Мария Илиева
Свечеряване

Пременено със стара носия

небето — златист кехлибар,

над планината босо пристъпва

мирише на люляк и вино.

На щурци и тъкани килими,

забравени песни, звън на клепало.

Сребърен вятър рисува по стрехи

ромол на извор… и дъх на бръшлян.

Тихо вървим и мълчим.

След глухите стъпки

душата простенва…

И моли забрава.