По-долу е показана статията за Слав Караславов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Слав Караславов.

Слав Караславов
български писател
Роден: 27 март 1932 г.
Починал: 31 март 2002 г. (70 г.)
Народен представител в:
IX НС   

Слав Христов Караславов е български поет и белетрист, народен деятел на изкуството и културата.

Роден е в село Дебър, днес квартал на Първомай на 27 март 1932 г. Член на РМС от 1946 г., а на БКП от 1962 г. През 1951 г. завършва гимназия. Първата му публикация е от 1954 г. във в. „Народна младеж“. В периода 1959 – 1964 г. работи като редактор последователно там, в сп. „Септемврийче“ и Радио София. От 1964 г. завежда отдел „Поезия“ в издателство Народна младеж и издателство Български писател. Караславов е главен секретар на Съюза на българските писатели в периода 1972 – 1979 г., а от 1974 г. е заслужил деятел на културата. От 1981 г. е директор на Издателството на Отечествения фронт. Освен това е бил заместник-председател на Съюза на българските писатели. Член е на Президиума на НС на ОФ.[1] От 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Лауреат на Димитровска награда.

Слав Караславов е син на Христо – брат на българския писател, белетрист и драматург Георги Караславов.

Библиография

Къщата на Слав Караславов в село Литаково.
Паметна плоча на къщата на Слав Караславов в село Литаково.

Слав Караславов е автор на следните книги:

  • 1959 – „Ехо от кавалите“ (стихосбирка)
  • 1961 – „На бял камък“ (стихосбирка)
  • 1962 – „Корава пръст“ (стихосбирка)
  • „Сенките пътуват с нас“ (стихове)
  • „Жълтият пират“ (стихове)
  • „Приказка за враната“ (стихове)
  • 1965 – „Насаме със сина“ (стихосбирка)
  • „След време“ (стихове)
  • 1967 – „Приемете ме и такъв“ (стихосбирка)
  • 1967 – „Приятел със смъртта“ (новели)
  • 1968 – „Хроники за Хаджи Димитър“ (роман)
  • 1970 – „И никога да не си отивам...“ (стихосбирка)
  • 1970 – 1976 – „И се възвисиха Асеневци“ (тетралогия романи)
    • 1970 – „Деспот Слав“
    • 1972 – „Залезът на Иванко“
    • 1974 – „Когато Калоян премина Хем“
    • 1976 – „И много пътеки изходих...“
  • 1972 – „Предсказания“ (стихосбирка)
  • 1973 – „Поеми“ (сборник)
  • 1984 – „Детрониране на величията“ (роман)
  • 1974 – „Гост на себе си“ (стихосбирка)
  • 1974 – „Оръжие за живите“ (новели)
  • 1974 – „Ракетен век“ (стихосбирка)
  • 1976 – „Априлски пространства“ (стихосбирка)
  • 1976 – „И името ти хубаво...“
  • 1977 – „Полуостров“ (стихосбирка)
  • 1978 – 1979 – „Солунските братя“ (трилогия)
  • 1979 – „Безводни реки“ (стихосбирка)

Негови произведения са превеждани на беларуски, испански, италиански, немски, полски, румънски, руски, словашки, украински, френски, чешки, и други езици.

Източници

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 380

Външни препратки

     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград