Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ключове (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Key of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 151 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ganinka (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Ключът на светлината

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2003

Стилов редактор и коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 954-260-130-1

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lenitooo)
  3. — Корекция от sonnni и Еми

Двадесета глава

Страхуваше се. Трябваше да го признае и да го приеме. Да осъзнае, че е обзета от страх, какъвто не е изпитвала никога в живота си, и че е твърдо решена да не му се предаде.

Топлината вече чезнеше и ужасяващата синя мъгла се сгъстяваше около нея. Пипалата й пълзяха по голите греди на тавана, по неизмазаните стени и прашния под.

Виждаше сред нея бялата пара на собствения си дъх.

„Реалност“, напомни си тя. Това бе признак на живот, доказателство за човешката й същност.

Помещението беше дълго, с два прашни прозореца в краищата и конусовиден таван. Но го позна. В съня й имаше стъклен купол, през който нахлуваше ярка светлина. Картините й бяха подпрени на стени, боядисани в приятен светъл цвят. Подът бе чист и изпъстрен с разноцветни петна.

Топлият летен въздух бе наситен с мирис на терпентин.

Сега бе влажен и студен. Вместо платна, поставени на стативи, до стените имаше картонени кутии, стари столове, лампи и отпадъци от чужд живот. Но Малъри ясно виждаше как би могло да изглежда всичко.

Представи си го и то започна да добива материална форма.

Топла стая, изпълнена със светлина и цветове. До четките и палитрите на масата имаше бяла ваза, пълна с розови кученца, които бе набрала от собствената си градина сутринта.

Спомни си, че бе излязла навън, след като Флин бе тръгнал за работа, и че бе откъснала свежите цветя, за да й правят компания, докато работи.

Намираше се в своето ателие, където я очакваше ново платно. Отлично знаеше как да го изпълни.

Пристъпи към него, взе палитрата и започна да смесва бои.

През прозорците струеше светлина. Бе отворила няколко от тях от практически съображения, за добра вентилация, но и за да се наслаждава на омайващия бриз. От стереоуредбата звучеше игрива музика. Това, което щеше да рисува днес, изискваше хъс.

Вече го виждаше в съзнанието си и усещаше как силата му се надига като приближаваща буря.

Повдигна четката и нанесе първата линия.

Сърцето й подскочи. Радостта бе неизмерима, струваше й се, че ще се пръсне, ако не я излее върху платното.

Образът сияеше в съзнанието й като златна гравюра върху стъкло. Замах след замах, цветовете се преливаха и започваха да оживяват.

— Знаеш ли, това винаги е било най-съкровената ми мечта — заговори тя, докато работеше. — Откакто се помня, искам да рисувам. Да имам талант, вдъхновение и достатъчно добра техника, за да стана прочут художник.

— Сега всичко това е твое.

Малъри смени четката и хвърли поглед към Кейн, преди отново да застане пред статива.

— Да, така е.

— Най-сетне направи мъдрия избор. Продавачка на картини? — засмя се той и махна с ръка. — Каква сила има в това? Каква слава заслужава човек, който продава творбите на други, а сам не е способен да сътвори нищо? Тук можеш да бъдеш каквото поискаш.

— Да, разбирам. Ти ми показа пътя. — Хвърли му дяволит поглед. — Какво друго мога да имам?

— Искаш онзи мъж, нали? — Кейн грациозно повдигна рамене. — Той ти принадлежи изцяло. Роб на любовта.

— А ако бях избрала друго?

— Мъжете са капризни същества. Как би могла да бъдеш сигурна в него? Сега сама рисуваш своя свят, както тази картина. Какъвто желаеш да бъде.

— Слава? Богатство?

Устните му трепнаха.

— Всички смъртни се оказват еднакви. Твърдят, че любовта означава повече за тях дори от живота, а това, за което копнеят в действителност, е да натрупат пари и да се прочуят. Вземи всичко.

— А какво ще поискаш в замяна?

— Вече го получих.

Малъри кимна и взе друга четка.

— Извини ме. Трябва да се съсредоточа.

Продължи да рисува, обляна от светлина, на фона на музиката.

 

 

Флин удари вратата с рамо, сграбчи дръжката и се подготви да я блъсне отново. Но този път тя се отвори с лекота.

Зоуи смутено му се усмихна.

— Сигурно съм успяла да я разклатя.

— Стойте тук.

— Поеми си дъх — посъветва го Дейна и застана зад него.

Сиянието запулсира, по-наситено и сякаш живо. Ръмженето на Мо ставаше все по-свирепо.

Флин видя Малъри в далечния край на тавана. Облекчението връхлетя сърцето му като удар с чук.

— Малъри! Слава богу.

Скочи напред и се блъсна в непроницаема стена от мъгла.

— Има някаква бариера — извика той, докато трескаво удряше по нея с юмруци. — Хваната е в капан.

— Мисля, че в капан сме ние. — Зоуи опря ръце на стената. — Тя не ни чува.

— Трябва да я накараме да ни чуе. — Дейна потърси наоколо нещо, с което да блъсне преградата. — Съзнанието й е някъде другаде, както беше с нас преди малко. Трябва да я накараме да ни чуе, за да се върне тук.

Мо полудя, изправи се на задни лапи и започна да драска по преградата със зъби и нокти. Лаят му отекваше със силата на изстрели, но Малъри стоеше като вкаменена, с гръб към тях.

— Сигурно има и друг начин. — Зоуи застана на колене и прокара пръсти по мъглата. — Студено е. Тя трепери. Трябва да я измъкнем.

— Малъри! — В изблик на безумна ярост, Флин продължи да удря с длани по стената, докато от тях потече кръв. — Няма да допусна това да се случи. Трябва да ме чуеш. Обичам те. За бога, Малъри, обичам те. Слушай ме.

— Почакай! — Дейна го сграбчи за рамото. — Тя помръдна. Видях как помръдна. Продължавай да й говориш, Флин.

Положи усилие да се опомни и притисна чело към стената.

— Обичам те, Малъри. Трябва да дадеш шанс и на двама ни, да видим докъде ще стигнем. Имам нужда от теб, затова трябва или да дойдеш при мен, или да ме допуснеш до себе си.

Малъри присви устни, докато оформяше фигура върху платното.

— Чу ли нещо? — вяло попита тя.

— Няма нищо. — Кейн се усмихна на тримата смъртни отвъд мъглата. — Няма нищо. Какво рисуваш там?

— Неее. — Закачливо размаха пръст срещу него. — Аз съм темпераментна жена. Не желая никой да вижда работата ми, преди да я завърша. В моя свят, по моите правила — напомни му тя и нанесе още боя.

Кейн отново сви рамене.

— Както желаеш.

— О, не се цупи. Почти е готова.

Продължи да работи бързо, нетърпелива да пренесе образа от съзнанието си върху платното. Щеше да бъде шедьовърът й. Нищо, което бе рисувала досега, не бе толкова важно.

— Изкуството не е само въпрос на възприятие — каза тя, — а на творческо въображение, тематика и въздействие.

Сърцето й препускаше, но движенията на ръката й бяха спокойни и уверени. За един безкраен миг изключи от ума си всичко, освен цветовете, наситеността и формите.

Когато се отдръпна назад, в очите й проблесна гордост.

— Никога не съм рисувала толкова великолепна картина — заяви тя. — Може би няма и да нарисувам друга. Любопитна съм да чуя мнението ти за нея. — Покани го с жест да се приближи. — Светлина и сянка — каза тя, докато Кейн пристъпваше към статива. — Изобразих върху платното това, което виждам дълбоко в себе си и около себе си. Вслушах се в гласа на сърцето си. Наричам я „Пеещата богиня“.

Бе нарисувала своето лице, лицето на първата от трите дъщери. Стоеше сред гора, озарена от искряща златиста светлина с нежни зелени сенки и река, която се стича на тънки ивици, като сълзи.

Сестрите й седяха на земята зад нея, хванати за ръце.

Венора, както беше името й, бе вдигнала глава към небето с арфа в ръце и който я погледне, почти би могъл да чуе песента й.

— Нима мислеше, че ще се задоволя с хладни илюзии, когато мога да получа нещо истинско? Нима вярваше, че ще разменя живота си за един сън? Подценяваш смъртните, Кейн.

Когато той се обърна към нея и яростта заструи от него като зловещи пламъци, Малъри мислено се помоли да не е надценила себе си или Роуина.

— Първият ключ е мой.

Докато изричаше тези думи, посегна към картината и ръката й навлезе в нея. Щом пръстите й стиснаха ключа, който бе нарисувала в краката на богинята, изведнъж я лъхна зашеметяваща топлина.

Ключът изпрати към сенките лъч светлина, който ги разсече като златен меч.

Тя почувства формата му и с победоносен вик го изтръгна.

— Това е изборът ми. А твоето място е в ада.

Мъглата затрепери, когато Кейн изрече проклятие и вдигна ръка, готов да нанесе удар. В този миг Флин и Мо се втурнаха през стената. С бърз, отчетлив лай, кучето скочи към него. Той изчезна като сянка в мрака.

Флин вдигна Малъри на ръце и през малките прозорци нахлу светлина, а дъждовните капки, които барабаняха по перваза, засвириха звънлива мелодия. Стаята отново бе просто таванско помещение, пълно с прах и вехтории.

Картината, която бе нарисувала с любов, познание и смелост, бе изчезнала.

— Успях да стигна до теб. — Флин зарови лице в косите й, а Мо заподскача около тях. — Тук съм. Ти си добре.

— Зная, зная. — Малъри тихо зарида. След миг сведе поглед към ръката си, която все още стискаше ключа. — Аз го нарисувах. — Показа го на Дейна и Зоуи. — Открих ключа.

 

 

По нейно настояване, Флин веднага я откара в „Уориърс Пийк“, а Дейна и Зоуи ги последваха. Бе усилил радиатора до край и я бе завил с одеяло от багажника, пропито с миризмата на Мо. Въпреки това Малъри все още трепереше.

— Имаш нужда от гореща вана и още нещо. Чай или супа. — Флин прокара треперещи пръсти през косите си. — А може би бренди.

— Всичко това — обеща тя — веднага щом предам ключа. Не мога да бъда спокойна, докато е у мен. — Притисна го към гърдите си. — Струва ми се невероятно, че е в ръката ми.

— И на мен. Може би, ако ми обясниш какво се случи, и двамата ще го проумеем.

— Той се опита да ме обърка, затова ни раздели. Целта му бе да ме накара да се почувствам самотна и уплашена. Но явно мощта му не е безгранична. Не можа да задържи никоя от трите ни в илюзорен свят. Нито пък теб. Връзката помежду ни е по-силна, отколкото е предполагал. Поне аз мисля така.

— Мога да го приема. Трябва да призная, че ходът му с Рода беше доста хитър.

— Явно съм го накарала да побеснее. Знаех, че ключът е в къщата. — Загърна се по-плътно с одеялото, но все още не можеше да почувства топлина. — Не се изразявам достатъчно добре за вестника ти.

— Не се тревожи. Ще го редактирам. Как разбра?

— Направих избора си на тавана, когато той ми показа нещата, които толкова силно желаех. Осъзнах, че това е къщата от съня ми, докато с Дейна и Зоуи се качвахме по стълбите. Ателието се намираше на най-горния етаж. На тавана. Знаех, че ключът е на място, където е взето важно решение, както на картините. Отначало мислех, че ще се наложи да преровя всички онези неща и сред тях ще попадна на ясна следа. Но се оказа нещо далеч по-трудно… или далеч по-лесно.

Затвори очи и въздъхна.

— Уморена си. Почини си, докато стигнем. Ще поговорим по-късно.

— Не, добре съм. Толкова беше странно, Флин. Качих се там горе, и проумях всичко. Моето място, в реалността и в съня, опитът му отново да ме върне в онзи сън. Накарах го да мисли, че е успял. Спомних си напътствията и видях картината в съзнанието си. Знаех как да я нарисувам, всяко движение бе в главата ми. Третата от серията. — Обърна се към него. — Ключът не съществуваше в света, който той бе създал за мен. Открих го в творението, което имах смелостта да създам. Ако можех да видя красотата му и да я превърна в реалност. Той ми даде силата да пренеса този ключ в илюзорния свят.

„Да го изкова — помисли си Малъри. — С любов.“

— Обзалагам се, че е готов да се изяде от яд.

Тя се засмя.

— Да, още един повод да се чувствам доволна. Чух ви.

— Какво?

— Чух как ме викахте. Особено ти. Не можах да отговоря. Извинявай, зная колко се безпокоеше за мен. Но не биваше да му показвам, че те чувам.

Флин сложи ръката си върху нейната.

— Не можех да стигна до теб. Не знаех какво е истински страх до онзи миг.

— Отначало се боях, че това е поредният му номер. Хрумна ми, че ако се обърна и те видя, ще се пречупя. Болят ли те ръцете? — Малъри вдигна глава и притисна устни към изранените му кокалчета. — Моят герой. Герои — поправи се тя и хвърли поглед назад към Мо.

Задържа ръката си в неговата, докато преминаваха през портите на „Уориърс Пийк“.

Посрещна ги Роуина, облечена с огненочервен пуловер. Малъри забеляза, че в очите й проблясват сълзи, докато върви по площадката към тях.

— Толкова се радвам, че си добре.

Докосна бузата й и най-сетне непоносимият студ, от който все още не бе престанала да трепери, изчезна и я обля приятна топлина.

— Да, добре съм. Нося…

— Не бързай. Ръцете ти. — Роуина сложи своите под дланите на Флин и ги обърна. — Тук ще остане белег — каза тя. — Под третото кокалче на лявата ти ръка. Това е символ, Флин. Вестител и воин.

Сама отвори задната врата на колата и Мо изскочи, за да я поздрави с въртене на опашка и близване.

— Ето го и храбрия страховит герой. — Прегърна го, а след това застана на пети и изслуша внимателно тирадата му от лай и ръмжене. — Да, било е страхотно приключение. — Сложи ръка на главата му и се усмихна на Дейна и Зоуи. — За всички ви. Заповядайте, влезте.

Мо не чака втора покана. Профуча по плочките и право през прага, където стоеше Пит. Той изразително повдигна вежди, когато кучето се втурна покрай него, а после погледна Роуина.

Тя се засмя и хвана Флин под ръка.

— Имам подарък за предания, храбър Мо, ако не възразяваш.

— Разбира се. Вижте, оценяваме гостоприемството ви, но Малъри е доста изтощена, така че…

— Добре съм. Наистина.

— Няма да ви задържим дълго. — Пит ги покани в стаята, където бе портретът. — Задължени сме ви. Никога не бихме могли да ви се отплатим. Каквото и да стане по-нататък, това, което направихте, не ще бъде забравено.

Пит повдигна брадичката на Малъри и докосна устните й със своите.

Зоуи побутна Дейна.

— Щом сме „всички за една“, и ние заслужаваме същото.

Той погледна към тях и чаровно им се усмихна.

— Моята любима е ревниво създание.

— Нищо подобно — възрази Роуина и взе от масата нашийник с ярки ивици. — Това са символи на смелост и преданост. Червеният цвят символизира смелостта, синият приятелството, а черният закрилата.

Приклекна до Мо, свали овехтелия му избелял нашийник и сложи новия. За изненада на Флин, по време на ритуала той зае горда поза, като рицар, удостоен с орден.

— Готово. Какъв красавец. — Роуина целуна Мо по носа и се изправи. — Нали ще го водиш тук понякога? — попита тя Флин.

— Разбира се.

— Кейн ви подцени. Всичките, смелостта, духа и упоритостта ви.

— Едва ли отново ще допусне същата грешка — отбеляза Пит, но Роуина поклати глава.

— Днес е ден за празнуване. Ти си първата — обърна се тя към Малъри.

— Зная. Държах веднага да ви донеса ключа. — Понечи да й го подаде, но се спря. — Почакай. Искаш да кажеш, че съм първата, която някога е откривала ключ?

Роуина мълчаливо се обърна с лице към Пит. Той пристъпи към резбован сандък под прозореца и повдигна капака му. Синята светлина, която засия, накара Малъри да настръхне. Но бе различна от мъглата, по-топла и ярка.

Пит извади стъкленото ковчеже, което я излъчваше, и очите на Малъри се насълзиха.

— Душите на трите дъщери.

— Ти си първата — повтори Пит, когато сложи ковчежето върху мраморен пиедестал. — Първата смъртна, която ще завърти първия ключ.

Отдръпна се встрани и спря на крачка разстояние. „В ролята на воин и пазител“, помисли си Малъри.

Роуина застана от другата страна и сините сияния зад стъклените стени се раздвижиха.

— На теб се полага честта — тихо каза Роуина. — Ти си единствената, която може да завърти ключа.

Малъри го стисна още по-здраво в ръката си. Трудно й бе да овладее препускащото си сърце. Опита се да си поеме дълбоко дъх, но напрежението стягаше гърлото й и въздухът влезе през него на пресекулки. Докато се приближаваше, светлината изпълни цялата стая, а сякаш и целия свят.

Пръстите й затрепериха, но тя стисна зъби. В този съдбовен миг ръката й трябваше да бъде спокойна.

Пъхна ключа в първата от трите ключалки на ковчежето. Сиянието, което се надигна от метала и се вля в пръстите й, издаде надежда. Малъри завъртя ключа.

Стори й се, че дочу звук, подобен на тиха въздишка. Докато тя заглъхваше, ключът се изпари от ръцете й.

Първата ключалка изчезна и останаха две.

— Няма я. Просто вече я няма.

— Нов символ за нас — каза Роуина и сложи ръка върху ковчежето. — Както и за тях. Само още два ключа.

— Сега ли… — „Те плачат вътре“, помисли си Дейна. Почти чуваше риданията им и те разкъсваха сърцето й. — Сега ли ще теглим жребия коя от нас ще бъде следващата?

— Не днес. Нека умовете и сърцата ви си починат. — Роуина се обърна към Пит. — Сигурно в приемната има шампанско. Ще правиш ли компания на другите ни гости? Искам да остана за малко насаме с Малъри. После ще дойдем при вас.

Повдигна стъкленото ковчеже и внимателно го постави обратно на мястото му. Когато с Малъри останаха сами, тя се обърна към нея.

— С Пит наистина сме ти безкрайно задължени и никога не бихме могли да ти се отблагодарим.

— Съгласих се да потърся ключа и бях възнаградена за това — възрази Малъри. Погледна към сандъка и си представи ковчежето в него. — Сега се чувствам виновна, че приех парите.

— Те не означават нищо за нас, уверявам те. Други са ги получавали и не са полагали усилия. Някои опитаха и се провалиха. А ти вложи онези пари в нещо смело и интересно. — Роуина се приближи и хвана ръцете й. — Впечатлена съм. Но когато говоря за дълг, нямам предвид долари и центове. Ако не беше моята грешка, нямаше да има стъклено ковчеже, ключове и ключалки. Нямаше да преживееш онова, с което се сблъска днес.

— Ти ги обичаш. — Малъри посочи към сандъка.

— Като сестри. Скъпи по-малки сестри. Е… — Роуина застана с лице към портрета. — Надявам се, че отново ще ги видя така. Мога да ти направя подарък, Малъри. Имам право. Ти отказа онова, което ти предложи Кейн.

— Не беше истинско.

— Би могло да стане. — Обърна се към нея. — Мога да го превърна в реалност. Това, което чувстваше и знаеше, всичко, което беше дълбоко в теб. Мога да ти дам силата, която притежаваше в неговата илюзия.

Замаяна, Малъри бавно се отпусна на страничната облегалка на едно кресло.

— Можеш да ми подариш рисуването?

— Познавам копнежа, радостта и болката, които напират в теб и търсят израз. — Роуина се засмя. — Дарбата да ги въплътиш в картина носи неизмеримо удовлетворение. Можеш да я имаш. Моят подарък за теб.

За миг тази идея накара Малъри да се замисли. Бе опияняваща като вино, неустоима като обятията на любимия. Роуина я гледаше спокойно и съсредоточено, с лека усмивка.

— Искаш да ми дадеш своята дарба — осъзна тя. — Това имаш предвид. Да ми преотстъпиш таланта, техниката и въображението си.

— Заслужаваш ги.

— Не, никога няма да бъдат мои. И винаги ще го зная. Нарисувах ги… защото ги виждах. Така, както изглеждаха в първия ми сън. Сякаш бях там, в картината. Нарисувах ключа, успях да го изкова, защото любовта ми беше толкова силна, че бях готова да се откажа от онзи съвършен свят. Избрах светлината, а не сянката. Нали е така?

— Да.

— След като направих избора си и съм убедена, че е правилен, не мога да ти отнема дарбата, която принадлежи на теб. Все пак благодаря — каза тя и стана. — Приятно е да зная, че правя нещо, което ми носи удовлетворение. Ще създам красива галерия и ще постигна успех в бизнеса. И ще имам невероятно щастлив живот — добави тя.

— Не се и съмнявам. Тогава ще приемеш ли това?

Роуина махна с ръка и се усмихна, когато Малъри затаи дъх от удивление.

— „Пеещата богиня“. — Втурна се към платното в рамка, което се бе появило на масата. — Картината, която нарисувах, когато Кейн…

— Ти я нарисува. — Роуина застана до нея и сложи ръка на рамото й. — Въпреки че той те примами в един илюзорен свят, тази творба е плод на твоето въображение, твоето сърце намери отговора. Но ако изпитваш болка, докато я гледаш, ще я скрия.

— Не, не ми причинява болка. Това е прекрасен подарък. Роуина, ти превърна красивата ми илюзия в реалност. Картината съществува в материалния свят. — Малъри енергично направи крачка назад и погледна Роуина право в очите. — И с… чувствата ли направи същото?

— Съмняваш се, че чувствата ти към Флин са истински?

— Не. Зная, че е така. — Притисна ръка към сърцето си. — Това тук не е илюзия. Но неговите чувства към мен… ако и те са награда, не мога да ги приема. Не би било честно спрямо него.

— Искаш да се откажеш от него?

— Не. — Изражението й издаде решителност. — Не, за бога. Просто ще се боря, докато го накарам да се влюби в мен. Щом успях да намеря един мистериозен ключ, със сигурност мога да накарам Майкъл Флин Хенеси да осъзнае, че аз съм най-хубавото нещо в живота му. В което съм убедена — добави Малъри. — Напълно.

— Много ми харесваш — каза Роуина с усмивка. — Мога да ти обещая едно. Когато Флин влезе в тази стая, това, което каже и направи, ще бъде отражение на истинските му чувства. Останалото зависи от теб. Почакай тук, ще го изпратя.

— Роуина? Кога ще започне втората част?

— Скоро — извика тя, докато вървеше към вратата. — Много скоро.

„Коя ли ще бъде следващата? — запита се Малъри, загледана в портрета. — И какво ли ще рискува? Какво би могла да спечели или загуби при търсенето? Аз загубих една любов — помисли си тя и повдигна картината, която бе сътворила.“

Бе вкусила от тази любов за кратък миг, а сега, с Флин, рискуваше да загуби и друга. Най-важната любов в живота си.

— Донесох ти малко страхотно шампанско — каза Флин, когато влезе с две високи чаши, пълни до горе. — Изпускаш купона. Дори Пит се смее. Това е събитие.

— Имам нужда от няколко минути да се опомня.

Остави картината на масата и посегна към едната чаша.

— Какво е това? Друго творение на Роуина? — Флин обгърна раменете й и изведнъж застина. — Твоята картина? Онази, която нарисува на тавана, с ключа? Тя е тук.

Прокара пръсти по златния ключ, вече само нарисуван в краката на богинята.

— Невероятно.

— Още по-невероятно е да протегнеш ръка и да изтръгнеш вълшебния ключ.

— Не. Права си, но имах предвид творбата ти. Прекрасна е, Малъри. Великолепна. Отказала си се от такъв талант. — Извърна глава към нея и прошепна: — Невероятната си ти.

— Мога да я взема. Роуина удари токчетата на обувките си, помръдна нос или направи бог знае какво и я превърна в реалност, за да ми я подари. Това означава много за мен, Флин…

Почувства нужда да отпие глътка, преди да се отдръпне на крачка от него. Каквото и да бе казала на Роуина, сега щеше да направи нещо много по-съдбовно от отказа си да получи талант на художник.

— Беше странен месец, за всички ни.

— Определено — съгласи се той.

— Почти всичко, което се случи, е отвъд представите, които имах до преди четири седмици. То ме промени. В добра посока — добави тя и се обърна към него. — Иска ми се да вярвам, че е добра.

— Ако се каниш да кажеш, че сега, след като завъртя ключа в онази ключалка, вече не ме обичаш, ще съжаляваш. Защото не можеш да избягаш, Мал.

— Не… да избягам? — повтори тя. — От какво?

— От мен, от грозния ми диван и тромавото ми куче. Няма да се измъкнеш, Малъри.

— Не ми говори с такъв тон. — Тя остави чашата си. — И не си въобразявай, че можеш да ме плашиш, че няма да избягам, защото ти си този, който няма да избяга от мен.

Флин сложи чашата си до нейната.

— Така ли?

— Точно така. Победих един зъл келтски бог, така че за мен ти си детска игра.

— Искаш да се бием?

— Може би.

Вкопчиха се един в друг. Устните му се впиха в нейните и спряха дъха й. Целувката продължи цяла вечност. Тя се отдръпна назад, но пръстите й останаха преплетени на тила му.

— Родени сме един за друг, Флин.

— Радвам се, че е така, защото съм влюбен в теб. Ти си моят ключ, Мал. За всички ключалки.

— Знаеш ли какво искам точно сега? Гореща вана, малко супа и да подремна на един грозен диван.

— Днес имаш късмет, защото мога да уредя това.

Хвана ръката й и заедно излязоха от стаята.

 

 

По-късно Роуина отпусна глава на рамото на Пит и проследи колите с поглед.

— Днес е хубав ден — каза тя. — Зная, че не е свършило, но денят е хубав.

— Имаме малко време преди следващия етап.

— Няколко дни, а после четири седмици. Кейн вече ще ги следи по-зорко.

— Както и ние.

— Красотата надделя. Сега познанието и смелостта ще бъдат подложени на изпитания. Има толкова малко, с което бихме могли да помогнем. Но тези смъртни са силни и умни.

— Странни същества — отбеляза Пит.

— Да. — Тя вдигна поглед и му се усмихна. — И безкрайно интересни.

Влязоха обратно в къщата. Железните порти в края на алеята тихо се затвориха. Каменните воини от двете им страни щяха да бдят и през следващата фаза на луната.

Край
Читателите на „Ключът на светлината“ са прочели и: