Мария Илиева
Копнение…

Обрулени листа пилеят се

под вятъра в душата ми.

Съскат сухите ми мисли,

пожълтели от очакване.

Дъжд вали, посипва ме

капчиците ситни

бръчки правят…

Глухо е.

Ще ме прегърнеш ли отново

с топлина на жълто лято?

Слънчогледите във мен

ръсят черно зърно.

Искам във косите ми

пак да сещам пръсти,

нежни,

както

тебе.