Шърли Бъзби
Сърце за продан (19)

Деветнадесета глава

— Тъкмо бях започнал да ти разказвам… Така… Мама искаше да се преместя тук заради крадците — започна Доминик. — Само че Леони беше против. И за да задоволя прищевките и на двете, аз се промъквах тук, когато всички са легнали, и дремех до сутринта, преди да се прибера в Боньор. Между другото съм страшно доволен, че се върна. Започвах да не си доспивам. Впрочем Леони скоро щеше да открие тактиката ми и тогава не бих дал много за кожата си…

— Искаш да кажеш, че тя не знае? — учуди се Доминик.

— Нямам представа. Вмъквах се крадешком в къщата и внимавах да не вдигам шум. Но когато Леони ме погледне по-особено, имам чувството, че знае, и премълчава, за да не влиза в открита война с мама.

— Толкова ли е сериозно?

— Е, не чак толкова. Май след няколко спречквания и двете разбраха, че оръжията им са равностойни. Мама не иска да признае, но всъщност много харесва Леони. А Леони е толкова затворена в себе си, че е трудно да отгатнеш какво се върти в главата й. В момента изпитва такова недоверие към всички нас, че отказва да ни харесва.

— Защо пък да не ви вярва?

— Мисли си, че те прикриваме. Ако положението не бе толкова сериозно, щях да се забавлявам като луд. Леони определено е най-добрата артистка, която съм виждал. И ако не те познавах толкова добре, щях да се закълна, че говори истината.

— Във всички случаи аз казвам истината — подчерта Морган. — Никога не съм се женил за нея и Джъстин не е мой син. Определено няма да отстъпя на изнудването!

— Може би ще ти се наложи. Тя се обърна към съдията.

— Моля?! — извика Морган.

— Да! Татко се опита да я разубеди и всички се заловихме да променим плановете й, но усилията бяха напразни… В понеделник тя се качи на гърба на едно от мулетата си, слезе в града и отиде при съдията Денджърмонд. Връчи му документите и заяви, че държи справедливостта да възтържествува…

— Отиде в града на муле? — повтори Морган недоверчиво.

— Точно така. Много е горда! Обяви, че има собствено средство да отиде до града и няма нужда от помощта на семейство Слейд. Повтори, че иска единствено зестрата си. И не дава пет пари за всичко останало.

Морган сви вежди.

— Татко говори ли със съдията? — загрижено попита той.

— Да, още същия ден. Каза, че ако ти не можеш да докажеш, че документите са подправени и тя е решила да те гони до дупка — ще бъдеш принуден да платиш. През това време той ще се опита да проточи нещата. За щастие Денджърмонд е семеен приятел…

— А Леони знае ли?

— Още не, но ти повтарям, че е умна. Скоро ще се досети, че съдията е на наша страна и се мъчим да печелим време.

— Тя е прекалено умна! — побесня Морган. — А! И е отишла при съдията! Не се спира пред нищо!

— Какво ще правиш?

— От векове мъжете страдат от алчни съпруги, Дом, но започва да ми писва…

— Да не вземеш да я нараниш?

— Може и да се сдържа, но точно сега с удоволствие бих й извил врата.

— Не мисля, че ще ти е много лесно.

— Прав си. Макар че мисълта страшно ме изкушава, няма да правя глупости и да й позволя да ме изкара от равновесие.

След кратко мълчание Доминик поде.

— Тя е решила, че не ни дължи нищо. И като прие няколко подаръка за Джъстин, уточни, че не желае синът й да бъде разглезван. Следователно не трябва да получава нищо повече.

Морган слушаше, вперил поглед в чашата.

— Със сигурност не това е поведението, което се очаква от една измамничка — промърмори той.

— Точно това се мъча да ти обясня — въздъхна Доминик. — Наистина тя иска проклетата си зестра, но нищо повече. По дяволите! Има на разположение карета и половин дузина коне, които мързелуват в конюшните… Но не! Мадам взема мулето си и слиза в града!

— Това поведение може би е част от играта. Като се придържа единствено към претенциите за зестрата, тя само затвърждава позициите си. Така и ти започваш да й вярваш. Освен това се държи като изискана дама и придава още повече тежест на историята си.

— Не бих погледнал нещата от този ъгъл — замислено промълви Доминик.

— Помисли! Ако тя приема всичко, което й се предложи, ще изглежда меркантилна. И това ще бъде доказателството, че тя е мошеничка, която е решила да ме изнудва. А като отказва подаръците и всичко останало, тя сваля от себе си всякакво подозрение. Самият ти не се ли възхити от достойнството и гордостта й!

Доминик се смути. Думите на брат му не му харесаха. И все пак логиката им го порази.

Разговорът секна. Доминик се върна в Боньор, а Морган се качи в спалнята си. Личфилд бе минал оттам — за това свидетелстваха запалената свещ на тоалетната масичка, каната с гореща вода, поставена до легена, синият брокатен халат, метнат на леглото и подносът с чаша и бутилка коняк на нощното шкафче.

Морган свали прашните си дрехи, направи вечерния си тоалет и се пъхна между чаршафите с доволна въздишка.

Но въпреки умората сънят не го навести. Моменти от разговора с Доминик се връщаха в ума му. Той бе убеден в правилността на собствените си заключения и отказваше да допусне и най-малкото съмнение към тях. Със сигурност Леони бе измамничка. Но той се хващаше, че търси оправдания за постъпката й. Това го вбесяваше.

Фактът, че тя се е обърнала към съдията, го разтърси. Той никога не си бе представял, че може да стигне толкова далеч. Във всеки случай нейната постъпка бе доказателство — тя и съучастниците й бяха сигурни, че твърденията им са неоспорими.

Морган се въртеше, без да успее да заспи. Най-накрая стана, сипа си коняк, приближи се до прозореца и се загледа навън.

Отлежалото бренди скоро вля успокоение във вените му, но този път умората прогони съня му. Морган прехвърляше за хиляден път всички факти. Но когато приключи с изброяването им, не бе напреднал и крачка. Усещаше, че част от мозайката остава скрита в сянка — някакъв инцидент, станал преди шест години, който би му помогнал да реши проблема.

Когато най-после отново си легна, Морган бе убеден в едно. Конците се дърпаха от мъж. Причината за това убеждение бе съществуването на Джъстин… Може би Леони бе способна да фалшифицира подписа му… Но някакъв вътрешен глас му повтаряше, че имитаторът е мъж. Но тогава къде, по дяволите, се криеше той?

Срещата между този човек и Морган нямаше да закъснее.

Когато Морган си задаваше този въпрос, на борда на един френски кораб братовчед му прекосяваше Атлантическия океан на път за Ню Орлиънс. Ашли бе предприел това пътуване с единственото намерение да открие младата жена, за която се бе оженил преди шест години под името Морган.

Сдобряването с баща му — барон дьо Тривелиън — не бе продължило дълго. Седмица след завръщането си той нарани прекрасния жребец — гордостта на бащините му конюшни. После се сби жестоко с брат си Майлс, който едва не ослепя от ударите му. Баронът му прости, но само три месеца по-късно Ашли безскрупулно прелъсти годеницата на Майлс. Това бе капката, която преля чашата на търпението. Баронът завинаги се отрече от най-големия си син.

Ашли остана дълго време в Лондон. Живееше нашироко, пилеейки зестрата на Леони, без да прави сметка за парите. А когато парите свършиха, той откри, че баща му не само бе затворил вратите за него, но и не възнамеряваше да изплати задълженията му… Нито да го издържа.

Ашли успя да се крие няколко месеца от кредиторите си и дори опита да прикотка късмета си, като мамеше на карти. Но в крайна сметка се оказа изправен пред две възможности — или бягство, или затвор.

Той сметна, че един брак но сметка ще реши всичките му неприятности и започна трескаво да издирва богата наследница. За негово нещастие репутацията му го изпреварваше и всички наследнички биваха бързо отдалечавани всеки път, когато елегантният му силует се появяваше на хоризонта. Ашли стигна до заключението, че не в Англия трябва да търси щастливата си съдба.

Звездата на Наполеон изгряваше на небосклона. Ашли реши, че една нация, която търпи това корсиканско парвеню да заема най-високите постове, предоставя безкрайни възможности за всеки. Последствията от този извод бяха, че през лятото на хиляда осемстотин и първа година — две години след фалшивия брак с Леони — Ашли стъпи на френския бряг.

Конфликтът, който изправяше Англия и Франция една срещу друга, затрудняваше преминаването на Ламанша. Но разговорът с лодкаря, който нелегално превозваше пътници от единия до другия бряг — някой си Гарет Пенрин — се оказа благоприятен. Едновременно контрабандист и шпионин на заплата при французите, Пенрин беше с благороднически произход — историята на семейството му и неговата собствена бяха доста сходни с тези на неговия пътник. Преди края на пътуването Ашли реши да се посвети на ново житейско поприще.

Гарет го запозна с човека, който ръководеше разузнаването — Жозеф Фуше, министър на полицията. След множество срещи с този пресметлив и умен мъж, Ашли прие да стане информатор. И шест седмици по-късно той се завърна в Англия, преобразен до неузнаваемост.

 

Вместо да се впусне отново в скандалния живот, Ашли действаше дискретно. Хвалеше се, че е спечелил парите си във Франция. И съвсем неочаквано прояви интерес към военните. Печелеше уважение, като се сприятеляваше с елита на английската армия и в продължение на дълго време показваше изключителна ловкост в новото си амплоа. Предоставяше сведения от стратегическо значение на Гарет, който пък ги предаваше на Франция.

Амиенският мирен договор, подписан през пролетта на хиляда осемстотин и втора година, преустанови доходните му занимания. След свалянето на Фуше от длъжността му, Ашли реши да отиде и да провери на място дали източникът му на доходи е пресъхнал.

В Париж разбра, че пред него се очертава бляскаво бъдеще, защото Наполеон е в течение на услугите, които англичанинът е извършвал в полза на Франция.

Красив, елегантен и привлекателен. Ашли успя да спечели благоразположението на императора. Продължи да осведомява френското правителство за плановете на англичаните, които се възползваха от сключения мир и нахлуха във Франция.

През май хиляда осемстотин и трета враждебните действия се възобновиха за голяма радост на Ашли. Той се завърна в Англия с пълни джобове. Съдбата отново му се бе усмихнала. Радваше се на благосклонността на Наполеон, разполагаше с достатъчно количество злато и с перспективата да спечели още повече.

Мисълта, че предава собствената си родина, въобще не го притесняваше. Той посещаваше старите си познати и продължаваше да бъде приеман във висшето общество. Играеше комар и ухажваше момичетата, както винаги, но вече не се молеше на барона да изплаща задълженията му. Накратко, той живееше, както бе живял винаги. Единствената разлика бе, че от време на време предаваше поверителни сведения на французите.

Пътуването на Морган до Англия би могло да преустанови безметежното му съществуване, ако случаят ги бе сблъскал един с друг. За щастие, докато Морган бе в Лондон, Ашли се намираше в Париж, а когато се върна в Англия, Морган бе тръгнал за Франция. Както Морган се бе изплъзнал от правосъдието на драгуните, които го преследваха, така три седмици по-късно Ашли трябваше да се спасява от митничари, изпратени да го арестуват по време на една нелегална среща с контрабандиста Гарет. Митничарите също не успяха да заловят своята жертва и през пролетта на хиляда осемстотин и пета година Ашли отново се озова във Франция. Но този път вратите на Англия бяха затворени за него.

Той веднага се яви при Фуше, който отново бе получил високия си пост, и му предложи услугите си за разкриването на английски шпиони, работещи във Франция. Както винаги, Фуше цинично прие услугите му.

Вероятно някой ден Ашли щеше да престане да бъде полезен и би завършил живота си с нож между ребрата, но две щастливи събития ненадейно промениха съдбата му.

Първото стана случайно. Един ден Ашли следеше английски информатор в долината на Лоара и разбра, че въпросният мъж посещава приятели, които притежават имение, сгушено между хълмовете. Ашли разпита за собствениците му. И тогава мисълта да присвои законно цяло богатство се загнезди в ума му. Той научи, че имението се казва Сент-Андре и това име събуди спомените му. По-задълбоченото проучване разкри, че всички представители на този род са загинали по време на терора^[1]. Но една старица смътно си спомняше, че последният представител на един по-млад клон от рода се преселил в Луизиана.

В опитите си да привлече остатъците от благородниците и да върне емигрантите, които бяха потърсили убежище в Англия, Наполеон бе върнал на притежателите им собствеността на голям брой имения, конфискувани през терора. Може би великият мъж би постъпил по този начин и за избягалите в Америка благородници, особено ако ставаше въпрос за съпругата на мъж, дал толкова доказателства за своята преданост към нова Франция на Наполеон.

Ашли забрави за шпионина, който следеше, и започна да разпитва жителите на малкото съседно селце до замъка, за да провери дали неговите предположения са правилни. Една стара семейна библия му даде необходимото доказателство.

Библията бе оцеляла по чудо благодарение на камериера на граф дьо Сент-Андре. Той бе успял да спаси няколко предмета със сантиментална стойност, между които и тази библия, в деня, когато неговите господари бяха качени на ешафода. В нея бяха вписани имената на всички Сент-Андре, рождените им дати и датите на смъртта им в течение на последните сто години.

Краят на списъка привлече вниманието му — записките се отнасяха до емигриралото в Америка разклонение на рода. Когато погледът на Ашли се спря на листа, където бе написано името и рождената дата на Леони, сърцето му учестено заби.

Малката уличница бе последната издънка на рода Сент-Андре! И той се бе оженил за нея под името Морган. Но този факт не променяше другият, решаващ факт — че той е неин съпруг.

Той трябваше да получи библията, но старият прислужник, който бе склонил да му я покаже, категорично отказа да се раздели с нея. Ашли опита последователно молби, пари и заплахи, но напразно. Затова той чисто и просто я открадна.

След като се сдоби с безценната реликва, Ашли се поинтересува от семейството, което в момента обитаваше замъка Сент-Андре. Те трябваше да се преместят, за да не съществуват пречки, които можеха да се изправят срещу предявения от Леони иск да получи правото да влезе във владение на собствеността си.

На следващия ден шпионинът се отправи към Париж и Ашли бе принуден да го последва. Той заяви, че мисията му е несполучлива, което стана причина Фуше да се отнесе доста студено към него. Лошото му настроение се задълбочи, когато Ашли повдигна въпроса, който занимаваше в момента и ума, и сърцето му.

— И вие си представяте, че аз ще ви повярвам? На тази история със сватбата? — избухна той. — Впрочем, ако приемем, че наистина сте женен за тази Леони дьо Сент-Андре, смятате ли, че Наполеон ще ви даде имение, което вече е предоставил на някой друг? И най-вече на вас — един англичанин, който е предал отечеството си.

— Наполеон има високо мнение за мен — възрази Ашли. — И ако успея да докажа, че Леони дьо Сент-Андре е моя съпруга и законна наследница на замъка, защо да не й го върне? Той е върнал много имения на техни наследници.

— Но не и такива, които вече е раздал! Забравете тези глупости и се занимавайте с нашата работа. В противен случай мога ненадейно да открия, че вече нямам нужда от услугите ви!

Ашли настоя.

— Да предположим, че сегашните обитатели на замъка са шпиони, които работят за англичаните заедно със заподозрения, който следях?

Гримасата на Фуше трябваше да се приеме за усмивка.

— В този случай нещата стоят съвсем различно.

И точно тогава късметът за втори път споходи Ашли. Той откри, че семейство Клутие, което живееше в замъка Сент-Андре, е част от група съзаклятници, чиято цел е убийството на Наполен!

Ашли постави доказателствата на бюрото на Фуше и попита триумфално.

— И сега какво ще отговорите на иска на моята съпруга?

Фуше студеното изгледа.

— Е добре, господине, ако вие можете да доведете съпругата си тук, във Франция, и ни представите доказателство, че тя наистина е последната потомка на рода Сент-Андре, възможно е нашият славен император да склони да възстанови собствеността на рода и върху имението.

Ашли се поклони.

— Утре тръгвам за Америка — заяви той. — Когато се върна, ще ви покажа всичко, което искате: жената, брачното свидетелство и всички документи за нейния произход и самоличност.

И когато Морган се върна от Батон Руж, Ашли вече три седмици плаваше в открито море. Бе предприел това пътуване с единственото намерение да открие Леони и да я заведе във Франция. Обаче изведнъж си спомни, че има да урежда една сметка с братовчед си.