Хедър Греъм
Робинята на викинга (9)

Осма глава

Стресната до смърт, Рианон се опита да поеме въздух, но не посмя да помръдне. Ерик се усмихваше, но очите му бяха присвити и тя разбра, че в този миг си припомня едно по едно позорните й дела. Треперейки от отвращение, тя проследи целенасочените му движения, докато той се съблече изцяло и застана пред нея, без да я изпуска от очи. Чорапите, туниката, тънката ленена риза — всичко беше нахвърляно върху леглото до нея. Тя все още не смееше да се раздвижи. Не смееше дори да диша.

Пламъците осветяваха могъщите мускули на гърдите му и танцуваха по къдравите златни косъмчета. Рианон се опита да гледа само в лицето му, но собствените й очи не искаха да се подчиняват и непрестанно се местеха по тялото му. По гърба й пробягаха тръпки. Възбуждащите златни кичурчета на гърдите му се стесняваха в тънка ивица към талията и отново се разрастваха буйно по-надолу. Образуваше се нещо като гнездо за могъщия отличителен знак на пола му. Рианон устреми поглед към гордо изправената му мъжественост и гърлото й пресъхна. Кръвта пулсираше в тялото й. В главата й цареше пълен хаос. Искаше да вика, да се брани, да се разтвори във въздуха. Обзета от дива паника, направи отчаян опит да прикове поглед в очите му — и се ужаси от безмилостната подигравка и непоколебимата гордост, която светеше в тях. Този мъж излъчваше странна, дива хубост; тя беше в наклона на главата му и дори в присмехулно святкащите очи. Беше в гъвкавата, първична елегантност на внезапното движение, когато пристъпи към леглото.

— Обещавам ви, че ще запомните тази нощ завинаги!

— Не! — изплака тя и бързо се изправи на колене, сигурна, че викингът е измислил някакъв ужасен начин, за да й причини болка. Не можеше да остане бездейна, изложена на бруталността му, да чака безпомощно на какви мъчения ще я подложи.

Опита се да скочи от леглото, но още преди да се е надигнала, Ерик беше сграбчил раменете й. Натисна я обратно върху меките чаршафи и спокойно се намести върху нея, грамаден и безмилостен. Възседна я, стисна я здраво между коленете си и улови китките й. Без да каже нито дума, Рианон започна да се отбранява, но не постигна нищо, защото мъжът над нея беше много силен. После усети дръзката му, груба милувка… също както усещаше очите му, като забити в сърцето й ками. И душата, и тялото й бяха негови пленници.

— Какво да направя първо? — попита подигравателно мъжът. — Да ви изнасиля ли или да ви напердаша?

— Пуснете ме да си ида.

Тя успя да освободи ръцете си, но Ерик веднага ги улови, притисна ги от двете страни на лицето й и се отпусна върху нея. Дъхът му стопли устните й и проникна между тях. Рианон бе обгърната от аромата на мъжкото тяло, странно чист и опияняващ, но не по-малко плашещ от докосването му. Той беше толкова близо до нея, че брадата му милваше кожата й. Нощницата не представляваше никаква преграда.

— Ах, лейди! — прошепна в ухото й Ерик. — Имаше време, когато бях твърдо решен да се въздържам. И то само за да ви докажа, че съм продукт на един закон, много по-стар от английските канони. Бях решил да се проявя като възпитан и деликатен съпруг, мадам, и да ви покажа всички най-добри страни на мъжкия пол.

Рианон не разбираше накъде бият тези закачки, но дълбокият тон на гласа му беше всичко друго, само не и нежен.

Тялото му я изгаряше. Дори когато й говореше, тя усещаше властната сила на великолепната мъжка фигура, закалена в безброй жестоки битки, на притиснатия в слабините й постоянно набъбващ член, който я унижаваше много по-силно от всяка дума. В този момент беше готова дори да умре, ако по този начин щеше да му се изплъзне, защото интимното пулсиране на тялото му и ужасяващото презрение в гласа му превръщаха всяка произнесена дума в подигравка. Не можеше да понесе мекото търкане на брадата му по лицето си, не можеше да изтърпи вибрирането на гърдите му върху своите, когато мускулите се опъваха и разпускаха.

Ще умра, каза си тя. Той ще ме убие.

— Но после, о, после дойде време, когато трябваше да положа огромни усилия, за да запазя реномето си на цивилизован мъж! Вие ме посрещнахте с дъжд от стрели, бихте се с мен като дива котка. Все пак аз вярвах в невинността ви. Дори когато вече бяхте моя годеница и ви залових в гората с любовника ви, направих опит да проявя разбиране. А вие отново ме предизвикахте, мадам, с вашия дяволски танц и с убедителния си разказ за норвежкото варварство. Измъчихте до смърт сърцето и душата ми. Припомнихте ми прадедите, които преди цял век дошли в Линдесфарн и го изтрили от лицето на земята. Чух бойните викове, видях реки от кръв и усетих онази тъмна, дива жажда за насилие, която е скрита във всеки от нас. Рианон…

Името й беше едва доловим шепот. Ерик се надигна, без да я изпуска от ръцете си. Пръстите му стискаха все така здраво китките й, той я повлече след себе си и я изправи пред огъня.

— Нарекохте ме варварин и така ще бъде! Суровата и примитивна страна на характера ми ще излезе на бял свят! Вече ви видях в цялата ви прекрасна голота. Видях как трескаво сваляте дрехите си за любовника си и ви помислих за добре обучена курва. Видях и движенията ви, когато танцувахте. Изкусителното полюшване на хълбоците и омайващото потрепване на гърдите извикаха в тялото ми властна жажда за кръв. Накрая разбрах, че няма да издържа. Вие не ми оставихте нищо друго, освен да последвам примера на прадедите си — да бъда брутален, безмилостен и… жаден. — Последната дума беше гърлен, заплашителен, страстен шепот.

Рианон се уплаши до дън душа.

— Не! — изплака тя и отчаяно се задърпа от яката му хватка. Но бързо установи, че не е постигнала нищо. Той я бе пуснал нарочно, за да освободи собствените си ръце и да може отново да я сграбчи. Сега я придърпа към себе си за края на нощницата. Когато улови тънката материя, пръстите му се плъзнаха по набъбналите й гърди. Коприната сякаш се стопи под горещото му докосване. Рианон посегна отчаяно към остатъците, но Ерик не й позволи да закрие голотата си. Толкова равнодушен, колкото и безмилостен, той дръпна от раменете й и последните късчета плат. Тя го изруга и се опита да го удари, но той я грабна и я метна на леглото, този път съвсем гола. Рианон напразно се опита да се изправи. Тъй като тялото й беше сковано от страх, направи отчаян опит да го умилостиви.

— Та вие не сте варварин! Вие сте ирландец, християнин. Не бях права в оценката си за вас още от самото начало! Вие сте изключително мил…

— Наистина ли ме смятате за мил? О, лейди, не лъжете! — изкрещя разгневено Ерик и се отпусна отгоре й. Настани се върху нея така, че тя да усети всяко движение на мускулестото му тяло. Докосна устните й със своите и тя едва не изпищя. Изви се като змия и отново се опита да се изплъзне. Вече нямаше смисъл да го моли за милост.

— Звяр! Див вълк, подло куче…

— О, думите ви наливат още масло в огъня, красавице моя! Ей сега ще разберете, че ние сме управлявани единствено от страстта и желанието и от нищо друго!

Рианон събра всичките си сили и се опита да му нанесе силен удар, но той сграбчи светкавично ръцете й и ги натисна във възглавниците. Тя започна отново да го ругае с най-грозни думи, но това беше всичко, което можеше да направи, за да се пребори със страха си.

— Вълк, куче, див звяр, варварин! — повтори подигравателно той. — А вие какво искахте да постигнете, когато танцувахте пред мъжете в залата, милейди?

Рианон замлъкна, уплашена от отговора. Очите му бяха впити в нейните и от тях се излъчваше онази странна сила, по-опасна дори от стоманените му мускули. Устните му се разкривиха в суха усмивка. Той помилва гърдите й, плъзна ръце към тънката й талия. Рианон се замята насам-натам, стисна здраво устни, за да не изкрещи, но когато пръстите му се плъзнаха по чувствителните места около зърната на гърдите й и ги размачкаха, не издържа. Независимо от волята й връхчетата на гърдите й се надигнаха и набъбнаха в ръцете му. Ужасена от реакцията на тялото си, Рианон замря неподвижна. Какъв срам, какво унижение! Ала огънят в нея се разпалваше все по-буйно и макар че много й се искаше да изпищи, не го направи. Остана да лежи неподвижна, молейки се изразът на лицето да не я издаде, стараейки се да изглежда недостъпна и изпълнена с презрение. Ерик я наблюдаваше с поглед на орел, проникваше дълбоко в очите й и напрегнато чакаше реакцията й.

От гърлото й се изтръгна ядна ругатня. Побесняла от гняв и отвращение, тя започна да се мята под него, но единственият резултат беше, че го усети още по-силно и интензивно. Усети члена му между бедрата си, усети дяволската горещина и дивото му пулсиране и сякаш полетя към бездънна пропаст…

— Рианон… — Отново името й, повече прошепнато, отколкото изговорено на глас. Ерик плъзна палец по връхчето на едната й гърда, после я захлупи с шепата си и започна да я милва. Пръстите му се плъзнаха в долчинката между двете гърди и Рианон се почувства така, сякаш някой галеше кожата й с току-що наострен нож.

— Значи аз съм викинг, звяр. Аз съм онова, което очаквахте, което си представяхте. Но има и нещо повече. То е свързано с красотата ви, лейди, с невероятната ви красота. Исках да бъда мил и нежен — наистина исках. Смятах да отмина с мълчание смъртоносните стрели, които изпратихте към мен. Исках да забравя, че нарочно потърсихте прегръдката — и не само нея — на друг мъж, макар че бяхте сгодена за мен. Исках да ви оставя на мира, докато мине битката при Рочестър. Но вашата замайваща красота надви волята ми. И сега се опитвам да се преборя със себе си. Тези ваши очи! Сега са като сребърните звезди на нощта, а в следващия миг ще станат като метличините по полята. Могат да изразяват и обич, и гняв, блестят като на дива котка, стават топли, когато се смеете, после пък са хитри и заклинателни, а накрая се превръщат в самата невинност. Ами косата ви! Червена като огъня, златна като слънцето. А гърдите, които милвам! Розови и пълни, твърди и прекрасни. Наричате ме викинг, варварин. Да, аз съм див и брутален. И горя от желание, лейди! Бих дал живота си, за да проникна в утробата ви, да ви притежавам цялата и завинаги…

Гласът му звучеше хипнотизиращо, тялото беше твърдо като стомана, в очите пламтеше син огън. Гласът му проникна дълбоко в нея и тя простена и потръпна по начин, който не остана скрит за внимателния му поглед. Лицето му беше съвсем близо. Красиво изсечените му черти бяха тъмни и сериозни, устните бяха опънати в тънка линия.

Как й се искаше да превъзмогне страха си! Беше тръгнала като безумна срещу него, защото не разбираше с какво се е захванала. Ужаси се от чувството, което предизвикваха ръцете му по тялото й, стресна се от топлината и внезапно пламналото в слабините й желание. Не можеше да понесе парещото, мощно пулсиране на огромния му член, не можеше да търпи нито миг повече допира на коравото му тяло, притиснато до нейното. Но какво да прави?

— Хайде, започвайте! — изкрещя бясно. — Бийте ме, насилете ме, правете, каквото си щете! Но най-после го направете!

В стаята се възцари смъртна тишина. След малко Ерик се надигна и продължи да милва гърдите й с пръсти и длани, да ги гали по такъв неочаквано нежен начин, че отново й се дощя да изкрещи — този път от внезапно нахлулото удоволствие, което я унизи повече и от най-страшната болка.

— Не — произнесе твърдо Ерик и седна на петите си. Продължаваше да я гледа, но в очите му не можеше да се прочете нищо.

— Какво? — прошепна недоумяващо Рианон.

— О, Рианон! Нямам намерение да ви бия, нито да ви изнасиля, не разбирате ли! Вие сте олицетворение на изкушението, мадам, и мога да ви уверя, че тази нощ събудихте в сърцата на мъжете доста лоши мисли. Говоря не само за саксонците, а и за викингите и ирландците. Но ви казвам истината, като твърдя, че полагам огромни усилия да се овладея, за да не упражня насилие спрямо вас, и то не е само защото съм варварин.

Е, поне се опитваше. От гърлото му се изтръгна ядна ругатня, той скочи и се заразхожда нервно в просторната спалня. Само до преди миг беше твърдо решен да й отмъсти за всичко, което му беше причинила, като я подиграе и унижи, а после да се отвърне хладно от нея и да я остави сама през първата брачна нощ.

Оказа се, че не е толкова просто. Тя беше негова жена и бе разпалила в тялото му адски огън. Имаше всички права върху нея, а такава жена заслужаваше да бъде изнасилена от най-бруталния берзекер, пристигал някога в тази страна.

Не биваше да има милост към жена, която се биеше като мъж, а женските й прелести я правеха още по-опасна. Не можеше да й позволи да се усъмни дори за миг в гнева му или в стоманено твърдата му воля.

Нима можеше да забрави мига, когато беше започнала да се разсъблича за любовника си? Може би кралските хора бяха издали идването си, преди влюбените да са успели да стигнат до края. Но той ги видя, видя очите й, които святкаха като най-ярките нощни звезди, видя изписаната на лицето й нежност.

„Но аз не я обичам!“ — опита се да си втълпи Ерик. Не ми трябва нейната нежност. Обаче знаеше, че не може да обладае жена, която се гърчи от отвращение.

Не, Рианон не се гърчеше, но никога нямаше да спре да се бори с него и това едновременно го ядосваше и възхищаваше. Даже и в такъв момент куражът не я изоставяше. С ъгъла на окото си бе забелязал, че отново се готви за бягство.

Той я издебна и се изправи пред нея тъкмо когато тя понечи да скочи от леглото. Пръстите му сграбчиха косата й, в гласа му прозвуча неприкрита заплаха:

— Не го правете! И дори не помисляйте, че можете да избягате от мен. Даже да се скриете на края на света, ще ви намеря и ще ви върна. Сега сте моя, също като меча на хълбока ми или белия жребец.

— Вие не правите разлика между една жена и най-обикновен кон — изсъска вбесено тя.

— Не е така, лейди. Белият кон е добро животно, а вие тепърва трябва да докажете, че сте годна за употреба.

Рианон се оттегли зад стена от обидено мълчание. Но само след няколко секунди замахна и го удари с все сила през лицето. Шумът от плесницата отекна като гръм в утихналата стая. На бузата му се появиха червени ивици.

Реакцията му я уплаши повече, отколкото ако беше отговорил на удара. Ерик не се раздвижи, изразът на лицето му не се промени; ако не беше толкова близо, за да види гневното туптене на пулса в гърлото му, Рианон щеше да помисли, че изобщо не е усетил плесницата. Но тя беше достатъчно близо, за да го види, видя и леденото було, спуснало се над сините очи, внезапното и едва забележимо опъване на мъжествените черти — единствените признаци на бесния му гняв. Беше убедена, че той ще отвърне на удара, затова бе понечила да се отдръпне. Ала пръстите му стискаха здраво косата й и тя не можа да се помръдне. От гърлото й излезе задавено ридание, но все пак отметна глава назад и се опита да се освободи.

Голите й гърди се триеха в мускулестия гръден кош на викинга. Ерик усети как твърдите им връхчета докосват възбуждащо кожата му и въпреки гнева — а може би именно заради него — той усети как в слабините му се надигна диво желание. Внезапно, настойчиво и ненаситно, то надви желязното му самообладание, което бе изградил с толкова усилия. Устните й бяха само на сантиметър от неговите.

— Вие сте моя жена — проговори неочаквано меко той. — И дори да не храня желание да ви причиня зло, ще сторя всичко, за да ви направя своя още тази нощ, все едно с насилие или с нежност.

Очите му се впиха в нейните. Напуканите й устни се отвориха.

— Не! — пошепна едва чуто тя.

— Напротив.

Ерик пусна косата й, сложи ръка върху тила й и я привлече към себе си. После внимателно я положи по гръб на леглото. Тялото й се разтрепери, но лицето й не изразяваше нищо. Очите й не се отместваха от неговите.

Преди да е успяла да се раздвижи, Ерик легна до нея и преметна крак върху бедрата й. Сините и сребърните очи оставаха впити едни в други.

— Казахте, че няма да ме биете или изнасилите. Обещахте…

— Не съм обещал нищо, но не ви бия, нито ви насилвам, нали?

— Но ще…

— Няма да ви насиля. Престанете да се борите с мен. Битката е изгубена. Изгубена още преди да престъпите прага на спалнята.

— Не… — пошепна Рианон и разтърси глава. В широко отворените й очи се четеше бездънно отчаяние. Знаеше, че протестът й е напразен. Ерик се усмихна и сложи ръка върху гърдите й, за да усети лудото биене на сърцето й. После ги помилва с връхчетата на пръстите си, но макар че тялото й се разтърси от силни тръпки, тя спря дъха си и остана безмълвна.

Нямаше сили да се противи, страхуваше се да го стори; страхуваше се дори да се движи. Опитваше се да си втълпи, че се отвращава от него, беше сигурна, че той ще остане неин враг до края на живота й, но в невероятната му дързост и самомнителност имаше някаква хипнотизираща сила. А в гласа му звучеше омая, на която не можеше да устои… нито на докосването му.

Тялото й трепереше като в треска. Не можеше да му избяга, не можеше да се изплъзне изпод мускулестото бедро, да се освободи от силните му ръце и от хипнотизиращата мощ на очите му. Сведе поглед и проследи движенията на едрата бронзова ръка, която милваше порозовялата кожа на гърдите й. Мразеше този мъж и би трябвало да мрази и ръцете му, но онова, което усети, беше само възхищение. Обзе я никога неизпитвана възбуда. Някъде дълбоко в утробата й пламна огън, толкова дълбоко, че не можеше да стигне до него, за да го угаси. Едва след време разбра, че огънят гори на мястото, където мазолестата му ръка триеше връхчето на гърдата й и че това триене проникваше дълбоко в нея, чак до самата й същност, до най-скритите дълбини на женствеността й.

— Моля… — пошушна безсилно тя.

— Без моля.

— Какво ще стане, ако…

— Вие сте лъжкиня, Рианон — прошепна меко Ерик, но не престана да я гали. Тази жена го подлудяваше, тя съчетаваше в себе си мечтата за небесния рай и дяволското удоволствие.

— Но…

Мъжът се усмихна лениво и подигравателно.

— Престанете да се съпротивлявате. Не съм монах и няма да живея във въздържание. А вие не сте сладката и нежна невеста, която не разбира нищо. Скоро ще узнаем истината за срещата ви с Роуан. Няма от какво да се плашите. Макар че ме нарекохте варварин, аз не съм в състояние да сторя зло на едно невинно дете. Ако наистина носите плода на друг мъж, детето ще бъде предадено на църквата. Никога не бих убил дете, лейди, дори и да е вашето.

— Аз… не ви вярвам. — Рианон облиза устни и не продължи. Възраженията й бяха безсмислени. Викингът скоро щеше да открие, че срещата й с Роуан е била напълно невинна.

Беше уплашена до дън душа от факта, че миговете, прекарани с Роуан, никога не бяха събуждали в душата й чувствата, които я изпълваха в момента. Обичаше Роуан, но целувките и допирът на ръцете му до тялото й никога не бяха разгаряли в утробата й онзи странен, възбуждащ огън, който беше разпалил омразният викинг.

Ерик се усмихна и този път усмивката му беше много по-различна: момчешка, изпълнена с копнеж, замислена.

— Имам девет братя и сестри и всички са живи, лейди. Шестима братя и три сестри. Мама изгуби само едно дете, но тъгува за него дълго и искрено. Може би съм варварин, но от най-ранно детство са ми втълпили, че животът е нещо свято, особено животът на едно дете. Истината е, че днес смятах да ви оставя да спите спокойно. Вярно, исках да ви накажа, но имах намерение да ви оставя недокосната, докато мине битката, докато разбера със сигурност, че съм спечелил дадената ми от Алфред земя. Не вярвам, че сте стигнали до края с любовника си, но тъй като се възползвахте от връзката си с него, за да ме отблъснете, смятам да ви науча да приемате последствията от думите и делата си.

— Какво съм направила? — изплака отчаяно Рианон. Светлината на свещите танцуваше по лицето му; обграден от този неземен ореол, той изглеждаше колкото плашещ, толкова и възбуждащ. Да приеме… това? Не можеше да приеме един чужденец, не можеше да го изтърпи толкова близо до себе си. Този викинг със златна коса и брада, с властни северни очи и стоманено тяло. Той говореше спокойно, изглежда, не бързаше за никъде, но тя усещаше огъня в тялото му, твърдия му член върху бедрото си, прескачащите помежду им искри на напрежение. Отново я обзе панически страх, когато откри, че е притихнала под милувките му. Опита се да издърпа поне едната си ръка изпод неговата, но разбра, че е безсмислено. Мускулите му бяха по-твърди от метал.

Ерик сграбчи китките й и ги изви над главата й с присмехулно лице. После огледа внимателно съвършеното й тяло.

— Не забравяйте, че безсъвестните ви закачки тази вечер можеха да струват живота на много достойни мъже, лейди. Съюзите лесно се развалят. Дойдох в Англия, за да се бия за Алфред, защото вярвам в делото му и го смятам за велик крал, равен по ум и доблест на дядо ми Ейд Финлейт. Той е мъдър, набожен и воюва смело. Дойдох, за да намеря своето парче земя, да потърся свой замък и свой град, и няма да допусна вие — или който и да било друг — да разруши мечтата ми.

Той млъкна и сведе глава и макар че Рианон светкавично се извърна, устата му заключи нейната в жадна целувка. Езикът му раздели устните и проникна дълбоко в устата й. Той я насилваше с езика си, милваше я и пак я насилваше. Рианон имаше чувството, че устните й се разтапят под неговите. Искаше да се отдръпне, но не можеше, а целувката беше толкова чувствена и настойчива, че не й остана нищо друго, освен да й отговори. Ерик се откъсна за миг от нея, после отново завладя устните й и започна да я целува като умиращ от жажда, докато устата й се поду и тя едва не загуби свяст.

Когато най-после я освободи, той целуна бузата й и слезе към ухото и шията. Горещият му дъх беше не по-малко омайващ от милувката на устните. Рианон навлажни уста с език и понечи да протестира, но не й беше останал дъх дори за една дума. Ерик освободи китките й, но преплете пръсти в нейните и легна с цялата си дължина върху нея. Тя усети коравата милувка на члена му върху бедрата си и се стресна от силата, с която бедрата му разтвориха краката й и се наместиха удобно между тях. Пулсиращата му мъжественост беше съвсем близо до нея и от гърлото й се изтръгна вик на отчаяние. Устата му отново покри нейната и заглуши плахия протест. След малко устните му отново тръгнаха на път. Плъзнаха се бавно и чувствено по шията й и спряха точно на мястото, където пулсираше вратната вена. Езикът му заблиза нежната кожа и се устреми надолу. Бавно, много бавно устните му се сключиха около връхчето на гърдата и Рианон смаяно извика. Никога не беше усещала тази пареща наслада. Ерик все още се владееше. Езикът му закръжи около розовото зърно, зъбите го захапаха внимателно, после устните тръгнаха към другата гърда. Рианон издаваше гърлени животински звуци, главата й се мяташе като безумна по възглавниците. Бедрата й се извиваха срещу неговите, пръстите им все още бяха сплетени; тялото му завладя нейното без остатък.

Устата му си проправи път през долчинката между гърдите й и се посвети на второто розово връхче. Той го засмука дълбоко в устата си и в тялото й отново се разгоряха буйни пламъци.

Езикът му я милваше непрестанно, описа няколко кръга около набъбналото зърно и слезе надолу.

Рианон усети как твърдата му коса и брада милват възбуждащо корема й. Устните му се движеха от едната страна към другата. Зъбите му нежно хапеха плътта й, езикът му я изгаряше. Ръката му следваше пътя на устните и засилваше още повече възбудата й. Дланта му се сключи около бедрото й, после слезе към скрития влажен отвор между краката й. Внезапно Рианон откри, че ръцете й са свободни, че пръстите й са се заровили в косата му. Тялото й се скова, тя дръпна с все сила един рус кичур и дрезгаво зашепна някакъв неразбран протест. Ерик улови отново ръцете й и ги сключи над главата й. Очите му я гледаха с хладна решителност, устните му се усмихваха. После главата му отново се сведе над бедрата й.

Краката й бяха разтворени и той лежеше между тях. Рианон пъшкаше, стенеше и с всички сили се опитваше да попречи на интимността, която чуждият мъж си бе позволил. Изви се като змия и задърпа диво ръцете си, но Ерик нито за миг не разхлаби хватката си. Изтощена, тя падна на леглото и разбра, че няма друг избор, освен да се отдаде изцяло на вълнуващото, никога неизпитвано чувство, предизвикано от галещия му език. Това не беше дори милувка, устните му я докосваха съвсем леко, нежно, въздушно. Ерик спря за миг, после проникна по-навътре. Рианон продължаваше да се брани, опитваше се да се пребори с него и със себе си, но още докато го правеше, топлината му проникваше в плътта й… дълбоко и все по-дълбоко. Огънчетата, които лумваха тук и там в тялото й, пламнаха сега с плашеща сила. Без да съзнава какво прави, тя се задвижи ритмично под него. Не разбра кога бе престанала да се съпротивлява. Вече не искаше да избяга, искаше само да открие докъде ще стигне този изпепеляващ огън. Бавно, вибриращо треперене изпълни утробата й, желанието стана почти непоносимо. Сладост се разля по вените й, надигна се към сърцето и запулсира с бесен ритъм в слабините й. И тогава светът експлодира, заслепи я дъжд от звезди, вътрешностите й се разтопиха в екстаз, толкова вълнуващ, че изглеждаше недействителен. Никога не беше помисляла, че може да съществува такова завладяващо удоволствие. Неподвижна, останала без дъх, обградена от мрак след огнения дъжд, Рианон лежеше и усещаше как постепенно идва на себе си.

Ерик лежеше върху нея. Шепотът му проникна в замъгления й разум:

— Любовникът ви позна ли ви такава?

Очите й се отвориха. Вълнуващата, възбуждаща омая изчезна, пронизаха я гняв и възмущение. От гърлото й се изтръгна вик, тя се опита да го удари, но ръцете й паднаха безсилно върху раменете му, защото устните му отново завладяха огнено и страстно нейните. Тя усети милващата му ръка върху бедрото си и след миг горещият, буйно пулсиращ член проникна устремно в утробата й.

Пронизана от остра божа, Рианон изпищя, но писъкът й заглъхна в целувката му. Ерик застина неподвижен, за да може тялото й да привикне с натрапника. Ридания се надигнаха в гърдите й и тя се заизвива под него, ноктите й се впиха в гърба му.

Той зашепна нещо в ухото й, но Рианон не разбра нито дума. След малко започна да се движи. Тя беше убедена, че няма да преживее тласъците му, че ще бъде разкъсана и кръвта й ще изтече. Ала за нейна изненада болката отшумя бързо. И когато се скри някъде много далеч, дълбоките, парещи и толкова чувствени тласъци отново запалиха в утробата й десетки пламъчета. Пламъчета, които се разпространяваха бързо, които танцуваха във вътрешността й и караха кръвта й да кипи. Смаяна, Рианон разбра, че екстазът се връща, този път още по-огромен, плашещ и прекрасен едновременно. Главата й забуча, пръстите й се впиваха все по-дълбоко в гърба му. Тласъците я подлудяваха. Мускулите му се опъваха под докосването й и веднага се отпускаха, по телата им заблестяха капчици пот. Земята се разлюля под нея и отново и отново членът му проникваше меко и все пак с огромна сила в най-интимната й същност, завладяваше я цялата.

Ерик отметна глава назад и от гърлото му се изтръгна дълбок, дрезгав вик. Жилите на тила му се опънаха, раменните мускули се издуха и вкоравиха. Рианон усети как семенната течност се излива в утробата й и дълбоко в нея се надигна ликуващ вик. Ярко слънчево кълбо избухна пред очите й и веднага премина в мрак. Ей сега щеше да падна в безсъзнание… Всъщност, може би вече беше умряла…

Ерик се отдръпна настрана, после нежно я притисна до себе си. Едва сега Рианон усети болка, огромната рана, зейнала между бедрата й. Обърна се като ужилена в ръцете му и заудря с юмруци по гърдите му. Гневът й се усили, когато Ерик избухна в смях, улови без усилия китките й и меко я привлече към себе си.

— Копеле! — изсъска тя.

— И то много радостно — уведоми я той и я изгледа с присмехулно святкащи сини очи. — По всичко личи, че устремът на любовника ви е бил спрян навреме.

— Тогава ме пуснете да си ида. Честта ви е възстановена, направихте си удоволствието, какво повече искате! — изкрещя невъздържано Рианон.

— О, аз искам много, много повече. Искам всичко, всяка дреболия, която сте готова да дадете.

— Нищо няма да ви дам, нищичко!

— О, разбира се, че ще го направите, скъпа — ухили се победоносно викингът. — Сигурен съм, че сте готова за мен.