Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enslaved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 208 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
Bobych (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 1998

Оформление на корицата: Петър Христов, Megachrom, 1998

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

Глава 39

Графът се забавляваше за сметка на Ричард Девънпорт. Подаде му свитък с юридически документи, които бяха толкова смъртоносни, колкото всеки един пистолет.

Ричард го погледна предпазливо.

— Нека задоволя любопитството ти. С настоящето се нарежда да се извърши пълно разследване на документите за финансовото състояние на наследството на лейди Даяна.

Ричард пребледня.

— Този те държи отговорен за незаконно отвличане този за незаконно въдворяване.

— Бяхме в законното си право като попечители.

— Но без истинска причина.

— Момичето беше полудяло. Смяташе, че се е върнала назад във времето.

— Само вие, аз и д-р Уентуърт сме я чували да споменава Аква Сулис, а докторът и аз ще го отречем.

— Доктор Богнър е свидетел — обяви Ричард.

— Доктор Богнър е закъсал дори повече от вас, Девънпорт. Опасявам се, че той има броени дни като лекар, както и вие като адвокат. О, забравих да спомена, че с настоящето Ви обвиняват в незаконно присвояване. Като човек на закона вие знаете какво ви очаква.

Лицето на Ричард придоби блед цвят и започна да го облива пот. Графът го остави да се поизпоти.

— Може би бих успял да убедя лейди Даяна да се откаже от някои от тези обвинения, ако стане моя съпруга.

Ръцете на Ричард трепереха.

— Прудънс никога няма да даде писмено съгласие за брака.

— За щастие Вие сте законният попечител на Даяна, а не Прудънс.

Когато господата се върнаха при дамите, Даяна учтиво заяви:

— Не бива да ви задържаме повече, ще ви трябва доста време, за да стегнете багажа си.

Прудънс, отмъстителна докрай, победоносно издекламира:

— На тебе ти е необходимо нашето съгласие до навършване на двадесет и една години, за да се омъжиш. Смяташ ли, че ще можеш да преживееш като държанка още три години?

Сърцето на Даяна се сви от болка. Ричард потръпна от ужас. Марк триумфираше.

 

На връщане към хотела усмивката на Даяна не посърна, но Марк забеляза, че тя не беше съвсем ведра.

— Искаш ли довечера по случай рождения ти ден да вечеряме навън?

— По-скоро бих предпочела интимна вечеря стига това да не те разочарова, Марк.

— Вече съм я поръчал, така че ни най-малко не съм разочарован.

Даяна взе душ и избра бяла рокля неглиже със златна панделка. Като се появи от спалнята, количката с вечерята вече беше пристигнала. Повдигна тежкия сребърен капак на блюдото с риба и възкликна от удоволствие. Марк беше поръчал любимите й сини орхидеи. Отпусна се блажено в ръцете му.

— За всичко си помислил.

Устните му докоснаха слепоочието й.

— Да си отидем утре у дома.

Въздъхна замислено.

— Това не е моят дом — тихо отвърна тя.

Пъхна лист хартия в ръката й.

— Скоро ще бъде.

Разгърна шумящата хартия и прочете, че Ричард Девънпорт е дал съгласието си за брак между лейди Даяна и Марк Хардуик, граф на Бат. Изведнъж започна да плаче и да се смее едновременно.

— Ти наистина ли искаш да се омъжа за теб?

— По-добре да бе казала „да“. Разпратих поканите днес следобед.

Усмивката й угасна.

— Но, Марк, такъв скандал предизвиках, никой няма да приеме. Изисканото обществото ще ме отхвърли, а и теб покрай мен.

— Глупости! Обществото е всичко друго освен изискано. Аз съм граф, за Бога. Хората ще се борят за шанса да дойдат в Хардуик Хол. Освен това умират да не пропуснат възможността да видят страхотната ми булка.

 

Хардуик Хол, отрупан с пролетни цветя, никога не беше изглеждал по-красив. Дори времето беше в тон с тяхната венчавка. Храната беше поднесена навън, така че Нора беше свободна да помага на булката.

Предната вечер Марк и Даяна си размениха сватбени дарове. Тя му купи величествена запазена римска гладиаторска сабя, а той й даде диамантена огърлица с цвете от аметист в средата, което подхождаше на очите й.

— О, забравих и това! — възкликна той и измъкна една огромна кутия изпод леглото.

Когато Даяна я отвори, очите и се напълниха със сълзи. В кутията имаше една кремава tunica recta, изработена от едно цяло парче, и чифт кремави кожени чехли, украсени с перли. Венчалният воал беше от китайска коприна в огнени цветове.

— Марк, изглежда си слушал разказите ми много внимателно.

— Защо да не ги слушам? Обичам да те слушам не по-малко, отколкото те харесвам. Твоята интелигентност и твоят хумор ми доставят удоволствие.

Даяна се чудеше колко века му бяха необходими да се научи да оценява жената с всичките й качества.

— Достатъчно смела ли си да сложиш червен воал?

— За всичко имам достатъчно кураж!

Сега обаче, както стоеше пред огледалото, докато Нора прикрепваше венеца от върбови клонки в косата й, Даяна вече не бе така сигурна. Снощи беше убедена, че няма да имат никакви гости. А днес два часа непрекъснато пристигаха каляски.

— Твърде късно е в единадесетия час да играя ролята на уважавана графиня, Нора. Не мога да ги разочаровам накрая…

Леко почукване на вратата им напомни, че господин Бърк е дошъл да я придружи до частния параклис на Хардуик. Всяко ъгълче бе украсено с момини сълзи. Параклисът бе препълнен с хора, чиито лица в очите на Даяна се сливаха в едно. Единствено ясно различаваше мургавото лице на своя любим, който я очакваше при олтара.

Слушаше внимателно свещеника, докато той обявяваше свещения им съюз. Сепна се, когато женихът взе ръката й и произнесе:

— Аз, Маркус, взимам теб, Даяна, за моя законна съпруга…

Когато дойде нейният ред, тя използва пълното му име:

— Аз, Даяна, взимам теб, Маркус, за мой законен съпруг… — Като свърши традиционното обричане, нежно допълни: — Ще бъдеш ли мой pater familas?

Марк стисна силно ръцете й, обещавайки й да бъде всичко, което поиска от него.

След като излязоха от параклиса и ги посипаха с ориз, Даяна запази тайната си за по-късно, но за последен път. Довечера щеше да я сподели със съпруга си.

 

Следобедното слънце грееше много силно, вратите бяха широко отворени, така че гостите можеха свободно да използват и градините, и красивата зала в стил Елизабет.

Даяна установи с изненада, че познава толкова много от гостите. Д-р Уентуърт и привлекателната му съпруга бяха там. Даяна изумена видя мадам Лайтфут, която беше пристигнала със семейство Мелбърн.

— Алегра не можа ли да дойде? — плахо попита Даяна.

— По-късно ще се появи, когато стане весело и започнат танците — кратко отговори мадам Лайтфут.

Лейди Емили Касълроу и съпругът й бяха тук. Маркиз Лондондери, който беше много близък приятел на баща й, също се беше присъединил към семейство Грандвил за пътуването до Бат. Уилям Лем, един от разочарованите й ухажори, дойде с Каро Понсънби, а Даяна почти се разстрои, като чу, че били сгодени. Очакваше го кучешки живот… Горкият Уилям!

Ексцентричната графиня на Корк владееше салона, когато Даяна и Марк влязоха да поздравят гостите. Старата мома почти я прикова към стената с проницателния си поглед:

— И така, къде изчезна през всичките тези месеци, лейди Даяна?

Стаята замлъкна в очакване да чуе отговора й.

— Знаете, че мъжете винаги обичат да направят голяма обиколка, преди да се примирят със семейния живот. Реших че никак не е честно това по отношение на съществата от женски род и предприех едно пътуване до Рим.

— Браво на теб, моето момиче — възкликна графинята, а и останалите жени в залата изглежда бяха на същото мнение по въпроса за равенството между половете…

Марк отвори кутията с пурите си и предложи на мъжа до себе си.

— Дами, имате ли нещо против да пушим?

— Не, ако се присъединим към вас — отговори Даяна веднага и посегна към една пура с отрязани краища. Настъпи гробно мълчание, след това графинята на Корк взе една пура, поднесе я към носа си и каза:

— Турски тютюн. Всъщност предпочитам американския.

Когато Марк и Даяна продължиха към следващата стая, тя му върна пурата.

— Обичаш да шокираш хората! — обвини я той.

— Ни най-малко. Запази ми я, по-късно ще я изпуша.

 

Като започна да се смрачава, Даяна откри Марк:

— Ще се кача горе да сваля воала си, преди да влезем в балната зала за танци.

— Добре, косата ти е твърде хубава, за да стои скрита.

— Беше един прекрасен ден. Цялото ми сърце ти принадлежи. — Даяна една издържаше да дочака танците в балната зала.

Взе ръцете й в своите и ги поднесе към устните си. Жадуваше да целува не само пръстите й, но знаеше, че ако допре устни до нейните, няма да може да се спре.

Даяна влезе в спалнята на Марк, която някога е била ползвана от кралица, а сега беше тяхната спалня. Щом се обърна, след като затвори вратата, тя се изправи лице в лице с Питър Хардуик. Как, по дяволите, беше влязъл? Тогава се сети. Беше използвал тайния коридор, така че никой не бе разбрал, че е там.

— Питър, какво искаш?

— Твърде хубава си, за да се жертваш за мен. Двамата с Марк заговорничите да ме лишите от земята и богатството на баща ми. Преди да се появиш, аз бях единственият негов законен наследник, сега той смята да отглежда нас наследници в твоето тяло. Но аз ще получа всичко и ти, моя красива кучко, ще получиш това, което заслужаваш…

— Петриус! — ужасена извика тя.

— Ще те кача на покрива, от където ти сама ще се хвърлиш! Никой не знае, че съм тук, и никой никога няма да узнае.

Като посегна към нея, Даяна не се поколеба да започне да пищи. Протегна се и успя да отвори вратата в момента точно когато жестоките му ръце я сграбчиха. Отскубна се от него с всичка сила. Червеният й воал остана в ръцете му, а тя вече тичаше по коридора към стълбището. Питър беше по петите й, чуваше дишането му.

Тогава видя Марк да стои с Чарлз Уентуърт в подножието на стъпалата. Преди да успее да извика името му, усети как Питър грубо я блъсна отзад, после залитна и полетя безпомощно надолу по витата стълба.

Ужас се изписа на лицето на Марк, като видя как Питър блъсна Даяна. Марк се наведе и я вдигна на ръце, сърцето му биеше неудържимо. Страхът беше непознат за него, но сега, докато търсеше да улови погледа на любимата си, почувства удара му като чук, стоварил се отгоре му.

— Марк, добре съм… Беше Петриус! — сподавено произнесе тя.

Чарлз Уентуърт я пое от ръцете на Марк.

— Ще се погрижа за нея. Хвани го!

Със смъртна закана в очите Марк се втурна нагоре, взимайки по три стъпала наведнъж. Не се поколеба нито за миг и по тайния коридор се отправи към покрива. Питър беше минавал оттам и преди, когато бяха малки, и беше направил нещо лошо на един от любимите коне на Марк. Тогава не го беше хванал, но сега възнамеряваше да го залови.

Питър се беше прилепил плътно до стената на високия комин и се спотайваше в сянката му. Смяташе да блъсне Даяна от покрива, но така стана дори по-добре. Марк беше действителната пречка за неговото бъдеще. Омраза и кръвожадност се надигаха у него, това беше най-възбуждащото чувство, което някога беше изпитвал.

Марк остана абсолютно неподвижен, докато очите му свикнаха с тъмнината. Погледът му се плъзна през непрогледния мрак покрай островърхия покрив и парапета по него. След като нищо не видя, бе убеден, че Питър трябва да е някъде зад него, от другата страна на комина. Много внимателно той излезе на открито до парапета, където знаеше че брат му ще го види.

— Излез! — Беше заповед.

В продължение може би на две секунди нямаше нито звук, нито движение, нищо. После неочаквано Питър се понесе стремително с пълна сила към Марк.

Спомени от древни времена нахлуха в съзнанието на Марк. Петриус беше отровил баща им и беше накарал Нерон да превърне Даяна в жива факла!

Тежките юмруци на Марк се стовариха върху него. Питър се свлече на колене, загуби равновесие и политна назад. Беше фатално.

Марк впи поглед в проснатото безжизнено тяло на брат си. Стана твърде бързо. „Щях ли да го спася, ако можех?“ Марк не можа да отговори точно, но знаеше, че Питър бе злобен и отнесе със себе си семената на своето собствено разрушение. Венчавката по римски обичай се празнуваше в края на краищата с жертвоприношение…

 

Марк откри Даяна в спалнята им, където д-р Уентуърт я беше отнесъл, за да я прегледа. Черните му очи потърсиха погледа на приятеля му Чарлз.

— Даяна ще се възстанови, ако остане няколко дни на легло. Има късмет, че не изгуби детето.

Марк беше все още уплашен.

— Благодаря, Чарлз. Боя се, че може би те чакат долу. — Марк приседна на ръба на леглото.

— Наистина ли си добре? — Всичко в него трепереше.

— Беше Петриус.

— Зная, любов моя. Той никога няма да може да те нарани отново.

— Може да е грях, но аз наистина се радвам, че е мъртъв.

— Той заслужаваше да умре. Всичко свърши.

Даяна вдигна ръката му към бузата си и целуна дланта.

— Толкова си слаба, сигурна ли си, че носиш нашето дете?

— Абсолютно сигурна съм.

Целуна я по челото.

— Почивай! Ще се погрижа за всичко останало.

Следеше го с поглед, докато тихо затваряше вратата и си мислеше, че този мъж бе цялата закрила, от която имаше нужда.

 

Една топла майска вечер Даяна и Марк седяха един срещу друг, потопени в голяма порцеланова вана.

— Басейнът ще е готов след няколко дни. Тази стара вана може да се пренесе на тавана.

— За нищо на света. Аз свикнах с нея — отвърна тя, пъхвайки пръстите на краката си между стоманено твърдите му бедра. Краката на Марк бяха под хълбоците й, така че не можеше да си играе.

— Какво ще кажеш, ако довечера играем на господар и робиня?

— Какво ще кажеш, ако играем на господарка и роб?

— За нищо на света! — Но със сърцето си знаеше, че тази жена го беше покорила.

— Да преговаряме! — игриво предложи тя, а пръстите й бяха само на косъм от целта си.

— Ще ти позволя да ме наричаш Маркус — опита той. Даяна обичаше да има последната дума и беше убедена, че е благословена да има за мъж човек, който ще й разреши да я получи само веднъж в живота им. С полуотворени клепачи промърмори:

— Ще изпълня всяка твоя заповед, ако си само с гладиаторската сабя. — След това уточни предложението си с копринено нежните си пръсти, които се протегнаха под водата към неговата неуморима мъжественост.

Край
Читателите на „Графиня робиня“ са прочели и: