Мария Илиева
Като пеперуда бяла…

Звездите, в спотаен копнеж

въздишат върху мен.

И аз съм стон.

Превърната в лъх,

изтръгнат от гърдите ти, дълбоко.

Музика във мен.

                        Звън над теб.

Пиеш устните ми с вкус

на горски ягоди.

Тръпчиви.

И пролетен нектар

от цъфналите теменужки

по бузите ми лепне

                                Жадно!

До премала.

Под дланите ти,

като огънче на свещ

догарям…

Превръщам тъмното

във светлина.

Сама се стапям в нея.

Стон.

Откъсната душа,

пърха като пеперуда бяла.

Искам да откъсна,

със устни

бледнеещия пламък на луната.