Шърли Бъзби
Сърце за продан (6)

Шеста глава

Клод дори за миг не се усъмни, че срещу него не е Морган Слейд. Ашли лесно можеше да бъде взет за братовчед си, особено от някой, който не ги познава добре. А за нещастие Клод бе виждал Морган всичко на всичко два пъти, при това пиян. Ашли реши да не разкрива самоличността си, докато не разбере дали това недоразумение няма да му донесе някаква изгода.

Пътуването му до Новия свят бе пълно разочарование. Той проклинаше глупавата прищявка, която го бе подтикнала да напусне Англия и да замине за Северноамериканския континент. Тук пари се печелеха само с работа. А Ашли се отвращаваше от всякаква работа. Той обикаляше граничните градчета, живееше на кредит, където можеше, или мамеше на карти, когато нямаше друг изход.

Считаше, че гневът на баща му се е изпарил и бе решил да се върне в Англия. Надяваше се обаче да намери пари за път и да се измъкне от едно положение, което ставаше все по-опасно.

Ашли умишлено не припарваше до Начес, защото знаеше, че чичо му и братовчедите му ще го прогонят като куче. Прекара няколко месеца в Батон Руж и оттам писа на баща си, че възнамерява да посети Ню Орлиънс. В действителност той се надяваше, че посочването на неговия адрес ще накара барона да му се притече по някакъв начин на помощ.

Ашли би могъл да остане завинаги в Батон Руж. Бе спечелил благоволението на една богата вдовица, която се оказа готова да го издържа. Но си навлече яростта на семейството й. Връзката предизвика скандал и близките на дамата решиха да я прекратят. Решен да защити удобното си съществуване, Ашли предизвика на дуел един от племенниците на вдовицата и го уби. Естествено това накара всички родственици на нещастната жертва да пожелаят главата на Ашли и той побърза да изчезне — естествено не, без да вземе със себе си значителна част от бижутата на завоеванието си.

Продаде накитите и получените пари му осигуриха малка отсрочка. Но златото изтичаше направо като пясък между пръстите на Ашли. И когато пристигна в Ню Орлиънс, авоарите му бяха сведени до нулата. Още повече, че неговите появявания и изчезвания от града нямаше да останат дълго време незабелязани от жадуващите отмъщение роднини.

Ашли винаги дебнеше някаква изгодна сделка и затова се въздържа да разкрие пред Клод самоличността си. Поне докато не разбереше дали може да извлече облага от заблуждението на стареца.

Двамата мъже седнаха на една маса и си поръчаха кафе, обилно разредено с ром и коняк. Клод трескаво търсеше тактичен повод, за да повдигне въпроса, който тежеше на сърцето му. Започна разговора с вестта за внезапната смърт на губернатора. Ашли го изслуша нащрек, но благодарение на няколко умело зададени въпроса той научи, че господин Сент-Андре е виждал братовчед му само два пъти и се поотпусна. Фактът, че Морган е в същия град, изобщо не го радваше. Но неговата склонност към интриги го тласкаше да се включи в играта. И Ашли ловко се вмъкна в кожата на братовчед си.

Светският разговор продължи известно време, след което Клод отпи глътка кафе, за да си вдъхне смелост, и започна.

— Господин Слейд, не ви заговорих на улицата само от учтивост… Бих искал да ви направя едно предложение…

Ашли веднага наостри уши. Ако от сделката можеше да се измъкнат някакви пари, тя безусловно бе от огромно значение.

— Да? — реши спокойно да изчака. — За какво се отнася?

Клод се поколеба. Въпреки че Ашли изключително приличаше на Морган, той все пак не бе Морган, и Клод несъзнателно изпитваше неясни резерви към младия човек. Сега съзнанието му не бе замъглено от алкохолни изпарения и той го наблюдаваше с бистър ум, като започваше да се пита дали първите му впечатления са били правилни. Откриваше в него нещо, което не бе забелязал първия път… Погледът на този мъж бе твърд, пресметлив. Но Клод отхвърли тези налудничави мисли и заяви направо.

— Имам внучка, която искам да омъжа и бих се чувствал щастлив, ако се съгласите.

Ашли за малко не изруга от яд. Каква полза щеше да има от един брак? През последните години бе имал предостатъчно възможности да се ожени, и то за богати наследнички. Защо точно сега трябва да го прави?

Клод веднага предостави отговора на този въпрос. Впери очи в чашата с кафе и каза.

— Зестрата й е голяма и тя ще наследи хектари плодородна земя покрай реката след смъртта ми, която според моя лекар ще настъпи много скоро. Знам, че вие самият сте богат, но също така съм наясно — повечето мъже предпочитат съпругата им да донесе и нещо друго, освен себе си. Пет хиляди златни дублона достатъчни ли са?

Ашли си пое дълбоко дъх. Ликуваше вътрешно. „Пет хиляди златни дублона! О, небеса! Това се казва богатство! Но как да ги пипна, без да си слагам въжето около врата? Или по-скоро как може да ги вземе Морган?“

Умът му трескаво преценяваше ситуацията. За да спечели време, Ашли извади пура, запали я и дръпна няколко пъти с разсеян вид. Не желаеше да оставя впечатлението, че е прекалено заинтересуван от предложението, но и в никакъв случай не биваше да остави това неочаквано богатство да му се изплъзне.

— Трябва да помисля — каза той най-накрая. — Естествено всичко зависи от вашата внучка. Бих искал да имам представа за жената, която евентуално ще взема за съпруга.

Въпреки че разговорът се оказа изключително противен за Клод, при тези думи той въздъхна с облекчение и се впусна в подробно описание на Леони. Разбира се премълча действителното финансово състояние на семейство Сент-Андре, а се разпростря върху неизброимите качества на внучка си — нейната младост, красота и послушание. Последното твърдение бе безсрамна лъжа.

Ашли изпита любопитство против волята си. Но бе достатъчно разумен, за да си зададе въпроса — защо дядото бе метнал око на Морган? Ако наистина момичето притежаваше такава красота и богатство, претендентите за ръката й трябваше да се бият, за да я получат.

Но за момента Ашли остави този въпрос на заден план и се опита да установи до каква степен тази среща може да бъде полезна на него.

— Да предположим, че се договорим. Какви условия поставяте? Дължите ли на дълъг годежен период или имате повод да ускорите сватбата? И кога смятате да ми предадете зестрата?

Клод се смути. Нещо в тази история не му харесваше, но не можеше да определи точно какво. При предишните им срещи господин Слейд не бе проявил нито равнодушие, нито алчност. Клод започваше да подозира, че напълно се е излъгал в преценката си за младия мъж. През това време Ашли осъзна, че изпълнението на ролята му не е на висота и подметна с пленителна усмивка.

— Струва ми се, че разговорът ни е доста пошъл. Аз съвсем не съм такъв материалист. Но наистина до този момент никой дядо не ми е предлагал внучка си за съпруга.

Опасенията на Клод отчасти се разпръснаха.

— А пък аз никога не съм бил в агенция за сключване на бракове — отговори той. — Така че сме квит. Бих искал да бъда искрен с вас, господине. Ако сватбата може да се уреди още утре, аз съм готов и ще ви предам зестрата в деня, в който вземете Леони за съпруга.

Ашли не можа да се сдържи и подсвирна от изумление.

— Защо бързате толкова, господине? — попита той. Лицето на Клод се сгърчи и той сухо обясни.

— Дните ми са преброени. И след моята смърт Леони ще остане съвсем сама на този свят. Не бих искал да си отида, без да съм убеден, че бъдещето й е осигурено.

— Разбирам — подметна Ашли, но съзнанието му бе изцяло ангажирано да търси начин, по който да извлече най-голяма изгода от чутото. — Все пак ми е необходимо време да помисля. Свободата не се захвърля току така. Дайте ми малка отсрочка. Ще бъде ли удобно да ви посетя тази вечер?

Клод кимна. Не бе толкова въодушевен, колкото бе очаквал. Реакциите на господин Слейд въобще не се покриваха с представите му. „Трябва да съм остарял!“ — реши той. В действителност младият мъж бе красив, макар и с малко надменна красота. Тъмносините му очи озаряваха правилните черти на лицето му. Но Клод считаше, че когато играеха карти при губернатора, му се е видял по-симпатичен. Той се притесни от това, че вече не изпитва никакъв ентусиазъм и предложи.

— Ако имате възможност, наминете… да речем… в девет? В случай, че отговорът ви е… благоприятен, ще ви представя на внучката си.

Ашли се поклони, като се поздравяваше безгласно. „По дяволите, ако се справя както трябва, до края на седмицата златото ще е в джоба ми! — зарече се той. — А след това — здравей Англия!“

Двамата мъже се разделиха. Клод се върна у дома, а Ашли тръгна из града да събере сведения за Сент-Андре. Научи достатъчно, за да си обясни причините, накарали стареца да избере чужденец за съпруг на внучка си. Никой не изглеждаше склонен да се нагърби с дълговете, които Сент-Андре имаше из целия град и никой никога не бе чувал да се говори за пет хиляди златни дублона.

Когато Леони разбра, че същата, вечер ще се запознае с бъдещия си съпруг, тя се разкъса между желанието да потъне в сълзи и изкушението да изпадне в истерична криза. Денят не й бе донесъл утеха. А тялото и съзнанието й не бяха възстановени след преживяното през нощта. Вероятността да се изправи срещу евентуалния си съпруг, след като бе станала жертва на изнасилване, бе непоносима. В момент на умопомрачение си помисли да избяга, но бързо се опомни. Тя не бе жена, която ще престане да се бори. Щеше да застане пред този мъж и щеше да измисли някакъв начин, за да спаси всичко — и себе си, и Ивет, и дядо си въпреки волята му.

Леони разреши на Ивет да сплете косата й на плитки и да я вдигне на кок. После облече роклята в кайсиев цвят, която носеше вечерта, когато се скара с дядо си. Това беше единствената й що-годе елегантна дреха и подчертаваше достойнствата на гъвкавата й фигура. Обу бели сатенени пантофки, а Ивет закичи косите и с жасмин.

Когато се изправи пред огледалото в стаята си, Леони се изплези на отражението си.

— Пфу! Няма никакво значение как изглеждам! Господин Слейд се интересува единствено от моята зестра!

Нямаше нищо по-вярно от това твърдение. Но нито тя, нито Клод го знаеха. Зестрата привличаше Ашли така, както кръвта привлича акулите. След като стигна до извода, че ако зестрата съществува, тя ще бъде еднакво добре както в неговите ръце, така и в тези на Морган, Ашли се представи в дома на Сент-Андре точно в девет часа. Какво го засягаше, че Клод е натрупал планина от дългове? Когато измамата му бъде разкрита, той отдавна ще е в открито море. За сметка на това щеше да им остави Морган. И той ще трябва да урежда въпроса.

След като събра необходимите сведения за Сент-Андре, Ашли провери датите за отплаване на корабите, заминаващи за Англия. Научи, че „Аления ангел“ вдига котва следващия петък — точно след една седмица. Той възнамеряваше да бъде на борда му — със сандък, пълен със злато.

Ашли стриктно се придържаше към взетото решение. С други думи, показа се в най-благоприятната светлина. Подлъган от чара му, Клод забрави за всичките си опасения. Двамата водеха разговора в единствената стая на къщата, която можеше да мине за елегантна. Мътната светлина на свещите скриваше недостатъците й.

След обичайните встъпления Ашли обяви, че ако господин Сент-Андре е съгласен, за него ще бъде чест да предложи ръката си на внучката му в деня, който той посочи. Клод извади първокачествен коняк, който пазеше за специални случаи, за да отпразнуват важното събитие. Това се понрави и на двамата.

Но не и на Леони, която няколко минути по-късно влезе при тях. В очите й се таеше уплаха, но тя твърдо бе решена да не попадне в този капан.

Ашли остана с отворена уста, когато видя едно пленително създание в рокля с цвят на кайсия и с корона от огненочервени на светлината на свещите коси. Колко жалко, че нямаше да разполага с достатъчно време, за да я прелъсти! За момент си представи възможността да заведе бъдещата си съпруга в Англия, но почти веднага отхвърли тази идея. Осъзнаваше рисковете, които криеше подобно намерение. Досега бе проявил достатъчно непредпазливост и бе излишно да прави още глупости.

Леони го намрази от пръв поглед. Вече бе настроена против Ашли по простата причина, че я принуждават да се омъжи за него. За разлика от Клод тя веднага забеляза пороците, които бяха изписани на лицето му. Сините очи, които я преценяваха, не я привличаха. Плътните му устни не предизвикваха у нея желание да опита вкуса им. А след вчерашната нощ Леони никога нямаше да изпита необходимостта мъжки устни да покорят нейните. Бе напълно сигурна в това. Да, той бе красавец, но в Ашли нямаше нищо, заради което да пожелае да се омъжи за него.

Клод сияеше. Леони се владееше достатъчно добре, затова позволи на господин Слейд да вземе ръката и в своята и да я докосне с устни. Тогава Ашли погледна към Клод и попита с пресилена любезност.

— Може ли да задържа тази прелестна ръка, господине?

Въпреки сериозността на положението. Леони бързо притвори очи и прехапа устни, за да не избухне в смях.

Клод се усмихна на младия мъж и сърдечно отговори:

— Нищо не би ми доставило по-голяма радост, господин Слейд.

Ашли отново погледна Леони. Сините му очи я изучаваха със самочувствието на собственик, току-що придобил нова вещ.

— А вие, скъпа, ще ме приемете ли за съпруг? „Излишен въпрос — помисли си той. — Момичето ще постъпи така, както пожелае дядо й.“ Той вече усещаше тежестта на златото в ръката си. Естествено не очакваше директен отговор. Не се надяваше на повече от леко поруменяване, свенлив поглед и безмълвно кимване. Само че той изобщо не познаваше характера на младото момиче, изправено срещу него. Думите й го изненадаха неприятно.

Леони отказваше да се подчини без борба за съдбата си и отвърна студено.

— Не, защо искате да приема?

Ашли видимо се обърка, а Клод се разбесня.

— Леони! — изрева той. — Май си забравила разговора ни за Ивет?

Леони загуби малко от увереността си, но вдигна глава и отговори, без да се смути.

— Не, дядо, но преди да приема предложението на господин Слейд, искам да поговоря насаме с него. Имам това право, нали?

Двамата мъже явно се смутиха, но по съвсем различни причини. Клод знаеше, че Леони ще отстоява с нокти и зъби всяка своя крачка по пътя, който трябваше да я отведе пред олтара. А Ашли направо се вбеси. Как се осмелява това момиченце да се опитва да обърка плановете му? Той възнамеряваше да прибере парите от зестрата в джоба си и да си позволи удоволствието да изкара брачната нощ с невинната си съпруга, преди да замине. И бе неприятно изненадан при внезапно появилото се препятствие, което можеше да провали всичките му намерения.

Клод познаваше упоритостта на внучката си и неохотно склони.

— Добре — промърмори той. — Справедливо е да размениш няколко думи насаме с бъдещия си съпруг. Но не забравяй какво ти обещах. Знаеш, че ще го направя, ако тръгнеш против волята ми.

— Разбира се — каза Леони и се намръщи. — А сега бихте ли ни оставил сами?

Клок стисна юмруци, но отстъпи. Погледна почти извинително Ашли и прошепна.

— Понякога тя се инати, разбирате ли? Може би ще е по-добре, ако поговори няколко минути с вас насаме. Ще се върна след малко.

Леони нямаше ясна представа как да използва тези няколко минути, но поне по този начин печелеше известно време. Още хранеше надеждата, че ще намери начин да отблъсне Ашли и той да оттегли предложението си, затова го погледна право в очите.

— Господине, нямам намерение да ви обсъждам — започна тя, — но въобще не желая да се омъжвам за вас. Бихте ли казал на дядо ми, че не очаквате да се погодим. Умолявам ви. Това е изключително важно за мен…

Ашли замислено я наблюдаваше. Очевидно Леони не беше послушното създание, което дядо й бе описал. Съвсем ясно беше също така, че Клод я принуждава да му се подчини с някаква заплаха. Как можеше да извлече полза от тази ситуация? Любопитен да узнае повече, той неочаквано попита.

— Обичате ли друг мъж? Някой, когото дядо ви не одобрява?

По лицето на Леони плъзна усмивка.

— Не, господине. Просто не желая да се омъжвам. Разбирате ли?

Не, Ашли не разбираше. Но му олекна. Във всеки случай, ако тя казваше истината, нямаше опасност на сцената да се появи разгневеният съперник. На практика тя се отвращаваше единствено от мисълта за брак. Защо при тези условия да не сложи ръка на златото? И Ашли започна да излага собствената си гледна точка със спокоен глас.

— Няма да изисквам от вас нищо, скъпа. Животът ви няма да се промени. Ще носите моето име, а аз ще получа вашата зестра. Това ще бъде единствената промяна. Можете да останете в Луизиана, а аз ще прекарвам времето си в Начес. На практика това е сделка.

— Защо тогава вие искате да се ожените? — попита тя.

Ашли усети, че малко истина може да бъде полезна. Той пое риска и неохотно призна.

— Е добре, виждате ли, и аз не държа чак толкова да се женя.

— И в такъв случай защо правите това предложение? Вие също ли сте принуден да сключите брак? — прояви интерес тя, а в погледа й се мярна симпатия.

Ашли веднага се хвана за предоставената му възможност. Той заложи на чувството за съпричастност, което се изписа върху лицето й, и придоби смутен и едновременно умолителен вид.

— Отгатнахте, скъпа — прошепна той. — Баща ми прекрати издръжката ми. И докато не се върна в Начес със съпруга, ми отказва всякаква подкрепа.

— Но как нашият брак ще го удовлетвори, щом няма да живеем заедно?

Ашли осъзна, че е допуснал непростима грешка и се втурна да я поправи.

— В действителност не е наложително да ви представям на семейството си — обясни той. — Достатъчно е да съобщя за сватбата ни на баща си. Той никога не е поставял условието, че трябва да живея със съпругата си — добави той и намигна съучастнически. — Просто постави условието да си взема подходяща съпруга.

— И вие мислите, че аз съм подходяща? — сухо попита Леони.

— Защо не? Имате значителна зестра и… и сте красива — отвърна Ашли с лаком блясък в очите. — Трябва да ви призная, че откачало бях привлечен само от зестрата, но сега, когато имах възможност да оценя прелестите ви, вярвам…

— Пфу! — сряза го Леони. — Когато сте искрен, ми харесвате повече. Без празни приказки, ако обичате.

Ашли овладя с мъка желанието си да я шамароса. Малка уличница! За каква се мислеше! Но от страх да не изпусне плячката, той измърмори.

— Тогава какво предлагате вие?

Леони се поколеба. Една мисъл вече се избистряше в главата й. Тя трябваше да направи компромис, ако наистина господин Слейд мислеше това, което говореше. В крайна сметка Леони нямаше какво да загуби, а ако разиграе правилно картите си, можеше и да спечели…

— Господине, нито аз, нито вие искаме да се женим… Но по различни причини и двамата имаме интерес от сключването на този брак. Така ли е?

Ашли се зачуди какво е замислила Леони. Той кимна утвърдително и зачака.

— Предлагам ви сделка. Ще се оженим, както иска дядо ми… но това… ще бъде формален брак Трябва да ми обещаете, че няма да имате абсолютно никакви претенции към мен и че ще живеем разделени.

Ашли вдигна рамене. Защо не? След като получеше зестрата, той веднага щеше да си замине.

— Но разбира се, скъпа. Веднага след сватбата ще замина за Начес, за да уведомя баща си. Ще кажем на дядо ви, че тръгвам преди вас, за да се погрижа всичко да е готово при пристигането на съпругата ми и че ще се върна да ви взема възможно най-скоро. Какво ще кажете?

— Планът изглежда добър — съгласи се тя, — но има още нещо, което искам да уточним. Малко е неудобно…

Тя спря, пое си дълбоко дъх и започна да говори явно смутена.

— Един ден аз ще имам нужда от зестрата си. Не мисля, че е особено справедливо вие да я получите само срещу името си. Все пак сте богат и не се нуждаете от тези пари, както аз. Защо да ви подарявам моята зестра?

Ашли изобщо не хареса обрата, който вземаше разговорът, и свъси вежди.

— И какво по-точно предлагате? — попита той.

— Ето какво. Вие получавате зестрата ми като заем. Може да я задържите за определен период. Но ще ми я върнете, след като това време изтече. Честно е, нали? Няма да имам никакви изисквания към вас, а вие можете да разполагате с парите ми известно време.

Леони считаше, че предложението й е повече от щедро. Според нея той изобщо нямаше право да получава зестрата й, но признаваше, че Ашли й дава възможност да отхвърли заплахите на дядо й. Така че му дължеше някаква компенсация за неудобството. Разбира се той също бе облагодетелстван, но тя съзнаваше, че той има възможност да поиска ръката на много момичета и трябваше да предложи сделка, която да изглежда изключително привлекателна.

Ашли вътрешно умираше от смях. Каква глупачка! Ама тя наистина ли вярваше, че той ще възстанови парите?

Само че Леони не бе глупава. След като внимателно изгледа Ашли, тя добави с най-пленителния си тембър.

— Разбира се всички тези подробности ще бъдат уточнени в договор, който вие ще подпишете.

Ашли едва не се задави от изненада. Малката уличница имаше мозък! Би трябвало до този момент да е забелязал това. Ако не изпитваше такава належаща необходимост от нейното злато, той би я зарязал начаса с всичките й претенции. Но зестрата го привличаше като магнит! Той се овладя и учтиво отговори.

— Естествено. Всеки почтен човек би постъпил така.

— Добре. Значи решено. Можем да уведомим дядо, че и двамата сме съгласни да се оженим. Оставям на вас грижата да потърсите нотариус, който да състави брачния договор… Но ако някоя от клаузите не отговаря точна на общото ни решение, господине, бъдете сигурен, че бракът няма да се състои… И искам да знаете, че аз винаги държа на думата си.

Ашли студено се поклони.

— Решено. Утре ще потърся нотариус.

Леони долови в гласа му нещо, което изобщо не й се хареса. Студеният поглед на сините му очи също не я привличаше. Внезапно изпита облекчение, че няма да сключи истински брак с господин Слейд. Тя изобщо не го харесваше, но той пък беше единствената й възможност да заобиколи решението на дядо си.

Когато Клод се върна в стаята, за негова огромна изненада Леони и господин Слейд бяха стигнали до съгласие. Усети как непосилна тежест се свлича от раменете му. Той настоя поводът да се отпразнува и дори Леони получи чашка шери.

Малко по-късно Ашли се извини и си тръгна, изпаднал във възторг от себе си. В действителност той можеше да приеме всичките й условия. Нали на документите щеше да фигурира името на Морган. И когато Леони се сетеше да търси зестрата си, той щеше да е в Англия. И никой нямаше да направи връзка между неговата личност и тази постъпка, на която той гледаше като на връхна точка в своите приключения. Е, не можеше да се залъгва — имаше и няколко препятствия, които трябваше да се преодолеят. Най-напред се налагаше да се увери, че едно неочаквано появяване на Морган няма да разруши прекрасния му план.

Беше очевидно, че братовчед му е някъде в околностите на Ню Орлиънс. Но също така беше ясно, че се е преместил, без да уведоми господин Сент-Андре. Какво щеше да стане, ако Морган и Клод се срещнат? Комарджия по душа, Ашли реши да поеме този риск. Впрочем би било интересно да наблюдава отнякъде как Морган ще се измъкне от подобна каша.

Най-големият проблем обаче беше самата сватба. Брачната церемония трябваше да стане най-късно в четвъртък. Трябваше да убеди господин Сент-Андре, че това внезапно избързване е наложително.

Договорът не го притесняваше ни най-малко. Би се подписал под всички искания на Леони по простата причина, че не възнамеряваше да сдържи обещанията си. Вече доста сполучливо имитираше подписа на Морган и трябваше само да поупражнява няколко часа фалшификаторския си талант.

Нерешен оставаше проблемът и за първата брачна нощ. Леони трябваше да се досети, че дядо й ще настоява младоженците да прекарат нощта заедно. Бе немислимо да се разделят веднага след брачния ритуал.

Леони също бе мислила по този въпрос. И когато господин Слейд пристигна в неделя вечерта, тя успя за момент да остане насаме с него и да му съобщи решението си. Ашли трябваше да заяви на дядо й, че желаят да прекарат първата си брачна нощ заедно, но в един от най-изисканите хотели на Ню Орлиънс. Естествено щяха да спят в различни стаи. Ашли се съгласи.

Като че ли съдбата му се усмихваше, защото самият господин Сент-Андре го освободи от най-сериозното му опасение.

Това бе годежната им вечер и Клод си легна късно, след като изпи огромно количество алкохол. На другата сутрин се събуди от жестока болка в областта на сърцето. Дишаше с мъка и като че ли предметите в стаята плуваха пред очите му. Той се ужаси от угрозата за скоропостижна смърт и реши да ускори събитията. Обясни на господин Слейд какво бе преживял и го замоли да разбере припряността му — искаше да види Леони омъжена, докато е още жив.

Ашли ликуваше. Нищо не можеше да му достави неголямо удоволствие. Той веднага предложи церемонията да се състои в четвъртък. Клод му бе безкрайно задължен за това.

Ашли лесно уреди съставянето на договор, съобразен с изискванията на Леони. Вечерта преди сватбата той й връчи документите, заверени и подписани съвсем законно.

Леони се успокои, защото до този момент не беше напълно сигурна, че господин Слейд ще удържи на обещанията си. Тя се задълбочи в съдържанието на документите и изведнъж пребледня от гняв.

Ашли бе състави договора, както се бяха уговорили. Но клаузата, отнасяща се до връщането на зестрата, изобщо не отговаряше на представата на Леони. Когато тя заяви, че той може да разполага с парите за известен период от време, тя имаше предвид една година, а не пет, както бе посочено в документа.

Той се оказа много коварен, мислеше си тя, изтегната в леглото, с вперен в тавана поглед. Сватбата вече бе определена за утрешния ден. Така че той бе убеден, че тя няма да провали всичко, само защото датата, на която трябваше да върне зестрата, не й харесва. Във всеки случай тази хитрост показваше, че Леони не може да му има никакво доверие и че той е способен и на най-голямата низост.

След като стигна до този извод, Леони стана и крадешком се вмъкна в кабинета на дядо си.

По-голямата част от мебелите бе продадена, ала огромното масивно бюро все още беше оцеляло. А във второто чекмедже се намираше кутията с двата пистолета за дуел. Леони не знаеше как се борави с подобен вид оръжие, но пък и господин Слейд не знаеше, че тя не знае. И ако случайно през брачната нощ му хрумнеше да изиска съпружеските си права, щеше да разбере с кого си има работа.

Тя пъхна единия пистолет в новата чантичка, която дядо й бе купил, и малко по-спокойна се върна в леглото си.

Клод не се бе ограничил само с покупката на чантичка. Той продаде единия от двата прекрасни жребци, макар че кръв капеше от сърцето му. Със сумата от продажбата подари на Леони три тоалета с необходимите аксесоари. Не можеше да я предаде на съпруга й без приличен чеиз. Но съвестта го терзаеше всеки път, когато се сетеше за плачевното състояние на замъка Сент-Андре. Е, господин Слейд бе богат човек. Той щеше да получи значителна зестра и най-вече щеше да се погрижи за Леони. Какво повече можеше да желае?

И наистина Ашли не виждаше към какво друго да се стреми. Господин Сент-Андре продължаваше да бъде убеден, че пред него стои Морган, който, слава Богу, до този момент не се бе появил.

И следобеда на 26 юли 1799 година Леони Сент-Андре бе свързана с брачните окови с мъж, който се представяше за Морган Слейд от Начес, Мисисипи. През това време истинският Морган Слейд и приятелят му Джейсън безгрижно ловяха сомове. А мислите на Морган бяха на светлинни години разстояние от братовчед му и стария френски джентълмен.