Мария Илиева
Плач на фанфари

Когато, другият е на ръба

надвиснал от последния етаж.

Когато, цялото небе

почернено като вдовица,

се прегърби в нощен писък

в юмруците ми свити от безсилие…

Тогава свещ запалвам,

на колене пред теб ще падна,

— Господи!

И моля те, за малък шанс…

 

Но Ти мълчиш …

Бръсначът е надвиснал

над главата ми,

блеснал като зъбите на хищник.

Отворил паст да ме погълне…

А мислите отнасят ме далече.

Там далеч… където, някъде

звучат фанфари

тържествено,

а после става

тихо…

Завесата на вечерта

в червено ще обагри

недоразбуденото още утро…

 

Тогава аз ще съм далече,

свободна като птица.

Навън ще бъде златна есен,

и ангели край мене ще летят.

Във Твоите крака ще падна…

Възможно ли е,

Ти да ми простиш?