Мария Илиева
В твоите длани…

С пръсти треперещи

лицето ти милвам.

Листенца на цвете.

Въздишка във мрака.

Неизплакан стон

        по прозореца чука…

Като дъжд.

И роса,

по стеблото на моето тяло.

Плаха нощта,

безсънна и тиха.

На луната очите червени

гледаха мен, а търсиха тебе.

Ти ли си това?

Към мене пристъпваш.

Гълъби литнаха от топлите длани.

Бяло перце ми погали лицето.

Покажи ми отново дивите рози.

Белите лебеди, как тихо гнездят.

Къде е момчето,

яхнало пръчката-конче,

войникът с тежък и сив автомат.

Стаила съм дъх…

И мога да чакам

като пролет и утро

да пристъпиш към мен.

Искам да бъда,

като птица в гнездо,

скрита на завет в твоите длани.