Фабио Ланзони
Викинг (10)

ГЛАВА ДЕВЕТА

Тази вечер в голямата зала в къщата на Виктор се устройваше дългоочакваното пиршество в чест на завръщането на Виктор Безстрашния от царството на мъртвите воини. Той и свитата му седяха край дългата маса. Виктор беше седнал на стола, подобен на трон, начело на масата, а трите вълка се бяха разположили в краката му и лениво дъвчеха парчетата месо, които мъжете им подхвърляха.

Младият вожд на викингите знаеше, че няколко от неговите приближени воини са женени, но нито една от съпругите им не присъстваше. На подобни угощения не се допускаха жени и дори Хелга отсъстваше. Ястията се поднасяха от една прегърбена старица, която Виктор не бе виждал досега. Тя беше облечена в дълга дреха с качулка, а ръцете й бяха с груби ръкавици. Докато разнасяше купите и хляба, жената непрекъснато си мърмореше нещо. Виктор предположи, че тази нещастна робиня навярно е полусляпа, тъй като тя непрекъснато разливаше чиниите със задушено по ръцете и краката на мъжете или изтърваше хляба в скута им.

Отстрани Невин, конярят, помагаше на своя брат близнак Куигли, който пълнеше с медовина роговете, поставени пред всеки боец. Виктор изучаваше с любопитство лицата на двамата роби и реши, че никога не беше виждал близнаци, които толкова малко да си приличат. Невин беше мълчалив и слаб мъж, с жълтеникава кожа на лицето, а Куигли беше закръглен, весел и общителен. След като наля медовината, поетът Куигли започна да забавлява пируващите с импровизирани поеми, разказващи за живота на викингите и северните богове.

Разговорите около масата ставаха все по-шумни и Виктор разбра, че мъжете от свитата му, които поглъщаха големи количества медовина, докато се хранеха, вече бяха доста пияни и започнаха да се карат помежду си. Явно това беше тяхната представа за „празненство“. Младият мъж се запита кое е по-вредно — алкохолът, който мъжете поглъщаха с такава лекота, или тлъстата мазна храна, богата на холестерин, която викингите консумираха всеки ден. Той се намръщи. Трябваше да накара тези хора да пият по-малко и да ядат по-здравословна храна.

Тъй като времето се бе затоплило, той успя да убеди Хелга да готви навън и в къщата вече не беше задимено. Виктор говори с Ойрих относно поставянето на комин в къщата, ала скоро разбра, че в примитивната ковачницата не може да се изработи метален цилиндър за комина. Реши да се опита да конструира комин от камък и Свейн му помогна да избере подходяща скала, от която да се изсече комина.

В залата избухна силен смях и прекъсна мислите му. Той огледа мъжете около масата. Няколко мъже спореха силно помежду си кой е по-смел и силен, като шумно се надпреварваха да разказват за любовните си похождения.

— Когато бях в Константинопол — разказваше Кнут, — аз съблазних три от съпругите на императора в собствения му дворец и никой не разбра за това.

— Да не мислиш, че си ни смаял с приказките си? — презрително изсумтя Орм. — Твоите подвизи не са нищо особено. Помните ли какво се случи преди три зими?

— Ти говориш за времето, когато нападнахме онзи ирландски манастир, взехме монахините за робини, плячкосахме всичко и изгорихме онези техни манускрипти? — попита Свейн.

— Да, но не само „плячкосахме всичко“ — самодоволно продължи Орм. — Аз изнасилих четири монахини една след друга.

Избухна силен смях и Роло подигравателно се провикна:

— Какво толкова се хвалиш, че си оправил четири монахини. Спомняш ли си, когато нападнахме Шетландските острови? Аз обладах пет доячки една след друга на един и същи стол.

— А столът не се ли счупи? — попита Кнут.

— Женските бяха тези, които се счупиха — безочливо отвърна Роло.

Гръмкият смях на мъжете едва не събори стените.

— А вкусно ли беше маслото им? — попита някой от долния край на масата.

Роло се ухили.

— Да, а млякото им беше сладко като мед.

Отново избухна смях и Отар извика:

— Нашият вожд е най-добър от всички ни. Спомняте ли си, когато сам се справи с шестима бандити, които се опитаха да ни обесят на онзи пазар? Изби ги всичките.

— Да, а след това отпразнува събитието, като спа с шест жени за една нощ — добави Свейн.

Мъжете щяха да изпопадат от смях, докато техният вожд леко се усмихна. Питаше се доколко покварен е бил неговият съименник и предшественик. Той погледна към прегърбената робиня, която в този миг минаваше край него, и й се усмихна. В отговор тя му хвърли парче хляб. Младият мъж го хвана и промърмори някаква благодарност, а жената изсумтя нещо и излезе от стаята.

Ушите на Виктор вече горяха от похотливите разкази на хората му, но скоро и очите му не бяха пощадени. В стаята влязоха няколко робини, които слушаха с интерес преувеличените истории на викингите, тихичко се кискаха и си шушукаха нещо. Роло и Орм се нахвърлиха на две хубавички момичета и ги събориха върху пейките, поставени покрай стената. След това безсрамно повдигнаха полите им, бързо смъкнаха панталоните си и ги обладаха, докато робините викаха и стенеха от удоволствие. Останалите мъже викаха одобрително, а Куигли изрецитира няколко неприлични стиха.

Виктор беше ужасен и понечи да се намеси и да прекрати тази унизителна сцена, ала видя, че жените явно се забавляваха и с удоволствие задоволяваха похотта на воините. След като Роло и Орм свършиха, предадоха робините на Кнут и Свейн, които побързаха да смъкнат панталоните си и се нахвърлиха върху жените. Те не протестираха, а напротив, изглеждаха щастливи и доволни от това публично обладаване. Виктор бе изумен, че дори и кръвният му брат не виждаше нищо нередно във всичко това.

Кнут се насити на робинята, избута я настрани и се провикна:

— Вземи я ти сега, вожде!

— Не, благодаря — сухо отвърна Виктор.

— Да не би да си загубил заедно с паметта и мъжествеността си във Валхала? — изрева Кнут.

Неколцина пияни мъже се изхилиха.

— Може би Локи е отрязал мъжествеността на нашия вожд заедно с брадата му — подигравателно рече Роло.

Виктор не каза нищо, но се намръщи при тези противни пиянски подмятания на гостите си. В този миг в стаята влезе Ива и той мислено благодари на роговете, че не бе дошла по-рано, когато щеше да стане свидетел на този отвратителен разврат. Тя държеше малко агънце.

Кнут скочи и сложи ръка на ножницата си.

— Вече е време да направим жертвоприношение, вожде, и да вдигнем тост в чест на бог Один.

Ужасеният Виктор залитна, а останалите мъже тържествено се изправиха. Ива подаде жално блеещото агънце на Кнут.

Виктор видя как Кнут занесе животното до масата, седна, извади меча от ножницата и го вдигна. Младият мъж почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.

— Няма да заколиш това агне! — извика той.

Кнут се поколеба, а Свейн се намръщи и се обърна към кръвния си брат.

— Вожде, ние трябва да принесем жертва на Один, за да му благодарим, че отново те върна при нас. Ако не го сторим, върховният бог ще бъде много недоволен от нас.

— Няма да доставите удоволствие на Один, като заколите едно невинно агънце! — извика Виктор. — Още повече че аз няма да позволя.

Мъжете учудено се спогледаха, а Кнут презрително изсумтя.

— Нашият вожд се е върнал от Валхала страхлив като жена.

При тази безочлива обида бойците притихнаха, а Свейн извади меча си и го насочи към Кнут.

— Ако още веднъж се осмелиш да обидиш нашия вожд, ти, син на Локи — изрева той, — ще те убия и ще те пратя право в пъкъла!

Кнут изруга, прибра меча в ножницата си, грабна агнето и го хвърли в ръцете на Виктор.

— Аз казах истината. Всички знаем, че крал Виктор не е повече Виктор Безстрашния. Нашият вожд явно предпочита агнета, вместо да бъде с жена.

Едноокият гигант се присъедини към останалите мъже, за да се скрие от Свейн и разгневения Отар. Виктор разбра, че уважението на воините, което бе успял да спечели толкова трудно, бе разбито на пух и прах. Ала той не можеше да позволи да заколят това нещастно животно само и само да се издигне в очите на хората си. Младият мъж продължаваше да държи треперещото и жално блеещо животно, което сякаш предусещаше жестоката си съдба. Лицето му бе смръщено, а погледът му не трепна, докато оглеждаше мъжете около масата. Може би трябваше да използва суеверния им страх от боговете, за да ги спечели отново на своя страна.

— Научих много неща, докато бях във Валхала — бавно заговори той, като галеше агнето, за да го успокои. — Научих се да уважавам всяко божие създание.

— За какъв бог говориш? — намръщено попита Роло. — Да не би да искаш да кажеш, че нашият вожд се е върнал от Валхала като християнин?

Разнесе се подигравателен смях. Виктор не им обърна внимание, изчака ги да млъкнат и бавно продължи:

— Дори и християните трябва да бъдат уважавани и зачитани, защото целият свят е създаден от Големия бог. Във Валхала разбрах, че Один не желае повече човешки или животински жертвоприношения.

Воините недоверчиво се спогледаха.

— А какво иска от нас Один, вожде, щом не приема повече жертвоприношения? — попита Роло.

— Една балада — бързо отвърна Виктор и добави: — и един тържествен тост в чест на моето завръщане.

Мъжете мълчаха объркани, а Свейн дръпна Куигли за туниката и грубо нареди:

— Хайде, измисли една балада, поете, иначе господарят ти ще се разгневи.

Черноокият ирландец се усмихна нервно, излезе напред и застана близо до Виктор. Той започна да говори, а викингите го слушаха с благоговение.

— Великият наш крал Виктор загинал като герой. Изтръгнат от дървото на живота, защитникът на своя народ възнесен сред звездите от ръцете на смелите валкирии, за да пирува с бог Один. С милостта на боговете безсмъртни отново е сред нас. Приветстваме нашия крал. Никой смъртен не се завръща от царството на смъртта. Единствен той оживя, за да ни води отново на бой пред вратите на Мидгард. Възхвала на Один.

Когато поетът замлъкна, воините вдигнаха пълните рогове за тържествен тост в прослава на Один и техния вожд. Виктор също вдигна своя рог, за да отпие от медовината, и облекчено си помисли, че все пак успя да се справи с положението. Но в този миг видя как Кнут сграбчи Ива и я повлече към пейката. Робинята не се противопостави, когато едноокият гигант я взе в скута си, но очите й ужасено погледнаха за помощ към господаря й.

Виктор подаде агнето на изумения поет, скочи на крака и се спусна към Кнут.

— Веднага пусни момичето!

Кнут, който вече бе сграбчил гърдите на момичето, се извърна към Виктор и изръмжа:

— Какво каза, вожде?

— Казах да оставиш тази робиня!

Викингът започна да си играе с медната брошка, закачена на рамото на Ива, и презрително заговори:

— Ще я оставя, след като си задоволя нуждите.

— Ти вече достатъчно задоволи похотливостта си с другите робини, които нямаха нищо против — възрази Виктор. — Защо искаш да насилиш Ива? Не виждаш ли, че тя е изплашена до смърт?

Кнут се ухили.

— Да, тя трепери като подплашено агне, но аз бързо ще я укротя.

Няколко от мъжете се засмяха цинично, агнето отново започна да блее, а вълците на Виктор изръмжаха, почувствали напрежението. Кнут все още държеше робинята.

— Това, което искаш да направиш, е лошо. Ива е още малка — каза Виктор.

— Ти грешиш, вожде — обади се Роло. — Това момиче е на шестнадесет години и е достатъчно голяма, за да сподели леглото на всеки от нас.

Виктор се обърна и бавно каза:

— В такъв случай ще се наложи да направя някои промени.

Мъжете недоволно замърмориха и възмутено погледнаха своя вожд.

— Да, трябва да има промени — нагло се обади Кнут. — Ние трябва да си изберем нов крал, който има лъвско сърце, а не е страхлив като жена.

Думите му сепнаха мъжете. Свейн скочи на крака, извади меча си и го насочи към гиганта.

— Предупредих те да не обиждаш нашия вожд, дяволско изчадие!

Чуха се уплашени викове. Свейн се спусна към Кнут, но Виктор го спря.

— Аз ще се справя сам, братко. — После се обърна и рече, като с мъка потискаше гнева си: — Казах ти да пуснеш робинята!

Викингът презрително изсумтя.

— Има ли достатъчно смелост нашият вожд, за да гледа как ще обладая това момиче? — И той посегна да вдигне полата на Ива.

Виктор го сграбчи за ръката.

— Ще я пуснеш веднага, мръсен негоднико!

Вълците изръмжаха заплашително и Кнут побърза да пусне робинята. Момичето хвърли един благодарен поглед към Виктор и избяга от стаята.

Лицето на Кнут бе почервеняло от яд и той заплашително се изправи пред своя вожд.

— Искаш да кажеш, че ти ми отказваш гостоприемството на твоя дом?

— Аз ти забранявам да изнасилваш едно шестнадесетгодишно уплашено момиче.

— Крал Виктор е прав — заговори младият Отар. — Ако една жена не желае да легне с някого, не бива да я принуждават да го прави.

Все още вбесен, Кнут извади меча си и го насочи към Виктор. Останалите мъже го гледаха ужасени. Единственото му око блестеше злобно и той презрително извика:

— Аз пък казвам, че ще я обладая, иначе тялото ти ще стане ножница за моя меч, Виктор Безстрашни!

Двамата мъже стояха един срещу друг — Кнут с меч в ръка, а Виктор — с ръка върху дръжката на сабята си. Тогава Виктор внезапно рече:

— Кажи ми как си загубил окото си.

В първия миг Кнут се вцепени от изненада. Стоеше, без да помръдне и гледаше втренчено своя вожд. После на лицето му се изписа объркване. Мъжете зад тях избухнаха в смях и това още повече смути гиганта.

— Да, Кнут, разкажи ни тази история! — извика Орм.

— Да, ние всички обичаме да я слушаме! — добави Роло.

Чуха се и още гласове, които окуражаваха Кнут да разкаже своята история.

Виктор погледна към едноокия гигант и разбра, че е успял да разведри обстановката, тъй като викингът отметна глава и се засмя. След това Кнут прибра меча в ножницата си и се обърна широко усмихнат към своя вожд, сякаш нищо не се бе случило и забравил напълно, че преди минута искаше да го убие.

— Е, аз имах схватка с една бяла мечка, далече от тук, в северната страна — гордо обяви Кнут.

— Хайде, Кнут, продължавай! — извика Орм.

— Но Локи, този стар сплетник, изглежда бе решил да ме накаже. Той взе окото ми, но в замяна аз получих мъдрост, както е станало и с великия Один.

Докато останалите бойци избухнаха в смях, Виктор сложи ръка на рамото му и рече.

— Великолепна история, приятелю.

— Да, Кнут има безстрашно сърце. Прилича на дракон — добави Свейн.

— И има смелостта на Тор! — извика Орм.

— Нека да вдигнем тост за този смел воин! — присъедини се и Виктор към него.

Тщеславието на Кнут бе удовлетворено и той се усмихваше важно, докато всички вдигнаха наздравица за смелостта му и воинските му подвизи. Всички отново седнаха около масата и Виктор облекчено въздъхна.

Всички се успокоиха и мъжете започнаха да разказват истории за собствените си подвизи, като преувеличаваха и разкрасяваха геройствата, които са извършили. Дойде ред и на Виктор. Той започна да описва времето, което уж бе прекарал в двореца на Один. Разказа как целунал всички валкирии и завоювал сърцата им, след това как пирувал до насита с Тор, като двамата изяли три вола, а после на връщане от Валхала по моста на дъгата срещнал троли и един великан с повече от сто глави. Мъжете слушаха със страхопочитание и от време на време развълнувано задаваха въпроси, за да научат нещо повече за царството на мъртвите воини.

Стана доста късно и всички вече бяха доста уморени от дългото угощение и безбройните истории. Изведнъж Хелга се втурна в стаята. Виктор видя, че косата й е разрошена, а роклята и бе раздърпана.

— Господарю! — извика тя. — Сред вас има враг! Пияните воини я изгледаха като онемели.

— Какво искаш да кажеш, Хелга? — попита Виктор.

— Привечер отидох да издоя кравите и Рейна Унищожителката ме нападна, завърза ме, а след това ме скри в конюшнята. Едва сега успях да се освободя.

— Рейна Унищожителката е тук! — възкликнаха ужасено мъжете.

Виктор скочи на крака.

— Рейна е тук? Къде е тя?

Хелга смутено се огледа. След това лицето й се изкриви от гняв и тя посочи към старата робиня, която цялата вечер бе поднасяла храната.

— Това е тя! — извика Хелга.

Мъжете се втренчиха невярващо в прегърбената робиня.

— Но това не може да е… — объркано заговори Виктор.

Не можа да продължи. Всичко, което се случи след това, бе толкова невероятно, че той остана с отворена уста. Старата прегърбена робиня изведнъж се изправи, отметна качулката и всички видяха красивото лице и дългата руса коса на Рейна Унищожителката!

— Това е Унищожителката! — извика един от воините.

— Да я убием! — изкрещя друг.

— Рейна! — извика Виктор.

В стаята настъпи суматоха. В началото Виктор беше толкова изумен, че само стоеше и гледаше, невярващ на очите си. Пияните мъже се бутаха един друг и се опитваха да се изправят, за да се нахвърлят върху неприятелката. Ала Рейна не се остави да я хванат. Тя нададе боен вик, който смрази кръвта на всички, и размахвайки юмруци наляво и надясно, изхвърча от стаята. Неколцина от воините бяха повалени на земята. Други се опитаха да се втурнат след нея, но бяха твърде пияни и се препънаха един в друг. Разнесоха се яростни ругатни.

Всичко стана толкова бързо, че в първия момент Виктор не можа да реагира. Ала след малко той се съвзе и се спусна след нея. Когато изхвърча от къщата, тя вече бе възседнала черното си пони, а в ръката си държеше факла.

— Рейна! Рейна! Почакай! — извика младият мъж.

Девойката препусна към постройката, където държаха сеното, спря коня си и се обърна. На лицето й играеше зловеща усмивка. Тя се наведе и хвърли горящата факла върху покрива.

— Не! — извика Виктор.

Ала вече бе твърде късно. Рейна се отдалечи в галоп, а до него достигна само тържествуващият й смях. Искаше му се да я удуши, но в същото време се възхищаваше на смелостта и дързостта на младото момиче.

— Вожде! Вожде! — извика Свейн зад гърба му. — Сеното гори!

— Няма значение — промърмори Виктор. — Тя си играе с нас както лисицата с пилетата, като в случая ние сме пилетата.

В това време мъжете наизскачаха от къщата и се спуснаха към горящото сено. Опитаха се да загасят пламъците, но беше твърде късно и сеното изгоря, ала други постройки не бяха засегнати. Нощта се огласи от викове и ругатни.

Накрая огънят утихна и Виктор, следван от вълците си, влезе в къщата. За негова изненада видя Ива, която седеше на неговия стол.

— Господарю — извика робинята и скочи на крака, — какво се случи?

Младият мъж уморено махна с ръка.

— О, няма нищо страшно, но сеното изгоря. — Той въздъхна. — Отсега нататък всяка жена, която прислужва по време на тържество, ще бъде с открито лице. Няма да позволя повече никакви качулки. Ива смутено наведе очи.

Виктор си припомни наглото поведение на Кнут към момичето и й се усмихна.

— Ти добре ли си?

Тя се хвърли към него и го хвана за ръката.

— Да. Благодаря, че ме спаси, господарю.

Младият мъж я прегърна дружески, след това се отдръпна и я погледна в очите.

— Наистина ли си сигурна, че си добре?

Девойката кимна.

— Бях много изплашена, но ти беше толкова Смел и беше готов да се биеш с Кнут заради мен, въпреки че аз съм само една робиня, а робините нямат право да се противопоставят на желанията на свободните мъже.

— Тези правила ще се променят — каза Виктор.

Момичето замислено го погледна.

— Аз мислих и реших, че ти си прав, господарю. Наистина съм твърде млада, за да споделям леглото на някой мъж.

— Браво. Ти си умно момиче — усмихна се младият мъж. — Всъщност, тази вечер аз стигнах до заключението, че още съм твърде млад, за да бъда с жена.

Ива неразбиращо повдигна вежди. Виктор се ухили и дръпна една от плитките й.

— Няма значение, малка палавнице. А що се отнася до теб, като пораснеш, ще ти помогна да си намериш добър съпруг. — Той се почеса по брадата. — Между другото, какво мислиш за младия Отар? Знаеш ли, след като ти излезе от стаята, той искаше да те защити.

— Наистина ли? — На лицето на момичето се изписа широка усмивка. — Мисля, че той е много хубав мъж, вожде. Но аз не мога да се омъжа за свободен мъж, а още по-малко за един от твоите приближени.

Виктор се намръщи.

— Е, ще видим. А и мисля, че ти няма още дълго време да бъдеш робиня.

— Ще ме освободиш ли, господарю? — развълнувано прошепна девойката.

— Когато му дойде времето. Но засега това ще бъде наша тайна, разбра ли?

Тя щастливо кимна.

— А сега върви да си лягаш.

Момичето се поклони и излезе от стаята.

Виктор си легна, а вълците се настаниха в краката му. Каква нощ! Като си помисли, че Рейна се е промъкнала в къщата му, през цялото време е присъствала на пиршеството и го е наблюдавала! Изглежда си играеше на котка и мишка с него!

Защо тя продължаваше да идва в неговите земи? Дали искаше да разбере как най-лесно може да го убие? Или бе заинтригувана от него, така както и той от нея?

Искаше му се последното да е истина, тъй като той наистина бе привлечен от тази жена. Отново си припомняше всичко, което се бе случило тази вечер. Искаше му се да я срещне отново и искаше да прекара живота си с нея, макар да знаеше, че ще трябва да положи доста усилия, докато опитоми тази валкирия. Много повече, отколкото да промени собствените си хора!

Сега беше убеден, че е изпратен със специална мисия на този остров. Тези хора живееха в общество с варварски традиции и смятаха, че така е естествено. Той бе обезпокоен от агресивното им поведение, бе възмутен от начина, по който се отнасяха с робите, за тях те бяха безправни същества, които можеха да изтезават, експлоатират и убиват. Дали щеше да успее да промени тези хора и начина им на живот, преди да е станало много късно? „Ще се опитам да го сторя — закле се Виктор, — дори да се наложи да умра за това.“ И докато все още беше техен вожд, нямаше да позволи да бъде изнасилена нито една жена, да бъде убит някой роб или да бъде принесено някое животно в жертва на боговете.

 

 

Докато яздеше към фиорда, тържествуващата усмивка на Рейна постепенно се стопи и тя се замисли за това, което се беше случило тази вечер. Беше присъствала на пиршеството и беше научила много за Виктор Безстрашния, може би много повече, отколкото бе искала. Тя откри, че той не позволи на хората си да изнасилват жени и да убиват беззащитни животни, което бе твърде странно за един жесток викинг. Девойката бе видяла, че той е внимателен, умен и справедлив човек. А когато се метна на коня си, за да избяга, тя видя, че той я гледа с някаква смесица от гняв, забавление и възхищение. Беше извикал името й с такава страст, че тя едва се сдържа да не остане при него.

Едва ли това, което научи тази вечер за младия мъж, щеше да й помогне да го победи. Всъщност сега той й се струваше още по-загадъчен и привлекателен. И това странно и плашещо я привличане, което изпитваше към него, се бе засилило. И ако не внимаваше, много скоро щеше да стигне дотам, че да харесва собствения си враг!

Достатъчно! — помисли си девойката, ядосана на себе си. Няма значение колко е хубав и колко внимателен изглеждаше Виктор. Той беше викинг, а тя знаеше, че не може да се вярва на никой викинг. Вече беше време да го унищожи, преди да бъде хванала в собствения си капан. И този път, закле се тя в Локи, нямаше да позволи на слабостта и женските инстинкти да застанат на пътя й.