Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ключове (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Key of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 151 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
ganinka (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция
Еми (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Ключът на светлината

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2003

Стилов редактор и коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 954-260-130-1

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lenitooo)
  3. — Корекция от sonnni и Еми

Втора глава

За миг на Малъри й хрумна, че някой от каменните воини на входа е оживял. Излъчваше същата сурова мъжка красота и имаше същото мощно телосложение. Косите му, катраненочерни, се спускаха на талази около изваяното лице. Очите му бяха тъмносини. Почувства силата им и по кожата й премина топла вълна, когато срещнаха нейните.

Не бе от жените, които често фантазират. Но бурята, къщата и този съсредоточен поглед събудиха всички фантастични образи, които някога бяха изплували в съзнанието й.

Той отмести очи и мигът отмина.

— Аз съм Пит. Благодаря ви, че ни удостоихте с присъствието си в сегашния ни дом. — Хвана свободната ръка на Малъри и я повдигна към устните си. Допирът им бе хладен, а жестът изразяваше едновременно кавалерство и достойнство. — Госпожице Прайс. — Почувства как Зоуи освободи пръстите си от ръката й, когато дойде нейният ред да бъде приветствана. — Госпожице Маккорт. — И накрая Дейна. — Госпожице Стийл.

Поредната гръмотевица накара Малъри да подскочи и да потърси отново ръката на Зоуи.

„Той е просто мъж — каза си, — а това е просто една къща.“

Трябваше да възвърне спокойствието си.

— Имате интересен дом, господин Пит — успя да промълви тя.

— Да. Защо не седнете? А, Роуина. Вече сте се запознали с приятелката ми.

Хвана Роуина под ръка, когато се приближи към него.

„Подхождат си — помисли си Малъри — като двете половини на монета.“

— Предлагам да се настаним до камината — каза Роуина и кимна натам. — Нека ни бъде уютно в такава нощ.

— Мисля, че бихме се чувствали по-уютно, ако разбирахме какво става. — Дейна удари с токчетата на ботушите си по пода. — Защо ни поканихте тук?

— Разбира се. Но огънят е чудесен. Когато навън бушува буря, няма нищо по-хубаво от доброто шампанско, добрата компания и един хубав огън. Кажете ми, госпожице Прайс, какво е мнението ви за тази част от колекцията ни от картини, която видяхте?

— Впечатляваща е. Еклектична. — Малъри хвърли поглед назад към Дейна, преди да тръгне след Роуина, която я поведе към едно кресло пред камината. — Навярно й посвещавате значителна част от времето си.

Смехът на Роуина се разнесе като мъгла над водна повърхност.

— О, доста значителна. И двамата с Пит ценим красотата във всички нейни форми. Би могло да се каже, че я боготворим. Както и вие, убедени сме, имайки предвид професиите ви.

— Изкуството само по себе си е смисъл.

— Да. То е светлината във всяка сянка. Пит, трябва да покажем библиотеката на госпожица Стийл, преди да си тръгне. Надявам се, че ще ви хареса. — Махна с ръка към прислужницата, която влезе с кристална кана с шампанско. — Какво би бил светът без книги?

— Книгите са светът.

Обзета от недоверие, но и от любопитство, Дейна седна.

— Мисля, че има някаква грешка. — Зоуи не дръзваше да пристъпи напред и се чудеше към кого да погледне. — Не разбирам нищо от изобразително изкуство. Що се отнася до книгите, чета, но…

— Седнете, ако обичате. — Пит леко я побутна към едно кресло. — И се успокойте. Надявам се, че синът ви е добре.

Тя настръхна и жълтеникавите й очи светнаха като на тигрица.

— Със Саймън всичко е наред.

— Майчинството е вид изкуство, не мислите ли, госпожице Маккорт? Непрестанна работа върху най-великото творение на света, която изисква огромна смелост.

— Имате ли деца?

— Не. Не съм благословен с този дар. — Ръката му докосна тази на Роуина, докато говореше. Повдигна чашата си за тост. — За живота. И всичките му мистерии. — Очите му засияха. — Няма от какво да се боите. Никой тук не ви желае друго, освен здраве, щастие и успех.

— Защо? — попита Дейна. — Не ни познавате, въпреки че, изглежда, знаете доста повече за нас, отколкото ние за вас.

— Вие сте търсещ дух, госпожице Стийл. Интелигентна, пряма жена, която се стреми към отговори.

— Не получавам такива.

Той се усмихна.

— Искрено се надявам да ги намерите. За начало искам да ви разкажа една легенда. Вечерта е подходяща за легенди.

Седна и заговори с мелодичен глас, силен и малко екзотичен като този на Роуина.

„Сякаш е създаден за разказване на приказки в бурна нощ.“

Накара я да се отпусне. Нима би могла да прави нещо по-приятно тази вечер, отколкото да седи край огъня в една фантастична къща и да слуша разказа на странен красив мъж, отпивайки шампанско? За предпочитане бе пред претоплена вечеря у дома и преглеждане на чекови книжки.

Ако успееше да разгледа къщата и да придума Пит да посети галерията, с цел да добави нещо към колекцията си, може би щеше да запази работата си.

Настани се удобно и се подготви да слуша с интерес.

— Много отдавна, в страна с величествени планини и буйни гори живеел млад бог. Бил единственото дете на родителите си, обожавано от тях. Бил надарен с красиво лице, смелост и силно тяло. Един ден щял да властва над страната като баща си и бил възпитаван като бъдещ бог крал, мъдър съдник и воин. В света, който боговете обитавали, царял вечен мир. Красотата, музиката и изкуството били навсякъде. Откакто се помнели, а паметта на боговете е безгранична, имало пълно равновесие и хармония. — Замълча за миг, за да отпие глътка вино, и погледна всяка от слушателките си. — През Завесата на силата и Завесата на сънищата наблюдавали света на смъртните. На по-низшите богове било позволено да дружат и споделят живота си с човешки същества и така се появили феите и горските духове, силфидите и всички приказни създания. За някои светът на смъртните бил по-примамлив и те го населили. Разбира се, част от тях се поддали на покварените му влияния и започнали да причиняват зло. Такава е природата дори на боговете. — Пит се наведе напред, за да намаже хайвер върху тънко парче сухар. — Чували сте приказки за магии, вълшебства и феи. Като пазителка на книгите и историите в тях, госпожице Стийл, замисляте ли се как тези приказки са станали част от нашата култура и каква е истината, която стои в основата им?

— Създадени са, за да ни внушават, че има сили, по-могъщи от нас. Задоволяват потребността ни да слушаме и четем за герои, злодеи и романтика. — Дейна сви рамене, макар и да не можеше да скрие, че е заинтригувана. — Например, според учените, крал Артур е съществувал като владетел и воин, но колко по-вълнуващ и обаятелен става образът му, ако си го представим в Камелот с Мерлин. Ако гледаме на него като на избраник, заченат с помощта на магия и провъзгласен за крал, след като е изтръгнал вълшебен меч, забит в скала.

— Обичам тази история — сподели Зоуи. — Въпреки че краят ми се струва несправедлив. Мисля…

— Продължете, ако обичате — подкани я Пит.

— Мисля, че може би магиите са съществували, преди да станем твърде образовани, за да вярваме в тях. Не искам да кажа, че образованието е нещо лошо — побърза да обясни тя, смутена да бъде център на внимание. — Просто може би сме ги загърбили, защото сме започнали да се стремим към логични и научни отговори за всичко.

— Добре казано — кимна Роуина. — Както децата често прибират играчките си в килера и когато пораснат, забравят да ги потърсят. Вярвате ли в чудеса, госпожице Маккорт?

— Имам деветгодишен син — отвърна Зоуи. — Всеки път, когато го погледна, се убеждавам, че чудесата съществуват. Предпочитам да ме наричате Зоуи.

Лицето на Роуина засия от топлота.

— Благодаря. Пит?

— А, да, ще довърша легендата. Както повелявала традицията, когато навършил пълнолетие, младият бог бил изпратен отвъд Завесата за една седмица, за да общува със смъртните, да опознае нравите им и изследва техните силни страни и техните слабости, добродетелите и пороците им. Случайно зърнал млада жена, красива и честна девица. Влюбил се от пръв поглед и я пожелал. Въпреки че законите на неговия свят забранявали това, не престанал да мисли за нея. Станал разсеян, неспокоен и нещастен. Отказвал да се храни и да пие, и не намирал нищо привлекателно в младите богини, с които се запознавал. Родителите му, обезпокоени от държането на сина си, отстъпили. Не искали да го загубят, като му позволят да остане в света на смъртните, но довели избраницата му в своя.

— Отвлекли я? — прекъсна го Малъри.

— Биха могли. — Роуина отново доля чашите. — Но любовта не може да бъде открадната. Тя е избор. А младият бог искал чувствата му да бъдат споделени.

— Били ли? — попита Зоуи.

— Девойката го обикнала и избрала да напусне своя свят, за да живее с него. — Пит сложи длани на коленете си. — Надигнал се гняв — и в света на боговете, и в този на смъртните, и сред мистичните полубожества. Никой смъртен нямал право да преминава отвъд Завесата, а това най-важно правило било нарушено. Смъртна жена била отведена, за да се омъжи за бъдещия крал, без да има по-важна причина от любовта.

— Нима има нещо по-важно от любовта? — попита Малъри и Пит мълчаливо задържа погледа си върху лицето й.

— Според някои не, а други биха казали „честта, истината и лоялността“. Така било и тогава и за първи път от незапомнени времена възникнало негодувание, избухнали бунтове. Равновесието било разклатено. Младият бог крал, вече коронован, бил силен и устоял. А смъртната жена била красива и предана. Част от поданиците я приели, но други кроели тайни заговори.

В гласа му прозвуча нотка на хладен гняв, която отново й напомни за каменните воини.

— Той се справил с явните си врагове, но онези, които заговорничели зад гърба му, подкопали устоите на кралството. След известно време съпругата му родила три дъщери, полубогини със смъртни души. Баща им дарил всяка от тях с амулет, който да я закриля. Усвоили порядките и на божествения, и на земния свят. Красотата и невинността им спечелили много сърца и за няколко години отново се възцарил мир. Когато дъщерите пораснали и се превърнали в млади жени, били дълбоко привързани една към друга и всяка притежавала дарба, която допълвала талантите на сестрите й. — Направи пауза, сякаш да събере мислите си. — Не вредили на никого и дарявали само светлина и красота и от двете страни на Завесата. Но все още витаели сенки. Някой ламтял за това, което те имали, и чрез коварна магия, въпреки всички предпазни мерки, били пленени в междинния свят на полубожествата. Проклятие ги обрекло на вечен сън, като живи мъртъвци. Спящите девойки били изпратени обратно отвъд Завесата, а смъртните им души били заключени в стъклено ковчеже с три ключа. Дори силата на баща им не могла да разбие ключалките. Докато ключовете не се превъртят веднъж, два пъти, три пъти, трите дъщери ще останат пленници на съня, а душите им ще страдат в стъклен затвор.

— Къде са ключовете? — попита Малъри. — И защо ковчежето не може да бъде отворено с магия, както е било затворено?

— Това все още е загадка. Правени са много заклинания и ритуали за разваляне на магията, но всички опити са се провалили. Все пак, има няколко нишки. Душите им са смъртни и само ръка на смъртен може да завърти всеки от ключовете.

— В моята покана се казваше, че аз съм ключът. — Малъри погледна Дейна и Зоуи и те кимнаха в знак на потвърждение. — Какво общо имаме ние с тази легенда?

— Трябва да ви покажа нещо. — Пит стана и посочи към сводестия вход на приемната. — Надявам се да ви заинтригува.

— Бурята се усилва. — Зоуи тревожно погледна към прозорците. — Трябва да се прибирам.

— Моля ви, отделете ми още малко време.

— Ще си тръгнем заедно. — Малъри стисна ръката й, за да й вдъхне кураж. — След като видим това, което иска да ни покаже. Надявам се някой ден да ме поканите отново — продължи тя, докато вървеше към вратата, където стояха Пит и Роуина. — Бих искала да разгледам цялата ви колекция и съм готова да ви се отплатя за това, като ви разведа лично из галерията.

— Ще се радваме да ни гостувате. — Пит галантно й подаде ръка и я поведе по широк коридор. — За нас с Роуина би било удоволствие да поговорим за колекцията си с човек, който разбира и цени изобразителното изкуство. — Сви под друг свод. — Най-искрено се надявам да разберете и оцените ето тази творба.

Над друга запалена камина висеше картина, която достигаше до тавана. Цветовете бяха толкова ярки и наситени, а стилът толкова уникален, че сърцето й на почитател на изкуството подскочи. Беше портрет на три жени, млади и красиви, с ефирни рокли с цвят на сапфир, рубин и изумруд. Облечената в синьо бе със златисти къдрици, достигащи до кръста й, и седеше на пейка, заобикаляща фонтан. Държеше малка златна арфа. Жената в червено бе седнала върху сребърни плочки до краката й, с пергамент и паче перо в скута и ръка на коляното, най-вероятно, на сестра си. До тях стоеше момичето в зелено, с рунтаво черно кученце в ръце и малък сребърен меч на хълбока. Земята наоколо бе обсипана с цветя.

Над тях се виждаха клони, натежали от плод, и лазурносиньо небе с птици и крилати феи.

Малъри бе поразена и пристъпи към средата на стаята, за да разгледа картината по-внимателно. Тогава сърцето й се разтуптя още по-силно. Момичето в синьо имаше нейното лице.

„По-млада е — помисли си тя, когато внезапно се спря. — И определено по-красива.“ Кожата й сияеше, очите й бяха по-яркосини, а косите по-буйни, но приликата бе безспорна. Както и тази на останалите две жени от портрета с другите гостенки в „Уориърс Пийк“.

— Великолепно произведение. Гениално — каза Малъри, удивена, че гласът й прозвуча спокойно, когато ушите й бучаха от вълнение.

— Изглеждат като нас — учудено промълви Зоуи и застана до нея. — Как е възможно?

— Добър въпрос. — Думите на Дейна издадоха подозрителност. — Кой ни е използвал като модели за портрет, очевидно, на трите сестри от легендата, която току-що ни разказахте?

— Нарисувана е, преди да се родите. Преди родителите ви, дедите ви и техните предци да се появят на този свят. — Роуина застана под портрета и скръсти ръце. — Това може да се докаже чрез тестове, нали, Малъри?

— Да. Приблизителната възраст може да се установи, но каквато и да е, не отговорихте на въпроса на Зоуи.

Усмивката, с която Роуина прие тези думи, бе едновременно одобрителна и шеговита.

— Права сте. Какво друго забелязвате в картината?

Малъри извади от чантата си чифт очила с ъгловати черни рамки. Сложи ги и започна да изучава образите по-отблизо.

— Ключ в десния ъгъл на небето. Прилича на птиче, докато човек не се вгледа по-внимателно. И втори, на клона на дървото, почти скрит сред листата и плодовете. Под повърхността на водата в шадравана едва се вижда трети. Там, между дърветата има някаква сянка, на мъж или може би на жена. Просто тъмен силует, който ги наблюдава. Още една сянка, точно до ръба на сребърните плочи. Змия. В далечината, на заден план… — Потопи се в света на картината и се приближи толкова, че едва не стъпи в огъня. — Мъж и жена се прегръщат. Жената е с пищна пурпурна мантия, символ на висок сан. Мъжът е с доспехи на воин. На дървото точно над тях е кацнал гарван. Символизира надвиснала заплаха. Небето тук е по-тъмно, със светкавици. Дебне опасност, за която сестрите не знаят. Гледат напред, стоят една до друга и ги обгръща сияние, от което целият преден план на картината е светъл. Близостта и привързаността помежду им са очевидни, а белият гълъб тук, на ръба на фонтана, символизира чистотата им. Носят амулети с еднаква форма, но камъните им са с цвета на роклите. Изобразени са в единение, но личи и индивидуалността им. Забележителна творба. Изглеждат почти като живи.

— Имате набито око. — Пит докосна ръката на Роуина, когато кимна на Малъри. — Това е бисерът на колекцията.

— Все още не сте отговорили — изтъкна Дейна.

— Магиите не успели да отключат стъкленото ковчеже, в което са душите на кралските дъщери. Магьосници и вещици от всички светове опитали да ги избавят от проклятието, но напразно. Затова било направено друго заклинание. „В този свят във всяко поколение се раждат три жени, които се озовават на едно и също място по едно и също време. Не са нито сестри, нито богини, а просто три смъртни жени. Но те са единствените, които могат да освободят невинните.“

— Искате да повярваме, че това сме ние? — Дейна повдигна вежди. Гласът й трепна, но не от смях. — Само заради случайната ни прилика с жените от тази картина?

— Нищо не е случайно. Независимо дали вярвате или не, вие сте избраниците и мой дълг е да ви съобщя тази вест…

Пит протегна ръце към тях.

— Е, вече ни я съобщихте. А сега…

— … и да ви отправя следното предложение — продължи той, преди Дейна да довърши. — Всяка от вас ще разполага с по една фаза на луната, за да намери единия от трите ключа. Ако първата не успее в рамките на двадесет и осем дни, край. Ако го открие, идва ред на втората. Ако тя се провали, всичко свършва. Но ако и трите ключа бъдат донесени тук преди края на третия лунен цикъл, ще получите награда.

— Каква награда? — попита Зоуи.

— Един милион долара. За всяка от вас.

— Шегувате се! — изсумтя Дейна и погледна другите две гостенки. — Какво ще кажете, дами? Просто звучи несериозно. Да ни предлага такава бомбастична сума само за да губим времето си в търсене на някакви ключове, които най-вероятно не съществуват.

— А ако съществуват? — Очите на Зоуи заискриха, когато се обърна към нея. — Нима не би се възползвала от шанса си да спечелиш толкова пари?

— Какъв шанс? Светът е голям. Как ще откриеш някакво малко златно ключе?

— Всяка от вас ще получи напътствия, когато дойде редът й. — Роуина посочи към малък сандък. — Стига и трите да приемете. Бихте могли да работите заедно. Всъщност, надяваме се да бъде така. Всички трябва да се съгласите. Ако едната отхвърли предизвикателството, край. Ако приемете условията, всяка ще получи двадесет и пет хиляди долара. Те остават ваши, независимо дали ще успеете или не.

— Почакайте, почакайте. — Малъри повдигна ръка и свали очилата си. — Почакайте — повтори тя. — Твърдите, че ако се съгласим да потърсим тези ключове, ще получим по двадесет и пет хиляди? Безвъзмездно?

— Парите ще бъдат преведени по сметка, посочена от вас. Незабавно — отвърна Пит.

— Господи! — Зоуи преплете пръсти. — Господи! — извика тя още веднъж и се отпусна на едно кресло. — Това сигурно е сън.

— Или някаква шашма. Къде е уловката? — попита Дейна. — Какъв е рискът?

— Ако се провалите, дори едната от вас, за наказание ще бъде отнета по една година от живота на всички ви.

— Нещо като затвор? — попита Малъри.

— Не. — Роуина махна с ръка на прислужницата, която влезе с количка със съдове за кафе. — Една година от живота ви просто няма да съществува.

— Пуф! — Дейна щракна с пръсти. — Като с магия.

— Ключовете съществуват. Не в тази къща — промърмори Роуина, — но в този свят, на това място. Това е всичко, което можем да направим. Не ни е позволено да ви кажем повече, въпреки че можем да ви дадем някои насоки. Търсенето няма да бъде леко, така че ще бъдете възнаградени за опита. Ако успеете, наградата е по-голяма. При провал ви очаква наказание. Моля ви, обмислете решението си внимателно. С Пит ще ви оставим насаме.

Излязоха от стаята и Роуина затвори плъзгащите се врати.

— Това е лудница — каза Дейна и си взе петифура със сметана. — Ако някоя от вас има намерение да се хване на тази въдица, значи не е с всичкия си.

— Ще кажа само едно. — Малъри си наля чаша кафе и сложи две бучки захар. — Двадесет и пет хиляди долара. На човек.

— Нима наистина вярваш, че ще хвърлят седемдесет и пет хилядарки само ако кажем, че ще търсим ключовете? Онези, дето щели да отворят стъклено ковчеже, в което били заключени душите на три полубогини.

Малъри се замисли, докато отхапваше от малък еклер.

— Има само един начин да разберем.

— Те изглеждат като нас. — Зоуи не прояви интерес към кафето и сладкишите, а застана под картината и погледна нагоре. — Толкова много приличат на нас.

— Да, така е и от това ме побиват тръпки. — Дейна кимна, когато Малъри повдигна каната към нея. — За какво му е било на някого да ни рисува заедно? До тази вечер не се познавахме. Като си помисля, че някой ни е наблюдавал, снимал ни е и е правил скици, за да създаде този портрет, настръхвам.

— Не е нарисуван бързо и нехайно. — Малъри й подаде чаша кафе. — Всичко е уникално. Техниката, колоритът, детайлите. Някой изцяло й се е посветил. Художник с невероятен талант. Работил е върху нея дълго време. Ако всичко е шашма, защо да полага толкова усилия? Какъв е смисълът? Аз съм разорена. А вие?

Дейна изду бузи.

— Почти.

— Аз имам малко спестявания — отвърна Зоуи. — Но бързо ще се стопят, ако скоро не си намеря нова работа. Едва ли тези хора са ни набелязали заради малкото пари, които имаме.

— Права си. Искаш ли кафе?

— Благодаря. — Обърна се с лице към тях и разпери ръце. — Слушайте, вие двете не ме познавате и не зная дали можете да ме разберете, но тези пари са ми нужни. — Зоуи пристъпи напред. — Двадесет и пет хилядарки са истинско чудо. Биха означавали сигурност за сина ми, а и бих могла да осъществя мечтата си. Да открия свой собствен салон. Единственото, което се иска от нас, е да кажем „да“. Ще търсим някакви ключове. Няма да вършим нищо незаконно.

— Няма ключове — решително заяви Дейна.

— А ако има? — Зоуи остави чашата си, без да отпие. — Трябва да призная, че перспективата за двадесет и пет хиляди долара ме кара да отворя съзнанието си за неща, които изглеждат невъзможни. А милион? — Избухна в смях. — Не мога дори да си го представя. Стомахът ми се свива.

— Ще бъде като търсене на съкровище — промълви Малъри. — Струва ми се забавно, а и кой знае, може да се окаже полезно. Точно сега двадесет и пет хиляди биха ме спасили. Може би ще открия своя фирма. Не голяма галерия, а просто магазин, в който художници и скулптори да излагат свои творби. — Тази точка от плана й бе предвидена за десет години по-късно, но можеше да прояви гъвкавост.

— Нищо не е толкова просто. Никой не би ни дал пари само защото сме обещали да се заловим с нещо. — Дейна поклати глава. — Сигурно има уловка.

— Може би те вярват в легендата — изтъкна Малъри. — Ако е така, парите биха били добра инвестиция. Става дума за три души. — Не можа да се сдържи и отново погледна портрета. — А една душа струва много повече от двадесет и пет хиляди долара. — Вълнението у нея нарастваше като издуващ се червен балон. Никога не бе участвала в подобно приключение, при това срещу заплащане. — Богати са, ексцентрици са и изглежда, вярват в историята, която ни разказаха. Чувствам се, сякаш ние ги водим за носа, а не те нас. Но ще се отърся от това чувство.

— Искаш да кажеш, че ще приемеш? — Зоуи сграбчи ръката й. — Така ли?

— Не всеки ден човек получава шанс да работи за боговете. Хайде, Дейна, не бъди толкова упорита.

Дейна смръщи вежди и между тях се образува бръчка на съсредоточение.

— Търсите си белята. Не зная къде или как, но ми се струва, че правите точно това.

— А ти в какво би вложила двадесет и пет хиляди? — закачливо попита Малъри и й предложи още една петифура.

— Бих ги инвестирала в собствена книжарница. — Въздишката и изражението й издадоха, че е готова да отстъпи. — Следобед ще предлагам чай, а вечер вино. Ще организирам литературни сбирки. Господи.

— Странно е, че всяка от нас преживява криза в кариерата си и мечтае за собствен бизнес. — Зоуи плахо погледна към портрета. — Не мислите ли?

— Не е по-странно от това, че се намираме в този замък и разговаряме за търсене на съкровище. В безизходица съм — промърмори Дейна. — Ако откажа, надеждите и на двете ви ще бъдат попарени. А ако приема, ще се чувствам като идиотка. Е, добре, идиотка съм.

— Да? — Зоуи се засмя, втурна се към нея и я прегърна. — Страхотно! Удивително!

— По-спокойно. — Дейна се присъедини към смеха й и я потупа по гърба. — Мисля, че е време да изречем великия девиз. „Една за всички, всички за една.“

— Имам по-добър. — Малъри отново взе чашата си и я повдигна като за тост. — „Нека видя парите.“

Точно в този миг вратите се отвориха и влязоха домакините, първо Роуина.

— Да седнем.

— Решихме да приемем…

Зоуи замълча и хвърли поглед към Дейна.

— … предизвикателството.

— Добре. — Роуина кръстоса крака. — Ще прегледате договорите.

— Договори? — повтори Малъри като ехо.

— Разбира се. Името носи тежест. Подписът е гаранция във всички случаи. Щом изясним условията, ще изберем тази, която ще търси първия ключ.

Пит извади куп книжа от едно бюро и подаде комплект на всяка от жените.

— Мисля, че са прости и уреждат всички въпроси, които вече обсъдихме. Достатъчно е да напишете къде желаете да преведем парите и ще бъде сторено.

— Има ли някакво значение, че не вярваме в тях?

Малъри повдигна ръка към портрета.

— Ще дадете думата си, че приемате условията. Засега това е достатъчно — увери я Роуина.

— Всичко е пределно ясно, въпреки че става дума за толкова необичайно начинание — отбеляза Дейна. На следващия ден непременно щеше да занесе своя договор при адвокат, за да разбере доколко е обвързващ.

Пит й подаде химикалка.

— Прямотата ви е впечатляваща. Ако дойде вашият ред, зная, че ще сторите всичко, което е по силите ви.

Прозорците трептяха от гръмотевиците навън, докато договорите бяха подписани от двете страни.

— Вие сте избраниците — каза Роуина и се изправи. — Сега всичко е във ваши ръце. Пит?

Той се върна до бюрото и извади резбована кутийка.

— Вътре има три диска. На единия е гравиран ключ. Тази, която го изтегли, ще започне търсенето.

— Дано не съм аз. — Зоуи смутено се засмя и изтри влажните си длани в полата си. — Извинете, просто съм нервна. — Затвори очи и протегна ръка към кутийката. Стискайки диска в шепа, погледна Малъри и Дейна. — Нека всички да погледнем едновременно. Съгласни ли сте?

— Добре. Мой ред е.

Дейна посегна и задържа диска до тялото си, докато Малъри вземаше последния.

— Готово.

Застанаха в кръг с лице една към друга и показаха дисковете.

— Аз съм късметлийката — прошепна Малъри, когато видя златния ключ върху белия диск, който бе изтеглила.

— Вие сте първа — каза Роуина и се приближи към нея. — Времето ви започва да тече утре при изгрев-слънце и свършва в полунощ двадесет и осем дни по-късно.

— Но ще получа насоки, нали? Карта или нещо подобно?

Роуина отвори малкия скрин, извади лист хартия и й го подаде. След това изрече думите, написани на него.

— „Твоят дълг е да потърсиш красотата, истината и смелостта. Само едното никога не ще устои. Двете без третото не са достатъчни. Погледни дълбоко в себе си, за да откриеш това, което все още не си опознала. Разбери за какво най-силно копнее мракът. Огледай се наоколо, където светлината побеждава сенките, а любовта — тъгата. Сребърни сълзи се ронят в песента, която тя сътворява, защото извира от душата й. Погледни отвъд и помежду, за да видиш къде процъфтява красотата и богинята пее. Може би ще срещнеш страх, може би ще срещнеш скръб, но преданото сърце ще надделее и над двете. Когато стигнеш до това, което търсиш, любовта ще развали магията, сърцето ти ще изкове ключа и той ще засияе.“

Малъри остана безмълвна за миг.

— Това ли е ориентирът ми?

— Радвам се, че няма да бъда първа — призна Зоуи.

— Почакайте… не можете ли да ми кажете още нещо? Вие с Пит вече знаете къде са ключовете, нали?

— Това е всичко, което ни е позволено да ви разкрием, но е достатъчно. — Роуина сложи ръце на раменете на Малъри и я целуна по бузите. — Бъдете благословена.

 

 

По-късно Роуина стана, стопли ръцете си на огъня и се загледа в картината. Почувства как Пит се приближи и застана зад нея. Когато се обърна, ръката му докосна лицето й.

— Надеждите ми бяха по-големи, преди да дойдат — сподели той.

— Те са будни, енергични. Никога не е имало избраница, която да не е достойна.

— И все пак оставаме пленници на това място година след година, век след век и хилядолетие след хилядолетие.

— Недей. — Тя се обърна, плъзна ръце около кръста му и се притисна към него. — Не се отчайвай още преди същинското начало, любими.

— Толкова много начала, а краят все не идва. — Пит наведе глава и докосна с устни веждата й. — Този свят ме задушава.

— Направихме всичко възможно. — Отпусна глава на гърдите му и се заслуша в успокояващите равномерни удари на сърцето му. — Имай малко вяра. На мен ми харесаха — добави Роуина, хвана ръката му и заедно се отправиха към вратата.

— Доста интересни са. За смъртни жени — отвърна той.

Когато преминаха под свода, буйният огън в камината изчезна, лампите угаснаха и оставиха златиста следа в мрака.