Хедър Греъм
Робинята на викинга (20)

Деветнадесета глава

Нощта напредваше. Не бяха спирали нито за минута. Гарт ставаше все по-неспокоен, постоянният му плач късаше нервите й и я караше да се страхува от реакцията на Уилям. Трябваше по някакъв начин да го накара да млъкне. Принуди се да го накърми пред очите на предателя, под погледа му, който я смразяваше и я изпълваше с несигурност и срам. Положи усилия да не го забелязва, докато най-после разбра, че единственото му желание е да напредват възможно най-бързо и да стигнат възможно най-далече.

Мергуин й беше казал, че Ерик е на път. Дано само беше вярно! Точно сега ли, когато бяха открили любовта си, трябваше да я изгубят заради един жалък предател? Ако имаше Бог на небето, той не биваше да го допуска.

Тя се опита да забави Уилям и Алън, като на няколко пъти се оплака, че има нужда да се поразтъпче, че е ожадняла, огладняла и изтощена до смърт. Но Уилям беше твърдо решен да достигне целта си и нямаше да спре, преди да го е направил.

Когато най-после пристигнаха, беше късна нощ. Целта на уморителната езда се оказа една пещера, разположена на висок хълм, с тесен вход, към който се виеше пътека. Рианон веднага проумя колко удачен е този избор, защото никой не можеше да се приближи до пещерата, без да го видят отдалече.

Уилям скочи от коня си и пристъпи към Рианон.

— Виждам, че сте разбрала какви предимства има тази пещера, милейди. Щом мъжът ви наближи — ако изобщо го направи — ще го посрещна както подобава.

— И какво ще стане тогава? — погледна го презрително Рианон. — Ще го видите, че идва, и какво? Той ще ви убие и вие го знаете. Как ще го спрете? Дори да дойде съвсем сам, ще убие първо Алън, а после и вас, но много, много бавно.

— Не мисля.

— И защо не?

— Защото ще знае, че щом се приближи, първо детето му, а след това и жена му ще полетят от скалите в пропастта. А сега слезте от коня, Рианон.

Той й протегна ръка. Рианон притисна Гарт до гърдите си, зарадвана, че малкият най-после беше заспал.

— Ще се справя и сама — отвърна сковано тя.

И наистина се справи, но не можа да избегне докосването му. Когато стъпи на земята, Алън взе поводите на кобилата и я въведе в пещерата. Уилям не помръдваше от мястото си, втренчил мътен поглед в Рианон. Пръстите му нервно подръпваха мустаците и дългата брада. Най-после Алън се върна.

— Разпалих огън малко по-навътре. Приготвих легло за Рианон и детето.

— Много добре. — Очите на Уилям не се откъсваха от Рианон, усмивката не слизаше от лицето му. — Ти ще поемеш първата стража. Милейди, последвайте ме, ако обичате.

— Не искам… — започна тя, но Уилям кимна на Алън, който светкавично я сграбчи за раменете. После Уилям собственоръчно й отне сина.

Той ще го направи, каза си тя. Беше толкова изтощена и уплашена, че всеки миг можеше да изпадне в истерия.

— Върнете ми го. Ще го сложа да спи.

Уилям поклати глава, обърна се и влезе в пещерата. Тя го последва, изпълнена с отчаяние.

— Моля ви! Сложете го в постелята, Уилям! Направете го, моля ви!

Този път той я послуша и положи детето върху одеялото много по-меко, отколкото Рианон беше очаквала. Гарт не се събуди, но малкото му телце потръпна от дълбока въздишка и той пъхна палец в устата си. Рианон погледна измъчено сина си, после вдигна очи към мъжа пред себе си.

— Дойде времето да си платиш за всичко, Рианон! — проговори тържествено Уилям.

— За какво трябва да си плащам?

— За гордостта, за високомерието, за безсрамието! Още от самото начало беше определена за мен, земята и господарският дом също трябваше да станат мои. Аз бях най-верният човек на Алфред, бях готов да дам живота си за него. Гледах те как растеш, а един ден отидох при краля и го уведомих, че именно аз съм онзи, който трябва да получи и теб, и земята. Само че ти се влюби в Роуан и онзи жалък глупак Алфред изпълни желанието ти и те обеща на него. Тогава пък се появи онова проклето викингско копеле. Реших да те очерня в очите на краля, като се погрижих да посрещнеш викинга с оръжие, вместо с мир. За съжаление идеята ми се обърна срещу мен. После ми хрумна, че Рагвалд би могъл да изпрати Ерик в залите на Валхала, но и това не се получи. А щеше да бъде много добре един натрапник да изпрати друг на оня свят. Затова накарах да убият Роуан.

— Какво? — изкрещя като безумна Рианон и стомахът й се сви на буца.

— Да, лейди. Много е лесно да се наеме убиец. Няма защо да се чудите. Животът на мъжа струва само шепа злато. Когато влязохме в Лондон, направих пореден опит да убия мъжа ви, но камата ми не улучи. Може би той още не знае кой е взел живота му на мушка, но много скоро ще го научи. Вие сте в ръцете ми и няма да ви дам толкова лесно.

— Не — прошепна задавено тя и се отдръпна от него. — Проклинам ви. Отвращавам се от вас. Мисълта за вас ме убива. Никога няма да ви… — Тя млъкна внезапно, когато мъжът измъкна от кончова на ботуша си нож. После си каза, че той ще я убие, и усети невероятно облекчение. По-добре да умре, отколкото да усети върху себе си мръсните му ръце. Но Уилям се обърна светкавично и метна ножа към одеялото, където спеше Гарт. Рианон изпищя като обезумяла и се втурна към сина си. Ножът беше добре прицелен. Не беше докоснал детето, дори не го беше събудил. Но се беше забил в одеялото само на сантиметър от златната му главица. Предупреждението беше недвусмислено.

Рианон понечи да се обърне, но напразно. Уилям се озова с две крачки до нея, издърпа я да стане и я стисна в обятията си.

— Няма да ми избягате, милейди! — повтори тържествуващо той. Притисна грубо устата си в нейната и я нарани. Рианон усети вкус на кръв. Не можеше да понесе допира на тялото му, грубата милувка на устните му. Започна да се отбранява, да го блъска и удря. Успя да го изрита с коляно, мъжът изруга и я метна като чувал на земята. Пристъпи към нея с отровно святкащи очи и преди Рианон да е успяла да се претърколи настрана, я удари с все сила през лицето. После отново я издърпа да стане. Сграбчи деколтето на туниката й и мекият плат се разкъса. Бутна я към ъгъла на пещерата и главата й се удари в каменната стена. Докато се свличаше на земята, Рианон с болка си повтаряше, че няма да има сили да се бори повече, защото пред очите й постепенно се разстилаше черна пелена.

— Мили боже, не позволявай това да се случи! — помоли се отчаяно тя.

Но от устните й все още капеше кръв.

 

 

Когато Ерик откри в мрака тесния вход на пещерата, луната беше високо в небето. Вдигна ръка и Йон и Едуард спряха конете си.

Не се виждаха нито Рианон и детето, нито Уилям от Нортъмбриън и конете.

Обаче Алън беше там. Бе заел позиция пред входа на пещерата и се взираше със зорки очи в обкръжаващата го тъмнина.

Йон застана зад Ерик и заговори съвсем тихо:

— Познавам тази пещера. Има и един страничен изход. Под него обаче е непристъпна пропаст. Ако се приближим, Уилям ще ви заплаши, че ще убие Рианон и бебето.

Ерик кимна. Той също беше помислил за това. Но не можеше да чака. Уилям беше отвел Рианон и Гарт в пещерата. Рианон нямаше да му позволи да стори нещо на сина й.

Затова Уилям щеше да излее гнева си върху нея…

В този миг зад гърба му се чу конски тропот. Ерик се обърна като ужилен и светкавично измъкна меча си. Но ездачът, който препускаше към тях, се оказа сестра му Дария. Той я посрещна с изобилни проклятия.

— Нали ти казах да си стоиш вкъщи!

Дария скочи от коня и разкопча наметката си.

— Казах си, че мога да бъда полезна с нещо.

— Полезна! — прекъсна я сърдито Йон. — Защо не я натупате, както заслужава, Ерик!

Без да му обръща внимание, девойката закрачи към близката група дървета.

— Разбира се, че мога да бъда полезна! — проговори упорито тя. — Ерик, моля те, знам, че мога! Ако ти тръгнеш към пещерата, онзи мъж веднага ще вдигне тревога. Обаче ако аз отида при него, ще отклоня вниманието му.

— Много е рисковано… — започна Ерик, но Дария само се усмихна и хукна с леки стъпки по склона към пещерата. Тримата мъже нямаха друг избор, освен да я последват.

Дария се запъти уверено към каменната стена и когато застана пред Алън, извика от изненада:

— О! Колко се радвам, че ви срещнах, драги сър! Бихте ли ми помогнали? Страх ме е, че съм се изгубила в тази гъста гора. — Тя продължи да говори оживено, но тъй като се отдалечаваше все повече от брат си, Ерик не чуваше нищо. Алън замръзна на мястото си. Очевидно възхитен, а може би дори хипнотизиран от красотата й. Без да престава да говори, Дария тръгна по другата страна на склона и примами Алън по-далеч от входа на пещерата.

— Сега! — прошепна Ерик. — Браво на Дария, успя да ни освободи входа! Йон, погрижи се онзи негодник да не стори нищо на сестра ми. Едуард, умолявам ви, потърсете детето ми!

Ерик се насочи към полянката пред пещерата, но в този миг Алън усети, че нещо не е наред, обърна се и изкрещя:

— Уилям! Уилям, имаме гости!

Ерик се изпъна като струна и се завтече с изваден меч през полянката. Алън го видя и очите му се разшириха от ужас. Сграбчи Дария и я сложи като щит пред себе си.

— Ще я убия, викинге! Кълна се, че ще я убия!

Дария го изрита с все сила между краката, той изрева от болка и я пусна. Обърна се и хукна като луд към входа на пещерата.

— Дария, дръж се по-далеч от пещерата! — проговори предупредително Ерик. Йон, който стоеше зад него, улови ръката на момичето и го повлече след себе си. Ерик и Едуард влязоха в пещерата.

 

 

Нещо се беше случило. Нещо, което я бе предпазило от най-страшното. Точно когато Уилям се бе навел над нея, точно когато тя изпищя ужасено, защото мършавите му пръсти се впиха в голата й плът, стана нещо, което я спаси от насилието. Светът все още се въртеше пред очите й и тя не можеше да разбере откъде е дошло щастливото избавление. Знаеше само, че Уилям се е отдръпнал от нея и се взира напрегнато в мрака.

Когато мъжът скочи и се втурна към изхода, Рианон се уви в остатъците от дрехите си и направи опит да се надигне, за да изтича при Гарт. Едва бе успяла да коленичи, когато видя, че Уилям я е изпреварил. Очите им се срещнаха точно когато той посегна към детето.

— Минете зад гърба ми, лейди, и останете там. Скоро ще имате възможност да поздравите мъжа си.

Алън се затича към тях с изваден меч.

— Той е! Викингът е тук!

— Престани да хленчиш, глупако! — скастри го сърдито Уилям. — Нека дойде, ние не се боим от него.

Само след миг на входа на пещерата се появи Ерик. Огромен и могъщ, стиснал в десницата си верния Венгеанс. Очите му осветиха мрака на пещерата като студен син огън.

— Ти си мъртвец, Уилям — проговори спокойно той.

— Недей така, викинге, вгледай се малко по-добре и ще разбереш, че си пропуснал най-важното. Детето ти е в ръцете ми и в гърлото му е опряна кама. Жена ти е зад мен. Ако не искаш да им се случи нещо неприятно, ще ме пуснеш да мина.

За огромна изненада на Рианон Ерик отстъпи настрана и потърка брадичката си, сякаш размишляваше над предложението.

— Дай ми само детето. Жената можеш да задържиш за себе си.

От гърлото на Рианон се изтръгна задавен писък, но никой от присъстващите не й обърна внимание.

— Наистина ли ще ми дадеш Рианон? В замяна на детето?

— Един мъж може да има много жени. Но не е много лесно да се сдобиеш със здрав и силен наследник. Дай ми детето.

Уилям все още се колебаеше. В този момент иззад дърветата изникна Дария. Стрелна се напред като светкавица, хвърли се към Уилям и изтръгна бебето от ръцете му. Смаян, че се е оставил да бъде излъган от едно девойче, мъжът отстъпи назад, издърпа Рианон пред себе си и опря ножа в гърлото й.

— Пусни ме да мина и не се опитвай да ми пречиш, защото ще я убия!

Ерик го пусна да мине, а Алън се отправи с бързи крачки към конете. Дария беше изчезнала с бебето. Краката на Рианон едва я носеха. Все пак тя изпитваше безкрайно облекчение при мисълта, че малкият й син е на сигурно място. Но Ерик не можеше да позволи на един предател да я отведе със себе си, в никакъв случай не можеше…

Прозрението я осени като светкавица.

— Викингско копеле! — изкрещя с пълно гърло тя. — Знам, че искаш да вземеш земята и детето ми и да се отървеш от мен! — Остана за миг неподвижна, после напрегна всичките си сили и се изтръгна от жестоката хватка.

— Милорд! — изпищя тя. — Свободна съм!

Но не беше. Нямаше как да мине покрай Уилям, можеше само да се скрие навътре в пещерата.

Чу острия звън на стомана и се обърна тъкмо навреме, за да види как Алън нападна съпруга й в гърба и се строполи с пронизано гърло. Уилям нададе див боен вик и подигравателно изрева:

— Май вълкът е свикнал други да се бият вместо него! Ела, милорд викинг, битката е само между нас двамата!

Той отстъпи крачка назад и Ерик го нападна с устрем. Мечът на англичанина се сблъска с Венгеанс и дрънченето отекна оглушително в затвореното пространство. Ерик размахваше неуморно меча и постепенно избутваше Уилям към вътрешността на пещерата. Само след минута го свали на земята. Уилям сграбчи шепа пръст и я метна в лицето му. Рианон изкрещя на мъжа си да се пази и Ерик се претърколи настрана тъкмо навреме, за да се спаси от смъртоносното острие на предателя. Рианон напредваше бавно към вътрешността на пещерата, докато усети студен полъх и установи, че са достигнали страничния изход, който излизаше на север. Притисна се до тесния отвор и се взря напрегнато в мрака, за да различи фигурите на борещите се. Чу силно издрънчаване, глух удар и внезапно се възцари застрашително мълчание.

Рианон стисна ръце в юмруци, прехапа устни и се вслуша. Примигна и напрегна до болка очите си. Най-после успя да различи проснатата на пода мъжка фигура. Уилям лежеше на земята, а Ерик се беше изправил пред него и бе опрял меч в гърлото му.

— Стани, Уилям. Няма да те убия тук. Трябва да отговаряш пред краля си.

— Не! — изкрещя Уилям. — Убий ме, викинге, не се бави!

Ерик отдръпна меча си.

— Стани! Само кралят има право да раздава правосъдие.

Уилям се надигна с треперещи крака. Полуизправен, се обърна и политна към страничния изход на пещерата. Видя застаналата до отвора Рианон и от гърлото му се изтръгна грозен, дрезгав смях. Хвърли се като безумен към нея и я сграбчи с две ръце.

Рианон изпищя, когато пръстите му се впиха болезнено в раменете й. Заблъска го отчаяно и успя да освободи ръцете си, но Уилям се вкопчи в крака й и я повлече към отвора. Обзе я страшно предчувствие. Той имаше намерение да я хвърли в пропастта!

— Рианон!

Тя се вкопчи с цялата сила на ръцете си в изсъхналите храсти, които растяха край тесния отвор. Уилям вече се плъзгаше надолу. Пръстите му стискаха с все сила глезена й и тежестта на тялото му я теглеше към бездната. Болката беше непоносима; Рианон нямаше да издържи дълго на напрежението в ръцете си; спускаше се надолу, бавно, безмилостно…

— Рианон! — Ерик отново изрева името й. След миг изникна над нея и я погледна с кристалносините си очи, в които се четеше категорична заповед. Ръцете му се сключиха около китките й и започнаха да я теглят нагоре. Рианон видя как се опънаха бронзовите му мускули, болките й се усилиха, от гърлото й се изтръгна писък.

— Трябва да издържиш! — заповяда тихо Ерик. — Трябва да издържиш, заповядвам ти! Подчинявай се, жено!

Пръстите й стиснаха с последни сили неговите и след миг проехтя пронизителен, ужасяващ писък. Уилям от Нортъмбриън се откъсна и полетя в пропастта, надолу и все по-надолу, към смъртта.

Рианон почувства как две силни ръце я вдигнаха във въздуха, усети полъха на хладната нощ и само след миг се озова в сигурната прегръдка на мъжа си.

Отпусна се в ръцете му и загуби съзнание. Ерик я уви грижливо в наметката си и бързо я изнесе от пещерата.

 

 

Рианон не си спомняше почти нищо от дългата езда към къщи. Гарт спеше спокойно в прегръдката на Дария, която оживено убеждаваше Йон от Уинчестър, че е самостоятелна жена, която държи съдбата си в свои ръце, и от нея има толкова, колкото от най-добрия мъж.

Рианон слушаше разговора им, а по едно време не се удържа и избухна в смях. Това беше, когато Ерик каза, че баща му ще приеме със задоволство всяко предложение за женитба, защото ще се радва да се отърве от най-малката си и най-твърдоглава дъщеря. Йон предупреди Дария да внимава, иначе още сега щял да я научи къде е мястото на една жена.

После Ерик препусна напред с белия жребец, за да поговори насаме с Рианон. Когато се отдалечиха достатъчно от другите, Рианон го изгледа дръзко и попита:

— Значи е много просто да се сдобиете с жена, милорд?

Ерик потръпна и я притисна още по-здраво в обятията си.

— О, мила моя, аз не казах нищо за жена като теб. Жени със смелост, огън и красота като твоите са редки. А тази, която държа в прегръдките си, е единствената. Тя е моят живот.

Рианон потрепери от радост и го погледна в очите.

— Мергуин каза, че ще има мир, когато преживеем бурята. Господи, Ерик! Мергуин даде живота си, за да ме спаси.

— Видях го — рече тихо Ерик. — Отнесоха го у дома.

— Каза ми, че никога вече няма да види Ирландия — пошепна Рианон и очите й се напълниха със сълзи.

— Спокойно, мила, не се притеснявай за нищо. Той ни обеща мир, значи ни очакват само светли дни.

През останалата част на пътуването двамата почти не разговаряха. Когато най-после пристигнаха в къщи, Рианон спеше дълбок сън. Беше толкова изтощена, че не се събуди дори когато Ерик я отнесе в спалнята. На следващата сутрин Адела я вдигна от леглото с весели викове, че банята отдавна е готова.

Рианон се окъпа с огромно удоволствие и тъкмо когато излезе от ваната и започна да се изсушава с голямата ленена кърпа, в спалнята влезе Ерик. Той също беше измил кръвта и калта от себе си и изглеждаше величествен и красив както винаги.

Без да каже дума, той пристъпи към нея и я прегърна. Рианон се притисна до гърдите му и се наслади на силата на ръцете му, които с лекота я носеха към леглото. Целуна го с бурна страст, но когато той издърпа кърпата от ръцете й и намери с устни връхчето на гърдата й, притисна здраво златната му глава и се възпротиви:

— Не бива така, Ерик! Имаме толкова работа!

— И каква е тя? — полюбопитства той.

— Гарт, милорд, нашият Гарт. Сигурна съм, че скоро ще ме потърси.

— Да, скоро… — промърмори унесено Ерик. — Но Дария е постоянно при него и съм сигурен, че му е дала да пие козе мляко. Ще ти го донесе по-късно.

Рианон продължаваше да клати глава.

— Ерик, не прави това! — пошепна задавено тя и по ресниците й надвиснаха сълзи. — Нима не помисли за Мергуин? Трябва да повикаме свещениците да четат молитви, да дадем разпореждания за…

— А, да. — Ерик се претърколи настрана. — Мергуин. — В сините му очи святкаха весели огънчета. — Той няма нужда от твоите разпореждания.

— Но…

— Мергуин е жив. Чувства се много добре и в момента си почива долу в залата. Единствената му грижа е, че не е предсказал точно датата на смъртта си. Настоява да изпратя вест на мама и татко да дойдат веднага в Англия, защото кракът му никога вече нямало да стъпи на ирландска земя. Единствените приготовления, които трябва да извършим, са за посрещането на Господаря на вълците и неговата очарователна съпруга. Чакам ги всеки ден. Но не сега, любов моя, не в този момент.

— Той… Мергуин е останал жив? — прошепна смаяно Рианон.

Ерик кимна и усмивката му стана още по-широка, когато пръстите му се плъзнаха по голия й корем. Гласът му прозвуча нежно:

— Не те лъжа, скъпа, Мергуин наистина е жив. Той ме научи на много неща за живота, също както ти ме научи на най-важното за любовта. Миналата нощ за малко не сложи край на мечтите ни за мирно бъдеще. Целият ни досегашен живот беше придружен от бури. Непрекъснато бяхме разделени. Но това свърши и времето, което ни предстои, ще бъде мирно и спокойно. Това е нещо много скъпоценно, затова трябва да сме благодарни за всеки миг, през който сме заедно. Надявам се, че ще разполагаме с безброй такива мигове.

— Така да бъде, любов моя! — прошепна с обич Рианон, взе ръката му и целуна дланта му. Ерик се приведе и нежно помилва с устни лицето й.

— Преди много, много време, когато съм се родил, Мергуин предсказал, че ще стана съшият викинг и вълк като баща си. И предупредил Олаф, че ще мина през много бури и мъки, че ще обиколя целия свят с викингските кораби. Казал му също, че накрая ще се появи една лисица, която ще опитоми вълка. Тогава съм щял да загубя жаждата си за приключения и да намеря покой в прегръдките на моята дива и смела малка лисица.

Рианон кимна бавно, протегна ръце и обгърна врата му.

— Аз ли съм тази лисица, милорд?

— Ти си, любов моя. Няма друга като теб. Дебелоглава, избухлива, възхитителна и безкрайно смела. Точно спътницата, за която съм мечтал. Искам да си до мен през целия ми живот, мила, и дори след това.

— Тогава ела, мой викинге, мой вълко. Прошепни до устните ми най-съкровените си желания и аз ще се опитам да те опитомя, стига да мога.

— С цялото си сърце — съгласи се Ерик и смехът му прозвуча дрезгаво. Вдигна я върху себе си и се взря в сребърните дълбини на очите й. — Знаеш ли, мила, Мергуин ми предсказа още нещо.

— И какво е то? — попита несигурно Рианон.

— Каза ми, че ако преживеем и последното препятствие, ще стана баща на дъщеря, която ще се мери по красота с богините от небето и, разбира се, с майка си.

Рианон се засмя, но Ерик бързо покри устата й със своята и я принуди да замълчи. Тя се отпусна в прегръдката му и се отдаде изцяло на насладата от целувката. Желанието нахлу в тялото й като мощна вълна, безкрайно също както любовта й към златния викинг.

Много по-късно прошепна задъхано в ухото му:

— Дъщеря ли, любов моя?

— Дъщеря — потвърди съвсем сериозно Ерик.

Рианон въздъхна доволно и се сгуши удобно в силните му ръце.

Мергуин никога, никога не грешеше.