Мария Илиева
Сивият град

Непознат е градът ми без тебе.

Чужда е спирката.

И съседът дори.

Като прочетени вестници

се търкаля календарът със дни.

Измокрена, сива от грижи

по булеварда, душата пълзи.

Тихо, в синия въздух,

камбана звучи.

Със акорд

на сергиите сутрин.

Небето мълчи.

Дланта непогалена търси

във мене следа,

        от тебе останала…

Със пръсти,

        нарисувал си сива тъга.

Пепелникът е пълен със мисли.