Мария Илиева
Звук на счупено

Сърцето ми — порцеланова чаша

се пръсна на пода.

Захвърли я като изсъхнало цвете

от ваза, прашасала в ъгъла.

От капчука — ръждясал от чакане,

прокапаха сълзи…

Небето ли плачеше?

И по перваза

сивите капки почукаха,

сякаш са ехото

на твоите тръгващи стъпки.