Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Evening News, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008–2009)

Издание:

„Интерпринт“, София, 1992

Художник Александър Алексов

Коректор Людмила Стефанова

ISBN 954-8026-05-8

Печат: ДФ „Полипринт“, Враца

История

  1. — Добавяне

4

Най-напред пуснаха видеозаписа на Джесика. Беше 22,30 в петък. В малката прожекционна зала, използвана обикновено от висшестоящите началници, седяха десет души: Лес Чипингъм и Крофърд Слоун, Дон Китъринг, Норм Йейгър, Карл Оуънс и Айрис Евърли от „групата за бързо реагиране“, Маргот Лойд-Мейсън, дошла направо от седалището на корпорацията в „Стоунхендж“, един от вицепрезидентите, Том Нортандра, и Ъруин Брейсбридж, президент на телекомуникационния отдел на Си Би Ей. Там беше и специалният агент на ФБР, Отис Хавилок.

Около три часа по-рано във фоайето на „Стоунхендж“ бе пристигнал малък пакет, адресиран до президента на Си Би Ей. След обичайната проверка за сигурност пратката бе качена на етажа на Маргот Лойд-Мейсън, където обикновено чакаше неотворена до понеделник сутринта. Случи се обаче така, че Нортандра, чийто просторен кабинет бе непосредствено до този на Маргот, бе останал да работи до по-късно тази вечер заедно с двете си секретарки. Пакетът бе предаден на една от тях и тя го отвори. Разбирайки, че е нещо важно, тя съобщи на Нортандра, а той телефонира на Маргот в хотел „Уолдорф Астория“, където тя бе поканена на прием в чест на президента на Франция.

Маргот напусна приема и веднага се върна в Стоунхендж, където заедно с Нортандра и извикания набързо Брейсбридж изгледа видеокасетата и прочете приложения документ. Незабавно реши, че трябва да уведоми Информационния отдел на Си Би Ей, и свика съвещанието там.

Крофърд Слоун бе пристигнал с колата си от Ларчмънт заедно с агента Хавилок, който все още бе в дома му, когато съобщиха за пристигналата касета.

Светлината в залата бе намалена и на големия високо вдигнат телевизионен екран все още се виждаха само светлинните точици на видеолентата, предшестващи образа. Звукът обаче се появи веднага: няколко пронизителни писъка. Групата онемя. Крофърд Слоун се изправи на стола си и извика задавено:

— О, Боже, това е Ники.

Писъците престанаха така внезапно, както бяха се чули. Миг след това се появи и образ — главата и раменете на Джесика на кафяв фон, очевидно някаква стена. Лицето на Джесика бе спокойно и сериозно, но на повечето от групата, които я познаваха, то изглеждаше измъчено и напрегнато. Когато заговори, гласът й бе твърд и овладян, макар да създаде впечатлението, че тя прави усилие да говори нормално.

„Към нас се отнасят…“ — започна тя.

При думите „да направите всичко възможно“ се чу как Крофърд Слоун рязко си поема въздух и сподавя възклицание. Записът продължи.

„Умоляваме ви да не допуснете…“

На това място Слоун отново възкликна, сякаш въздъхна.

— Ето!

Гласът млъкна, но лицето на Джесика остана на екрана, безизразно, с невиждащ поглед, насочен напред. После настана мрак. Лампите в залата бавно светнаха.

— Вече извъртяхме цялата касета — обади се Ъруин Брейсбридж. — Няма нищо повече. Колкото до писъците в началото, смятаме, че са прикачени от друга лента. Ако се взрете внимателно при бавни обороти, ясно личи къде е направен монтажът.

— Защо им е било необходимо? — попита някой.

— Сигурно за да ни стреснат и уплашат. В такъв случай са успели, нали? — отговори Брейсбридж.

Последва приглушено потвърждение от всички.

— Сигурен ли си, че това бе гласът на Ники, Кроф? — предпазливо попита Лес Чипингъм.

— Абсолютно — мрачно отвърна Слоун. После добави: — Джесика даде два сигнала.

— Какви сигнали? — озадачи се Чипингъм.

— Най-напред облиза устните си, което означава: „Правя това против волята си, не вярвайте на нищо, което казвам.“

— Умно! Браво на Джесика! — зарадва се Брейсбридж.

— Хитруша! — добави друг. Останалите кимаха одобрително.

— Вечерта, преди да се случи това, ние двамата с нея обсъждахме такива сигнали. Очаквах някой ден да потрябват на мен самия… Животът е пълен със съвпадения. Джесика явно си е спомнила — обясни им Слоун.

— Какво друго успя да ти каже? — полюбопитства Чипингъм.

— Недейте, сър! — Гласът на агента Хавилок прекъсна разговора. — Каквото и да сте узнали, мистър Слоун, запазете го засега в тайна. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. После ще поговорим, ако нямате нищо против.

— Аз държа да знам всичко — настоя Норм Йейгър. — Нашата група успешно запази не една тайна досега. — И натъртено добави: — Тайни, до които успяхме да се доберем сами.

Агентът на ФБР го погледна гневно.

— Доколкото ми е известно, скоро ще давате обяснения защо не сте ни държали в течение.

— Стига сме губили време — намеси се Айрис Евърли. — Мисис Слоун споменава за някакви инструкции. Имаме ли ги?

Маргот, все още в люляковата вечерна рокля от приема на френския президент, най-сетне се обади:

— Ето ги тук. Най-добре е да ги прочетете на глас.

Вицепрезидентът Нортандра пое няколкото листа от Маргот, закрепи на носа си тесни очилца за четене и се приближи до светлината; преди да премине в ръководството на телевизионната компания, той бе адвокат на корпорацията. Гласът му внушаваше авторитет, изработен навярно от дългите години пледоарии в съда.

— Заглавието на този документ, или по-точно тази необикновена тирада, е: „Сияйното време настъпи!“ Ще ви го прочета без коментар, дословно:

„В историята на революционното просветление е имало моменти, когато неговите идеолози и водачи са предпочитали да запазят мълчание, да понасят страдания и да посрещат жалката смърт с надежда в бъдещето. Но друг път — в славни времена, потъпканото и експлоатирано мнозинство се е надигало да събори империализма и тиранията и да даде заслужено възмездие на закоравялата капиталистическо-буржоазна класа.

За «Сендеро Луминосо» времето на мълчанието и търпеливото страдание свърши. Настъпи сияйното време на «Сияйната пътека». Ние сме готови за настъпление.

В света големите и самозвани свръхсили жонглират една с друга и се преструват, че искат мир, а всъщност се готвят за катастрофален сблъсък между силите на империализма и на социалистическия империализъм, които еднакво се стремят към световна хегемония. От всичко това най-много ще страда вече поробеното и онеправдано мнозинство. И ако бъдат оставени да продължат експлоатацията си на света, скоро шепа безумни властници с много пари ще контролират цялото човечество единствено за своя облага.

Но подобно на вулкан пред избухване, навсякъде се чувства революционно брожение. И тази революция ще бъде оглавена от партията «Сендеро Луминосо». Само тя има необходимите знания и опит, нейното растящо влияние се простира вече над целия свят. Време е да огласим и обясним нашите позиции.

Години наред мамещите средства за масова информация на капитализма и империализма, печатащи и предаващи само онова, което алчните им господари наредят, са пренебрегвали или злепоставяли героичната борба на «Сендеро Луминосо».

Всичко това трябва вече да се промени. За тази цел взехме капиталистически пленници, които държим като заложници.

С настоящето изискваме от американската телевизионна компания Си Би Ей да направи следното:

Първо. Считано от втория понеделник след получаването на този ултиматум, програмата «Централен вечерен осведомителен бюлетин» на Си Би Ей (и двете емисии) да бъде спряна за пет дни — една работна седмица.

Второ. Времето на спряната програма — запълнено с петте касети, които ще бъдат предадени на Си Би Ей. Заглавието на новата програма ще бъде: «Световната революция: „Сендеро Луминосо“ сочи пътя!»

Трето. По време на предаването за «Сендеро Луминосо» са забранени всякакви реклами.

Четвърто. Нито Си Би Ей, нито която и да е друга агенция да не се опитва да търси първоизточника на касетите, които ще получат. Първата от тях ще пристигне в четвъртък другата седмица. Останалите ще следват една по една всеки ден. И най-малкият опит да се търси произходът на касетите ще бъде последван незабавно от екзекуцията на един от тримата пленници, държани в Перу. Следващите подобни неразумни опити ще доведат до същия резултат.

Пето. Горните нареждания не подлежат на преговори и изискват точно изпълнение.

Ако Си Би Ей и останалите се подчинят на изискваното в този документ, тримата пленници ще бъдат освободени четири дни след петото предаване за «Сендеро Луминосо». В противен случай пленниците няма да бъдат видени повече и никой няма да знае къде са телата им.“

— Има и още нещо — добави Нортандра. — То е на отделен лист.

„Копия от документа и видеокасетата на пленницата са изпратени и на други телевизионни компании, както и на печата.“

— Това е всичко — каза най-сетне Нортандра. — Нито един от листовете не е подписан, но фактът, че придружават касетата, потвърждава тяхната автентичност.

Настъпи мълчание. Като че ли никой не искаше да проговори пръв. Няколко погледа се насочиха към Крофърд Слоун, който се беше отпуснал в стола си с помръкнало лице. Чувството му за безнадеждност се предаде и на останалите.

— А ние си мислехме, че ще искат пари — обади се най-сетне Лес Чипингъм.

— А те искат много, много повече — присъедини се към него Брейсбридж. — То и в пари би било неизмеримо, но очевидно не това ги интересува.

— Както ви казах още в началото — отбеляза Нортандра, — всичките тия приказки ми се струват доста неразбираеми.

— Революционерите рядко са разбираеми, освен може би едни за други. Което не значи, че не трябва да се отнасяме към тях сериозно. Да не забравяме поуката от Иран — заяви Норм Йейгър. Той погледна часовника над главите им, който показваше двайсет и два и петдесет и пет. После се обърна към Чипингъм: — Лес, да го съобщим ли веднага? Ако побързаме, ще хванем кръглия час и ще пуснем части от записа на мисис Слоун. Ако е вярно, че и другите компании са получили касета, може да пуснат съобщението преди нас.

— Да правят каквото искат — твърдо отсече президентът. — Това е нов развой, в който всички ние участваме, и не бива да бързаме. Ще излъчим съобщението в полунощ, за да имаме един час да помислим как да поднесем новината, и по-важното е какъв да бъде отговорът ни, ако изобщо се ангажираме отсега.

— И дума не може да става за отговора — намеси се Маргот Лойд-Мейсън. — Съвсем очевидно е, че е невъзможно да приемем тези смешни условия. Как така ще прекратим вечерния си осведомителен бюлетин за една седмица!

— Само че не е необходимо да заявяваме това поне в началото — обърна й внимание Нортандра. — Можем да кажем нещо като това, че исканията се обмислят внимателно и по-късно ще излезем със становище по тях.

— Извинете ме, че се намесвам — каза Йейгър, но едва ли бихме заблудили някого, особено ония от „Сендеро Луминосо“. Дълго време съм проучвал какво представляват тези хора и трябва да ви кажа, че независимо от всичко друго не са глупави, напротив, твърде проницателни са. И очевидно имат достатъчно сведения за нашата работа, като например това, че вечерният осведомителен бюлетин има две емисии, както и че нямаме публика за новините в събота и неделя, и не случайно тези дни не ги интересуват.

— Тогава какво предлагате?

— Да оставите новинарите да подготвят най-подходящия отговор. Той изисква да се пипа много фино, а не някой да изтърси нещо от рода на „смешни условия“, Маргот. Журналистите от Си Би Ей са отлично подготвени, вещи в тънкостите и имат широки познания в политическата обстановка… — Йейгър изведнъж млъкна по знак на Чипингъм.

— По принцип съм съгласен с Норман — намеси се президентът — и тъй като аз отговарям за новините, ще дам зелена улица на нашите екипи да решат какъв да бъде отговорът именно защото ние сме най-добре осведомени, познаваме почвата, установили сме някои връзки, а и един от най-добрите ни кореспонденти, Хари Партридж, вече се намира в Перу и трябва да поискаме неговото мнение.

— Вие може да искате консултации и фино пипане — тросна се Маргот, почервеняла от дързостта на Йейгър да цитира нейното „смешни условия“. — Но тук става дума за интересите на корпорацията и решаващ глас в случая има нейното ръководство.

— Не! По дяволите! Не! — Думите бяха едновременно вик и стон. Всички глави се обърнаха в посоката, от която те идваха. Изрекъл ги бе Крофърд Слоун, който вече не седеше като вцепенен, а се бе изправил, с пламнал поглед и зачервено лице. Като заговори отново, гласът му трепереше и на моменти се губеше: — Корпорацията ни стои настрани от това! Норман е прав за опасността да бъде изтърсено нещо неподходящо, на каквото току-що станахме свидетели, именно защото бизнесмените нямат нито опит, нито знания в областта на телевизонните новини. Освен това ние вече чухме решението на корпорацията и доколкото си спомням, то гласеше: „Не приемаме условията, не можем да спрем новините си за цяла седмица.“ Нужно ли беше да ни казвате това? Нима ние, които правим новините — да, всички ние, включително и аз, — не го знаем най-добре? Или може би искате лично да го чуете, мисис Лойд-Мейсън. Ето, слушайте: знам, че не можем да спрем новините и да предоставим времето им за цяла седмица на „Сендеро Луминосо“. Бог да ми е на помощ! Приемам. Имате свидетели. — Слоун помълча, преглътна и продължи: — Единственото, което можем да направим в тази телевизионна компания, е да вложим цялото си умение и професионализъм в печеленето на време. Засега най-необходимото ни нещо е времето. Времето и Хари Партридж, който е единствената ми надежда да прибера семейството си у дома.

Слоун млъкна, но не седна.

Брейсбридж изпревари реакцията на другите и възприе помирителен тон:

— В такива моменти за всички е трудно. Развълнувани сме, напрегнати, губим самообладание. Всичко, което бе казано тази вечер, можеше да се изрази по-вежливо. — На това място той се обърна към президентката: — И все пак аз смятам, Маргот, че изложената пред теб позиция заслужава да бъде обмислена, особено като имаш предвид — което потвърди и Кроф, — че твоето окончателно решение се посреща с разбиране. По този въпрос няма две мнения.

Получила възможност да излезе с достойнство от създалата се ситуация, Маргот се поколеба и се съгласи.

— Много добре — каза тя и нареди на Чипингъм: — Можеш да взимаш решение за временен стратегически отговор на горната база.

— Благодаря — отвърна президентът на Информационния отдел. — Нека само да си изясним едно нещо.

— Какво е то?

— Окончателното решение, което взехме, ще остане засега поверително.

— Нямам нищо против. Но по-добре получи уверения в това и от останалите присъстващи. И ме дръж в течение на всичко.

* * *

Чипингъм се върна в кабинета си в 23,25. В 23,30 той получи телекс от Ройтер с източник Лима, Перу и съобщение за исканията на „Сендеро Луминосо“. Минути по-късно Асошиейтед прес предаде от Вашингтон по-подробно съобщение с пълния текст на документа: „Сияйното време настъпи!“ През следващите петнайсет минути компаниите Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес излъчиха кратки съобщения с кадри от записа на Джесика. Всички телевизионни компании обещаха да предадат пълните подробности в информационните си емисии на следващия ден. Си Ен Ен, която в момента предаваше информационния си бюлетин, просто вкара в него новината и по такъв начин изпревари всички останали. Чипингъм не се отметна от първоначалното си решение да не прекъсва програмата на Си Би Ей, а да предаде настъпилия развой на събитията като внимателно построена новина точно в полунощ в бюлетина, подготвян в момента.

В 23,45 той излезе от кабинета си, за да отиде при „подковата“, където цареше необикновено оживление. Айрис Евърли работеше в монтажната върху записа с Джесика, а Дон Китъринг, който щеше да бъде водещ на извънредните среднощни новини, беше в ръцете на гримьорната, като междувременно препрочиташе и редактираше текста си.

— Ще го съобщя както е, без реакцията на Си Би Ей — уведоми Йейгър Чипингъм. — Смятаме, че ще разполагаме с достатъчно време за това по-късно, независимо какво ще решим. Впрочем отвсякъде звънят непрекъснато и питат за нашата реакция. От „Таймс“ и „Пост“ също. На всички казваме, че още не сме решили и въпросът се обсъжда.

— Добре — кимна одобрително Чипингъм.

Йейгър направи знак към Карл Оуънс, седнал на отсрещната страна на „подковата“.

— Само той има идея каква да бъде реакцията ни.

— Може ли да я чуя?

Оуънс, младши продуцент, работяга, който вече бе давал не една идея и чието усърдие бе довело до идентифицирането на терориста Улисес Родригес, погледна неизменните си бележки.

— В документа на „Сендеро Луминосо“ се казва, че пет видеокасети трябвало да заменят нашия вечерен осведомителен бюлетин. За разлика от касетата със записа на мисис Слоун, тези касети очевидно ще бъдат предоставени единствено на Си Би Ей.

— Това ми е известно — каза Чипингъм.

Йейгър само се усмихна, докато Оуънс продължи невъзмутимо:

— Предлагам да не обявяваме никаква реакция на Си Би Ей до вторник. А в понеделник само да съобщим, че предстои нещо важно на следващия ден. Тогава ще кажем само: „Никакви коментари, докато не получим касетите, обещани за четвъртък, след което ще обявим нашето решение.“

— И какво ще постигнем с това?

— Ами ще спечелим шест дни. Да приемем сега, че касетите на „Сендеро“ пристигнат точно тогава.

— Окей. И после?

— Ще ги приберем на сигурно място, никой да няма достъп до тях, и тутакси ще се явим в ефир, прекъсвайки програмата с много шумотевица. Ще кажем, че току-що сме получили касетите, но че те са дефектни. Вероятно са се повредили по пътя и по-голямата част от съдържанието им е изтрита. Опитали сме се да ги възпроизведем, после да ги поправим, но не сме могли. Тази версия ще бъде излъчена не само по телевизията, но ще я пратим на вестниците и на агенциите, за да може да бъде получена и в Перу, та да стигне и до „Сендеро Луминосо“.

— Мисля, че започвам да те разбирам — каза Чипингъм. — Но все пак ми обясни по-добре.

— Бандата „Сендеро“ няма да знае дали лъжем, или не. Както те, така и ние знаем само, че подобни неща могат да се случат с една видеокасета. И вероятно ще ни удостоят само със съмнения, докато приготвят и изпратят друга касета, което ще отнеме още няколко дни…

— …което значи, че ние няма как да започнем излъчването на техните програми на определения ден — довърши вместо него Чипингъм.

— Точно така.

— Това е едната страна на нещата, Лес — намеси се Йейгър. — Но Карл има предвид, че по този начин ще спечелим още няколко дни, ако разбира се, мине номерът, което не е изключено. Какво ще кажеш на това?

— Според мен е блестящо — произнесе се Чипингъм.

* * *

През целия уикенд вестта за условията, поставени от „Сендеро Луминосо“, и подробностите около записа на Джесика бяха на първо място в емисиите на новините, а интересът към тях по цял свят растеше. В Си Би Ей непрекъснато звъняха по телефона и настояваха за коментар от компанията, който предпочитаха да е под формата на официална декларация. Според предварително взетото решение всички подобни телефонни разговори бяха насочвани към информационния отдел на Си Би Ей, а ръководителите на другите редакции и секции бяха посъветвани да не отговарят на никакви въпроси от този род, дори и да са сигурни, че гласът им не се записва.

Три секретарки бяха извикани да работят извънредно през празничните дни, за да отговарят на телефоните. При всички случаи трябваше да казват едно и също нещо: Си Би Ей все още се въздържа от коментари и не може да каже кога ще излезе със становище. Но липсата на официална реакция от Си Би Ей не пречеше на останалите да изразяват собственото си мнение. В повечето случаи то бе: „Задръжте така! Не отстъпвайте!“

Но все пак удивително много бяха онези, които не виждаха нищо лошо в това да се изпълнят исканията на похитителите срещу освобождаването на пленниците, на което Норм Йейгър реагира с възмущение:

— Тия глупаци не могат ли да проумеят, че става въпрос за принципен въпрос. Не разбират ли, че като създадем прецедент, ще насърчим всяка група лунатици по света да отвлича хора на телевизията.

На телевизионните дискусии в неделя — „С лице към нацията“, „Среща с журналисти“ и „Седмицата през погледа на Дейвид Бринкли“ — бе разисквана все същата тема и бяха прочитани откъси от книгата на Крофърд Слоун „Камерата и истината“, като особено внимание се обръщаше на становищата му за отношението към заложниците и твърдостта към терористите.

В цялата телевизия онези, които бяха обещали на Лес Чипингъм да пазят в тайна предварителното решение да не се приемат условията на „Сендеро Луминосо“, явно не измениха на думата си. Всъщност единствена наруши обещанието Маргот Лойд-Мейсън, която в неделя вдигна телефона и предаде на Тиъдор Елиът всичко, което бе узнала предишната вечер. Без съмнение Маргот бе убедена, че е постъпила правилно, уведомявайки председателя на „Глобаник“ за развоя на събитията. За съжаление обаче, оправдана или не, постъпката й създаде условия за фатално изтичане на информация.