Мария Илиева
Нощна приказка

Тази вечер луната е жълта погача

прясно омесена, топла и дъхава.

Вятърът нежно гали лицата

дъбравите крият

                със клоните влюбени.

Тази нощ е дълбоко и меко небето

звънко разстила жълтици в нозете.

Лютики припяват

                        с камбанена песен,

а тихата обич, говори в ръцете.

Топлите длани са мека коприна

под която — завита,

                        се сгушвам във теб.

Ухае на топло и хубаво.

Като от топло огнище,

ухае на хляб, златист от желание.