Мария Илиева
Копринената нежност…

Със копринената нежност

вечерта…

Все още я помня!

Музиката беше,

червена,

        гъста като вино.

И дансингът бе шарен, като цвете,

намерено случайно в парка.

И устните ти бяха топли!

Прегръдката ти беше силна.

Ръката ти рисуваше с огън

извивка котешка в гърба ми…

А аз летях в небето.

… Звезди и бляскави комети.

И сещам всеки миг,

милувка от вечерта.

Копринената нежност

на дланта ти…