Айрис Йохансен
Богатият варварин (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Носеха я силните ръце на Гален. Тя чу тропота на ботушите му върху каменните стъпала.

— Не… — гърлото ужасно я болеше, докато се опитваше да прокара думите си през него. — Не ме оставяй да умра!

— Тихо, Тес — прекъсна я гласът на Гален. — Не говори.

Тя отвори очи и видя бледото му лице. Не разбираше ли той? Трябваше да му каже колко важно е да живее и те да бъдат заедно.

— Важно е…

Лъхна я студен въздух. Видя блясъка на стотици запалени факли вън от кулата. Всички воини на Ел Заланд я чакаха.

— Няма да умреш.

Гален я прехвърли в ръцете на някакъв друг мъж и се качи на коня си.

Тес се вгледа в познатите сини очи и разбра, че е в ръцете на Саша.

— Кажи му…

— Не бъди упорита, немирнице — нетърпеливо я прекъсна Саша. — Преживяхме достатъчно заради теб и сега престани да предизвикваш съчувствието ни с този жабешки кряк.

Тес почувства силно облекчение. Дори и Саша нямаше да я нарече жаба, ако тя изживяваше последния си час.

— Вината не е моя — произнесе тя с толкова достойнство, колкото гласът й позволяваше. — Аз… не можах да направя всичко.

Саша се усмихна.

— Но все пак се опита. Упои хората на Тамар, изпрати съобщение, остави ни съвсем малка възможност да проявим героизъм. Май трябва да ти благодарим, че поне Тамар остави на нас.

— Не стигнах до каната навреме.

— Дай ми я — каза Гален.

Тя отново се озова в ръцете на Гален, който я загърна с наметало.

— Добре ли се справих?

— Чудесно — отвърна Гален, притегли я по-близо и я настани удобно на седлото. — Сега спи и ни остави да довършим останалото.

— А Тамар?

— Мъртъв е.

Не, това не беше вярно. Трябваше да каже на Гален, че не е бил прав.

— Той е извратен. Не е като теб.

— Шшшт — притисна той бузата й към гърдите си, извърна се и вдигна ръка, за да даде знак на мъжете зад себе си. — Ще говориш по-късно.

След минута ритмичната походка на Селик я унесе в дрямка. Тя вдъхна миризмата на росната трева, кожа и лимон.

— Ние трябва да… поговорим. Искам да ти кажа нещо.

— По-късно.

Да, това можеше да почака. Сега, след като видя лицето му в оня момент, тя можеше да изчака за останалото.

Тес се сгуши по-близо.

— Добре, по-късно.

 

 

Когато Тес се събуди няколко часа по-късно, слънчева светлина струеше в стаята й в двореца, а Вайян седеше на един стол до дивана.

Лицето на Вайян беше сковано от напрежение. Тя се наведе и докосна ръката на Тес.

— Не се опитвай да говориш.

Тес вдигна ръка към гърлото си, усети раната и трепна.

— Боли.

— Имаш ужасни синини — прошепна Вайян. — Толкова съжалявам! Вината е моя…

— Глупости — Тес седна и отметна завивката. Боже господи, гласът й приличаше на гарванов грак. — Как може вината да е твоя? Тамар беше онзи, който се опита да ме удуши. Къде е Гален?

— Току-що си тръгна. Остана тук цяла нощ.

Това беше чудесен знак за Тес и тя го прибави към онова, което бе видяла в изражението му предишната нощ…

— Искам да го видя — каза тя, стана и се олюля, но успя да се закрепи на крака. — Ще ми помогнеш ди да се облека?

— Трябва да си почиваш — намръщи се Вайян. — Освен това той не може да те приеме. Току-що получи известие, че тамровиянците са били видени на миля от градските порти.

Баща й! Света Богородице, почти беше забравила за тази нова заплаха! Но за своя изненада откри, че не се изплаши както първия път, когато чу за пристигането му. След срещата с Тамар страхът от баща й значително бе намалял.

— Гален в стаята ли си е?

Вайян кимна.

— Не можеш ли да почакаш? Калим е все още на хълмовете. Не можеш да изпратиш съобщение…

— Мразя да чакам. Искам да отида сама — Тес повдигна вежди. — Калим цяла нощ е бил навън?

Вайян се изчерви и кимна.

— Той, изглежда, мисли, че е направил нещо непростимо.

Аз бих умрял за нея, беше казал Калим.

— Сигурна съм, че Саша също… — Тес спря и поклати глава. Думите като че ли не бяха на място. Трябваше да помисли за това, но по-късно.

— Гален няма да му прости. Той му е много сърдит, че те е оставил в ръцете на Тамар.

— Вината не беше на Калим. Ще обясня на Гален.

Но сега тя бе прекалено нетърпелива да сложи в ред собствения си живот.

— Ела, искам да говоря с Гален, преди да пристигне баща ми. Ще облека роклята с цвят на смарагд. Ще ми избереш ли един красив шал, който да увия около шията си, за да скрия тези отвратителни синини?

Трябваше да се опита да говори нормално. Гален не биваше да бъде повлиян от съжаление към нея. Каквото и да беше решението му, каквото и да й кажеше, то трябваше да дойде от сърцето му.

 

 

— Върни се в стаята си — намръщи се Гален веднага щом тя пристъпи прага. — По-добре е да не се движиш. Хайде обратно в леглото!

— Защо? Аз живея тук — Тес затвори вратата след себе си и го погледна. — Освен това мисля, че в леглото е много скучно, когато наоколо стават толкова интересни неща.

Мрачните черти на лицето му се смекчиха.

— Забелязал съм, че и в леглото не те обзема скука, когато там се случват интересни неща — усмихна се той. — Не искам да си тук при пристигането на баща ти. Ти вече води достатъчно битки.

— Но тази битка също е моя. Къде е баща ми?

— Очаквам го всеки момент. Саша излезе да го посрещне и да го доведе в двореца.

— Тогава ще чакаме заедно — усмихна се тя. — Трябва да съм тук, за да се защитавам. В края на краищата, аз съм само една безпомощна жена. Как мога да съм сигурна, че няма да ме предадеш на него?

— Безпомощна жена ли? Шегуваш се. Всички в Ел Заланд говорят как организира залавянето на Тамар — намръщи се той. — Освен това ти казах, че няма… защо да се смееш!

— Смешно ми е. Чувствам се много щастлива — тя прекоси пак стаята и застана пред него. — Кажи ми, Гален, сега, когато Тамар е мъртъв, заплахата за съюза е много по-малка, нали?

— Да.

— И ти нямаш повече нужда от мен за съюза.

Той я погледна.

— Не съм казал такова нещо.

— Тогава кажи го. Кажи ми истината.

Устните му се свиха.

— Не си ми необходима повече за осигуряването на съюза.

Тя се усмихна.

— Тогава аз съм свободна. След като баща ми си отиде, аз ще замина за Франция. Ти, разбира се ще ми осигуриш ескорт.

— Не! — ръцете на Гален я стиснаха здраво за раменете, а очите му искряха. — Ти ми обеща…

— Дете? Но ти вече нямаш нужда от дете.

— ИМАМ НУЖДА от дете.

— Но не заради съюза.

— Не, но… искам дете.

— Но ти обеща да ме освободиш, когато вече няма да имаш нужда от мен за обединяването на Седикхан. Ще нарушиш ли обещанието си?

— Казах ти… имам нужда от теб.

— Само варваринът не спазва дадената дума — нежно каза Тес. — Няма ли да се държиш като цивилизован човек, Гален? — той я погледна с нещастно изражение и ръцете му стиснаха раменете й още по-силно.

— Не. Не ме интересува дали… ще останеш.

— За колко време?

— Завинаги! — думата бе произнесена с такава сила, че проехтя в стаята.

Тес засия.

— Отлично — извика тя и се хвърли в прегръдките му. — Страхувах се, че ще ме накараш да те моля за това, което щеше да е много недостойно.

Той се стъписа от изненада и я отдръпна от себе си.

— Ти искаш да останеш! Господи, надявам с че осъзнаваш какво говориш! — огромните му ръце трепереха. Той извърна главата й и я погледна в очите. — Знай, че аз не мога да те пусна да си отидеш, дори това да означава, че ще те държа тук насила, както баща ми постъпи с моята майка… — той затвори очи. — Боже господи, какво те кара да искаш това?

— Мъжът, когото обичам — каза тя просто. — И ако Бог е добър — мъжът, който също ме обича.

Клепачите му се разшириха и разкриха искрящите му очи.

— О, да! — каза той твърдо. — Мисля, че те обичам от момента, в който те видях да се държиш за Аполон в онова проклето блато.

— Това е доста странно, като се има предвид, че цялата бях покрита със зеленикава мръсотия и вонях непоносимо — тя отново се хвърли в прегръдките му и зарови лице в гърдите му.

— Когато те гледах бледа и неподвижна… а шията ти… заклех се, че ако Бог те остави да живееш, ще те пусна да си отидеш, но сега, когато те видях да влизаш в стаята… — той прошепна: — Реших да рискувам душата си, но да те запазя. Аз съм същият варварин като баща си.

— Не — отдръпна се тя и вдигна поглед към него. — Ти не си нито като баща си, нито като Тамар. Може и да си варварин, но аз обичам варварското в теб, както и останалите ти качества — присви веждите си, докато търсеше подходящи думи. — Не разбираш ли? Ние сме такива, каквито сме. Аз съм прекалено буйна и дръзка. Обичаш ли ме по-малко заради това?

— Не — на устните му се появи лека усмивка. — Въпреки че искрено се надявам да дадем по-лична насока на буйния ти нрав.

— Това може никога да не се случи. Може би ти никога не ще изкорениш всичко варварско от себе си. По-важна е борбата и ние ще прекараме живота си, като се борим заедно — тя го прегърна с всички сили. — Мисля, че ще бъде интересно.

— Дори и ако не мога да ти обещая свободата която ти толкова желаеш тук, в Седикхан?

— Ти ще ми дадеш това, което можеш, а за останалото аз само ще се боря — видът й издаваше решителност. — И това също ще бъде интересно, не мислиш ли?

Той я погледна подигравателно.

— Мили боже, каква съдба очаква всички ни! Бедният Хаким!

— Той го заслужава — Тес махна пренебрежително с ръка. — А и всички вие.

Гален отметна глава и се засмя, а лицето му придоби момчешки израз.

— Бедният Гален!

— Не — повдигна се тя на пръсти и нежно целуна устните му. — Аз ще те защитавам и ще те обичам винаги, сега и завинаги. Не ще имаш възможност да се самосъжаляваш.

— Сега и завинаги — повтори той, без да сваля очи от нейните.

Това беше клетва, която я изпълни с огромна радост, и тя почувства, че ще се пръсне от щастие.

— Трябва да съм благодарна на Тамар, ако той те е накарал да разбереш, че ме обичаш.

— Не, аз го разбрах много преди това. Осъзнах го, когато падна от Павда и си помислих, че си мъртва.

— Аз не паднах от Павда. Знаеш, че… — тя се намръщи. — Защо не ми каза?

— А ти защо не ми каза, че не възнамеряваш да ме напускаш?

— Заради нашата сделка. Страхувах се, че…

— Аз също — видя как очите й се разшириха от изненада и добави с тих глас: — Никога през живота си не съм изпитвал по-голям страх. Не можех да повярвам, че няма да ме напуснеш, ако не те заставя.

— Никога няма да те напусна — целуна го тя и се отдръпна от него. — Това е всичко, което исках да ти кажа. Сега ще седна ей там, на онзи стол, ще бъда съвсем послушна и ще ви оставя двамата с баща ми да обсъдите… престани да се смееш — извика тя, но в следващия миг също се разсмя. — Добре, наистина ще се опитам да не се меся.

В този момент Саша връхлетя в стаята, без да почука.

— Саша, какво става, по дяволите?

Тес се обърна да погледне братовчед си и веднага разбра какво бе накарало Гален да зададе този въпрос. Саша беше пребледнял и стоеше като замаян. Тя бързо попита:

— Какво ти каза той? Много ли ти е сърдит?

— Кой?

Тя се взря в него объркана.

— Баща ми.

— Аксел ли? — Саша поклати глава. — Не зная да ли ми е сърдит или не. Той не е тук.

Тес го гледаше изумена.

— Не е тук ли? Нима е пратил заместник.

— Да, пратеник. Не му е било възможно да пусне в момента Тамровия.

— Саша, какво, по дяволите, ти става — попита Гален.

Тези думи извадиха Саша от унеса му.

— Те са мъртви. И двамата са мъртви. Баща ми и брат ми. Удавили са се. Лодката им се преобърнала в река Зандор и те попаднали във водовъртежите, преди да успее някой да им помогне. Случило се два дни, след като напуснах Тамровия. В момента ги замества Аксел — той вдигна глава и ги погледна Сега аз съм крал на Тамровия — Саша изведнъж избухна в смях. — Боже господи, не е ли смешно? Аз!

— Сигурен ли си? — попита Гален.

— Граф Мазлек ме уверява, че кралският двор и народът с нетърпение очакват завръщането ми в Белажо — Саша се усмихна горчиво. — За първи път някой изявява желание да ме види в двореца. Предполагам, трябва ла скърбя за тяхната смърт, нали? — Саша сви рамене. — Не искам да бъда лицемер. Нито ги обичах, нито ги уважавах, докато бяха живи, така че няма да съжалявам за тях и сега, когато са мъртви.

— И какво ще стане сега? — попита Тес.

Саша я погледна безизразно.

— Струва ми се, че трябва веднага да се върна в Тамровия. Ще наредя да опаковат багажа ми. Ще наредя на прислужницата да опакова и твоя багаж, Тес — той се обърна и без да я погледне, отвори вратата. — Ще се видим в двореца след няколко часа.

— Моят багаж ли?

— Като крал на Тамровия, мое задължение е да осигуря брака ти с тамровиянски аристократ.

Очите й се разшириха.

— Саша!

Светлите му очи бяха ледени, както и гласът му:

— Съжалявам, но смъртните случаи в кралските фамилии изискват незабавно заздравяване на рода. Този брак ще бъде анулиран и след година ще те оженим за благородник от кралството.

— Какво?! — Гален хвана Тес през кръста, сякаш за да я защити.

— Не можем да търпим брак между тамровиянска принцеса и варварски шейх като… — Саша спря избухна в смях. — Господи, какво изражение имаш, палавнице! — той се подпря на вратата като продължаваше да се превива от смях. — Ти ми повярва!

— Свиня — устните й се разтеглиха в снизходителна усмивка. — Хванах се на въдицата ти.

— Струва ми се, великолепно имитирах баща си — Саша потрепери. — Каква ужасна мисъл — той бавно се усмихна. — Почти накарах Гален да извади камата си и да промуши злодея, за да те запази за себе си.

— Не ми беше смешно — призна Гален и притегли Тес по-близо до себе си. — Твоето първо действие като монарх щеше да вкара Тамровия във война.

Очите на Саша се разшириха от изненада.

— О, по дяволите, забравих, че трябва да мисля за досадните кралски задължения. Колко потискащо е това! Изобщо не вярвам, че тази работа някога ще ми хареса. Аз не съм подходящ за владетел.

 

 

Четири часа по-късно Тес стоеше на стъпалата с Гален и наблюдаваше как Саша оседлава жребеца си.

— Ще ми липсва — с мъка промълви тя.

— Не си отива завинаги — каза Гален.

Но и двамата знаеха, че Саша поема по път, който щеше да го отведе далеч от тях. Въпреки предчувствията на Саша, Тес вече забелязваше проява на сила и власт в държанието му и в начина, по който подкани граф Мазлек да се качи на коня си.

— Той ще се промени.

— Ние всички се променяме — Гален нежно докосна с устни слепоочията й. — Иначе животът би бил твърде безинтересен. На теб това няма да ти хареса, любов моя — той я побутна леко напред. — Хайде, иди да се сбогувате.

Тя тръгна надолу по стълбите.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Аз му казах довиждане преди малко в стаята му. Не обичам дългите сбогувания.

Като я видя да се отправя към него, Саша й се усмихна.

— Не изглеждай толкова самотно, дяволче. Заландан не е на другия край на света, а аз помня обратния път.

— Каза ли довиждане на Вайян?

— Да — усмивката му се стопи. — Тя беше много… учтива — въздъхна той. — Това ме натъжи.

— Глупости.

Очите му се разшириха.

— Мислех, че ще проявиш повече съчувствие.

— В началото наистина мислех, че трябва да имаш Вайян просто защото я искаш — Тес срещна погледа му. — Но сега разбирам, че тя съвсем не е за теб. Ти и аз много си приличаме, Саша. Ти я харесваш само защото тя излъчва спокойствие и сигурност, които ние никога не сме притежавали. Само за три месеца Вайян щеше да ти омръзне до смърт. Ще се чувства много по-добре с Калим. Веднъж той ми каза, че би дал живота си за нея.

Саша се намръщи.

— На мен не ми липсва нито смелост, нито достойнство.

— Достойнството и смелостта нямат нищо общо с това — махна с ръка тя. — Ето защо тя не е за теб. Ти с удоволствие би рискувал живота си за нея. Но после какво? Ще потърсиш ново предизвикателство Кажи ми защо след шест години напускаш Седикхан толкова смирено?

— Защото никой не ми предложи трон по-рано — сухо каза Саша.

Тя поклати глава.

— Смяташ, че греша ли? — Саша вдигна вежди. — В такъв случай предполагам, че ти ще ми кажеш.

— Ти нямаш желание да бъдеш крал. Отиваш си, защото макар и борбата да продължава, съюзът стана реалност и вече не съществуват опасности. Не разбираш ли? На теб не ти трябва спокойствие. Ти имаш нужда от велики приключения, а Вайян не е твоето велико приключение, Саша.

Той забеляза искреното убеждение, с което тя говореше, и чертите на лицето му се смекчиха.

— Гален ли е твоето велико приключение, дяволче?

— О, да — отвърна тя.

— Няма ли да тръгнеш по стъпките на Марко Поло?

— Някой ден, може би — усмихна се тя. — Но можеш да бъдеш сигурен, че ще взема и Гален със себе си. Кадините се приемат съвсем естествено в Седикхан, а това хич не ми харесва — Тес протегна ръка и нежно стисна неговата върху юздите, след което отстъпи крачка назад. — Бог да те пази, Саша. Върни се, когато можеш.

— Ще се върна — усмихна се той. — Ела след година-две в Белажо и ще забележиш някои промени в двореца — той обърна коня си, за да се присъедини към граф Мазлек и ескорта. — Винаги съм мислел, че не е лошо малко да се съживи.

Тя се засмя, наблюдавайки как Саша напуска двора Видът му издаваше твърдост и безгрижие Тя изведнъж си го представи седнал на трона: с дяволити пламъчета в сините очи, а върху червените къдрици — килната корона, украсена със скъпоценни камъни.

— Помагай му, Господи! — прошепна тя.

— Тес? — извика Гален.

Тес се обърна и го видя да я чака на стъпалата. Тъмната му коса се развяваше от лекия бриз, а в изражението му се четеше нетърпение и силна, искрена обич. Гален бе човек, който тя можеше никога да не опознае напълно. Едва ли щеше да чака дълго, за да види какво предизвикателство й беше приготвил.

— Идвам — усмихна се тя.

Прекоси двора и се отправи към своето велико приключение.