Мария Илиева
Безтелесност

Вятърът зъл е.

Бурно морето.

Оковано небето в олово.

Дъждът наболява.

Нагарча

                от сълзи.

Писък на чайка,

полет на гларус,

безнадежно последен

                                в гърдите.

Плачат вълните.

Белите пръски

се разбиват

без миг на пощада

в скалите

студени

                и сиви.

Разкъсвам окови.

Вече е време.

Волно разпервам крилете

и в полет

политам.

Хоризонтът зове ме очакващ…