Мария Илиева
Гилотината

Гилотината

със стържене се вдигна.

Озъбена, проблесна като хищник.

Площадът се изпълни от тълпата.

Крещяща настървено да Го разпнат.

А Той бе в бяла риза.

И усмихнат.

Защото беше дал на всички.

Любов… мечти и поглед,

че красиво,

е слънцето край нас.

Свободен си!

                        Свечери се.

Стана нетърпимо.

Отброи часовникът

                последните секунди.

Небето се раздра като завеса

и стана кървав залеза.

Гилотината се спусна със свистене.

И в миг-роди се птица!

Разпери белите крила.

                        И литна към небето.