Фабио Ланзони
Викинг (18)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Тя пищя през цялата нощ.

Когато се върнаха в селото, Виктор реши да затвори Рейна в една малка хижа, в която опушваха месото и уловената риба. Избра тази постройка, защото тя бе една от малкото в селото, които изцяло бяха построени от камък. Имаше тежка и здрава врата и приличаше на малка крепост. Виктор заповяда да изнесат дъските с осолено говеждо и свинско месо и нареди да се накладе огън в средата на стаята. После остави девойката върху един сламеник, проснат върху мръсния под. В стаята нямаше нищо друго освен малка лампа и нощно гърне. Тя не спираше да пищи. Виктор стоеше в тъмната студена нощ заедно със Свейн и слушаше писъците на Рейна, които смразяваха кръвта му. Припомни си дивия поглед, когато хората му я развиха от мокрите одеяла, развързаха краката й, но завързаха ръцете й.

Младият мъж се обърна към Свейн и на устните му се появи самодоволна усмивка.

— Тя крещи като някоя ламя, нали? Хванали сме една малка вещица, братко мой.

Свейн се намръщи и поклати глава.

— Крещи като някой, който е дошъл право от пъкъла. Нека да отида и да й запуша устата, вожде. Ще го направя с удоволствие.

— Не. Тя прилича на вълчица, хваната в леговището си. Ще спре да издава тези ужасяващи писъци, когато прегракне, умори се и разбере, че няма кой да я освободи.

— Тя сама ще се освободи, вожде — предупреди го викингът. — Не трябваше да завързваш ръцете й пред нея. Ще прегризе въжетата със зъбите си…

— Говориш, сякаш тя е гризач — скастри го Виктор.

— Зъбите й са остри като на катерица и може да се справи с всяко въже. Сигурен съм и няма защо да говорим повече за това — отвърна Свейн.

Виктор се разтревожи от презрението, което кръвният му брат изпитваше към Рейна. Нямаше да е лесно да убеди хората си да приемат тази валкирия за своя кралица.

— Не се притеснявай, братко. Дори и да успее да се освободи от въжето, къде ще отиде? Не може да премине през дебелите каменни стени, нали?

Разнесе се нов писък и воинът потрепери.

— Тя е способна на всичко, вожде. Когато я предизвикаш, тя е по-страшна и от най-свирепата вълчица.

— Трябва да привикне с мисълта, че е пленена и затворена, така както дивият кон трябва да привикне с оградата. И той отначало хвърля къчове срещу оградата, но после се примирява.

— Да, но къчът, който ще хвърли тя, ще е право в лицето ти, вожде.

Виктор го потупа по рамото.

— Иди да си починеш, приятелю. Наистина имаш нужда от това. Утре сутринта аз ще започна да ухажвам бъдещата си съпруга.

Свейн отново поклати глава и двамата се разделиха.

 

 

— Добро утро, любима.

Отпочинал и готов за срещата с бъдещата си съпруга, Виктор широко разтвори вратата на малката хижа. Светлината освети пода и той видя момичето, което лежеше на сламеника и внимателно го наблюдаваше. Косата й беше разрошена, роклята й бе мръсна, а очите й диво блестяха. Тя наистина приличаше на диво животно, хванато в капан. Младият мъж опипа ръката си, която девойката бе наранила миналата нощ. Преди това я беше измил със сапун и гореща вода и я бе превързал, ала раната не беше малка и ръката го болеше. Трябваше да се моли да не се инфектира.

Както го бе предупредил Свейн, Рейна бе разкъсала въжето около китките си. Поне бе спряла да пищи. Сега, изглежда, беше решила да не разговаря с него.

— Предполагам, че си си починала? — започна Виктор, като се надяваше да предизвика някаква реакция. Вместо това видя как погледът й се стрелна към отворената врата. Младият мъж не се съмняваше, че тя обмисля възможността за бягство.

Той скръсти ръце пред гърдите си и се ухили.

— Искаш да си тръгнеш ли, Рейна? Можеш да го направиш, ако успееш да минеш докрай мен.

Думите му я накараха да скочи светкавично на крака, което за миг го стъписа. Нададе яростен вой и се метна напред. Ала Виктор беше толкова смаян, че тя за малко не успя да се измъкне покрай него. Обаче след миг се окопити и я сграбчи през кръста. Валкирията простена, когато той я притисна силно до бедрата си.

После започна да го удря с всичка сила. Младият мъж се намръщи, завлече я до сламеника и я хвърли върху него. Тя се сви и злобно го изгледа.

Виктор стоеше спокойно до вратата.

— Искаш ли да опиташ пак, милейди?

И тя наистина опита! Със страшен вик скочи на крака и се хвърли към него. Той отново я хвана и я хвърли върху сламеника. Нейната сила и упоритост наистина го забавляваха. Три пъти валкирията се опита да мине покрай него и трите пъти той я хващаше и отново я хвърляше на сламеника. Накрая момичето се изтощи, застана на колене със свити юмруци и го загледа с омраза.

— Господарю, нося закуската на моята господарка — чу се глас зад гърба му и той изненадано се обърна. Зад него стоеше Сибеал с поднос в ръка.

Виктор се отдръпна, за да може робинята да влезе.

— Как се чувстваш, господарке? — попита Сибеал.

Рейна дори не я погледна и не отговори на въпроса й.

Сибеал остави таблата на пода до девойката, обърна се и понечи да излезе. Викингът видя тревожното изражение на лицето й и докосна ръката й.

— Не се безпокой, тя ще се оправи — прошепна той.

Рейна го чу и след като Сибеал излезе, към него полетя парче хляб и го удари в гърдите. Той изсумтя, наведе се, взе хляба и се обърна към момичето.

— Не трябва да се отнасяш така към храната, милейди — подразни я той. — Ако смяташ да ме победиш, трябва да се храниш, за да възстановиш силите си.

Тя не каза нищо, но очите й злобно светнаха.

Виктор й хвърли хляба. Тя го хвана, отхапа с острите си бели зъби, хвърли още един унищожителен поглед към викинга и бавно задъвка.

Младият мъж прикри усмивката си, облегна се на вратата и я погледна. Непокорството и презрителното й държание към него, наистина го забавляваха.

— Ти си една малка фурия, Рейна, но след време ще те укротя и ще те накарам да се смириш.

Тези думи бяха наградени със свиреп поглед.

— Твоята смелост предизвиква възхищението ми — продължи той и й намигна. — Ала трябва да знаеш, че съпротивата ти само усилва моето желание.

Рейна продължи да го гледа, без да помръдва, въпреки че ноздрите й се разшириха и тя задиша учестено.

— Ние ще се оженим, милейди — спокойно, но решително рече Виктор, — и заедно ще сложим край на тази вражда.

Тя ожесточено продължи да дъвче, а погледът й сякаш искаше да го изпепели.

— Ние ще живеем добре заедно, а след време ще подобрим живота на цялото племе. Когато във Ванахейм се възцари мир, аз смятам да построя оранжерии и ще отглеждам различни вкусни неща, с които ще те глезя — вкусни плодове и зеленчуци.

Девойката отново отхапа парче хляб.

— Знаеш ли, Рейна, ти си много красива, дори и в този вид. — Виктор се замисли. — Един ден ще имаме красиви деца.

Рейна продължаваше да мълчи, но този път лъжицата, изцапана с овесена каша, прелетя през стаята и го удари по бедрото. Той я взе и се засмя.

— Ти наистина не се предаваш, Рейна, ала аз знам какво наистина харесваш. — Погледна я в очите. — Аз наистина знам, ще видиш.

В очите й проблесна искрица интерес. Окуражен, младият мъж убедено продължи:

— Аз знам колко уязвима и нежна си дълбоко в себе си. Ти просто си изградила здрави прегради, за да се предпазиш от жестокостта на света. Ала с мен нямаш нужда от тези прегради.

Тъкмо мислеше, че е постигнал някакъв успех и е успял да я развълнува, когато към него полетя каната с мътеницата.

Успя да отскочи, но панталоните му бяха изцапани с лепкавата течност. Виктор стисна зъби.

— Имаш отвратително държание, Рейна. Един по-малко търпелив мъж сигурно щеше да те набие. Но аз ще бъда по-нежен й деликатен и само ще те целуна.

Този път цялата табла полетя към него и последва разярен вик. Той бързо се отдръпна, като се опитваше да избегне летящите към него чинии и храна. Купата с овесена чаша се счупи точно пред него…

Обърна се и погледна към тази малка лисица и най-после тя заговори, размахвайки юмрук:

— Дяволски син! Никога няма да се омъжа за теб и ти никога няма да тържествуваш. Сделката, която сключи с този нечестивец, моя втори баща, никога няма да стане! Никога няма да ме подчиниш на волята си и аз няма да бъда заложница, за да се сложи краят на враждата! А освен това никога няма да ти позволя да целунеш дори крака ми, ти, отвратителна, гнусна свиня!

Виктор също се ядоса.

— О, ще те целуна, Рейна, ти, малка вещице! Ще целуна и крака ти, ако поискам… и всяка друг част от тялото ти, която пожелая. И мисля, че е време да ти покажа още сега.

Прекоси стаята, за да я хване, ала тя беше нащрек, скочи и злобно го ритна в крака. Младият мъж политна, извика от болка и гняв, хвана се за ударения крак и заплашително я изгледа. Девойката беше на сантиметри от него, с вдигнати юмруци, а на устните й играеше злобна усмивка…

— Е, какво ще кажеш, викинг?

— Ти си една малка кучка! — изсъска той и се изправи. — Май ще трябва да вдигна полата ти и да те набия по задника!

Думите му не изплашиха Рейна, тя отстъпи назад и вдигна юмрук. Виктор се наведе бързо, за да избегне удара, сграбчи я през кръста и се опита да я преметне през рамо, ала тя го обсипа с ритници и удари. Младият мъж изруга. Тази жена беше истинска напаст. Най-после успя да я повали на сламеника. Легна върху нея и притисна извиващото й се тяло със своето. Тя се извиваше и издаваше ужасяващи писъци. Виктор я хвана за китките и ги изви над главата й. Девойката се мяташе като риба на сухо, ала гъвкавите движения на тялото й го възбудиха и кръвта му пламна. Съпротивата й го накара да бъде груб, повече от всякога искаше да я целуне, а освен това и да й даде малък урок. И въпреки че в главата му проблесна мисълта, че трябва да спре, нараненото мъжко его го караше да продължава. Тя не може да не го иска!

— Ти каза, че няма да те докосна, Рейна — тържествуващо извика той. — Е, май вече не си толкова уверена в себе си, така ли е? Кълна се, че рано или късно всяка част от тялото ти ще познава моето докосване и ще жадува за него!

Девойката нададе яростен вик, но той запуши устните й с дива целувка. Докосването до меките устни и нежните извивки на тялото й го подлудиха. Страстта, примесена с гняв, накара члена му да се втвърди от болезнено желание. Копнееше да разтвори устните й и да пие от сладката им влага. В този миг зъбите й се впиха в долната му устна, той изрева от болка и се отдръпна назад.

— Дяволска дъще! — Вдигна ръка и в този миг се осъзна. Още малко и щеше да я удари по надменното лице. Ала дори и когато очакваше удара, лицето й не издаваше страх — по него се четеше само някакво свирепо задоволство.

Младият викинг обхвана главата й с две ръце, така че да не може да мърда.

— Добре, че преди да дойда тук, си бих инжекция против тетанус — промърмори той. — А сега ме чуй, Рейна. Смятам да те целуна отново и ако пак ме ухапеш, аз пък ще забия зъбите си в хубавото ти задниче и ще стоя така, докато не започнеш да викаш за милост.

За пръв път видя, че думите му я стреснаха. Очите й се разшириха, а устните й се разтвориха и тя уплашено извика:

— Не, няма да направиш това, викинг!

— О, ще го направя! Кълна се, че ще ти оставя белег, който ще носиш, докато си жива!

На лицето й се изписа първо ужас, после гняв и накрая страх. Момичето потръпна и го погледна без сянка от предишното презрение. Виктор бе сигурен, че тя му бе повярвала. Благодаря на бога, помисли си той, иначе никога нямаше да изпълня заканата си и да постъпя по този жесток начин с нея.

Тя щеше да му позволи да я целуне! Само тази мисъл го накара да полудее от желание. А освен това можеше да се възползва и да я накаже за обидите, с които го бе обсипала. Виктор прокара пръст по гладките й бузи, а след това по великолепните устни. Тя тихо простена и той се усмихна, тъй като видя пламъка в очите й.

Притисна се по-силно към нея и докосна леко с устни нейните, а Рейна потръпна, сякаш я бе изгорил огън. Викингът галеше нежно устните й, защото бе разбрал, че лекото докосване може да постигне много по-голям ефект, отколкото грубата целувка.

И макар че девойката бе необуздана като тигрица, той все пак успя да вкуси от сладостта на устните й. Той я целуваше нежно; устните му галеха и молеха. Младото момиче стискаше плътно устните си, но този път не го ухапа.

Съпротивата й само разпали желанието му.

— Отвори си устните, Рейна — прошепна той.

Очите й изглеждаха огромни.

— Не!

— Да.

Ала преди тя да се опита да протестира, той впи устни в нейните и се опита да ги разтвори с език. Тя го гледаше с широко отворени очи, в които се четеше някакъв странен израз, а от гърлото й се надигнаха несвързани звуци…

Виктор отвори очи. Те се гледаха един друг, а езикът му проникваше все по-дълбоко в топлата кадифена мекота на устата й.

Тази целувка бе невероятно сексуална и чувствена. Усети как всичко в него пламна и желанието изригна с невероятна сила. Тогава почувства зъбите й близко до езика си, отдръпна се и дрезгаво прошепна:

— Опитай се отхапеш езика ми, жено, и аз ще бележа хубавите ти бузи, за да се знае, че си моя собственост.

Девойката ахна ужасено:

— Нима искаш да ме ухапеш през лицето, викинг?

Виктор се засмя и я потупа по задника, за да й покаже какво е имал предвид.

— Това са бузите, за които ти говорех.

Рейна застина от изумление.

— Ти наричаш моя задник „бузи“? Ти си покварен и извратен!

— Да, може би съм такъв — ухили се той.

После се наведе над нея, а тя притихна. Младият мъж погали нежно меката топла буза с езика си. Рейна издаде някакъв звук, наподобяващ ридание, и обърна главата си настрани. Той продължи надолу към брадичката, а след това езикът му се спря до ъгълчето на устните й.

Девойката сви юмруци и се опита да го отблъсне.

— Не… не… остави ме…

— Да — прошепна Виктор.

Очите й го гледаха умолително — диви, изпълнени с отчаяние и страст. Викингът се наведе и отново потърси устните й. Девойката простена, сладките й устни затрепериха под неговите и този път той бе убеден, че тя отговаря на целувката му! Продължи, да я целува нежно, а после бавно вкара езика си в устата й. Тялото й се сгърчи и от устните й се отрони отчаян стон, ала викингът не се отдръпна. Притисна ръка до топлото й бедро и продължи да я съблазнява с бавните движения на езика си, докато почувства, че юмруците й се разтварят.

Отдръпна се и я хвана за ръцете.

— Целуни ме, любима. Обвий прекрасните си ръце около шията ми. Обичай ме, ангел мой.

Рейна го гледаше неуверено, но очите й блестяха.

— Вожде!

Гласът на Свейн го върна към действителността. Бързо се надигна и скочи на крака.

— Какво има? — недоволно попита той.

Свейн погледна смутено към намръщения си вожд, а после към зачервеното момиче, което лежеше с разпилени коси върху сламеника.

— Орм и Роло се бият. Трябва да дойдеш и да ги разтървеш, преди да се е проляла кръв.

— Сега ще дойда — рязко каза Виктор.

Свейн се изкашля.

— Да, вожде.

След като мъжът се отиде, Виктор се обърна към Рейна.

— Ще довършим по-късно.

Девойката вече бе дошла на себе си и го погледна с отвращение.

— Няма какво да довършваме, викинг. По-скоро ще целуна прасе, отколкото да целуна теб, Виктор Безстрашни.

Младият мъж повдигна вежди.

— Май не мислеше така преди малко.

— Само се опитвах да се предпазя, за да не ме ухапеш отзад и да не ме бележиш за цял живот.

— На теб ти беше приятно да те докосвам и да те целувам, Рейна — ухили се той. — Няма да можеш да избягаш от мен, уверявам те. — После я погледна многозначително. — А колкото до твоето твърдо хубаво задниче — то също ще се наслаждава на ласките ми.

— Свиня! — извика тя и размаха юмрука си срещу него. — Ти си син на Локи! Аз ще избягам, моят втори баща ще дойде да ме освободи и ще прониже сърцето ти!

— Значи мислиш, че Волфгард ще дойде да те освободи, така ли? — присмя се Виктор. — Ти много добре знаеш, Рейна, че когато те отвличахме миналата нощ, вдигнахме толкова шум, че можехме да събудим и мъртвец, но никой не дойде да те защити. Имаше само няколко стражи до пристана и в началото на селището. Много глупаво от страна на Волфгард или доста странно, бих казал. Твоят втори баща беше доста нетърпелив да се отърве от теб, не мислиш ли?

Девойката не каза нищо, но очите й се навлажниха, а долната й устна потрепери. Е, най-после бе успял да я засегне. Колкото по-скоро се примири със съдбата си, толкова по-добре, помисли си той.

Излезе, тръшна вратата зад себе си и здраво я залости.

Докато крачеше към мястото, където бяха Роло и Орм, младият мъж се замисли за срещата си с Рейна и не остана никак доволен от начина, по който се бе държал. Валкирията наистина се бе държала отвратително с него и го бе обиждала, ала и той не се бе държал по-добре. Каза си, че доста лесно може да се превърне в примитивен мъж и истински викинг. Разбира се, това „ухажване“ бе забавно при условие, че не отидеше твърде далеч…

Припомни си последната целувка и се усмихна. Беше наистина толкова прекрасно и вълнуващо, когато тя за пръв път отговори на целувките му.

Тази валкирия беше изключително чувствително създание. Може би сега го мразеше с цялото си сърце, но един ден щеше да го обича със същата сила. И за този ден живееше той…

Рейна се бе свила върху сламеника, а тялото й трепереше. Беше объркана от чувствата, които Виктор бе предизвикал в нея. Когато той я целуна, дишането й се учести, сърцето й бясно заби, кръвта й Сякаш започна да тече по-бързо във вените й, зърната на гърдите й набъбнаха, а слабините й се обляха в топлина. Същото усещане изпита миналата нощ, когато Виктор легна върху нея, и преди това, когато открадна гривната от глезена й.

Какво искаше да каже този викинг с думите, че я познава? Те бяха непознати все още, макар че, откакто той се върна от Валхала, тя имаше чувството, че е свързана по някакъв тайнствен начин с този мъж — може би повече физически, но имаше и духовна връзка…

Как можеше да изпитва подобни предателски чувства към своя враг? И ако не може да вярва на собственото си тяло и на собствените си инстинкти, тогава на кого може да вярва? Мразеше Волфгард и неговото племе. Те я бяха изоставили и сега можеше да разчита само на себе си.

Трябваше да избяга от този викинг или да го убие, преди тази тайнствена слабост и чувствените желания, които той събуждаше у нея, да са я погубили окончателно…