Мария Илиева
Не искам цветя…

Не искам цветя от пазара.

Реклами,

обвити в целофанени устни.

Аз знам, че за мен ще изпишеш

в небето, за тебе колко съм нужна.

И знам, че за мен ще заплачеш,

душата въздъхне ли тихо

                                        от болка,

в небето заплаква и ангел.

Че чуеш ли вик,

ще тръгнеш в мъглата,

разстелена в бели талази

на съмване,

ръката ми с обич да търсиш…

И знам,

че ще тичаш със вятъра,

ще литнеш с крилете на птица,

за да потънеш в очите

                                — зелена морава.

Върху мен ще рисуваш с дъха си

дъги пъстроцветни и облаци бели,

сред които със длани горещи

ще ме любиш,

изпълнен с нежност…

Свенливо се усмихват

хризантемите бели

Поникнали в очите ми,

само за тебе.