сега да отидеш и да го кажеш пред всички в залата!

— И тогаз стражите на Виктор Безстрашния ще грабнат топорите и завчас ще хвръкнат главите на брат ти и на Харалд. — Сибеал търпеливо продължи да се опитва да влива разум в разгорещената глава на Рейна. — Нима искаш да се стигне дотам, господарке?

Рейна само изхлипа безпомощно и закърши ръце. Прислужницата внимателно пристъпи към нея.

— А сега, господарке, позволи ми да ти развържа плитката и да разреша прекрасните ти руси коси.

— Не! — изкрещя девойката и се дръпна като ужилена.

Сибеал се усмихна примирително.

— На твоят съпруг няма му хареса, ако косата ти остане вързана на плитка.

— Откъде пък си сигурна? — попита Рейна и надменно вирна глава.

— Знам. — Внезапна тъга помрачи очите на Сибеал като сянка. — Нали и аз съм била женена преди много години. Не помниш ли, че съм ти разказвала за онези прекрасни дни?

Изведнъж девойката усети как разкаяние изпълни сърцето й.

— Да… Съжалявам, Сибеал, че ти напомних за изгубеното ти щастие.

— Е, не беше преднамерено. Сега просто не си на себе си, Рейна — великодушно прошепна Сибеал и започна да отвързва копринените панделки около плитката й. После свали горските цветя от косите й и ги разпусна на раменете й. — Сега трябва да ти сваля дрехите до една и да те сложа в леглото, за да дочакаш съпруга си като примерна младоженка.

— Гола!? — очите на девойката се разшириха от ужас.

— Да.

— Не! Никога! — извика тя.

— Но, господарке…

— Ще си сложа долна риза — продължаваше да упорства своенравното момиче. — Донеси ми я, и то по-бързо!

— Не, господарке — повтори Сибеал. — Наистина, не можеш да ме упрекнеш, че досега съм ти се месила с какви дрехи да лягаш в леглото, защото никога не бяхме сигурни дали няма да се нахвърли върху теб през нощта някой от оскотелите стражи на Волфгард. Но сега вече си омъжена жена и всичко ще бъде различно.

— Само не ми разправяй какво трябва да вършат омъжените жени! — кресна Рейна и гневно махна с ръка.

— Е, господарке, няма нужда да ти обяснявам тези работи. Сама ще ги разбереш. Още утре, на разсъмване, ще ти станат ясни.

Девойката само измърмори нещо неясно и се обърна с гръб към прислужницата си.

Сибеал се усмихна леко, докато гледаше как повереницата й с неохота започна да сваля дрехите си, след което се запъти към широкото легло и седна на него, но без да се е разсъблякла докрай.

— Така ли мислиш да прекараш нощта? — намръщи се Сибеал.

Рейна се тръшна в леглото и ядосано извика:

— Остави ме на мира, моля те!

Сибеал я изгледа със съжаление, опита се да каже нещо, но се отказа, а само въздъхна и примирено добави:

— Лека нощ, господарке.

Когато остана сама, Рейна отново седна на леглото и се опита да успокои треперенето на ръцете си. От залата долитаха все още пиянски викове, крясъците на прислужниците и звън от падащите бокали. Нямаше съмнение, че всеки миг в спалнята може да нахлуят възбудените викинги, понесли вожда си на ръце. Стори й се, че дори леглото е напоено с неговата мъжка миризма, което й напомни, че след час той ще поиска да се възползва от своите съпружески права. И както й бе рекла мъдрата Сибеал, за нея няма друг избор, освен да се покори на съдбата си, ако иска да спаси живота на брат си и на Харалд.

Все пак тя никога нямаше да стане лесна плячка в ръцете му, особено след просташките подмятания на пияните му телохранители и оръженосци. Въпреки че дълбоко в душата й се спотайваше копнежът по мускулестото му тяло и горещите му ласки, девойката за нищо на света не би признала дори и само пред себе си, че има още една важна причина да очаква с тревога появата му. Дори се надяваше, противно на всякаква логика, да намери утеха в прегръдките му, да забрави за страданията си, страдания, за които бе виновен самият Виктор.

Не минаха повече от десетина минути и от стълбите се чу тропот, придружен от сърдития глас на съпруга й. Мъжете бяха нахлули в съседната стая.

— Необходим ли е наистина целият този маскарад? — сърдито промърмори Виктор, когато Кнут и Роло тръгнаха след него по стълбите към спалнята на младоженците. Обичаят изискваше вождът да бъде тържествено внесен на ръце в спалнята му при тръпнещата младоженка, но вече никой не можеше да се държи здраво на нозете си, дори се блъскаха във Виктор и в стените през всеки два метра.

— Да-а-а, вожде — провлачено избъбри Орм. — Ама нали трябва да те внесем при невястата…

— А после какво ме очаква? — хапливо запита младият викинг, въпреки че ясно съзнаваше как обидчивата му съпруга ще посрещне тази нова обида. Може би това наистина щеше да прелее чашата на търпението й.

В следващият миг тримата залитнаха, опряха се на вратата и с трясък нахлуха в спалнята. Пръв Роло се окопити и се зазяпа в изпъналата се на леглото младоженка, забеляза края на бялата копринена рокля изпод края на завивката и се ухили мазно.

— Ха, вожде, ама ти видя ли! Тая… твоята булка, казвам де, ами че тя легнала облечена! Ха-ха-ха… Иска да те направи за смях на цялото село още от първата нощ.

Виктор припряно се приближи до изтръпналата девойка.

— Стига! Това не е твоя работа! А сега, двамата може да си тръгвате…

— Нека да я съблечем, вожде, за да ти спестим този досаден труд. Пък и може да я понашляпаме по задника, за да се научи отсега да уважава своя крал и съпруг — предложи Кнут, настроен доста войнствено след порядъчния брой чаши. — Този път тази малка хитруша ще си намери майстора!

Виктор искаше да стовари юмрука си върху наглата му уста, но го спря само мисълта, че едноокият гигант може да повърне върху великолепните кожи, прострени по пода около широкото легло. Затова само му заповяда с убийствен тон:

— Измитай се оттук! Веднага! Махайте се и двамата! И да не съм чул някога да обиждате жена ми!

Кнут го зяпна изумено, а Роло се закиска пиянски.

— Е, може пък да не е нужно да му помагаме при събличането на девицата — рече той и прегърна Кнут, като сръга Виктор с лакътя си. — Пък и може да не трябва да си правиш този труд, а, вожде мой? Стига и само да й запретнеш полите… — присмя се той и едва не се търколи на пода от смях.

В гърдите му се надигна гняв към двамата оскотели войници, примесен със съжаление за страданията, на които подлагаха онемялата му съпруга.

— Вашата работа беше дотук — процеди ледено той, да ме доведете до прага на спалнята. А сега, скотове гадни, изчезвайте от погледа ми, преди да съм извадил кинжала си! И то веднага!

Кнут и Роло дръзко се спогледаха, олюляха се и от разкривените им уста изригнаха нови, още по-буйни и цинични закачки.

Виктор се обърна към жена си и я погледна виновно. Като видя яростта, изписана на красивото й лице, в гърдите му се надигна силен гняв към приближените му. Неговата млада жена не заслужаваше тези обиди, а тези пияни простаци никак не облекчаваха трудната му задача да я успокои и приласкае през първата им брачна нощ.

Той въздъхна и се опита да започне кротко:

— Рейна, безкрайно съжалявам, че моите хора се държат като свине. Сигурен съм, че след малко ще се укротят. Още утре, като изтрезнеят, ще ги нахокам както трябва и ще ги науча да се отнасят с уважение към своята господарка.

Тя скочи като тигрица от леглото и се нахвърли върху него с блеснали очи.

— Нима си въобразяваш, че ми е притрябвало тяхното уважение? — изфуча девойката. — Или пък твоето? Нима очакваш да се разтреперя само като застана пред славния вожд, Виктор Безстрашния!

Въпреки гнева й, погледът му не пропусна голите й крака, очертанията на тялото й под тънката нощница и дъхът му секна. Пристъпи към нея и се опита да се усмихне.

— Рейна, мила моя, разбирам, че тази вечер ти се наложи да изтърпиш нечувани оскърбления. Освен това нито за миг не съм забравил, че не се омъжи за мен от любов. Но не трябва ли въпреки всичко да се опитаме да бъдем внимателни един към друг? Нима си забравила, че залогът в тази игра не е само твоето или моето щастие? — Той протегна ръка, за да погали зачервената й буза, и продължи разгорещено. — Тази вечер ще се слеят не само нашите тела, но и нашите души. А утре нашият брачен съюз ще донесе мир между двата враждуващи народа.

С гневен жест девойката отблъсна ръката му.

— Ти само искаш да ме използваш, за да ти помогна да постигнеш своите цели!

Той продължи да говори търпеливо.

— Рейна, нима не си се замисляла, че всеки път, когато загива някой воин, жена му или сестра му изпитва същите мъки, както ти вчера, когато главата на брат ти Рагар висеше на косъм от смъртта?

Тя се обърна към него и смутено премигна.

— Какво искаш да постигнеш с тези думи? Искаш да ме накараш да се срамувам от себе си?

Той обхвана лицето й с двете си ръце и я накара да го погледне в очите.

— Нищо срамно няма да обичаш някого и да се опитваш да го спасиш от жестока смърт с цената дори и на най-скъпите жертви.

Девойката отново се изскубна от ръцете му и избърса сълзите си.

— Не се надявай, че ще дочакаш деня, когато ще се влюбя в теб, викинг. — Гласът й се разтрепери. — Насила ме застави да се омъжа за теб, но никога няма да спечелиш предаността ми, доверието ми и сърцето ми. И не искам да ме използваш като оръжие за спирането на тази проклета война.

Той отпусна ръце.

— Какво искаш да кажеш с тези думи, Рейна? — Гласът му прозвуча глухо и застрашително.

В очите й се появи някакъв особен блясък, когато тя му отвърна с гордо вдигната глава:

— Аз изпълних моята част от нашето споразумение и вече съм твоя жена. Но няма да легна с теб тази вечер, освен ако не ме заставиш насила.

Обзе го ярост от тези предателски думи. Настъпи тягостна тишина. Когато заговори, в гласа му прозвуча стоманена нотка.

— Не, Рейна, не е вярно, че си изпълнила докрай твоя дял от нашата уговорка! И не се преструвай, че не разбираш за какво ти говоря!

Девойката не помръдна от мястото си, макар че брадичката й предателски се разтрепери.

— Не разбираш ли, че ако моите бойци узнаят за твоя отказ да ми дадеш това, което всяка жена дължи на мъжа си, веднага ще те убият заедно с Рагар и Харалд?

За миг тя се поколеба, след което прошепна:

— Ще ме накараш да легна с теб по принуда?

— Не — изрече младият викинг с нескрито презрение. — За разлика от теб аз нямам намерение да се унижавам.

— Аз няма да ти се отдам доброволно и няма да ти се подчиня — изсъска тя.

Лицето му се изкриви от гняв и той размаха юмрука си към нея.

— Истинската любов няма нищо общо с подчинението. Когато се обичат, мъжът и жената се отдават един на друг с любов. И по-добре и двамата да загинем в тази кървава вражда, отколкото да те изнасиля, Рейна. — С тези думи той изхвърча от стаята.