Мария Илиева
Вечер, край камината

Ти рисуваш тялото ми с устни.

Вечер, край камината — с очи.

тихо шепнеш… Дланите със обич

по лицето ми искри горят.

В тази нощ, изплетена от нежност,

наметни ме от звездите със палто.

Пламъците жадно да приплъзват

към копнящата ми голота.

Скрита зад очите си, усещам

как отпиваш ти от моята чаша.