Мария Илиева
Черно и бяло

В окопа има само тишина…

Пукот,

проблясна.

Гръм огласи тъмнината.

Стон на ранени…

Мракът ли плаче?

Дебне врагът от засада.

Зейнала паст на чудовище

е пълната с трупове яма.

Мамо, къде си?

Татко,

аз съм твоето малко момче.

Което яздеше клон

и държеше дървена сабя.

В треска изгарям…

Факли пламтят отдалече.

Вражески лагер отсреща…

Екот…

На барут замириса.

И на кръв

        топла,

                човешка…

От болка простена пръстта.

И страх, като мишка

по телата пълзи.

…Докторе, вижте го моля!

Отворил посинелите устни

войникът опита нещо да каже…

После се спря.

Вече всичко е ясно.

Очите замряха.

Ръката отпусна на пода.

Пречупена снимката падна.

Изтъркана

в черно и бяло…