Мария Илиева
Ефирно

Море…

Вълни,

изпълнени със пръските

на лунна вечер…

Късове,

от вятър и от пясък

скърцащ,

                сух.

Пресъхнал кладенец с мечтите ми.

Сред тази нощ,

пристъпваща със непростима

плахост

във кошничка

с крила от нощни птици,

усещам дланите…

И устните.

Изгубвам се във тъмното

като комета.

А ти със длан,

към лунната пътека

ме отвеждаш.

Звездите в хор

над мене пеят

с глас на ангел.