Вирджиния Хенли
Графиня робиня (32)

Глава 32

Чувството, което Марк Хардуик изпита, когато я прегърна, бе толкова замайващо, че и да бе искал, не можеше да спре. Когато я беше притискал към себе си през нощта, тя бе ужасена и усещането, че се нуждае от защита, бе надделяло над желанието му. Сега Даяна не се страхуваше от нищо, освен от силата на реакциите си към него.

Устните му бяха плътно върху нейните и тя отговори така ненаситно, като че ли никога не бе целувала никого. „Не спирай, никога недей да спираш“, крещеше съзнанието й.

Една целувка не бе достатъчна. Устните му докоснаха клепачите, слепоочието, страните й и после се спуснаха към устните й отново, за да ги отворят… Езикът й чувствено си играеше с неговия, като че ли времето нямаше край, докато той се наложи и тя се предаде с желание и щедрост.

Целуваха се, докато и двамата започнаха да дишат тежко, когато нуждата им един от друг бе непоносима. Той я вдигна, ръцете й се плъзнаха около раменете му, притисна се към него, като че ли тялото му й принадлежеше. Дребната й фигурка, страстната готовност на реакциите й, го възбуждаше. Тя щеше да му позволи всичко — да бъде необуздан и да властва над нея, както той желае, да я обладава безкрай, а тя безкрай щеше да му се отдава.

Даяна тихичко стенеше, когато властните му ръце се плъзгаха по извивките на тялото й и си спомняха, спомняха…

Все още със слети устни, той я понесе през хола към спалнята си и ритна вратата зад себе си, оставяйки целия свят навън.

Даяна се развълнува, като видя голите му гърди. Когато плъзгаше ръце по мускулите, усещаше топлата мъжка кожа срещу нежната й женска плът. Познаваше тялото на Маркус, но никога не бе докосвала тялото на Марк. Чувстваше ги абсолютно еднакви, но трябваше да го види, да го почувства, да го изучи целия.

Пръстите й посегнаха към копчетата на ризата му, но нетърпелива ръка ги отстрани. Той я повдигна на леглото, разкъса копчетата и захвърли ризата. Остана удивена, когато видя половината златна монета. Пръстите й се разтрепериха, когато я повдигна.

— Марк, монетата с образа на Цезар! Маркус винаги я носеше върху врата си.

Зениците на очите му се разшириха. Щеше да постави неизличимия си печат върху нея, за да изтрие завинаги спомена за Маркус. Посегна към Даяна, но тя го спря.

— Откъде имаш тази монета?

— Винаги съм я имал! — отговори той с нисък глас. Ръцете му отново се насочиха към нея. Силните му пръсти бяха вече под гърдите й. Положи главата си между тях. Искаше му се да я погълне цялата.

— Почакай! Почакай! Искам да ти покажа нещо.

Затвори очи и простена. Не искаше и не можеше да чака. Тъй като тя го отстрани от себе си, той разкопча бричовете си и ги свали.

Очите на Даяна се изпълниха с любов. Гол, без съвременните си дрехи, Марк бе Маркус. Не го бе загубила, той беше тук, пред нея, за да я вземе. От нея зависеше да го накара да си спомни всичко. Усмихна се тайно. Трябваше да го плени. Марк Хардуик беше много чувствителен към свободата си! Щеше лесно да го прелъсти, но беше трудно да го накара да се ожени за нея. В този момент Даяна реши да го притежава! Нямаше сила — нито в рая, нито в ада, която да я накара да го загуби за втори път!

Бавно, с прелъстителни пръсти, започна да разкопчава корсета си, после го свали. Черните му очи се замъглиха, когато погледът му се плъзна от нежния цвят на гърдите й към високия венерин хълм. Около тъничкия кръст носеше златна верижка, което придаваше допълнителна еротичност на голото тяло. Тя повдигна нейната половинка от монетата:

— Това е другата част от монетата. Ние се допълваме до съвършенство…

Беше успяла да привлече вниманието му. Откопча верижката и му подаде половинката на безценната монета. Марк я повдигна до своята. Когато видя, че двете части абсолютно пасват една към друга, той седна на леглото изумен.

— Търся я през целия си живот. Вероятно това е причината за моята страст към археологията и римските майстори. Имам тази монета от най-ранното си детство. Предполагам, че е дошла от моя прапрадядо. Откъде я имаш ти?

Даяна застана на колене до него. Лека розовина покри страните й, когато си спомни.

— Монетата беше цяла, когато я носеше Маркус. След първата нощ, която прекарахме заедно, той я свали и я сложи на врата ми, за да мога да го чувствам до себе си през целия ден, докато бяхме разделени.

— След като те беше любил, нали?

Дългите й мигли докоснаха бузите.

— Не. Първата нощ той пожела да ме запази девствена.

— Трябва да е бил луд — обади се с пресипнал глас Марк.

— След това винаги когато се любехме, се редувахме да я носим. Много обичаше монетата с образа на Цезар. Когато ме помоли да се омъжа за него, ми подари половинката, за да я носи винаги със себе си.

Марк закопча верижката и я постави на врата й. Разделеният медальон потъна дълбоко във вдлъбнатинката между гърдите й.

— Сега вярваш ли, че някога си бил Маркус?

— Започвам да вярвам — призна той с глас, който напомняше черно кадифе. Посегна с грубия си показалец, за да проследи браздата между гърдите й. Даяна потръпна.

— Не мисля, че ще имам сили да запазя твоята девственост още дълго…

— Но аз не съм девствена. Ти ме любеше всяка нощ — прошепна Даяна.

Обхвана раменете й нежно и я постави върху леглото. Тя се подчиняваше на всяко негово действие. Очите им се срещнаха, когато с обратната страна на ръката си пропътува разстоянието на копринената мекота между бедрата. Тя не се противопостави, а по-скоро го приветства, разтваряйки ги, за да го улесни в това, което търсеше.

Тя гласно изразяваше удоволствието, което предизвикваха пръстите му, преминаващи по златистите къдрици. Докосването му имаше хипнотичен ефект. Отново се почуди как такива големи силни ръце можеха да бъдат толкова нежни, когато галеха женската й плът.

С единия си пръст погали резката между краката й и веднага усети капчица женска нега, която улесни пътя му навътре. Пръстът извършваше кръгови движения, разтваряйки двете розови листенца. Един пръст се плъзна навътре в нея.

Даяна облиза горната си устна с върха на езика. Черните му очи проследиха блестящата следа. Тя желаеше пръстите му навътре в нея, желаеше езика му, искаше той да извади голямата кама… Чувстваше, че потъва от желание, а той искаше да продължи любовната игра, докато тя стигнеше на ръба на лудостта. Едва преглътна, гърлото й бе пресъхнало от страст. Но това беше пътеката, която той щеше да извърви първия път. Как иначе щеше да успее да го направи свой роб?

Посегна към другата му ръка, целуна я, после взе единият му пръст и го постави в устата си. Започна да го смуче прелъстително и Марк почувства как еротичното усещане премина през тялото му и стигна до мраморнотвърдата му ерекция.

Даяна изгаряше пръста му. Когато си представи как тя щеше да го почувства вътре в себе си, пенисът му запулсира неконтролируемо.

Проблемът бе, че той чувстваше химена й срещу пръста си. Бавно се оттегли и реши. Нямаше да й казва, че е все още девствена. Тя вярваше, че не е. Притежаваше някаква вътрешна женска чувственост, която не отговаряше на възрастта й и беше нетърпелива да се слее с него. Не искаше да види страх в очите й. Искаше да вижда само удоволствие, да почувства страстта й, желаеше да задоволи всичките очаквания на женската й страст.

Не можа да устои на желанието да приклекне и да потопи глава между бедрата й. Започна да я люби с устата и езика си!

С полузатворени очи Даяна наблюдаваше любимата тъмна коса между краката си. Слава Богу, той я любеше по същия начин. Тя се изви, за да се доближи до него, заравяйки пръсти в косата му и притискайки се към него, за да му покаже какво неземно удоволствие й доставяше.

Достигна оргазъм неочаквано бързо, но имаше нужда от още и още. Искаше да почувства тялото му върху своето, искаше той за запълни празнотата в нея, нуждаеше се от пълното превъзходство и подчинение.

Пръстите му се изгубиха в златистата коса. Искаше му се да се скрие в копринените къдри, да проникне дълбоко в нея. Никога в живота си не се бе чувствал такъв ненаситник. Искаше всичко. Представяше си всяка позната поза и после всяка друга, но вътрешният му глас му нашепваше да почака. Беше мъничка и нежна. Знаеше, че ще изпита болка, когато я дефлорира.

Не можеше да устои на устните й. Със силно чувство на собственост той легна върху нея, а устните му не се отделяха от нейните. Започнаха нежно, после дойдоха чувствените целувки, а после онези възбуждащи, яростни, които караха устните да набъбнат от допира. После цикълът се повтори, докато тя започна да се вие под него от страст. Едва тогава устните му тръгнаха надолу по шията, оставяйки следа до гърдите й.

Даяна протегна ръка, за да почувства пениса му. Боже Господи, беше забравила колко голям ставаше той, когато играеха любовната игра. Марк застана неподвижен, за да й даде възможност да привикне. Когато тя плътно притисна пръстите на двете си ръце около него, Марк знаеше, че повече не може да чака.

— Обвий краката си около мен.

Нямаше нужда да й казва повече. Дългите й крайници се преплетоха високо на гърба му, когато той навлезе мощно в нея. От гърлото й се изтръгна вик на болка. Марк спря за миг. Болката бе толкова остра, непоносима, но трая само секунда и после бе заменена от наслада, която я изпълваше цялата.

Даяна бавно осъзна, че бе забила нокти в раменете му. Той се движеше с дълги, бавни тласъци, после се плъзгаше бързо, едното усещане се редуваше с друго още по-страстно. Ръцете й галеха раменете му, а той шептеше любовни слова, които тя никога не бе чувала. Горещият му шепот я възбуждаше все повече, докато цялото й тяло започна да трепери. Тя се изви в дъга към него веднъж, два, три пъти и стигна до върховното удоволствие.

Когато пулсациите й започнаха да намаляват, той извика силно и тя почувства как горещото му семе се изля в нея. В този момент Даяна изпита нещо, което не бе изпитвала никога преди това. Отново изпита оргазъм — плътно, бързо, горещо.

Притискаха се един към друг с чувство на взаимно притежание и не искаха да се разделят. Той легна по гръб и я прехвърли върху себе си. Все още бе в плен на сладострастното великолепие. И двамата желаеха само него. Очевидно светът бе престанал да съществува. Тази нощ принадлежеше само на тях. Въпреки че още не се бе стъмнило, Щяха да останат в леглото до сутринта.

 

Цяло щастие бе, че Питър прекара нощта в ада на хазарта заедно с пропадналия си приятел Баримор, а Прудънс и Ричард бяха принудени да спрат в една странноприемница недалеч от Бат поради проливния дъжд, през който нямаше видимост още преди да е паднала нощта.

Прудънс скоро стана една от първите жертви на лошото време. Когато научи, че единствената свободна стая бе с едно двойно легло, тя се почувства още по-сърдита и отмъстителна.

Ричард излезе и я остави на собственото й настроение, за да потърси разведрително забавление. Опитът му се оказа неуспешен и той се върна след около час. Сега и двамата бяха сърдити и отмъстителни.

— Тази проклета твоя племенница ме наказва като библейска чума.

— Благодарение на тази проклета моя племенница ти си на Гросвънър Скуеър, а парите й ти позволяват да живееш в лукс — възрази й Ричард.

— Ако беше станал нещо повече от един гладуващ адвокат, можехме да живеем с наши пари.

— Ти си кучка, Прудънс! Ти си най-долната жена, която съм чукал през живота си.

Прудънс заекна. Бе просто онемяла — как можеше един мъж да падне толкова ниско и така вулгарно да се изрази за собствената си почтена съпруга?!

— Защо ли, по дяволите, съм още с теб? Трябваше отдавна да се разведа.

Прудънс се вцепени. Мили Боже, скандалът около развода щеше да я убие.

— Няма да посмееш! Знам твърде много за твоите тъмни дела. Ако можеше, щеше да завлечеш и собствената си баба…

Ричард се усмихна. Сцената не беше особено красива.

— А ти, моя скъпа Прудънс, би ми помогнала да изхарча парите. И двамата сме еднакви и затова, щем не щем, сме заедно. Предлагам ти да намерим начин да се разберем.

Той се загледа в големите й гърди.

— Скачай в леглото, лягай и най-вече — млъкни! — заповяда Ричард.

С вдървени пръсти Прудънс загаси свещите и започна да сваля пластовете облекло. Мъжете бяха животни и рано или късно предявяваха претенции към съпружеските си права. По-добре да понесе отвратителното опипване на Ричард в тъмнината, отколкото да се изправи на дневната светлина срещу света като разведена жена.

 

След два отвратителни дни, прекарани в път, пристигнаха в Бат, където решиха да наемат къща, вместо да се чувстват задължени за гостоприемството на Хардуик. Беше вече следобед, когато пристигнаха в прекрасния дом на графа, разположен сред огромен парк.

Слизайки от каретата, Прудънс присви устни при мисълта, че някога тази къща щеше да принадлежи на Даяна, ако се омъжеше за Питър Хардуик. Все пак това щеше да я задържи далеч от Гросвънър Скуеър — дома, който Прудънс бе започнала да счита за свой.

Господин Бърк ги въведе в гостната, където Даяна ги очакваше с притеснение. Прудънс я изгледа строго, търсейки промяна. И видя, че тя се е променила. Момичето, облечено в зелената кадифената рокля изглеждаше пораснало, с много повече достойнство и спокойствие, отколкото тя бе забелязвала преди в племенницата си. Даяна им се усмихна.

— Съжалявам за притеснението, което съм причинила и а двама ви, въпреки че уверявам ви, изчезването ми не бе целенасочено. Благодаря, че сте ме търсили и сте се притеснявали за мен. И двамата ще бъдете щастливи, когато след два месеца навърша пълнолетие — тогава ще се освободите от отговорността си за мен.

Девойката недвусмислено им казваше, че властта им над нея скоро ще свърши. Прудънс и Ричард си размениха притеснени погледи. Даяна отново се усмихна.

— Не трябва да се притеснявате. Както виждате, вече съм добре.

Прудънс я разгледа отблизо. Даяна изглеждаше уморена, очите й бяха малко подпухнали, но въпреки това беше щастлива.

— Къде беше през тези девет месеца? — запита Прудънс.

Даяна бе мислила какво трябва да каже на Прудънс. Трябваше ли да й разкаже цялата неправдоподобна история или беше по-добре да измисли нещо, което щеше да е разбираемо за леля й. В края на краищата реши да й каже истината. Разбира се, нито Прудънс, нито Ричард щяха да й повярват, но това не беше неин проблем.

Независимо каква случка щеше да разкаже, Прудънс щеше да повярва единствено на това, което тя си мислеше, че се е случило.

Даяна изложи фактите, без да ги украсява:

— Когато напуснах Хардуик Хол онази сутрин, бях пред дилемата дали да се омъжа за Питър. Разхождах се по хълмовете и попаднах в един античен магазин, където видях римски шлем. Реших да го пробвам, но той се заклещи върху главата ми. Вероятно съм припаднала. Когато се събудих, бях на същото място, но в различен период от времето. Не мога да обясня как, но съм била пренесена назад в историята, когато римляните са окупирали Британия.

— Глупости! — възрази сухо Прудънс. Даяна бе избягала с някой мъж. Само като я погледнеше, Прудънс можеше да каже, че е изгубила невинността си. — Ричард, бих желала да говоря насаме с Даяна, ако ни извиниш, скъпи.

И двамата мислеха, че Даяна е била с първия си любовник и естествено, не можеше да признае такова нещо в негово присъствие.

— Държа се скандално! — обвини я Прудънс, когато останаха сами.

Даяна наклони главата си, като че ли изучаваше поведението й.

— Всъщност наистина така се държах, Прудънс. Дрехите, които носех, бяха скандални, нещата, които казвах, бяха скандални, нещата, които вършех, бяха развращаващи. Доста красиво развращаващи…

Прудънс се изчерви до мозъка на костите си.

— В продължение на девет месеца. Имаш ли незаконно дете?

Даяна не можа да си поеме дъх.

— Оставям на твоето почтено съзнание да ме подозира в такова нещо. Не, за съжаление. Нямам дете и това е едно от нещата, за които дълбоко съжалявам.

Прудънс се обърна и се запъти към вратата, викайки съпруга си:

— Ричард, отказвам да се занимавам с повереничката ти. Тя не може да бъде контролирана. Не е с всичкия си!

Ричард, като чу истеричния крясък на жена си и като схвана подтекста на думите й, разбра, че Даяна е вече покварена.

— Когато дойде Питър, най-добре е да ги оженим колкото е възможно по-бързо.

Даяна се изправи. Искаше да им каже, че това е невъзможно, но знаеше, че първо трябва да уведоми Питър. Дължеше му го.

— Дали ще се оженим или не, това е работа между мен и Питър. Вас не ви интересува…

— Млада госпожо, това със сигурност е наша работа — отговори Прудънс. — Ти си под нашата опека още два месеца. Кажи й, Ричард.

— Това е истината, Даяна, независимо дали ти харесва или не — потвърди Ричард.

— Аз съм под вашата опека, но не и под ваш контрол — отговори Даяна, като повиши глас, за да отговори на виковете им.

Чарлз Уентуърт и Марк Хардуик, които се намираха в съседната зала, се спогледаха разтревожени.

— Ще се намесим ли? — запита Чарлз.

— Задължително е — отговори графът решително.