Фабио Ланзони
Викинг (2)

ГЛАВА ПЪРВА

— Стоп! — извика режисьорът.

Познатият глас внезапно го върна в реалния свят. Марчело тръсна глава, за да дойде на себе си. Когато играеше пред камерата, сякаш изпадаше в транс, всецяло проникнат от душевността на своя герой. Премигна и с изненада видя, че пред нозете му се извива приказният бряг на Калифорния, зад гърба му се извисяваха мрачни скали, прожекторите осветяваха околността с ярката си светлина, камерите жужаха, а снимачният екип се суетеше около десетките кабели и предпазни въжета.

В този миг съзря Моника. Облечена като жена от племето на викингите, тя беше коленичила до него и с усмивка чистеше песъчинките от лицето му. Младият мъж дяволито й намигна. Тя наистина беше неговата любима не само във филма, но и в живота.

— Последната сцена със смъртта не беше лоша, скъпи — подразни го тя. — Забелязах, че новата асистентка не издържа и се разплака.

— Онази русокосата, с конската опашка и червената блуза? — зарадва се той и веднага се надигна.

— Мръсник! — извика тя и му хвърли шепа пясък.

— Хей, вие двамата, стига сте се карали! — долетя властен мъжки глас. — Снимките са толкова напреднали, че не можем да си позволим да загубим главния герой, ако ослепее от този мръсен пясък.

Те се сепнаха от вика на режисьора Ирвинг Хартман. Зад него по релсите се плъзна платформата с монтираната върху нея камера и неизменния оператор Харолд Шиндъл. И двамата бяха мъже на средна възраст, с бради и очила. В екипа ги наричаха „неизбежните близнаци“.

Като изтръска пясъка от лицето си, Марчело пъргаво се изправи и хвана ръката на Моника.

— Какво ще кажеш за сцената, Ирвинг?

— Този път се получи.

Да благодарим на Бога! — развълнува се Марчело. — Крайно време беше след дванадесет неуспешни дубъла.

— Ако не беше излязъл извън обсега на панорамната камера при деветия дубъл, досега отдавна да сме приключили — упрекна го Харолд.

Но помощник-операторът се премести — възмути се Марчело. — Аз бях застанал точно където беше чертата, а той сякаш нарочно пристъпи напред.

— Точно така. Марчело е безупречен актьор и никога не греши — намеси се Моника и иронично се усмихна.

Марчело разтърка гърба си и се намръщи.

— Иска ми се да се прибера и да взема една гореща вана. Цялото ми тяло е натъртено.

— Не искаш ли преди това да те прегледа лекарят? — загрижено запита Ирвинг.

— Не.

— Супермени като Марчело не тичат при лекаря за всяко навяхване на палеца на крака — заядливо подметна Моника.

Операторът лукаво й намигна.

— Нали ще се погрижиш за възстановяването на драгоценния ни супермен, бейби?

Младата жена самодоволно се усмихна.

— Сигурен ли си, че ще се оправиш за утрешните снимки? — обърна се Ирвинг към Марчело. — Притеснявам се, че не си съгласен дубльорът да заснеме сцената с изгарянето на кораба.

— Не се тревожи — успокои го актьорът. — А и нали това е последната сцена от филма, така че дори и да изгоря и да отида в пъкъла, филмът ще е готов за премиерата, нали?

— Не съм съвсем сигурен — промърмори режисьорът и замислено се почеса по главата.

— Хей, Ирвинг, защо трябва да се тревожиш за неща, които не са в твоята власт? — намеси се Харолд. — Не можеш да командваш облаците и ветровете.

Режисьорът погледна към облачното небе.

— Господи, ако провалим финалната сцена, продуцентът ще получи удар. И без това вече сме надвишили бюджета.

— Може би всички трябва да паднем на колене и да се помолим на Тор да обуздае природните стихии, докато приключат снимките — подхвърли Марчело, след това се наведе, вдигна шлема на Ивар и се загледа в рогата от двете страни на шлема. — Знаеш ли, че утре, когато ще снимаме сцената за отпътуването ми към Валхала, ще бъде единственият кадър в целия филм, когато тези рога най-после ще си изпълнят предназначението.

— Нима отново ще се занимаваме с този въпрос? — въздъхна отегчено Ирвинг.

— Аз се отнасям напълно сериозно към професията си — намръщи се Марчело.

Ирвинг безпомощно разпери ръце.

— За бога, кого го е грижа дали викингите наистина са имали рога на шлемовете си или не?

— Мен ме е грижа — възбудено отвърна Марчело.

— В битките викингите са носили гладки шлемове, без рога. Шлемове с рога са използвали само при ритуални жертвоприношения и погребални церемонии, а също са ги носили валкириите. Искам да те попитам — приличам ли ти на валкирия?

— Е, тъкмо сега, скъпи — намеси се Моника и го огледа с нескрито желание, — никак не приличаш на валкирия.

Марк се ухили, нахлузи шлема на главата си, а Моника се засмя.

— Стига си мислил кое е автентично и кое не — посъветва го Ирвинг. — Вече е прекалено късно да променяме каквото и да е. Нито пък ще се осмелим да лишим обожателките ти от всяко средство, което ще те разкраси в очите им.

— Освен това, момчета, аз поне мога да свидетелствам, че Марчело няма рога — подразни го Моника. — Това е тъй сигурно, както и това, че няма опашка.

Ирвинг и Харолд прихнаха, а Марк заканително й размаха пръст:

— Ще си поговорим за това вкъщи, палавнице! Младата жена се престори на ужасена и притисна ръка до заоблените си гърди.

Ирвинг сложи ръка на рамото на Марчело.

— Искам да поговорим още малко за утрешните снимки. След това ще се съберем всички в студиото, за да прегледаме заснетото през деня. — Той кимна към Моника. — Нали ще дойдеш в студиото, Моника?

— Съжалявам, момчета. — Тя върна шлема на Марк. — Имам ангажимент, който не мога да пренебрегна.

Младият мъж й намигна.

— Ще се видим у дома, бейби.

Тя на свой ред намигна на Ирвинг.

— Дръж го по-настрани от русата асистентка с червената тениска.

— Можеш да разчиташ на мен — засмя се режисьорът. — Само се погрижи Марк да си отпочине добре тази нощ.

Моника се обърна и отметна разкошната си руса коса.

— Ще се заема с него веднага щом спре да го боли натъртеното място — отвърна тя и дяволито погледна към Марк.

Четири часа по-късно в студиото бяха приключили с прегледа на заснетите през деня кадри, Марчело се отби при своя личен треньор в спортния клуб и после се отправи към къщи. Свали гюрука на златистото си ферари, излезе от Холивуд и се отправи към Бевърли Хилс по живописния Лауръл Каньон. Пролетният бриз галеше лицето му, а залязващото слънце позлатяваше красивите къщи и дървета. След тежкия и напрегнат снимачен ден актьорът се чувстваше изморен, но беше удовлетворен от работата си. Сега жадуваше за домашния покой и уют, да поиграе с кучетата си и да се потопи в горещата вана. „Трябва да се любя с Моника, за да се възстановя, пък и съм си заслужил малко ласки“ — помисли си той и се ухили самодоволно.

Щом навлезе в завоя, три малолетни стопаджийки му извикаха и размахаха ръце. Марчело им се закани с пръст, усмихна им се предизвикателно и профуча край тях. Тези хлапачки трябваше да бъдат по-предпазливи и да не се опитват да спират коли с непознати мъже. Светът бе станал твърде опасен.

Странен човек бе Марчело. Винаги се чувстваше някак неудобно в този съвременен живот, сякаш поради някакъв каприз на съдбата бе осъден да пребивава в неподходяща за него епоха. Марчело Лазаро бе роден преди тридесет и две години в живописната старинна Венеция. Израсна във вила от петнадесетото столетие, сред плодородните поля на Северна Италия. През някой от вековете вилата е била използвана за манастир. И макар че винаги се бе възхищавал от историята, културата и великолепието на Северна Италия, красивият артист усещаше, че духом принадлежи на една много по-ранна епоха. Спомняше си с какво вълнение слушаше разказите на майка си за техните норвежки предци. Тя беше убедена, че синът й е наследил русата си коса и сините си очи от войнствените викинги, които са нахлули в тази слънчева страна през девети век. Докато учеше в колежа, преклонението му към тези древни времена го подтикна да се заинтересува от ранното средновековие и да прекарва часове, в музеите и библиотеките.

Каква ирония на съдбата бе, че сега играеше ролята на мъжествен и несломим викинг. Дори и в киното имаше щастието да пресъздава герои от отдавна отминали епохи.

Марчело се озова в Америка преди десет години с желанието да стане филмов артист. Много му помогна великолепното му телосложение. Започна като сценичен работник, после стана дубльор, последваха няколко епизодични роли и най-после дойде неговият първи успех: арабски шейх, втората мъжка роля в приключенски филм за британското колониално господство в Египет. Ролята на шейха за една нощ му отвори вратите пред царството на звездите. Обявиха го за втори Рудолф Валентино. Следващите роли — пират от карибските морета и мошеник от епохата на Байрон — разкриха удивителната му дарба да възкресява безсмъртни герои. Всяко интервю или пресконференция започваха с удивения възглас на поредната смаяна журналистка:

— Изглеждаш така… сякаш си дошъл от друга епоха.

Може би имаха право. През последните пет години, откакто изгуби семейството си, в него непрекъснато се засилваше убеждението, че е попаднал в съвременната епоха поради някаква шега на съдбата. Обзет от спомените, младият мъж тежко въздъхна. В онези трагични дни той се снимаше в поредната суперпродукция в Южна Франция. Майка му, баща му и сестра му бяха наели четириместен туристически самолет, за да дойдат при него. Над Алпите самолетът катастрофира.

Сега семейството му се състоеше от кучетата му и Моника, която беше срещнал преди три години. В съзнанието му бавно изплува същото онова видение, натрапчиво и мъчително. Виждаше се как скита с Моника сред пустите брегове на Исландия. В ръцете си държеше новородения си син и плачеше безутешно. Плачеха и всички викинги, коленичили в кръг около него. Предполагаше, че загадъчното видение е породено от сцените на филма, който снимаха. За него този филм бе недвусмислен знак, че двамата с Моника най-после трябваше да се оженят.

Живееха заедно повече от две години. Миналата година се скараха жестоко и едва не се разделиха, когато Марчело й предложи да се оженят. Моника му беше възразила с думите, че още е на двадесет и три години и точно сега няма никакво желание да се омъжва. Искала да се утвърди като актриса. Помоли го да й даде още една година, за да се увери, че всичко между тях ще е наред, и той беше принуден да се съгласи.

Тази година вече изтичаше и Марчело реши, че трябва да поговори сериозно с Моника.

На завоя към Мълхолънд Драйв той отби колата към едноетажната си вила, построена в средиземноморски стил. Излезе от колата и тръгна към входната врата покрай разцъфналия здравец. Щом вкара ключа в ключалката, кучетата във вътрешния двор яростно се разлаяха. Актьорът с усмивка прекоси пустото преддверие и взе купа с писма. Икономката му, мисис Новотни, сигурно имаше почивен ден, защото не го посрещна на прага.

Марчело набързо прегледа писмата и ги остави на бюфета, след това надникна в богато обзаведения си кабинет, постлан с италиански плочки, с дебели греди на тавана и внушителна камина на едната стена. Кабинетът бе любимото му място за почивка и забавление с екипировката от предишните му роли на герои от различни епохи. Той често прескачаше с Моника до ски-курорта Таос, а оттам до Санта Фе. От всяко пътуване Марчело донасяше поредния предмет за допълване на украсата на кабинета — оцветени дървени фигурки на тигри, птици и кучета, черги от племето Навахо, керамика, индиански кошници, всевъзможни творби на калифорнийски художници.

Младият мъж мина през кухнята и се отправи към вратите на вътрешния двор, отключи ги и трите огромни кучета, датска порода, се нахвърлиха върху него и едва не го повалиха на земята.

— Зверове! — извика той и започна да се бори с Джеронимо, Апаха и Блиц. Кучетата се втурнаха след него и възбудено заджафкаха, когато видяха, че господарят им измъкна от шкафа две кутии кучешка храна. Той напълни чинията им, старателно избърсана от мисис Новотни, сипа вода в купата и понесе двата съда към вътрешния двор. Охранените животни го следваха с весел лай, предвкусвайки угощението.

Марчело остави чиниите на пода и кучетата с радост заровиха муцуни в тях. Той се отдръпна до стената, облегна се и се загледа в живописния изглед към Лос Анджелис и хълмовете около града. Пое дълбоко дъх и усети как умората от тежкия снимачен ден го напуска. Около хранилката за птици, окачена на ъгловия корниз на покрива, кръжаха колибри. Вечерта беше ясна и прохладна. Странно, но този път градът в далечината не беше забулен от противния смог. Въздухът ухаеше от нектара на разцъфналите цветя.

Марчело с гордост огледа дома си — имението се простираше на обширна площ, но въпреки това създаваше впечатление за усамотение и покой. От двете страни на вилата се издигаха високи каменни огради, а задната ограда бе изработена от ковано желязо, за да не закрива изгледа към каньона и към мержелеещия се в далечината огромен град. Оттук прославеният киноактьор можеше да се наслаждава на възхитителната панорама, без да бъде обезпокояван от възторжените, но прекалено невъздържани почитателки.

Усети пулсираща болка в палеца на крака и тръгна към банята. Смъкна джинсите, тениската и слипа. След минута се озова в горещата вода, осеяна с бълбукащи мехурчета, и въздъхна от облекчение. Такова удоволствие може да ти достави само вана с ароматизирана гореща вода…

Ако и Моника беше сега до него, щастието му щеше да бъде пълно. Беше споменала за някакъв ангажимент, но с кого и къде?

Младият мъж беше решил вдругиден, след приключването на външните снимки и прощалния коктейл със снимачния екип, да я покани на вечеря и отново да й предложи да стане негова съпруга. Вече бе запазил маса в изискан ресторант за романтична вечеря на свещи. Но сега, потопен в горещата вана и копнеещ тя да е при него, в този час, в този миг, не беше уверен дали ще издържи още два дни, за да получи жадуваното съгласие на Моника. Проклетото споразумение между тях да изчакат цяла година го изпълваше със страх и неувереност…

В този миг чу лая на кучешкото трио и разбра, че тя се е върнала. Скочи от ваната и се втурна, гол и мокър, към плъзгащата се врата за вътрешния двор. Усмихна се, като чу как уплашената Моника подвикна на кучетата.

Тя се изправи пред него, безкрайно съблазнителна в щедро деколтираната бяла блуза, летни панталони от някакъв ефирен плат, тъмни слънчеви очила, с разпиляна руса коса по голите си рамене. Погледът му се плъзна по класическите линии на издълженото й лице — извитите вежди и високите скули, финия нос, широката уста и волевата брадичка.

Поздрави я с онзи леко насмешлив, дори груб маниер, който от скоро бе на мода в Холивуд.

— Да не си наранила някое от кучетата ми, жено? Ако е така, май ще трябва да те напляскам.

Младата жена го изгледа мълчаливо, свали очилата, избърса ги и се намръщи, макар че едва се сдържаше да не прихне от смях. Той изглеждаше толкова привлекателен, току-що излязъл от горещата вана, със златист тен по мускулестите си ръце и капчици вода по стегнатия гръден кош. Яркосините му очи я гледаха втренчено, а мократа му коса беше полепнала по жилавия му врат.

— Ха! — извика тя. — Много добре знаеш, че никога, за нищо на света, не бих се докоснала до четината на тези крастави псета! Кога ще ги научиш най-после да се откажат да ме душат между бедрата?

Марчело отметна глава и се засмя.

— Мога само да ти кажа, че напълно споделям вкуса им. Те искат само да се сприятелят с теб, Моника, нищо повече. Ала ти не им даваш шанс.

— Защо трябва да се държа дружелюбно с тези отвратителни зверове?

— А защо нито веднъж не си опитала да се държиш по-сърдечно с тези „отвратителни зверове“?

Сега беше неин ред да се засмее, макар че се чувстваше неуверена и малко тъжна. Въпреки закачливия тон на Марк, младата жена разбираше, че им предстои важен и сериозен разговор. Той още не беше показал с нищо, че се кани да заговори на тази тема, но й беше ясно, че в най-скоро време Марчело ще й напомни, че едногодишният срок е изтекъл, и тя ще трябва да му кажи дали е съгласна да се омъжи за него или не. Моника се страхуваше, че той искаше от нея много повече, отколкото тя бе в състояние да му даде. Ала все още, щом се озовеше в прегръдките му, тя беше готова да се подчини на всичките му желания. Не можеше да преодолее силата на магнетичното му сексуално привличане.

Опита се да спечели малко време.

— Защо толкова дълго си бил в банята? Да не би днешната бойна сцена да се е оказала прекалено изтощителна за мъж на твоята възраст?

Той заплашително я изгледа.

— Ако си топнеш сладкото задниче в тази вана, ще ти покажа много неща, бейби.

Повече не можеше да устои на непреодолимия му чар, на разсъбличащия му поглед, на предизвикателния му тембър.

— Ще отида да си сменя бикините.

В погледа му просветна отблясък от тлеещ огън.

— Не, няма нужда да ги сменяш — дрезгаво прошепна той. — Трябва само да ги свалиш.

Не можеше да откаже на тази покана. Докато събличаше дрехите си, пръстите й трепереха. Погледът му не се отделяше от гъвкавото й тяло и пламъкът в очите му сякаш я изгаряше. Остана само по сутиен и пликчета и плахо потопи пръстите на единия си крак във ваната.

Очите му лакомо пропълзяха по гладката й кожа. Моника беше висока метър и седемдесет и два, с прекрасно телосложение, с красиви дълги крака, които умееше така божествено да оплита около кръста му — и след броени секунди това ще стане, обеща си той. „Колко странно… — замисли се младият мъж. — След тригодишна интимна връзка я желая все по-силно с всеки отминал ден.“ Той често се питаше дали само неотразимата й прелест го привличаше толкова неудържимо към нея. От дълго време копнееше да имат дете, което завинаги да ги свърже. Навярно представата за красивото бебе, което можеха да имат, го накара да я притисне нетърпеливо в обятията си.

Моника влезе във ваната и весело извика, когато Марк я сграбчи, опръска я цялата, обгърна я с мускулестите си ръце и страстно започна да я целува. Пръстите й леко погалиха напрегнатите му мускули по врата и раменете. Марк затвори очи и въздъхна от удоволствие.

— О, бейби, толкова е хубаво! Ръцете ти са божествени.

— Искам да ти е приятно — прошепна тя.

След няколко блажени мига Марк отвори очи, усмихна се ласкаво и я погали по бузата.

— Къде беше тази вечер, ангел мой?

Той усети как пръстите й се стегнаха и младата жена отклони погледа си.

— Пихме с Уоли по едно питие.

Лицето му мигом помръкна, челото му се смръщи, а едрата му длан обгърна брадичката й и завъртя лицето й към неговото.

— Пак ли с този Уоли? Струва ми се, че вече прекаляваш. Ще взема да ревнувам!

— Марк, та той е моят агент — възрази му тя и след миг колебливо добави: — Тази вечер научих нещо много важно.

— Така ли?

Моника погали мускулестата му гръд и се усмихна.

— Не искаш ли да отложим новините за по-късно?

— Чудесно — съгласи се Марк и с припряно движение откопча сутиена й. Тя потръпна и за миг се почувства неуверена, като зърна страстта, изписана на пламналото му лице.

Той се наведе и пое зърната й между зъбите си. Тя изохка. Обсипа с целувки щръкналите й гърди и я притисна още по-плътно към себе си. Моника заби нокти в раменете му и се задъха от вълната на наслада, която заля тялото й. Марк премести устни към красивата й шия и бавно започна да смъква пликчетата й. После пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Красивата киноактриса рязко изпусна дъх и захапа долната си устна. Той започна бясно да я целува навсякъде, а горещият му зажаднял език изтръгваше нови и нови въздишки от красивите й гърди.

— Така те желаех днес, скъпа — дрезгаво прошепна той, а ръцете му се спуснаха по гърба и обхванаха задничето й. — Макар че днес играхме Тази сцена пред камерата, сега е съвсем различно, нали? Понякога едва сдържам ръцете си, искам да те притискам до себе си, както в този миг.

— Аз също — промърмори младата жена и притисна устни до рамото му.

— За какво мислиш сега, Моника?

Очите й срещнаха неговите и тя плъзна пръстите си по лицето и силните му рамене.

— За това колко си красив, целият си мокър, толкова си мускулест, а твоята мъжественост е толкова твърда. И целият си мой!

— За нищо друго ли не мислиш? — прошепна актьорът и притегли ръката й към набъбналия си член.

Моника го погали и се зарадва на страстния му задъхан стон. Тялото й потръпна от усещането за близостта му, от мисълта за проникването му.

— Мисля си за това, което ме караш да изпитвам.

— Наистина ли? И какво друго?

Знаеше, че сигурно ще съжалява за думите си, но реши да бъде искрена с него и продължи:

— Мисля си и за това, че ти искаш от мен неща, които аз още не съм готова да ти дам.

— Права си. Искам те цялата, ангел мой.

— Точно от това се страхувам — плахо промълви тя.

Марк проникна в нея с мощен тласък. Младата жена извика и трескаво впи устни в неговите. Ръцете й, обгърнали раменете му, се свиваха и отпускаха. Бедрата й го обгърнаха, за да поемат цялата жар, която той можеше да й даде, за да му я върнат с още по-голяма щедрост.

Изтекоха безброй блажени мигове. Марк откъсна устни от нейните и я погледна в очите, сякаш искаше да проникне в душата й. Трескавото й охкане и безумното желание, изписано на лицето й, го възбуждаха неимоверно. Продължи да съзерцава трепетите, пробягващи по красивото й лице; и да се вслушва в накъсаните й викове, а после устните им се сляха в безумна целувка.

— Имаш право, всичко между нас е толкова прекрасно — прошепна тя. — И аз те искам целия…

Марк плътно обгърна талията й и й даде всичко.