Мария Илиева
Милувка утринна — небето…

Заплела минзухари във косите,

със люлякови длани ще погаля

недоспало утрото в очите ти.

С целувка мила ще го будя,

със изворна вода ще те облея…

В гръдта за тебе съм събрала

дъхът на праскови и свежест нежна.

 

Ще бъда утринно-красива,

с поглед теменужен те прегръщам.

Ще положа здравец за постеля,

животворната вода за тебе взела,

през девет планини понесла менци.

Лицето ти ще мия с чисти сълзи,

пред тебе коленичила и боса…

Ще пеят чучулигите

във слънчеви дървета,

сред белите лъчи,

в любов и в песен.

 

Милувка утринна — небето…

Ти дишай!

И пламен порив ще покрие,

с воалът румен шепота на

ветровете.

Ще дойда — свята обич,

да те погаля

                с непростима нежност…