Шърли Бъзби
Сърце за продан (11)

Единадесета глава

По лицата на всички присъстващи се изписа смайване.

Морган сметна, че шегата е преминала позволените граници и реши да я прекрати.

— Достатъчно, млади човече — сухо започна той. — Съчувствам на това, което смятате за любовна мъка, но вашето страдание не извинява тази комедия. Направете ни удоволствието да хванете малката си приятелка за ръка и да отидете да се правите на палячовци другаде.

Мелинда го изгледа с възхищение.

— Браво! Обожавам властните мъже! — извика тя.

В очите на Морган проблесна раздразнение, но само Леони забеляза това, защото внимателно го наблюдаваше. Какво безочие! Тя бе предвидила, че той ще откаже да върне зестрата й, но и през ум не й бе минавало, че той ще се престори, че не знае за съществуването й. Извън себе си от ярост, тя извади от чантичката брачното свидетелство и го хвърли в краката му.

— Не! Няма да си отидем — заяви тя. — Ще отречете ли подписа си, господине, ако посмеете!

Вече ядосан, Морган небрежно хвърли поглед на листа. При вида на подписа, поставен върху официалния документ, той сви вежди и презрително сви устни.

— Нима към всичките си дарби прибавяте и фалшификаторство — каза той на Гейлорд. — Номерът ви няма да мине. Сега си взимайте малката комедиантка и се махайте.

Матю Слейд, който до този момент стоеше мълчалив до сина си, попита спокойно.

— Мога ли да видя този лист?

Морган автоматично му го подаде.

Леони се обърна към мъжа, който държеше в ръка нейното брачно свидетелство.

— Господине, не зная кой сте, вие също не ме познавате, но аз не съм лъжкиня и комедиантка — искреността в гласа й бе очевидна. — Документът не е фалшив. Той е напълно законен. Аз съм омъжена за този човек. Оженихме се в Ню Орлиънс преди шест години. И, Бог ми е свидетел, това е самата истина.

Матю бе впечатлен от думите й и от документа. Но въпреки всичко не можеше да допусне, че Морган е способен на подобна низост. Бе трудно в момента да се установи истината. Той прочисти гърлото си и спокойно предложи.

— Може би ще е по-добре да поговорим за това някъде другаде, където е по-спокойно. Съжалявам — добави той, като се обърна към господин Маршъл, — но считам, че не можем да продължим празненството, докато не изясним тази история.

Отначало Морган се бе забавлявал от машинациите на Гейлорд, но вече не намираше в тях нищо смешно. Независимо че едно разваляне на годежа се покриваше с най-съкровеното му желание, той изобщо не хареса обрата, който вземаха събитията. Първо той знаеше, че не може да бъде съпруг на тази авантюристка. Второ, мисълта, че ще го сметнат за мерзавеца, който се жени за млади момичета всеки път, когато го завладеят някакви фантазии, дълбоко го отвращаваше. А идеята, че баща му може и за миг да повярва, че документът е редовен, го отчайваше. Колкото до зеленооката вещица, която претендираше, че му е жена… той изпитваше неистово желание да я удуши… или да я обладае…

Морган неохотно се съгласи с баща си и го последва в малкия зелен салон. Леони бе единствената жена, която присъстваше на разговора — госпожа Маршъл и госпожа Слейд бяха прекалено заети да утешават Мелинда, която бе изпаднала в нервна криза.

Балът изведнъж приключи. Гостите си тръгнаха, без да задоволят любопитството си, а злите езици веднага се развързаха. Това бе вечер, която нямаше скоро да бъде забравена.

Морган трябваше да е доволен. Вече не можеше и дума да става да се жени за Мелинда. Но той не понасяше да бъде принуждаван за каквото и да е. За нищо на света не би приел да бъде свързан със съпруга, която сам не е пожелал.

Положението бе мъчително и неловко. Леони усещаше това по-силно от останалите. Изправена пред нарастващата враждебност на мъжете, които я заобикаляха, тя започваше да губи самообладание. Не можеше да избяга по много причини. Знаеше, че казва истината, притежаваше договора, в който Морган обещаваше да възстанови зестрата й и бе забъркала в тази история прекалено много хора. Нямаше място за отстъпление.

Освен господин Маршъл, Морган и баща му, в зеления салон имаше още един мъж, който я пронизваше с очи, пълни с подозрение. Гейлорд вече бе склонен да отстъпи. Все пак какво знаеше за тази жена? Ами ако бе излъгала? И в стремежа си да уязви Слейд, той вероятно бе допуснал ужасна грешка. Гейлорд избърза.

— Х-м! Считам, че съм длъжен да обясня как се запознах с тази млада жена…

— Няма нужда — прекъсна го Морган. — Тя има език… и си служи доста умело с него, ако се съди от приказките й тази вечер. Убеден съм, че е в състояние сама да ни обясни всичко. Впрочем, не виждам никаква причина вие да присъствате на разговора ни. Изиграхте си ролята, така че отидете да видите какво става навън.

Другите се съгласиха с кимване и преди да успее да възрази, Гейлорд се озова на прага.

— Не очаквайте дамата — добави полуядосано, полуподигравателно Морган. — Аз ще се заема с нея.

Гейлорд не прояви настойчивост, прекалено доволен, че се е измъкнал от неловкото положение. Предаде на Ейбръхам да чака господарката си и се отдалечи припряно. Радваше се, че е осуетил сватбата на Мелинда, но едновременно с това се опасяваше, че се е забъркал в такава грандиозна каша, която можеше да му навлече повече неприятности, отколкото облаги. Съществуваше вероятността Мелинда никога да не му прости участието в тази интрига.

След излизането на Гейлорд Леони дълбоко въздъхна и започна с треперещ от вълнение глас.

— Господа, съжалявам, че се появих в такъв неподходящ момент, но нищо не може да промени фактите. В ръцете ви са доказателствата, че казвам истината. Това е подписът на господин Морган Слейд, който’се ожени за мен преди шест години в Ню Орлиънс.

Морган вдигна вежди.

— В такъв случай как е възможно аз да не си спомням нищо? — подигра се той.

Леони изживяваше един от най-трудните моменти в живота си. Тя знаеше, че говори истината, но бе обзета едновременно от гняв и страх. Бе изправена пред категоричня отказ на Слейд и пред очевидното недоверие на останалите господа в стаята. Морган явно щеше да поддържа версията, че никога не я е виждал. Следователно единственият й шанс бе да убеди останалите свидетели на сцената. Тя се обърна към Метю Слейд, очите й преливаха от молба.

— Господине, повярвайте ми. Нямам никаква причина да лъжа.

Матю се чувстваше ужасно. Погледът му бе прикован в документа. Бе виждал прекалено често подписа на сина си, за да не го познае. Младата жена, която стоеше пред него, приличаше на благородна дама и думите й звучаха искрено. Той замислено се взря в сина си. Възможно ли бе да се е оженил за това невинно момиче и да го е изоставил след това? Преди време той би си отговорил категорично, че никой от синовете му не е способен на подобна низост… но днес? След смъртта на Филип Морган толкова се бе променил! Би могъл да се ожени за това прелестно създание с пъклената цел по този начин да си отмъсти за злото, причинено му от Стефани. Матю не знаеше… Във всеки случай едно бе сигурно — документът изглеждаше законен… а младата жена искрена.

— Бихте ли ни разказала как се запознахте със сина ми и за събитията, които са довели до сватбата, за която говорите? — предложи той.

От учтивия глас на Матю Леони се почувства малко по-уверена и описа подробно фактите. Гласът й трепереше от вълнение.

След разказа й настъпи тишина. Внезапно Морган се намеси.

— Каква сърцераздирателна история! — присмя се той. — Но това са куп лъжи! Никога не съм се женил за това момиче. За Бога! — добави той, като погледна баща си, който очевидно се колебаеше. — Не съм се женил за нея дори пиян! Щях да си спомня!

— Но онова лято ти беше в Ню Орлиънс — подметна Доминик, като съсредоточено разглеждаше върховете на обувките си. И си играл на карти с Гайозо. Самият ти ми разказа. Нали навремето бе срещнал господин на име Сент-Андре?

— Как искаш да помня? — възрази Морган. — Оттогава са минали шест години. С изключение на внезапната смърт на Гайозо, по време на пребиваването ми там не се случи нищо забележително. Настаних се при Джейсън и уреждах всички дела от имението му Бове. Не съм се женил за никого, в името на Бога!

Съвсем ясно бе, че Леони и Морган са разменили местата си. Сега той стоеше на подсъдимата скамейка.

— Нали все пак не й вярвате? — възкликна той.

Но нито баща му, нито брат му отвориха уста, за да му отговарят. Тогава Морган се обърна към Леони.

— А защо се появявате сега? Ако съм се оженил за вас преди шест години, защо чакахте толкова време, за да се представите?

— Защото ние сключихме сделка, господине — отговори Леони. — Обещахме си да не изискваме нищо един от друг и след пет години вие да възстановите зестрата ми. Аз дойдох тук заради нея — не заради вас!

— А, разбирам! — прихна Морган. — Тъкмо се чудех дали в цялата тази история не става дума за пари. И колко ви дължа, красива вещице?

Леони се вцепени. По скулите й избиха червени петна.

— Да не сте посмял да ме наричате така! — заповяда тя. — Дължите ми моята зестра. Прочетете — добави тя и извади от чантичката си смачкан лист. — Ето обещанието, подписано от вашата ръка. В него е уточнено, че точно след пет години вие ще възстановите зестрата ми. Ще се осмелите ли да отречете?

Морган сграбчи документа. Подписът му предизвикателно се смееше най-отдолу.

— Господи! Каква безсрамна малка кучка! — възкликна той. — Бих искал да узная откъде и как Гейлорд ви изнамери толкова навреме… Освен ако не сте изчаквали подходящия момент, за да нанесете удара си.

Думите му засегнаха дълбоко Леони и тя се втурна към него с вдигната ръка. Звукът от плесницата отекна като изстрел. Морган инстинктивно реагира. Сграбчи китката й и изви ръката й, като я принуди тя да се наведе пред него.

— Никога не правете това отново — каза той заплашително, — или ще ви размажа физиономията.

— Морган! — ужасен извика Матю.

Враждебността, която проявяваха и двамата противници, беше толкова непримирима, че Матю се обърка. Той бе спокоен и учтив човек, който живееше с твърдото убеждение, че жените заслужават само внимание. Поведението на сина му надхвърляше всички очаквания.

Възмутеното възклицание на баща му накара Морган да се осъзнае. Той пусна Леони.

— Необходимо ли е да поднеса на тази дама извиненията си, татко? — присмя се той. — Тя ме обвинява в отвратителни злодеяния, отгоре на всичко ми удря шамар, а аз трябва да изтърпя всичко с усмивка. Не, по дяволите! Няма да стане!

До този момент господин Маршъл се бе задоволил с ролята на ням зрител въпреки нанесеното оскърбление. Но сега се намеси и гласът му възмутено звънна.

— Матю, не искам да ви наранявам, но след сцената, с която вашият син ни награди, не може да става и дума той да се ожени за моята кротка Мелинда. Дори ако се окаже, че тази млада жена е интригантка… нещо, в което се съмнявам… Никога в живота си не съм се чувствал толкова унизен… И каквото и да заявите, убеден съм, че за всичко е виновен синът ви. Щастлив съм, че тази вечер попречи дъщеря ми да встъпи в такъв срамен брак. Как можах да се заблудя толкова?

На Матю въобще не се понрави речта му.

— Не мога да изкажа колко съжалявам за този инцидент — сухо заяви той. — Но докато вината на Морган не бъде доказана, ще ви помоля да се въздържате от присъди.

— Много добре — Измърмори господин Маршъл, — но не знам как ще мога да държа главата си вдигната след такъв скандал. Бедната Мелинда! Няма да смее да се покаже пред никой от гостите, без да умре от срам… А да не броя всички провалени приготовления! Господи!

— Ако в това е въпросът, изпратете ми сметката — презрително подхвърли Матю. — Ще поема всички разходи. Нали точно това се опитвате да ми кажете? Убеден съм, че отдавнашното ни приятелство няма да ви попречи още утре да застанете срещу мен.

Господин Маршъл замръзна пред пренебрежителното изражение на Матю. Но после се усети, че човек, притежаващ имение като Боньор и съответното богатство заслужава известно уважение.

— Хайде, хайде — каза той помирително. — Всички сме изнервени. По-добре ще е да продължим този разговор утре, след като си починем.

Матю видя, че Морган е готов да възрази и побърза да се намеси.

— Отлична идея — започна той. — Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще позвъните ли на прислугата да докара, каретата?

Леони се изплаши да не я забравят.

— А аз? Какво ще стане с мен? — попита тя. — Трябва ли да изчезна от живота ви, все едно че не съм се появявала?

Морган се приближи към нея и повдигна брадичката й.

— Вие, скъпа моя — каза той с подигравателна усмивка, — ще дойдете с нас в Боньор, естествено. Всички тези въпроси не могат да останат неизяснени, нали?

— Не, разбира се — отговори Леони и го изгледа високомерно.

Все така усмихнат, Морган поде с измамна благосклонност.

— Отлично. В такъв случай ще се качите в моята карета. Убеден съм, че по пътя ще открием много общи теми…

Леони усети как сърцето й бързо заби.

— Не е необходимо… — запъна се тя. — Наех стая в една страноприемница и ще прекарам нощта там.

— В никакъв случай! — възрази Морган с пресилена нежност. — Една дама, която има претенциите, че е моя съпруга, не може да прекарва нощите си в страноприемница.

Леони предпочиташе той да е груб. Учтивият джентълмен, чиито устни произнасяха любезности, докато очите му изразяваха точно обратното, направо си я плашеше. Той стоеше съвсем близо до нея и силата, излъчвана от мускулестото му тяло я ужасяваше. Не, за нищо на света тя нямаше да пътува с него нощем.

— Благодаря, господине, но предпочитам да се съобразявам най-напред със себе си — решително отсече тя. — Ако някой ми помогне да се прибера в страноприемницата, ще му бъда особено благодарна.

— Няма да съм аз! — присмя се Морган. — След шестгодишна раздяла не мога да понеса и секунда без вас!

— Скъпо дете, считам, че Морган е прав — намеси се Матю. — Трябва да останете в Боньор, докато изясним тази история. Това е най-доброто решение на проблема.

Леони се стъписа. Тя нямаше никакво намерение да нахълтва в живота на Слейд, а още по-малко да се настанява в къщата му и да претендира да бъде негова законна съпруга. Усещаше как Матю застава все повече и повече на нейна страна, но вместо това да я радва, я притесняваше. Той не бе човек, който ще позволи снаха му да прибере зестрата си и да изчезне. И ако се убедеше, че тя е действително съпруга на Морган, щеше да настоява да остане в Боньор като пълноправен член на семейството. А това Леони в никакъв случай не желаеше.

Тя не бе искала Морган преди шест години, не го искаше и сега — особено след всичко, което се случи тази вечер. Тя някак инстинктивно усещаше, че дори документът, с който той се бе отказал от съпружеските си права, нямаше да го спре, ако решеше да стане неин истински съпруг, не само по име.

Тя отчаяно търсеше някакъв изход. Морган, който внимателно я наблюдаваше, изтълкува погрешно колебанието й.

— Нещата май не се развиват според очакванията ви… — подигра й се той.

Леони му хвърли убийствен поглед.

— Не, не съвсем — призна тя. — Не бях предвидила, че ще се осмелите да твърдите, че никога не сте ме виждал.

Морган присви очи, но преди да успее да възрази, Леони се обърна към Матнз.

— Господине, не е необходимо да идвам у дома ви. Не съм сама. Освен прислугата, придружават ме и мои близки.

Леони се бе надявала, че ще успее да уреди въпроса за зестрата си и да изтрие Морган Слейд от съзнанието си, без той да разбере за съществуването на Джъстин. Но нищо не се развиваше според плана, който бе начертала. И ето че сега бе принудена да оповести подробности, които не желаеше да споделя с присъстващите.

— Виж ти! — учуди се Матю. — Мислех, че дядо ви е починал и нямате други близки.

— Да — подкрепи го Морган, като я хвана под ръка. Нали твърдяхте, че сте съвсем сама на този свят. Или забравихте някого? Може би любовника си?

Леони почервеня от гняв и рязко освободи ръката си.

— Нямам любовник — сухо заяви тя.

— Кой тогава? — попита тихо Морган.

— Имам сестра от друга майка — призна неохотно тя. — Израснахме заедно. Прислужват ни и две семейства освободени роби, които обаче не искат да ме напуснат.

Лицето на Матю просветна. Той се усмихна при мисълта че тя е придружена от компаньонка и стари слуги. Една авантюристка не пътува с подобно обкръжение.

— Не виждам с какво те биха ни пречили — каза той и погледна часовника си. — Часът е само десет и половина. Ако не губим повече време, след час всички ще сме в Боньор.

— Господине… — заекна Леони, — бих… не искам да идвам в Боньор. Вие още се съмнявате в това, което ви разказах тази вечер. Докато не изясним нещата, предпочитам да не приемам предложението ви.

Матю не можеше да се закълне, че тя казва истината. Но доказателствата бяха налице и той намираше историята й за достоверна, като се надяваше, че може да се намери и някакво логично обяснение.

— Разбирам вашето колебание, детето ми — каза той, — но продължавам да мисля, че е по-добре да дойдете в Боньор. Утре ще продължим разговора.

— Но — възкликна Леони, — вие не разбирате ли…

— Какво не разбира той? — прекъсна я Морган. — Че не сте възнамерявала да задълбавате толкова играта си? И че се интересувате единствено от парите, а не от топлината и сигурността на едно семейство?

— Не!

— Тогава защо се двоумите? Какво точно искате?

— Искам единствено зестрата си. Това, което обещахте да ми върнете… Нищо друго…

— Когато се натрапихте на семейството ми, е много лесно да твърдите подобно нещо. Наистина ли мислите, че един почтен човек като баща ми ще приеме такава сделка? Че ще допусне да ви платя и да ви оставя да си заминете? Ако плановете ви са били такива, направила сте си зле сметката!

— Морган има право, детето ми, въпреки че се изразява по ужасен начин. Не съм сигурен, че вие говорите истината. Но ако вашата история се окаже вярна, аз ще ви докажа, че освен името, нямам много общи неща с вашия съпруг.

Матю произнесе тези сурови думи и те изразяваха отвращение. Той никога не би си помислил, че някой от синовете му може да се отнесе така грубо с жена.

— Трябва да ми позволите да се погрижа за вас, докато всичко се изясни — каза той с уморена усмивка.

— Нали това е моя работа? — попита Морган. — Изглежда всички са убедени, че дамата е моя съпруга. Следователно аз съм човекът, който трябва да се погрижа за нея, нали?

— Щом не си го правил досега — допълни Матю.

Лицето на Морган стана тъмночервено. Той отлично знаеше, че няма вина, но чистата му съвест не беше достатъчна утеха. Като че ли всички бяха полудели. Думите на баща му го стъписаха. Той разбра, че е излишно да спори повече, пусна ръката на Леони и се отдалечи, като вдигна рамене в недоумение.

— Сега, когато и този въпрос е решен — поде отново Матю, — мисля, че трябва да тръгваме. Ще наредя придружителите на Леони да бъдат доведени в Боньор.

Леони мъчително преглътна. Жребият бе хвърлен. Тя не можеше да пази повече в тайна съществуването на Джъстин.

Пое си дълбоко въздух и заяви.

— Господине, не ви казах за още един човек.

— О! И за кого става въпрос? — попита Матю. Леони хвърли бърз поглед към Морган и със стегнато гърло прошепна.

— За нашия син.